Но съм си обещал една екскурзия до там-задължително!
хилавичък съм
хилавичък съм 
Ама за вас двамата ще размисля!
)човек от мен няма да излезе та се заех със задачата. Вероятно това по-късно ми е повлияло за да стана сарач Купувах питони, които един приятел касапин дереше, аз си ги осолявах и сушах по палатките. Месото се изяждаше немедлено. Невероятно е! За мой ужас кожите решиха, че няма да съхнат. Предположих че е от влажния климат след като всяка сутрин ги намирах мокри. След силни обещания и дълго чакане, накрая един от местните ловци ми донесе 4 метров, 60 килограмов питонец (някой ден ще покажа снимки) срещу кощунствената сума за района от 20 долара. Понеже беше късно го оставихме да поживее до следващият ден. Един другарин заяви, че с тоя змей в една къща(палатка) няма да спи та го затворихме в една Виетнамка (питона за жалост). Сабафлян ни натириха до някакво село да запълваме дупки щото незнам кой си гръмнал бомбичка и зиловете не можели да минат. Прибрахме се след обяд и решихме, че на адаша му е време. При отварянето на вратата на камиона се разнесе смрад, способна да разплаче чистачка на градски кенеф. Тва се беше вмирисало със страшна сила. Поне спасихме кожата. След като го одрахме кожата стана близо 6 метра дълга и широка около метър. От трупа извадихме 3 грамадни плъха и те в състояние на полуразпад Месото решихме да хвърлим в реката, където бяхме нападнати от местните гладници та се разделихме с него срещу чувал банани. Тая ми ти грамадна кожа също не изсъхна та един ден ги пуснах всичките да плават по Меконг. Години след това, друг мой приятел природозащитник си призна, че всяка сутрин ставал в 5 и ми поливал кожите с водица. В знак на протест се напих му откраднах всички дистанционни от къщата. Следващата година, като се застуди и си облякох балтоня, намерих дистанционните из джобовете и му ги върнах.
А уж обича рационалните решения. Имахме един удивителен екземпляр, когото наричахме Мавъра. Тва на седмият месец разбра, че маврите не са "големи, космати хора с кравешки глави" и заяви, че вече няма да ни се сърди като го наричаме така. Същият тоя Мавър редовно си изпиваше заплатата от 840 долара и последните дни от месеца караше на мускули. Да изпиеш такава сума в Камбоджа по него време беше от невъзможно до напълно невъзможно. Природозащитникът даде акъл на Мавъра, като си вземе заплатата, веднага да я обръща в злато и да си остави 100-тина долара за пукница( повече от достатъчно ...по принцип).
Tweet
Коментар