Носталгия, приятни спомени, усмивка. Емоции, провокирани от незабравимите моменти на лятната отпуска, съчетаваща почивка на нашето море и вълнуващ преход до там с минимално използване на асфалтовите пътища.
Наистина е вълнуващо преживяване да стигнеш от София до Ахтопол по "черно".
Маршрута грубо беше София - Костенец - яз. Белмекен - Юндола - Медени поляни - яз. Голям беглик - яз. Широка поляна - Ягодина - с. Гела - Смолян - Кърджали - Ивайловград - Свиленград - с. Маточина - Звездец - с. Граматиково - Ахтопол. До морето стигнахме за 6 дни. Благодарности на Венци Петров за предоставените тракове.
И така. Една прекрасна лятна сутрин се отправихме към сборния пунк. По асфалт стигнахме до Костенец, от където поехме по "черно" в посока яз. Белмекен.
Скоро стигнахме яз. Белмекен
Избрахме си подходящо място и разпънахме бивака
А Данчо нямаше търпение да хвърли и въдиците
Привечер стана хладно, дори студено, но това не ни попречи
Имахме топла течаща вода, благодарение на съоръжението на Илийката (gimax) - много полезна екстра
Следващата сутрин беше много приятна. Дали заради хубавото време, Дали заради чувството, че вече почиваш пълноценно и се наслаждаваш на тишината и природата.
Ароматно кафе, изгряващо слънце, кеф
Обещаваше да е прекрасен ден, време идеално за разходки
Прекрасно място, но целта ни беше на много километри напред. Събрахме лагера, почистихме и поехме по начертания план.
Слязохме до Юндола по асфалта, където не пропуснахме подредените с вкусотийки сергии.
Оттам следвахме посока яз. Голям беглик
Най-малкият член на групата - Лили
Пейзажите се редуваха, поляни, горички.
Наближихме с. Медени поляни. Може би някой се чуди защо му обръщам толкова внимание. Има защо. В това село се запознахме с Гошко на първото издание "Родопи" на отбор Черешка, преди две години
Интересни имена на улиците, при положение, че почти никъде в селото няма асфалт
Няма как да не ти направи впечатление, че всяко парче земя се обработва
Кратка почивка
Хм, какво ли си намериха?
Ето какво било, вкусни горски ягодки
Някак неусетно стигнахме до Голям беглик
Покрай язовира има изградени много места за пикник, дори са номерирани. Бързо си харесахме едно тях
Веднага "построихме" и банята. В никакъв случай не се лишавахме от блаженството да си вземеш освежаващ душ
Релаксацията беше пълна. Някой с книга в ръка
Някой на плаж, под приятните слънчеви лъчи
Някой в сладка следобедна дрямка
А някой и в по-приятни занимания
Сутринта отново бе прекрасна
Продължаваме по маршрута. Минахме покрай яз. Широка поляна
Също страхотно и приятно място
Илийката ме беше предупредил, но захласнати в заобикалящите ни красоти пропуснахме отбивката и се озовахме на бариерата на горско стопанство.
Бяха големи разправии с охраната. Алтернативата не ни се нравеше много. Трябваше да заобиколим към 80-100 км. Но след убедителен разговор с директора на стопанството от страна на Гошко (а той е ненадминат в това отношение) ни пуснаха да минем. Само ни написаха едни хвърчащи декларации, които подписахме.
Може би, причината да не допускат "външни" лица на териаторията на стопанството, е че видяхме там да кипи много интензивен дърводобив.
Излязохме от територията на стопанството, като от другата страна нямаше огради или бариери, но, както и да е. Поехме към Тешел.
Едно малко камъче ни се беше изпречило на пътя
Преместихме го и продължихме напред, неподозизайки, че скоро ще имаме по-голяма изненада
Очевидно не можехме да минем оттук
За щастие наблизо имаше алтернатива за пътя и щяхме да заобилим само няколко километра.
Пътя спореше и скоро стигнахме до с. Чала
Ненагледни Родоски пейзажи
Слязохме в ждрелото преди Ягодина.
В Ягодина похапнахме сладолед, а децата си поиграха
Оттам решихме, че искаме да напреднем малко с пътя и се отправихме към Широка Лъка по асфалта. Прескочихме Триград, за което аз доста съжалявах, защото Ягодина - Триград е едно най-красивите места в Родопите.
