Tweet
Пичове, върнахме се от морето освежени и поотпочинали. Ориентирането през Странджа-Сакар не се оказа проста работа, тъй като много от черните пътища, които бяха на картите ни вече не съществуват, а тези които ги има са по-лоши от едвам забележима следа, така че се наложи да импровизираме и добре, че беше GPS-a за да гледаме предварително набелязаните села от маршрута и да търсим посоката към тях.
Колкото и безводен да казват, че е този район, той е изпъстрен с дъбови гори, тръни ,а сега след дъждовете висока трева, в която тук таме се крият големи камъни, така че предвижването без черен път ставаше бавно. Към морето пък растителността е още по-гъста и минахме 300 км от Харманли до Царево за един ден, но за скромните 12 часа, пукайки 3 пъти гуми, 2-3 падания и други технически спирания. Така от 12 часа трип имаме 7 часа полезно каране, като средната скорост беше 42,5 км/ч, но тя се дължи на дългата отсечка асфалт, която ползвахме накрая, когато се стъмни, макар че тогава карахме бавно, тъй като екскортирахме моторите без фарове!
Сега, когато всичко приключи съм много доволен от предприетото пътуване, тъй като всяко такова мероприятие те обогатява с нещо и научаваш нещо ново, както за навигацията, така и за себе си, а и опознаваш нови кътчета от Родината!
Спахме в чудесно комплексче в Царево, за което искаме да благодарим на Илийката от Хасково, че уреди малко преди полунощ.
В събота и неделя имахме свободни занимания по групи. Crazy job реши да тренира по дюните на ММЦ-то, не толкова за Мароко, колкото за кушия на летовниците по плажа и успя, а Митака от Димитровград, Николай от Пловдив и нашият френд Митков тръгнаха да покарат из Странджа, която Митака "чудесно познаваше" и към 15.30 Николай ми звънна да се обадя на спасителни служби, но за това ще оставя на Митков да разкаже, тъй като благодарение на тях се наложи да покараме и в събота и неделя истински off road през лонгоза и трънаците на Странджа ...
Колкото и безводен да казват, че е този район, той е изпъстрен с дъбови гори, тръни ,а сега след дъждовете висока трева, в която тук таме се крият големи камъни, така че предвижването без черен път ставаше бавно. Към морето пък растителността е още по-гъста и минахме 300 км от Харманли до Царево за един ден, но за скромните 12 часа, пукайки 3 пъти гуми, 2-3 падания и други технически спирания. Така от 12 часа трип имаме 7 часа полезно каране, като средната скорост беше 42,5 км/ч, но тя се дължи на дългата отсечка асфалт, която ползвахме накрая, когато се стъмни, макар че тогава карахме бавно, тъй като екскортирахме моторите без фарове!
Сега, когато всичко приключи съм много доволен от предприетото пътуване, тъй като всяко такова мероприятие те обогатява с нещо и научаваш нещо ново, както за навигацията, така и за себе си, а и опознаваш нови кътчета от Родината!
Спахме в чудесно комплексче в Царево, за което искаме да благодарим на Илийката от Хасково, че уреди малко преди полунощ.
В събота и неделя имахме свободни занимания по групи. Crazy job реши да тренира по дюните на ММЦ-то, не толкова за Мароко, колкото за кушия на летовниците по плажа и успя, а Митака от Димитровград, Николай от Пловдив и нашият френд Митков тръгнаха да покарат из Странджа, която Митака "чудесно познаваше" и към 15.30 Николай ми звънна да се обадя на спасителни служби, но за това ще оставя на Митков да разкаже, тъй като благодарение на тях се наложи да покараме и в събота и неделя истински off road през лонгоза и трънаците на Странджа ...
Мноого има да се уча значи.
, ама то е нормално щото просто никой не минава по тях - няма хора. 
и сигурно дава интервю за известното харманлийско списание "Travel & Adventure", така че аз ще продължа с нашата версия от Спасителната акция.
Тогава Николай се обади за втори път и ни помоли да ги потъсим, защото са заебали моторите и са тръгнали пеш, но не знаят къде се намират, а Митака от Димитровград също ни звънна и каза, че не могли да изкарат моторите от едно дере и работата е сериозна. Ние също заебахме мадамите с пояса и "останалите фенки" и отидохме до бунгалата да се облечем. Междувременно Митака пак се обади и каза, че е излязал от дерето с мотора и ни чака до Лозенец. Отидохме екипирани до срещата и като видяхме Митака как изглежда стана ясно, че работата е сериозна! Той изглеждаше опърпан, все едно че мечка го бе газила! Цели парчета от фанелката му висяха разпрани, а отдолу кожата бе издрана яко. Питахме Николай какво вижда наоколо и по описанието тръгнахме да го търсим. Нахакахме се в гъстите гори и за наше щастие срещнахма Пагане! (девойка на кон), която след като ориентирахме къде искаме да отидем само каза да караме след нея и в добро темпо препусна през гората към желаното място. Ориентирането се оказа абсолютно точно и видяхме Николай как се радва на появата ни на отсрещния склон! 
след последните прекарани заедно с крейзи джоб дни обаче вече се напълно се убедих че тия пичове са много готини момчета 
Коментар