Темата може да се счита като допълнение на тази:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...d.php?t=121509
Сега по същество:
Май започвам да прекалявам с тия пътеписи.....това няма да е точно пътепис, а чернопис, защото повечето пътища, по които карах бяха доста черни Все пак искам да отбележа, че маршрутите са подходящи за всякакъв вид МПС. Изключвам ниски спортни коли по разбираеми причини. Пиша го за хора, на които им е интересно да научат нещо повече за това кътче, намиращо се на броени километри от тук и същевременно толкова изолирано или за тези, които искат да проверят лично какво има там. Надявам се да бъда полезен, ако съм пропуснал нещо простете. Следващия път ще наваксам.
Реших този да го напиша докато са ми пресни спомените и докато двигателя още не е изстинал. Не знам как да започна, пътуването беше 3 дни, но в главата ми е хаос. Всъщност ще почакам още малко.
2 часа по-късно:
Такаааа.....задаваха се може би едни от последните ми няколко почивни дни на куп за неопределен период от време. Караше ми се. Стоях на работа и се чудех на къде да хвана. Първо реших да отскоча до Констанца, но се разколебах. Предното пътуване до Турция още ми държеше топли спомени и някак си ме влечеше на там. Същевременно изпитвам особено топли чувства към Странджа планина, но в Българската част сме се мотали доста просто реших да комбинирам и да се помотая из Турска Странджа. Не знаех много за нея, нямаше и как да науча. Оставаха 12 часа до края на дежурството ми, цъкнах набързо в търсачката на мобилния интернет и надрасках на едно листче 2-3 известни забележителности. Съмишленици не съм и търсил, за толкова малко време до тръгването никой нямаше да се навие. На сутринта се прибрах, взех душ, хвърлих 2 чифта чорапи в куфара на мотора, проверих налягането в гумите и тръгнах.
Часа беше около 11 на обяд. До Бургас трафика беше ужасен. Движението беше абсолютно хаотично. Надолу стана по-спокойно. Опитах се да бъда тарикат и да мина по затворения път преди Малко Търново, но бях посрещнат от голям изкоп и трябваше да се върна и да мина по заобиколния.
В 12:30 бях на границата. Добре познатото гадно ГКПП Дерекьой. Забелязах няколко мотора паркирани отпреде. Имаше огромна опашка от туристи пред гишетата. Наредих се чинно най-отзаде с готовност да прекарам следващите 3 часа от живота си в безумно чакане. Тогава от вратата се показаха трима турски моториста, тези на които ябха моторите. Единия проговори на български, хвана ме и ме повлече на вътре. Каза "абе луд ли си, няма да ги чакаш тия туристи, давай ще се пререждаме". Застанахме най-отпред, подпечатаха ни паспортите, след това минах през гишето за регистрация на МПС-тата, благодарих на пичовете, излязох и тръгнах. Повечето от Вас са ходили в Турция, но за тези които не са - ето какъв е пътя веднага след ГКПП-то. От тесен и разбит път с дупки от Българската страна щом влезеш в Турция те посреща перфектен широк нов асфалт.
Единствения боклук тук беше......нямам думи....
Големи дървета:
Понеже бях решил разходката да е само в Турска Странджа веднага свих към Дерекьой. Пътя веднага стана тесен и селски. Познатия чакълест турски асфалт. Минах пред градчето. Тясни и прашни улички:
Насочих се към пещерата дупница. За да стигна трябваше да се промуша през няколко селца. По пътя нямаше как да не снимам тези гледки:
Първото беше.....не само в България има Карадере
След Карадере пътя става черен. Равен, хубав и прашен макадам. На картата е отбелязан като третокласен, затова заподозрях, че оттук нататък ще трябва да карам много по такива черни пътища. Окей, никакъв проблем. На картата по-горе с ЧЕРНА линия съм отбелязал къде пътищата са черни. С ЧЕРВЕНА линия са асфалтовите. Не претендирам за 100 % точност, защото не съм водил записки къде какво е било, всичко е по спомен. Кара се приятно, на места със 70-80 км/ч без никакъв проблем.
Минах няколко селца. По еднов реме сякаш се омотах, понеже на картата, която ползвах ги нямаше. спрях в едното село да питам един човек, а той ми проговори на чист български. Стигнах до Сарпдере и табелата ме упъти към пещерата.
Спрях на паркинга пред пещерата. Човека, който продаваше билети не говореше грам английски, български или руски. Исках да му кажа да ми наглежда мотора, но не можахме да се разберем. Той повтаряше само 'еки лира' - тоест две лири за вход. След малко спря един микробус с жандармеристи. Веднага дойдоха при мен, единия говореше и английски и руски. Казваше се Озер (този, най-отляво).
Компютърен инжинер е, но призован на 6 месеца служба в жандармерията. Щракнахме се и отидох с тях да разгледам пещерата, понеже те също бяха там с тази цел. Запътихме се през гората по едни каманаци и стигнахме до входа.
