След като семейно се качихме в петък на Боровец, в събота със сина решихме да „понагледаме” дивите кози...Набързо избрахме посоката – Боровец, покрай едни невъобразими строителни дупки(близо до бившия хотел на Самоковеца), пътя за Черната скала, оттам за х.Марица и нагоре, до разклона за х.Заврачица...;
Пътя право нагоре отива към водохващанията под Маричините езера, ние тръгнахме по левия
За х.Марица снимки не публикувам, а това вече е зоната на водохващанията на десния приток(мисля, че така се казваше ако се гледа по течението) на Марица
А това е пътя който ни очаква нагоре...малко гледки отляво и паметната плоча на известен хидролог, загинал от лавина
Лошото (време) обаче идваше със скороста на японски скоростен влак...Облаците изведнъж се сгъстиха и младежа започна да поглежда нервно...
облаците настъпваха откъм най-високите точки надолу към нас...
Аз тръгнах нагоре, изчаквах малкия и вече и аз започнах да се притеснявам...
Пътя видно, не предлага никаква комфортност на ендуриста, даже напротив...камъни, прагове...
И се започна...една гръмотевична буря...Ясно, че снимането беше последното нещо, което бих могъл да си помисля...Дъжда се лееше като из ведро, ние се изтезавахме по мокрия каменист път, с едничката цел - колкото се може по-бързо да стигнем х.Заврачица. Пред младежа се правех на ербап, но определено догодина курбан ще направя на тази дата. Точно когато вече минавахме реката 100 м преди хижата две светкавици удариха - една пред нас, вляво от хижата, другата под нас, близо до генераторното за електричество на хижата...
Тук вече са снимките вътре до печката, всички дрехи долу, хижаря Пламен ни посрещна, стопли с чай, че даже и нахрани с невероятен боб и препечени филии на печката...А през това време дъждът си валеше, валеше...Две гръмотевици удариха и хижата, контактите започнаха да пукат и святкат.
Малко снимки пред хижата, докато изчакваме дъжда да престане и да продължим нагоре към връх Манчо...
Накрая, поради това, че времето си минаваше, решихме изсушени-недоизсушени, да продължим, макар, че продължаваше леко да ръми...Пътя във вода, шурти напреко и надлъж...
Наши спътници бяха един табун полу-диви коне...
които се катереха по-добре от диви кози по склоновете на планината...
и тук достигнах максимума си от 25 файла...Ще опитам да продълга с нов пост в тази тема.
Пътя право нагоре отива към водохващанията под Маричините езера, ние тръгнахме по левия
За х.Марица снимки не публикувам, а това вече е зоната на водохващанията на десния приток(мисля, че така се казваше ако се гледа по течението) на Марица
А това е пътя който ни очаква нагоре...малко гледки отляво и паметната плоча на известен хидролог, загинал от лавина
Лошото (време) обаче идваше със скороста на японски скоростен влак...Облаците изведнъж се сгъстиха и младежа започна да поглежда нервно...
облаците настъпваха откъм най-високите точки надолу към нас...
Аз тръгнах нагоре, изчаквах малкия и вече и аз започнах да се притеснявам...
Пътя видно, не предлага никаква комфортност на ендуриста, даже напротив...камъни, прагове...
И се започна...една гръмотевична буря...Ясно, че снимането беше последното нещо, което бих могъл да си помисля...Дъжда се лееше като из ведро, ние се изтезавахме по мокрия каменист път, с едничката цел - колкото се може по-бързо да стигнем х.Заврачица. Пред младежа се правех на ербап, но определено догодина курбан ще направя на тази дата. Точно когато вече минавахме реката 100 м преди хижата две светкавици удариха - една пред нас, вляво от хижата, другата под нас, близо до генераторното за електричество на хижата...
Тук вече са снимките вътре до печката, всички дрехи долу, хижаря Пламен ни посрещна, стопли с чай, че даже и нахрани с невероятен боб и препечени филии на печката...А през това време дъждът си валеше, валеше...Две гръмотевици удариха и хижата, контактите започнаха да пукат и святкат.
Малко снимки пред хижата, докато изчакваме дъжда да престане и да продължим нагоре към връх Манчо...
Накрая, поради това, че времето си минаваше, решихме изсушени-недоизсушени, да продължим, макар, че продължаваше леко да ръми...Пътя във вода, шурти напреко и надлъж...
Наши спътници бяха един табун полу-диви коне...
които се катереха по-добре от диви кози по склоновете на планината...
и тук достигнах максимума си от 25 файла...Ще опитам да продълга с нов пост в тази тема.
Коментар