Tweet
В една друга тема бях ползвал помощта на отколешното си приятелче Ицко за онагледяване на някои фотошоп похвати. Там и обещах да ви разкажа повече за него. Та - ето. Запознайте се с Ицко.
Име: Ицко
Дата на раждане: Обвита в мистерия. Предполагаемо - около 1992ра - 1993та.
Място на раждане: Китай
Ръст: Един Педя Човек
Братя и сестри: Легендата твърди че Ицко си има близнак, някъде в шкафовете на брат ми. За последен път съм виждал близнака му през 1994та, от тогава съдбата му е непроверена. Предполагаемо - някъде в шкафовете е, все още.
Цел в живота: В младостта му основната функция на Ицко беше да бъде нервно стискан в могъщата десница на агитката всеки път когато един негов именит адаш се окажеше сам пред чуждия вратар. Цел бис: да пътува и да се хили.
Та, в далечната 1994та година Ицко бил запеленгован от брат ми на една ню йоркска витрина, където висял с други свои братовчеди облечени в други разни цветове. След пламенен пазарлък той и близнака му се озовали в хартиена кесия, от там - в домашните ни покои. Легендата твърди че Ицко и брат му са били последните два в магазина, както и че това е бил последният магазин който все още е продавал подобни нему. Тъй че смело можем да предположим че Ицко и близнака му са последните от вида си.
От там Ицко ме придружи обратно до Франция. От там - в България. После пак във Франция, където стана играчка на двете ни котки. След това се върна във втората си родина - САЩ, където стана играчка на две палави дечица. След като преживя и това, реших да го наградя със заслужен отдих, а именно - пътувания нагоре надолу.
Няма да крия че идеята за тази награда най-безсрамно копирах от участта която сполетя градинското джудже в прекрасния филм Амели Пулен. Надявам се и Ицко да попътува поне колкото него. По-късно ще обясня как.
Та – ще отпразнувам началото на заслужената му пенсия с първото му пътешествие: една разходка до Монтоук Пойнт, най-източната (или почти) част на остров Лонг Айлънд, щат Ню Йорк. Намира се на около 180 километра източно от град Ню Йорк, и се отличава с наличието на парк, фар, пилци, невъзможно количество риба, както и на прилежащ студен атлантически плаж с разноцветни камъчета.
Освен че беше изцяло в негова чест, разходката се отличаваше и с това че го забравих и се наложи да се връщам за него, с това че все пак успях да стигна навреме за изгрева (който не се видя поради солидна атлантическа мъгла, за която може и да дам подробности по-късно), и с това че по пътя нямаше радари.
Та – ето го и Ицко, в цялото му великолепие:
На горната снимка е още сънен и синкав, но каквото - такова. Ето го малко по-късно сутринта:
Плаж, боклуци и океан има навсякъде, но комбинация от тях плюс Ицко - сладострастно излегнал се върху им - можете да видите само тук. Простете, дами, не исках да ви развалям деня, но Ицко е далеч. Отвъд Голямата Вода.
Следват няколко кадъра без главния герой, но те са единствено за да спадне напрежението и за да се смъкне нивото на мъжественост и феромони няколко атома под максимално разрешеното от европейските директиви.
Горните кадри снимани без шаманско баене и опушено стъкло дават следното:
Това пиУе ни гледаше доста жално, и май искаше да учи главния герой да лети. Поканата бе благоразумно отклонена.
Прас !!! Притъпих вниманието ви, и ето ви изневиделица още една ицкова сладострастна поза. Този път - въоръжен. Дами, ако се наведете към монитора и затворите очи ще доловите нежна, но влудяваща миризма на мускус, мускули и истинска сила. Ако си убодете носа - доближили сте се прекомерно. Ако ви се изправят косите - мониторът ви е с кинескоп. Толкоз за евро директивите. Монтоук е в САЩ !!!
Обективните наблюдатели любуващи се на това мъжествено, осеяно с белези лице може би са забелязали дълбоките белези от котешки нокти около носа. Ицко е търпелив. Котките - не бяха. Ицко е на снимката. Котките - не. Жестоки, жестоки природни закони...
Пилците междувременно проявиха благоразумие, и се направиха че са загубили интерес. Остана само тъгата в очите, паметник на несбъднати мечти и на несъстояли се срещи...