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...d.php?t=121509
Сега по същество:
Май започвам да прекалявам с тия пътеписи.....това няма да е точно пътепис, а чернопис, защото повечето пътища, по които карах бяха доста черни Все пак искам да отбележа, че маршрутите са подходящи за всякакъв вид МПС. Изключвам ниски спортни коли по разбираеми причини. Пиша го за хора, на които им е интересно да научат нещо повече за това кътче, намиращо се на броени километри от тук и същевременно толкова изолирано или за тези, които искат да проверят лично какво има там. Надявам се да бъда полезен, ако съм пропуснал нещо простете. Следващия път ще наваксам.
Реших този да го напиша докато са ми пресни спомените и докато двигателя още не е изстинал. Не знам как да започна, пътуването беше 3 дни, но в главата ми е хаос. Всъщност ще почакам още малко.
2 часа по-късно:
Такаааа.....задаваха се може би едни от последните ми няколко почивни дни на куп за неопределен период от време. Караше ми се. Стоях на работа и се чудех на къде да хвана. Първо реших да отскоча до Констанца, но се разколебах. Предното пътуване до Турция още ми държеше топли спомени и някак си ме влечеше на там. Същевременно изпитвам особено топли чувства към Странджа планина, но в Българската част сме се мотали доста просто реших да комбинирам и да се помотая из Турска Странджа. Не знаех много за нея, нямаше и как да науча. Оставаха 12 часа до края на дежурството ми, цъкнах набързо в търсачката на мобилния интернет и надрасках на едно листче 2-3 известни забележителности. Съмишленици не съм и търсил, за толкова малко време до тръгването никой нямаше да се навие. На сутринта се прибрах, взех душ, хвърлих 2 чифта чорапи в куфара на мотора, проверих налягането в гумите и тръгнах.
Часа беше около 11 на обяд. До Бургас трафика беше ужасен. Движението беше абсолютно хаотично. Надолу стана по-спокойно. Опитах се да бъда тарикат и да мина по затворения път преди Малко Търново, но бях посрещнат от голям изкоп и трябваше да се върна и да мина по заобиколния.
В 12:30 бях на границата. Добре познатото гадно ГКПП Дерекьой. Забелязах няколко мотора паркирани отпреде. Имаше огромна опашка от туристи пред гишетата. Наредих се чинно най-отзаде с готовност да прекарам следващите 3 часа от живота си в безумно чакане. Тогава от вратата се показаха трима турски моториста, тези на които ябха моторите. Единия проговори на български, хвана ме и ме повлече на вътре. Каза "абе луд ли си, няма да ги чакаш тия туристи, давай ще се пререждаме". Застанахме най-отпред, подпечатаха ни паспортите, след това минах през гишето за регистрация на МПС-тата, благодарих на пичовете, излязох и тръгнах. Повечето от Вас са ходили в Турция, но за тези които не са - ето какъв е пътя веднага след ГКПП-то. От тесен и разбит път с дупки от Българската страна щом влезеш в Турция те посреща перфектен широк нов асфалт.
Единствения боклук тук беше......нямам думи....
Големи дървета:
Понеже бях решил разходката да е само в Турска Странджа веднага свих към Дерекьой. Пътя веднага стана тесен и селски. Познатия чакълест турски асфалт. Минах пред градчето. Тясни и прашни улички:
Насочих се към пещерата дупница. За да стигна трябваше да се промуша през няколко селца. По пътя нямаше как да не снимам тези гледки:
Първото беше.....не само в България има Карадере
След Карадере пътя става черен. Равен, хубав и прашен макадам. На картата е отбелязан като третокласен, затова заподозрях, че оттук нататък ще трябва да карам много по такива черни пътища. Окей, никакъв проблем. На картата по-горе с ЧЕРНА линия съм отбелязал къде пътищата са черни. С ЧЕРВЕНА линия са асфалтовите. Не претендирам за 100 % точност, защото не съм водил записки къде какво е било, всичко е по спомен. Кара се приятно, на места със 70-80 км/ч без никакъв проблем.
Минах няколко селца. По еднов реме сякаш се омотах, понеже на картата, която ползвах ги нямаше. спрях в едното село да питам един човек, а той ми проговори на чист български. Стигнах до Сарпдере и табелата ме упъти към пещерата.
Спрях на паркинга пред пещерата. Човека, който продаваше билети не говореше грам английски, български или руски. Исках да му кажа да ми наглежда мотора, но не можахме да се разберем. Той повтаряше само 'еки лира' - тоест две лири за вход. След малко спря един микробус с жандармеристи. Веднага дойдоха при мен, единия говореше и английски и руски. Казваше се Озер (този, най-отляво).
Компютърен инжинер е, но призован на 6 месеца служба в жандармерията. Щракнахме се и отидох с тях да разгледам пещерата, понеже те също бяха там с тази цел. Запътихме се през гората по едни каманаци и стигнахме до входа.
Коментар