Предавателни числа

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Здравейте,

Цял месец...батериите ми бяха изтощени. Имах нужда от порция свобода.
Сините птици зловещо обещаваха разваляне на времето. Тази сутрин слънцето се показа и това ми стигаше.
След малко повече кафе, за да напече, нахвърлях в раницата това-онова, облякох се и излязох. Мотора колебливо запали, първо единия, после и другия цилиндър и се спуснахме към Габрово.
Лукойл-бензинаджията пак не успя да не олее резервоара, занулих километража и седнах за цигара. На съседната маса три момичета обсъждаха на висок глас проблемите на избора на съпруг. От време на време ме поглеждаха, но отказах да споделя опита си по темата - опита като жертва имам предвид
Хванах първокласните пътища. Един колега ми беше споменал за хубаво място, на там отивах. Бях малко вцепен след толкова време зад волана.
Минах Севлиево, хванах за Търново. Беше малко студено вече. Постепенно се срастнах с мотора.
На една отбивка спрях за цигара. Продължих зад отбивката по запусната асвалтова алея. Излязох на едно забравено място.



Спрях и се разходих наоколо.



Бил съм чавдарче, пионерче, комсомолец, партиен член не сварих да стана, но тук не бях идвал.
Попуших, стегнах се и продължих. Малко по-късно хванах за селото.
Селските пътища наоколо са приятни, трафика е слаб, понякога само излита по някой състезател.
Стигнах в селото и понеже не видях табели спрях на площада да питам.
Табела "Мини маркет", маса с мръсна покривка отпред, мъж на средна възраст с чаша неизвестна течност.
- Добър ден! На къде е екопътеката?
- На горе - вдига червени очи мъжа и махва "на горе".
- А табели има ли?
- Не. Близо е. След боровете в дясно. Ама няма вода. - кима разочароващо той.
- Вода?!? Аз търся каньон, каква вода?
- Да де - каньона е там. Водопада... След гробищата, сто метра в ляво.
- Добре, благодаря!
НА ляво-на дясно...не беше важно. Излязох от селото и скоро след това спрях на импровизиран паркинг.
Заключих мотора и свих след тази стрелка:

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Не знаех нищо за това място. Спуснах се през хилавата борова горичка, срещнах група връщащи се. Имаха изморен вид. Пътечката беше тясна и отстъпих да се разминем.
По-надолу през трънаците прозираха върховете на скална стена. Пътечката излезе на открито.



М-да, колегата е бил скромен в описанието. Гледките ме проникнаха бързо, без адаптация.



Забързах по пътеката в търсене на следващ аспект.
На една тераса по-долу двойка влюбени седяха срещу слънцето. Тя му пощеше гърба. Познат ритуал. Неволно направих референция към разговора на трите девойки тази сутрин. Спрях над тях да снимам и това ги смути. Изнесох се бързо и ги оставих на съдбата им.



Пътечката вървеше ту по сами ръба ту завиваше предпазливо по терасата. Гледах да не пропусна нещо и в двете посоки.
В зависимост от положението на слънцето тук щяха да се получат разкошни гледки.



Пътеката зави по ръба и ме заведе пред следващата картина.



После влезе в гората.

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Гора от габрица. Казват и още клещица или клеща. Защото като хване стиска като клещи. Само тя може да расте в тези условия - в пукнатините на скалата, без вода, на студено... Расте, подпира камъка и той нея. По някое време го разпуква, или изсъхва.
Серт дърво...дърво за огън.
Като направи слой почва идват другите - дъб, бук, габър...



Тук-там прозира снагата на каньона.



По някое време пътеката се разделя на две - едната за мрънкащи половинки и строги майки, другата-козя.
Козята слиза до сами ръба и тества способностите ти за бързо фокусиране до долу, или отсреща, предизвиква вестибуларния ти апарат и леко те отрезвява, както само екстремно преживяване го прави.
После двете се събират.




Замириса на вода. Някъде тук ще да е бил водопада.

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Ехото от Бг туристи неусетно е изчезнало. Не ги чувам. Не идват до тук, задоволяват се с устието на каньона.
Продължавам по пътеката, а тя влиза в гората, в страни от каньона. Става мека. Дъба е дошъл, габрицата си отива.
Пътеката свива пак в дясно и през дърветата нещо светлее, но не мога да разбера отсрещната скала ли е или вода.
Вървя напред и пътеката изведнъж става същата камениста като по ръба. После рязко излиза на езерото.



Това е значи водата дето онзи мъж търси.
Покрай езерото има път, по него наспрели коли, долу-рибари. Тръгвам да видя защо водата не стига до водопада, но не виждам кой знае колко.



Връщам се, подминавам пътеката и продължавам покрай езерото.
Слънцето се скрива, закапват какпки дъжд и рибарите с Опели изчезват, да не ги намокри. После пак се показва.
В езерото сигурно има риба...не знам, не съм рибар.



Пътя изведнъж става асфалтиран.
На стената пази стар, сух мъж с избледнели сини очи.
- Добър ден, на къде води този път?
- Излиза на магистралата.
- А как се пълни езерото, не виждам река?
- Реката е Негованка, то и езерото се казва така, ама е пресъхнала, само когато завали. Иде от троянския балкан.
Побъбрихме за каньона и сухите му водопади, на къде тече сега водата, пожелах му лек ден и тръгнах обратно.
По пътеката спирах и се заглеждах в каньона - сега ми изглеждаше по-ясен и още по-величествен.