Тези три тъгуващи сестри всъщност бяха облечени в дантели и седяха зад прозорец по който се стичаха дъждовни капки - едната в анфас, другата в профил, третата в три четвърти. Наложи се да ги фотошопна за да си нямам разправии с наследниците на Бергман.
Оказа се че сме подранили за сърф сезона с пет дена. За щастие Ицко така или иначе не беше във форма...
И за да се разсеем малко - да споделим че голяма част от парк Монтоук е била военен полигон по времето когато мъжете са били истински мъже, жените - истински жени, малките зелени същества от Алфа Кентавър - истински малки зелени същества от Алфа Кентавър, американците - пак криви някому, а конспиративните теории - истински конспиративни теории. Конкретно този радар е мокър сън превърнат в реалност за феновете на Проекта Монтоук, въпросният пък бидейки гордо развитие на Проекта Филаделфия. За любителите - обещавам тържествено някой ден да се върна там и да поснимам въпросните съоръжения с повече подробности, ако разбира се не ме дръпнат междувременно агентите на Хаос и мъжете в черно за скверният ми скептицизъм.
Между другото е изумително че обикновено търсене в Гугъл с "Проекта Монтоук" изкарва сто кила строен, стегнат и приличен превод на безбройни количества писмена неврастения, а няма кой да преведе един "service manual" на български ей така, от скука
В далечината се вижда нещо безформено и жълто, с похлупак, което няма как да бъде идентифицирано:
Освен ако... Освен ако не сте формен идиот като моя милост, мъкнещ раницата с фотоапарата като Квазимодо - гърбица, на работа, преди работа, извън работа, след работа, и успоредно все пак намирате време да се помотаете малко
. Да разгледаме значи следното увеличение:
И да го сравним с ето тези произволни рожби на скуката:
Ха ! Тази хубавиня стоя пред тази сграда в Манхатън няколко месеца. После изчезна. И ето я тук. Или шефът я е прибрал на вилата, или авторът я е прибрал на вилата, или някой я е свил и я е прибрал на вилата. Все се каня да проверя дали не е обявена за открадната...
А може би просто е била телепортирана. Което поставя Проекта Монтоук в друга перспектива...
Име: Ицко
Дата на раждане: Обвита в мистерия. Предполагаемо - около 1992ра - 1993та.
Място на раждане: Китай
Ръст: Един Педя Човек
Братя и сестри: Легендата твърди че Ицко си има близнак, някъде в шкафовете на брат ми. За последен път съм виждал близнака му през 1994та, от тогава съдбата му е непроверена. Предполагаемо - някъде в шкафовете е, все още.
Цел в живота: В младостта му основната функция на Ицко беше да бъде нервно стискан в могъщата десница на агитката всеки път когато един негов именит адаш се окажеше сам пред чуждия вратар. Цел бис: да пътува и да се хили.
Та, в далечната 1994та година Ицко бил запеленгован от брат ми на една ню йоркска витрина, където висял с други свои братовчеди облечени в други разни цветове. След пламенен пазарлък той и близнака му се озовали в хартиена кесия, от там - в домашните ни покои. Легендата твърди че Ицко и брат му са били последните два в магазина, както и че това е бил последният магазин който все още е продавал подобни нему. Тъй че смело можем да предположим че Ицко и близнака му са последните от вида си.
От там Ицко ме придружи обратно до Франция. От там - в България. После пак във Франция, където стана играчка на двете ни котки. След това се върна във втората си родина - САЩ, където стана играчка на две палави дечица. След като преживя и това, реших да го наградя със заслужен отдих, а именно - пътувания нагоре надолу.
Няма да крия че идеята за тази награда най-безсрамно копирах от участта която сполетя градинското джудже в прекрасния филм Амели Пулен. Надявам се и Ицко да попътува поне колкото него. По-късно ще обясня как.
Та – ще отпразнувам началото на заслужената му пенсия с първото му пътешествие: една разходка до Монтоук Пойнт, най-източната (или почти) част на остров Лонг Айлънд, щат Ню Йорк. Намира се на около 180 километра източно от град Ню Йорк, и се отличава с наличието на парк, фар, пилци, невъзможно количество риба, както и на прилежащ студен атлантически плаж с разноцветни камъчета.