Качихме се до село Гела
Решихме да нощуваме на поляната, където се прави събора и надпяването. Много красиво място, с чудесна панорама
Полюбувахме се на прекрасния залез
Следва...
Наистина е вълнуващо преживяване да стигнеш от София до Ахтопол по "черно".
Маршрута грубо беше София - Костенец - яз. Белмекен - Юндола - Медени поляни - яз. Голям беглик - яз. Широка поляна - Ягодина - с. Гела - Смолян - Кърджали - Ивайловград - Свиленград - с. Маточина - Звездец - с. Граматиково - Ахтопол. До морето стигнахме за 6 дни. Благодарности на Венци Петров за предоставените тракове.
И така. Една прекрасна лятна сутрин се отправихме към сборния пунк. По асфалт стигнахме до Костенец, от където поехме по "черно" в посока яз. Белмекен.
Скоро стигнахме яз. Белмекен
Избрахме си подходящо място и разпънахме бивака
А Данчо нямаше търпение да хвърли и въдиците
Привечер стана хладно, дори студено, но това не ни попречи
Имахме топла течаща вода, благодарение на съоръжението на Илийката (gimax) - много полезна екстра
Следващата сутрин беше много приятна. Дали заради хубавото време, Дали заради чувството, че вече почиваш пълноценно и се наслаждаваш на тишината и природата.
Ароматно кафе, изгряващо слънце, кеф
Обещаваше да е прекрасен ден, време идеално за разходки
Прекрасно място, но целта ни беше на много километри напред. Събрахме лагера, почистихме и поехме по начертания план.
Слязохме до Юндола по асфалта, където не пропуснахме подредените с вкусотийки сергии.
Оттам следвахме посока яз. Голям беглик
Най-малкият член на групата - Лили
Пейзажите се редуваха, поляни, горички.
Наближихме с. Медени поляни. Може би някой се чуди защо му обръщам толкова внимание. Има защо. В това село се запознахме с Гошко на първото издание "Родопи" на отбор Черешка, преди две години
Интересни имена на улиците, при положение, че почти никъде в селото няма асфалт
Няма как да не ти направи впечатление, че всяко парче земя се обработва
Кратка почивка
Хм, какво ли си намериха?
Ето какво било, вкусни горски ягодки
Някак неусетно стигнахме до Голям беглик
Покрай язовира има изградени много места за пикник, дори са номерирани. Бързо си харесахме едно тях
Веднага "построихме" и банята. В никакъв случай не се лишавахме от блаженството да си вземеш освежаващ душ
Релаксацията беше пълна. Някой с книга в ръка
Някой на плаж, под приятните слънчеви лъчи
Някой в сладка следобедна дрямка
А някой и в по-приятни занимания
Сутринта отново бе прекрасна
Продължаваме по маршрута. Минахме покрай яз. Широка поляна
Също страхотно и приятно място
Илийката ме беше предупредил, но захласнати в заобикалящите ни красоти пропуснахме отбивката и се озовахме на бариерата на горско стопанство.
Бяха големи разправии с охраната. Алтернативата не ни се нравеше много. Трябваше да заобиколим към 80-100 км. Но след убедителен разговор с директора на стопанството от страна на Гошко (а той е ненадминат в това отношение) ни пуснаха да минем. Само ни написаха едни хвърчащи декларации, които подписахме.
Може би, причината да не допускат "външни" лица на териаторията на стопанството, е че видяхме там да кипи много интензивен дърводобив.
Излязохме от територията на стопанството, като от другата страна нямаше огради или бариери, но, както и да е. Поехме към Тешел.
Едно малко камъче ни се беше изпречило на пътя
Преместихме го и продължихме напред, неподозизайки, че скоро ще имаме по-голяма изненада
Очевидно не можехме да минем оттук
За щастие наблизо имаше алтернатива за пътя и щяхме да заобилим само няколко километра.
Пътя спореше и скоро стигнахме до с. Чала
Ненагледни Родоски пейзажи
Слязохме в ждрелото преди Ягодина.
В Ягодина похапнахме сладолед, а децата си поиграха
Оттам решихме, че искаме да напреднем малко с пътя и се отправихме към Широка Лъка по асфалта. Прескочихме Триград, за което аз доста съжалявах, защото Ягодина - Триград е едно най-красивите места в Родопите.
Качихме се до село Гела
Решихме да нощуваме на поляната, където се прави събора и надпяването. Много красиво място, с чудесна панорама
Полюбувахме се на прекрасния залез
Следва...
Коментар