Tweet
Във връзка с друга тема, където споменах, че турската армия е била по-добре въоръжена,
за да не бъда голословен, ще пейстна следното:
ОРЪЖИЯ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОИНА
"С падането под турско робство българския народ загубва правото да носи бойно оръжие.Краят на 18 век може да се приеме като период,през който българите започват по-масово да използват огнестрелно оръжие за самозащита .
Българите го оценяват не според стойността му, а според бойните му качества.Не случайно, пред кръстосаните над библията револвер и кама,полагат клетва посветените в революционното дело комитетски дейци.
Важна роля за въоръжаването на революционните комитети играе българската общност в Австрия , откъдето се доставят револвери „Гасер” и „Смит и Уесън”.
Австрийският револвер „Гасер” произвеждан във Виена и популярен у нас под името „Черногорец”,намира широка употреба сред дейците. Той е един от най-разпространените , тъй като поради географската близост от него попадат в България. Барабанът му е за пет патрона . Те са с калибър 11.4 мм с централно възпламеняване и са редуцирани от армейската карабина „Верндъл”.Съдържат 1.4 г.барут и 20.3 г. куршум .”Гасер” има дължина 375 мм.Той има внушителен външен вид.Мощният му патрон го приближава по бойни качества до съществуващите тогава къси карабини.
На 20 октомври 1876 руското командване взема решение за създаване на българско опълчение . За негов началник е назначен ген.-майор Николай Столетов.
На 30 март 1877 ген.-майор Столетов обявява формирането на първите 3 дружини в състав 900 души.(За командири на дружините са назначени подполковник Кесяков-българин от Копривщица,майор Куртянов ,подполковник Калитин, майор Редкин, майор Беляев и подполковник Нищенко.) Успоредно с формирането на българското опълчение започва неговата военна подготовка. Въпреки съкратения курс на обучение то успешно овладява оръжието и военните порядки . Проведените стрелби показват, че опълченците могат да поразят 80-92% от целите, разположени на 200 крачки.Това предизвиква възхищението на командирите , които често давали награди на подчинените си. Най-често дефекти възникват след интензивна стрелба.
Не са малко и нещастните случаи при презареждането на оръжието,които се дължат на консруктивните недостатъци на това морално остаряло оръжие . Пушките имат дълги игли които при изстрел трябва да пробият хартиената обвивка на патрона и да възпламенят капсула, разположен в средата на барутния заряд. При горенето на барута върхът на иглата се нагрява бързо и здравината му се влошава рязко. Освен това уплътняването на затвора се осъществява с помощта на гумени пръстени, които при нагряване прогарят и при изстрел барутни газове могат да обгорят лицето на стрелящия. Затова с пушката не трябва да се произвеждат повече от 6-7 изстрела в минута.
Организационната структура на Опълчението е следната:командване с щаб;3 бригади-във всяка по две дружини:във всяка дружина по 5 роти,а във всяка рота по 4 взвода. След форсирането на река Дунав от руската армия на българска земя са формирани още дружини, които са известни под името „Второ опълчение”. Войските в руската армия се делят на полеви (действащи),тулови,запасни и спомагателни.
Полевите включват пехота, кавалерия, артилерия, инженерни, спомагателни и флот. В състава на първите три рода войски били в включени и казашки части, като нередовна армия. Така окомплектована , руската Дунавска армия при започване на бойните действия в България през юни 1877година наброявала 180000 души.
Основните системи огнестрелно оръжие с което била въоръжена руската армия били пушки „Танер”, „Баранов”, „Карле”, „Крика” –пехотна и скъсена , „Бердана №1”-пехотна и скъсена , „Бердана№2”пехотна, другарска, казашка и карабина.Пушката „Крика” била оръжие за повече от половината Дунавска армия. Офицерите били въоръжени с револвери система „Смит енд Уелсън”. Участващото, в състава на руската армия ,българско опълчение имало пушки система „Шаспо” , а опълченците от конната сотня-карабини „Бердана №2” и револвери „Смит енд Уесън”.
И в руската, и в турската армия имало на въоръжение още шест- и десет цевни картечници системи „Гатлинг” – американска и руските системи „Барановски” и „Горлов”, които били монтирани на тежък лафет, теглен от конски впряг и имали прислуга от няколко човека. Във бойната получили малко приложение поради лошата маневреност, голямо тегло /от 230 до 720кг./, многобройна прислуга /от4 до 7 човека/, голям разход на боеприпаси /от 150 до 300 изстрела в минута/, ниска ефективност и чести повреди.
Хладното оръжие в руската армия включвало сабя, палочи, шашка, тесак, нож, щик и пика.Сабите били офицерски, дружински, кавалерийски; тесеците-пехотни и сапьорски ; пиките-казашки,улански и кирасирски . Разликата се състояла във формата, размерите и теглото.
