„По няколко думи” - Цани Гинчев

[Вива ViRuS4eto]

Искам да споделя с вас извадки от една книжка, писана през 1886-1894г.

„ПО НЯКОЛКО ДУМИ”
/ЗА ЗАНАЯТИТЕ, БИЛКАРСТВОТО И ПОВЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД/
от ЦАНИ ГИНЧЕВ

Като начало, макар и пристрастно (вече ми излезе име) започваме с откъс от главата "Няколко думи за гюла и за другите наши земеделчески и градински растения" и по специално темата за гроздето и виното :

...Нашата търговия и занаяти са вече убити, търговците ни са почти мисити, да не кажем повече, на фабрикантите и европейските капиталисти евреи и са може да се каже непоробени роби. Лозята ни, хубавия ни доход ще ги убият пивоварите, които вече се загнездват у нас мълчишката и нашата нещастна интелигенция намерва вече удоволствие и си приучва вкуса на ичумяната чорба, а златото и среброто изпълзява незабележимо из джебовете й и отива в отечеството на пивовара!
Е, при такива сочни, благородни, прохладителни и хранителни наши растения и плодове, от които стават пития сто пъти по-полезни от горчивата ичумяна чорба, не е ли срам, грях и безумно разорение да употребяваме такова питие, което нуждата е измислила в ония земи, дето благодатната божия ръка, която спуща у нас, там не дава ни дини, ни круши, ни череши, ни зарзали, ни праскови, ни сливи, а никак и не показва благодатното божествено грозде, което може да се каже възкресява чоловеческия организъм и съживляющето му вино вдъхва най-полезната енергия на человеческия дух! Ако не е било това вино, положително може да се каже, че българинът не би имал тоя дух, тая енергия и тая проницателна способност, ако не се е ползувал от това лекарство и подкрепа в тежките си работи и трудове, с които трудове той е можал да изплаща тежките и несносни данъци на завоевателя си пет века наред и да просъществува и уцелей и до днес тъй здрав и бодър. И освен туй още може да се каже, чи виното е помогнало на нашия народ да може повече да се развъжда при сичките несгоди, мъки и смъртоностностни на децата, които са били от медицинска страна без никаква помощ, оставени само на ръцете и грижата на самата природа! И до днес народът се храни и цери с вино, кога истине, или се предига от някоя болест. Знайте ли колко полза е принесло виното във физическия труд? Неговия благодействующ сок не отива напрано: той работи заедно в целия человечески организъм и дух!

Това може всеки да го узнае като направи наблюдение над себя си във физическо и морално отношение. Аз мисле, че тия народи, които по нужда, по немание лозя употребяват пиво и различни портери, ако биха имали като нас лозя, те не биха и погледнали на тая горчива, подчервена с горена захар кладенчова вода.
Ами че те нали на най-богатите си и разкошни трапези пият виното за разкош и се считет честити. И освен туй гледайте ги у нас, те повечето вино пият, а не пиво; те предпочитат виното от пивото, а ний се трудим наопъки да правим!.... И който се е заселил вече у нас той най-напред гледа да си купи лозе и се счита честит, че станал стопанин на такова благородно растение.
А че защо да не обърнем и ний най-присърцно внимание и радение на този плод, от когото става и св. Причастие, и на когото пръчката, щом се разлисти, земва да ни храни: листата, ластаря, ягоридите, гроздето ядем; виното пием; от мъстта правим различни маджуни, сладки работи, шурпии и гроздяница; от пръщините – ракия, храним си добитъка, вадим тор за лозята и нивите; от кала варим каляна ракия, а прохладителната му тригия употребяваме за подкиселяване на ястията си, за цяр, за боя и за чистене на сребърните и златните неща; а от киселото вино правим винен оццет за сякакви туршии и за цяр. Е кажете ми има ли по-ползовито и по-благодарно растение у нашия климат от лозата? А ний от ден на ден се увличаме от заразата и захващаме да пием пиво, като проповядваме, че на публични места било уж срамота да се пие вино. А не знайме, че пивото със своя лупулин и с другите тайно вмесени непознати нам добавки почти няма химически контрол, че то колкото храни, повече поврежда стомаха.... но нали е мода. МОдата казват не гледа сгода и карат коня!...