Освен че беше изцяло в негова чест, разходката се отличаваше и с това че го забравих и се наложи да се връщам за него, с това че все пак успях да стигна навреме за изгрева (който не се видя поради солидна атлантическа мъгла, за която може и да дам подробности по-късно), и с това че по пътя нямаше радари.
Та – ето го и Ицко, в цялото му великолепие:
На горната снимка е още сънен и синкав, но каквото - такова. Ето го малко по-късно сутринта:
Плаж, боклуци и океан има навсякъде, но комбинация от тях плюс Ицко - сладострастно излегнал се върху им - можете да видите само тук. Простете, дами, не исках да ви развалям деня, но Ицко е далеч. Отвъд Голямата Вода.
Следват няколко кадъра без главния герой, но те са единствено за да спадне напрежението и за да се смъкне нивото на мъжественост и феромони няколко атома под максимално разрешеното от европейските директиви.
Горните кадри снимани без шаманско баене и опушено стъкло дават следното:
Това пиУе ни гледаше доста жално, и май искаше да учи главния герой да лети. Поканата бе благоразумно отклонена.
Прас !!! Притъпих вниманието ви, и ето ви изневиделица още една ицкова сладострастна поза. Този път - въоръжен. Дами, ако се наведете към монитора и затворите очи ще доловите нежна, но влудяваща миризма на мускус, мускули и истинска сила. Ако си убодете носа - доближили сте се прекомерно. Ако ви се изправят косите - мониторът ви е с кинескоп. Толкоз за евро директивите. Монтоук е в САЩ !!!
Обективните наблюдатели любуващи се на това мъжествено, осеяно с белези лице може би са забелязали дълбоките белези от котешки нокти около носа. Ицко е търпелив. Котките - не бяха. Ицко е на снимката. Котките - не. Жестоки, жестоки природни закони...
Пилците междувременно проявиха благоразумие, и се направиха че са загубили интерес. Остана само тъгата в очите, паметник на несбъднати мечти и на несъстояли се срещи...
Тези три тъгуващи сестри всъщност бяха облечени в дантели и седяха зад прозорец по който се стичаха дъждовни капки - едната в анфас, другата в профил, третата в три четвърти. Наложи се да ги фотошопна за да си нямам разправии с наследниците на Бергман.
Оказа се че сме подранили за сърф сезона с пет дена. За щастие Ицко така или иначе не беше във форма...
И за да се разсеем малко - да споделим че голяма част от парк Монтоук е била военен полигон по времето когато мъжете са били истински мъже, жените - истински жени, малките зелени същества от Алфа Кентавър - истински малки зелени същества от Алфа Кентавър, американците - пак криви някому, а конспиративните теории - истински конспиративни теории. Конкретно този радар е мокър сън превърнат в реалност за феновете на Проекта Монтоук, въпросният пък бидейки гордо развитие на Проекта Филаделфия. За любителите - обещавам тържествено някой ден да се върна там и да поснимам въпросните съоръжения с повече подробности, ако разбира се не ме дръпнат междувременно агентите на Хаос и мъжете в черно за скверният ми скептицизъм.
Между другото е изумително че обикновено търсене в Гугъл с "Проекта Монтоук" изкарва сто кила строен, стегнат и приличен превод на безбройни количества писмена неврастения, а няма кой да преведе един "service manual" на български ей така, от скука
В далечината се вижда нещо безформено и жълто, с похлупак, което няма как да бъде идентифицирано:
Освен ако... Освен ако не сте формен идиот като моя милост, мъкнещ раницата с фотоапарата като Квазимодо - гърбица, на работа, преди работа, извън работа, след работа, и успоредно все пак намирате време да се помотаете малко
. Да разгледаме значи следното увеличение:И да го сравним с ето тези произволни рожби на скуката:
Ха ! Тази хубавиня стоя пред тази сграда в Манхатън няколко месеца. После изчезна. И ето я тук. Или шефът я е прибрал на вилата, или авторът я е прибрал на вилата, или някой я е свил и я е прибрал на вилата. Все се каня да проверя дали не е обявена за открадната...
А може би просто е била телепортирана. Което поставя Проекта Монтоук в друга перспектива...
))
Коментар