Супер тенерето ме чакаше послушно. Слязохме по разбит път до устието.



Батерията на камерата свърши. Усетих студа, опаковах се добре и потеглих към къщи.
По пътя духаше студен страничен вятър. Отбих по второкласните пътища и поне него си спестих.
Вцепених се сериозно. Като се прибрах погледнах термометъра - 16 градуса.
Бях позаредил батериите.

Поздрави,
Петър

[К.Наков]

От: Предавателни числа

Чудесна разходка! Красиво място.
Поздравления за увлекателния разказ!

[petar_ray]

От: Предавателни числа

3-ти Декември. Събота по обяд. Пушим с жената на терасата. Делово мълчим.
- Ааа, не! Не можеш да ме държиш в къщи! - заявявам ни в клин, ни в ръкав.
Не ми се връзва и за това продължавам:
- Утре вадя Екс Те Зе-то от гаража и изчезвам!
- Ти луд ли си!?! В тоя студ!

4-ти Декември. Слагам акумулатора, припалвам, гледам масло, антифриз, смазвам веригата, екипирам се и съм на старта.



Решавам, че посоката е Юг и отпрашвам.
Гледа ми се от високо - стара изпитана рецепта за лечение на скъсани нерви.
Внимавам по усойните участъци, докато катеря Шипка. Общо взето пътя е като по поръчка, пък и аз не капризнича - толкова ми се кара.

На върха спирам за кафе и размисъл за по-конкретна посока. Установявам, че нямам кеш...едва ли някоя банка поддържа банкомат на Свети Никола.
ОК, свивам към Бузлуджа - там си заплюх специални места за гледане. А, сняг! Е, сега ще заведа Екс Те Зе-то да стъпи на него



Поемам по стария разбит път. Всичко е на ред, докато пътя не се скрива зад северния склон.
Зачестяват частично заледени участъци, до откровен сняг. 2-ра, без газ. Споко, ей сега ще се оправи - наивно си припявам и докато се усетя вече съм поне километър в снега.
Пътя лъщи - джам. Опитвам да намаля и поднасям, едвам спирам с разперени крака.
Проверявам сцеплението на обувките си - нула. Бомба!



Слизам с драматични усилия и срам-не срам с мравешки стъпки и прав като бастун обръщам мотора на обратно.
Нямам шанс да тръгна на горе по така приятно разтопената повърхност на леда и за това се набутвам в банкета.
Добре де, ама нали задната гума трябваше да си изкара сезона, та по обща оценка беше за лек попътен вятър.



Та така къде с каране, къде с бутане издрапвам от банкета и веднъж набрал инерция не пускам газта.

Посрамен се залепвам зад колона коли, на обратно. По едно време спирам.



Минавам града по-бързичко и изпъвам до първата гледка.
Долу с. Горна Росица дава своя принос. Ветреца странно е заперчемил пушека над селото.



Свивам през центъра на Севлиево с идеята да пия вече кафе, на теферич. Теферича обаче е събран.
Добре поне че моста не са си събрали.



Хващам по стария път за Габрово. От една крайпътна беседка свивам по къра и излизам на дясното рамо на Витата стена.



Изпращам залеза и се прибирам с изпълнена рецепта.



Приятен Мото-Декември!
Петър

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Децата са в "разход", тя гледа с "онези големи очи", времето е хубаво, веригата е смазана... тя избира посоката. Чао!
Село Хотница е в посока В. Търново - Ресен. Не изобилства от табели.
В Самоводене питам една мацка "На къде?", а тя "При чешмата на ляво".
В ляво сред шубраците е чешмата:



Зад гърба ни са два порутени паметника (македонците казват "споменници"). Какво ли пък помним ние...




Изяждаме по един сандвич, пием вода, пушим и продължаваме.

Село Хотница започва с гробища. Къщите са празни, а на малкото останали им е писнало да ги питат къде е водопада и са сложили табелки.
Стигаме паркинг. Два автобуса с русенски пенсионери са се опънали в страни. Непосредствено пред водопада се лее чалга и скара...
Слагаме конските капаци и разглеждаме.







Цвета на водата някак странно ми напомня за Крушунските водопади и колкото повече се вглеждам, толкова повече прилики намирам.
В ляво има стрелка "Екопътека" и стъпала.
Тръгваме. Чалгата не може да катери стълби и остава долу.
Няколко гледки от различните нива и над водопада:








Пътеката става интересна.









Тя излиза на сами върха на водопада, който всъщност е много интересна джунгла.











Продължаваме по мостчета и пътечки и стигаме до второ езеро с водопад.









Пътеката свършва с трудничко изкачване по трап. За да е по-интересно едното стъпало липсва, а следващото се клати на два гвоздея.





Оставаме с приятно чувство и дори чалгата в която се връщаме не го разваля.
Бързо се изнасяме от паркинга и поемаме към Емен.
В един от предните си постове съм описал каньона, но ми беше приятно пак да го видя, а и гледките от там бяха част от терапията, която бях наложил на половинката, по рецепта на Чудомир.










Язовира горе беше източен.



А тези диви череши бяха прекрасен завършек на разходката.



На връщане карах бавно и само намествахме по седалката натъртените си задници.

Поздрав,
Петър

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Днес с дъщеря ми изпълнихме една много специална за мен мисия.



Най-доброто ми изделие отиде на възможно най-доброто място.

[svetkostov]

От: Предавателни числа

Чудесно описано. Със стандартни зъбаци от ТДМ направи замяната? Благодаря.