За следната случка се споменава по-горе:

В една публична градина, дето ходят гражданите и гражданките да пият пиво, се случи такова нещо: двама трима души поискаха от продавача да им донесе по една чашка вино, продавачът вместо да им донесе виното във виняни чашки, донесе им едно червено нещо в такива чашки, с които пият пивото и във всяка чашка имаше по една малка лъжичка. Хората извадиха лъжичките и си изпиха питието. Когато попитах продавача защо не им донесъл виното във винени чашки и защо е турил лъжичките, той ми отговори, че той това направил по тяхна заповед, за да си помисли публиката която наоколо им пие все пиво, че им е донесъл шуруп и да не им се смее, че пият вино!... Ето до де сме дошли – да ни е срам с парите си когато иска душата да пием от произведението на нашето отечество?! И при такова настроение мислим да имаме добро бъдеще? Роби, робство ни чака нас и черна сиромашия.... Ами само това ли е? От иглата до парахода, всичко е чуждо у нас, за което сме дали кървав пот!

/СЛЕДВА/

[Вива ViRuS4eto]

От: „По няколко думи” - Цани Гинчев

НЕЩО ПО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА

„Аз ща снопето запали,

Ала сеното не мога,

че има билки всякакви:

иглика и кумуника

и едностръка тинтява...

Като на Радка напушат,

Аз ще те Радке оставя,

Оставя, ще те парясам”.

/народна песен/

Отдалечен от зарите на днешната наука и новите открития, нашия народ живее и до днес със старата си философия, със старата си вяра, под люспата на новата. Кланя се той към слънцето, подскача срещу новия месец, варди на Еневден да види как играе слънцето, вярва че набраните билки преди изгряването на слънцето на Еневден, са най-лековити; раздава мед и медяни пити за сладки и медени, ръси с мед местата, на които се е разболявал; проклева и гони болестите от болния; вярва, че те са невидими жени злосторници; гори на пълтениците тялото с дърва натрупани на тялото на изровения пълтеник, или или му пробива гроба с глогов ръжен и го залива с лековити сварени билки, да се стопи по скоро и да отиде при своите предци; раздава за душите на умрелите, за да се намери на оня свят напреде им от раздаденото; раздава свещи да горят на блюдото им; раздава и за себе си да му се намери и нему; вари и треските и таласъмите; вярва в силата на билките, че прогонват змеевете, лихусите и уроките; трие червеното камъне да му избягат уроките и т.н. и т.н. С една реч, ползува се още с практическата наука, която е наследил от своите прадеди и я варди тъй ненарушимо, както му е предадена. Народната медицина е огледало, в което ясно може да се види народното въззрение на естествените науки и употребението им от него /народа/ за помагалка в трудния му живот. В старите поверия, баяния и магии, може да се види неговото въззрение на природните сили и борбата, която е употребявал против зловредното им влияние, за да се запази от тяхното разрущающе действие. Преносянето на болните и техните разкази подир пробуждането им от летаргията, ни показва явно, че народът ни вярва крепко в задгробния живот, в оня живот, дето целите семейства се събират на безкрайната поляна по зелената морава /дето и досега е любимия епитет на нашия народен епос/, да седят така в младенчески невинен образ и да се насищат и наслаждават с гледание на дадената милостиня в тяхно име на бедните на земята. Имената на лековитите билки ни показват строгата наблюдателност на нашия народ върхху устройството им, цвета им и целебните им свойства: живовляк, синята едностръка тинтява, развалниче, количево биле, порезниче и и др. мн. Не ще и съмнение, че народната медицина е завещание от нашите прадеди и от прежните поколения, и от народите които са живеели на Балканския полуостров. Гръцките и латинските имена на някои билки и болести доказват това явно. Има и много, а особено мехлемите, които са приети и от турските хекими и джирахи, но има и чисто народни церове и билки. Билерите от Тесалия и Македония, които преди 40-50 години ходиха от град на град, от село на село и от порта на порта, и те са оставили нещо в народната ни медицина, но тях трябва да ги причислим към народните лекари, към билко-продавачите и билко-сбирачите и корено-копачите, защото самото име билери е наша народна дума, както и те сами, като продаваха билки викаха с един особен дебел и проточен глас: „билерин билки продава!”, от който глас и от дългите им черни, кирливи, ценцарски антерии и черната кирлива гъжва, ние се бояхме и щом видвахме билерин, бягахме у дома си и заключвахме протките в Лясковец. Старите баби с тях усмиряваха внуците си, като плачат: „Ей билеринът иде!” накарваше децата да се пощамат на мястото си. Баба ми казваше, че билерите лъжат. А че тия цинцари лъжеха невинния народ и му даваха билки за всяка болест, то е истина, но работата тука не е лъжата, а за това, че те са се зовели билери и са продавали треви, с българското име биле. Заимствувал ли е от кого е заимствувал нашия народ церовете и лечението, не е толкова важно – важното е, че той е усвоил, запомнил как да ги употребява и се е ползувал с действието им, като го е предавал от рода в род, та подир толкова векове се е завардило и до днес. Освен от наследените билки и церове за различни болести, имало е и случайни открития, открития с опити, повторение на много церове. Поговорката: „вържи пръст и тръгни из село цяр много” не е излязла напразно. Заболявало го някого пръстът, кракът , окото и т.н, като не знаел какво да прави тръгвал из село, показвал неволята и всеки, какъвто е знаял цар за болката му, казвал му го е – това ще рече горнята поговорка.

