От: Предавателни числа
Здравейте,
Цял месец...батериите ми бяха изтощени. Имах нужда от порция свобода.
Сините птици зловещо обещаваха разваляне на времето. Тази сутрин слънцето се показа и това ми стигаше.
След малко повече кафе, за да напече, нахвърлях в раницата това-онова, облякох се и излязох. Мотора колебливо запали, първо единия, после и другия цилиндър и се спуснахме към Габрово.
Лукойл-бензинаджията пак не успя да не олее резервоара, занулих километража и седнах за цигара. На съседната маса три момичета обсъждаха на висок глас проблемите на избора на съпруг. От време на време ме поглеждаха, но отказах да споделя опита си по темата - опита като жертва имам предвид
Хванах първокласните пътища. Един колега ми беше споменал за хубаво място, на там отивах. Бях малко вцепен след толкова време зад волана.
Минах Севлиево, хванах за Търново. Беше малко студено вече. Постепенно се срастнах с мотора.
На една отбивка спрях за цигара. Продължих зад отбивката по запусната асвалтова алея. Излязох на едно забравено място.
Спрях и се разходих наоколо.
Бил съм чавдарче, пионерче, комсомолец, партиен член не сварих да стана, но тук не бях идвал.
Попуших, стегнах се и продължих. Малко по-късно хванах за селото.
Селските пътища наоколо са приятни, трафика е слаб, понякога само излита по някой състезател.
Стигнах в селото и понеже не видях табели спрях на площада да питам.
Табела "Мини маркет", маса с мръсна покривка отпред, мъж на средна възраст с чаша неизвестна течност.
- Добър ден! На къде е екопътеката?
- На горе - вдига червени очи мъжа и махва "на горе".
- А табели има ли?
- Не. Близо е. След боровете в дясно. Ама няма вода. - кима разочароващо той.
- Вода?!? Аз търся каньон, каква вода?
- Да де - каньона е там. Водопада... След гробищата, сто метра в ляво.
- Добре, благодаря!
НА ляво-на дясно...не беше важно. Излязох от селото и скоро след това спрях на импровизиран паркинг.
Заключих мотора и свих след тази стрелка:
Здравейте,
Цял месец...батериите ми бяха изтощени. Имах нужда от порция свобода.
Сините птици зловещо обещаваха разваляне на времето. Тази сутрин слънцето се показа и това ми стигаше.
След малко повече кафе, за да напече, нахвърлях в раницата това-онова, облякох се и излязох. Мотора колебливо запали, първо единия, после и другия цилиндър и се спуснахме към Габрово.
Лукойл-бензинаджията пак не успя да не олее резервоара, занулих километража и седнах за цигара. На съседната маса три момичета обсъждаха на висок глас проблемите на избора на съпруг. От време на време ме поглеждаха, но отказах да споделя опита си по темата - опита като жертва имам предвид
Хванах първокласните пътища. Един колега ми беше споменал за хубаво място, на там отивах. Бях малко вцепен след толкова време зад волана.
Минах Севлиево, хванах за Търново. Беше малко студено вече. Постепенно се срастнах с мотора.
На една отбивка спрях за цигара. Продължих зад отбивката по запусната асвалтова алея. Излязох на едно забравено място.
Спрях и се разходих наоколо.
Бил съм чавдарче, пионерче, комсомолец, партиен член не сварих да стана, но тук не бях идвал.
Попуших, стегнах се и продължих. Малко по-късно хванах за селото.
Селските пътища наоколо са приятни, трафика е слаб, понякога само излита по някой състезател.
Стигнах в селото и понеже не видях табели спрях на площада да питам.
Табела "Мини маркет", маса с мръсна покривка отпред, мъж на средна възраст с чаша неизвестна течност.
- Добър ден! На къде е екопътеката?
- На горе - вдига червени очи мъжа и махва "на горе".
- А табели има ли?
- Не. Близо е. След боровете в дясно. Ама няма вода. - кима разочароващо той.
- Вода?!? Аз търся каньон, каква вода?
- Да де - каньона е там. Водопада... След гробищата, сто метра в ляво.
- Добре, благодаря!
НА ляво-на дясно...не беше важно. Излязох от селото и скоро след това спрях на импровизиран паркинг.
Заключих мотора и свих след тази стрелка:
Коментар