Тази историйка за мен започна вечерта на 26 май. На прибиране от Родопите, когато още бях на магистрала "Тракия", GSM-ът иззвъня и Кики (kikiracing) ми каза "След половин час тръгвам към Маркан. Утре ще се качваме на Мечи връх. Ако искаш ..."
Ако искам ли? На следващата сутрин рано-рано се изстреляхме по посока Кочериново - с. Стоб и нагоре в Рила към мястото на явката. Време - прекрасно, път - прясно ремонтиран и празен.
Бързо стигнах до Стоб и тръгнах по черно към мястото на срещата.
Рила, както винаги, предлага красиви гледки ...
За разгрявка се изкатерих на вр. Факиро, но не преди в търсене на правилната посока да се навра в тясна пътечка от едната му страна и да изпробвам колко място е необходимо на Патрула да направи обратен завой, когато пътят свърши, преграден от паднало дърво. Пробвах, оказа се достатъчно малко.
След изкатерването на споменото баирче, направих връзка с юнаците, за да ме навигират до точното си местоположение и много скоро се озовах до базовия лагер
След кратко кафепиене и обмен на информация започнахме да катерим. Като начало, пътят, макар и стръмен, беше доста приличен.
По-нагоре взе да става по-"рошав"
Лека-полека, слънцето започна се поскрива от облаци, а ние отивахме все по-близо към тях. Тук-там взеха да се мяркат и преспи, едната от които най-нагло беше паркирала насред пътя ни.
Което беше достатъчна причина да се направи опит тя да бъде прегазена.
Първи тръгна червеният Врангел ...
Леле що станА?
Ей! На тия гуми пише "кален терен", а не "дълбок сняг като бетон" ...
Ха сега Фащай лопатата!
Малко кОпане, малко бутане и готово ...
Я да видим сега как стоят нещата с широки гуми и блокаж!
Е, и с тях можеш да се закопаеш качествено ...
Айде сега помощ от приятел!
Трудна работа! Паджерото е тежичко и прилично закопано и Врангелът се влачи към него, вместо обратното ...
Я сега един от по-тежка категория
Нещата потръгнаха, но пак не мина без лопатите. Снегът беше твърде тежък и в един момент Патрулът взе да се тътри по посока на Паджерото.
Поиграха си момчетата на "пясъчника", а после продължиха да катерят
В един момент спокойното ни катерене беше прекъснато от следваща пряспа, този път с по-внушителни размери, която блокираше пътя напред. След кратък размисъл решихме да пробваме да я заобиколим като се изкатерим над нея и после се спуснем отново на пътя. Някъде по онзи баир, който се вижда зад Паджерото ...
Качването - лесно ...
Качихме се, поразтъпкахме се, че и снимки си направихме ...
Но после тръгнахме да слизаме ...
Ако искам ли? На следващата сутрин рано-рано се изстреляхме по посока Кочериново - с. Стоб и нагоре в Рила към мястото на явката. Време - прекрасно, път - прясно ремонтиран и празен.
Бързо стигнах до Стоб и тръгнах по черно към мястото на срещата.
Рила, както винаги, предлага красиви гледки ...
За разгрявка се изкатерих на вр. Факиро, но не преди в търсене на правилната посока да се навра в тясна пътечка от едната му страна и да изпробвам колко място е необходимо на Патрула да направи обратен завой, когато пътят свърши, преграден от паднало дърво. Пробвах, оказа се достатъчно малко.
След изкатерването на споменото баирче, направих връзка с юнаците, за да ме навигират до точното си местоположение и много скоро се озовах до базовия лагер
След кратко кафепиене и обмен на информация започнахме да катерим. Като начало, пътят, макар и стръмен, беше доста приличен.
По-нагоре взе да става по-"рошав"
Лека-полека, слънцето започна се поскрива от облаци, а ние отивахме все по-близо към тях. Тук-там взеха да се мяркат и преспи, едната от които най-нагло беше паркирала насред пътя ни.
Което беше достатъчна причина да се направи опит тя да бъде прегазена.
Първи тръгна червеният Врангел ...
Леле що станА?
Ей! На тия гуми пише "кален терен", а не "дълбок сняг като бетон" ...
Ха сега Фащай лопатата!
Малко кОпане, малко бутане и готово ...
Я да видим сега как стоят нещата с широки гуми и блокаж!
Е, и с тях можеш да се закопаеш качествено ...
Айде сега помощ от приятел!
Трудна работа! Паджерото е тежичко и прилично закопано и Врангелът се влачи към него, вместо обратното ...
Я сега един от по-тежка категория
Нещата потръгнаха, но пак не мина без лопатите. Снегът беше твърде тежък и в един момент Патрулът взе да се тътри по посока на Паджерото.
Поиграха си момчетата на "пясъчника", а после продължиха да катерят
В един момент спокойното ни катерене беше прекъснато от следваща пряспа, този път с по-внушителни размери, която блокираше пътя напред. След кратък размисъл решихме да пробваме да я заобиколим като се изкатерим над нея и после се спуснем отново на пътя. Някъде по онзи баир, който се вижда зад Паджерото ...
Качването - лесно ...
Качихме се, поразтъпкахме се, че и снимки си направихме ...
Но после тръгнахме да слизаме ...
Коментар