/СЛЕДВА/

По-нататък предстои изброяването на билките по азбучен ред (според тогавашните им наименования) със съответните им лечебни или магически свойства

[Вива ViRuS4eto]

От: „По няколко думи” - Цани Гинчев

Продължението:

След тези предварителни бележки изобщо за народната медицина, пристъпваме към изложението на материала, който сме захванали да събираме отпреди много години из разни предели на нашето отечество. Имената на нещата, които се употребяват в народната медицина, наредихме по азбучен ред, за да се намират по-лесно:

1. АБЪЛКА ИЛИ ЯБЪЛКА /Pyrus malus/. Като цяр ябълката се опича, изважда и се семето и около семето твърдите люспи, разстила се на една кърпа, посипва се със захар, счукана на дребно и като се прилепи на циреи, синаквица, набрало, привързва се на цирея, синаквицата и т.н. и се оставя да изсмуче болното място и да изчисти раната. Когато циреят не е зел да набира, а само тупа, което показва, че ще почне да бере, тогава посипват печената ябълка с нишадър и го привързват, ябълката и нишадърът изсмукват цирея, от което побелява, разижда се и оздравя. Това се казва "преварили го и го развалили".

2. АБЪЛКА ВЪЛЧА /Aristolochia clematitis/. Вълчата ябълка расте по поляните на дребните осойни гори, край долищата и по поляните, които са останали от изкоренена гора. Тя върже зелени, на резневе ябълки колкото малко кокоше яйце, които приличат на динчета. То е многогодишно растение и всяка пролет изниква освен от семе и от стария си корен. Ябълката му е разделена вътре на преградки, които са пълни с едро семе. Тая билка е дотолкова горчива, щото никое тревоядно животно не я яде.
Вълчата ябълка я берат и като и сварят листата, стъблото и плода, ако го има /защото младите растения, ако и да цъфтят, не вържят ябълки/ дават и чорбата за цяр против треската.

3. БАРУТ. Освен обикновеното употребление на барутя за стреляние и чупение камъни, употребяват го и за цяр: кога се пресече някой и като няма под ръка друг цяр, счукват барут на дребно и засипват раната, от което раната смьдва, но я прегаря и не я оставя да забере.

4. БАХЧА-ГЮЗЕЛИ /Phytolacca decandra/. Корените на това растение ги настъргват на дребно и ги дават за повръщание, от което болният силно и много повръща /бълва/, но всякой не се наема да ги дава за цяр, защото се боят да се не отрови болният.

5. БИЛЕ КЛИНАВОТО /Zinaria vulgaris/. Това биле кога цъфне добре, бабите го берат и то най-вече на Еньовден и церят клинави жени и мъжки деца от клини. Клини наричат оная болест, която се появява на май-ките деца в слабините /бошлука/, догде не им са се изкинали още яйчицата, т.е. догде не са слезли в кесийката, от което децата много пищят от болест, а на жените и момите зоват клини болките, които им се явяват в кръста преди менструациите. Като сварят клинавото биле, или както негде го зоват клинавичето, къпят с него децата и с горещите му сварени стъбла листа и цвят им парят слабините. Някои им дават и or варения цвят. Жените тъй също ги киснат в топла вода, в която има сварено клинаво биле и във водата им налагат кръста и слабините.

6. БИЛЕ КОЛИЧАВО ИЛИ ГОРЧИВЧЕ. Количавото биле е от устноцветните растения, то расте на туфици и не става по-едро от една педя. Листата му са махнатички и по края назъбени; горчи силно. Кога боли някого сърце или му се развие пъп, варят му от това биле и му дават да пие. По къра, където няма де да го сварят, смачкват му листата на хапове и ги гълтат, от което скоро преминува сърцеболът. Аз сам съм го употребявал и му зная ползата.

7. БИЛЕ КОЧЕ, ДИЛЯНКА ИЛИ ЧЕРНОКОС /Valeriana officinalis/, Корените на това растение, които миришат на една особена миризма, ги копаят и като ги насушат държат ги за цяр; с тях пушат в къщи, а най-вече при родилниците, но се вардят да не пушат много, че заболявало от многото му пушек глава. Котките много обичат миризмата на корените и дето го подушат събират се около му, от което си е получило и името коче биле.

/СЛЕДВА/