При започване на войната, Румъния разполагала общо с около 100 000 души армия, от която действаща -58 700. Тя била съсредоточена в придунавска низина и взел пряко участие в боевете за нашето освобождение с 35 000 армия. По време на военните действия румънската пехота била въоръжена с пушки система „Дрейзе” ,”Крика”и „Пийбоди”, а хладното й оръжие се състояло от саби, тесеци и ножове.Кавалерията била въоръжена с карабини система „Дрейзе” ,револвери система „Галанд-Лебяу” или”Василе-Буйеску”,саби и пики.Въоръжението на офицерския състав се състояло от револвери и саби с различна форма и размери .Сабите били прави с тесен,остър клин.
При започване на войната Турция противопоставя на руската дунавска армия 190 000 души .Огнестрелното и хладното оръжие в турската армия било както при останалите две армии-разносистемно, но по отношение на количеството и по отношение на по-модерното огнестрелно, тя ги превъзхожда.Основното огнестрелно оръжие на турската редовна армия били системи те „Снайдер”-английско и американско производство 325 000броя и „Хенри-Мартини”-американско и английско производство 600 000 броя. Към тях имало големи ножове с железни или кожени ножници или четиристенен щик. В пехотата на въоръжение били и пушките система „Спрингфилд” и „Ремингтон”. Те имали пристенни щикове. Кавалерията била въоръжена с магазинни карабини система „Хенри-Уинчестър”, револвери система „Колт”, „Смит енд Уестън”и тежки саби. Нередовните черкези имали на въоръжение карабини система „Хенри-Уинчестър”, револвери „Колт” или капсулен пистолет,лека сабя или ятаган,кама и пика. Офицерите също били въоръжени с револвери система „Колт”, „Смит енд Уестън”,офицерски саби,шашки или ятагани.
Българското опълчение участва във защита на прохода Шипка и в разгрома на турската армия при Шипка –Шейхово.Безспорно най-драматични моменти опълчението преживява през време на Шипченските боеве-август 1877. Планинския климат поднася своите изненади на самоотвержените защитници на Шипченския проход .Нощната влага и честите планински валежи овлажняват хартиените патрони на пушките „Шаспо”.Така патроните стават съвсем негодни . По–късно температурите рязко скачат и се появяват нови усложнения-влошаване на уплътнението на затвора на пушките,чупене на бойните игли и др.
Така по време на шипченските боеве става ясно, че пушките „Шаспо” не са подходящи и са заменени с пушки „Крънка”. Процесът на превъоръжаван обаче се забавя в резултат на което опълченците остават въоръжени с пушки те „Шаспо”. Пушката „Крънка” е с калибър 15,24мм, тежка е, неудобна за носене и с ниска скорострелност.
Ако се сравни оръжието на българското опълчение с това на турската пехота, най –точно ще се оцени героичният подвиг на нашите опълченци.Турската пушка „Хенри-Мартини”е една от най-модерните пушки използвани през войната. Тя е с малък калибър-11,43мм , ниска маса-3,8кг. Изработена в САЩ по поръчка за турската армия. Тя разполага и с американските скорострелни пушки и карабини „Хенри-Уинчестър” наричани „Жълтия Хари” заради бронзовия си затворен блок. Пушката има вместимост 15 патрона.
Българските опълченци обаче компенсират по-ниското качество на оръжието си с изключителният си морален дух. Това им позволява успешно да изпълнят поставената им задача по спирането на турските войски на Шипка и пълния им разгром там, и при Шейхово.
Освободителната Руско-Турска война 1877-1878година се отличава от другите войни през втората половина на 19 век не само със своите военнополитически резултати, но и с големия си принос за развитието на военното изкуство. Бойният опит на руската армия задълбочено се изучава от всички големи западноевропейски армии. Преработените руски устави и правилници по опита на войната стават здрава основа за обучението на младата българска войска след освобождението."
Надявам се, че ще ви е интересно. По-нататък ще спомена и артилерията.
Поздрави.
за да не бъда голословен, ще пейстна следното:
ОРЪЖИЯ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОИНА
"С падането под турско робство българския народ загубва правото да носи бойно оръжие.Краят на 18 век може да се приеме като период,през който българите започват по-масово да използват огнестрелно оръжие за самозащита .
Българите го оценяват не според стойността му, а според бойните му качества.Не случайно, пред кръстосаните над библията револвер и кама,полагат клетва посветените в революционното дело комитетски дейци.
Важна роля за въоръжаването на революционните комитети играе българската общност в Австрия , откъдето се доставят револвери „Гасер” и „Смит и Уесън”.
Австрийският револвер „Гасер” произвеждан във Виена и популярен у нас под името „Черногорец”,намира широка употреба сред дейците. Той е един от най-разпространените , тъй като поради географската близост от него попадат в България. Барабанът му е за пет патрона . Те са с калибър 11.4 мм с централно възпламеняване и са редуцирани от армейската карабина „Верндъл”.Съдържат 1.4 г.барут и 20.3 г. куршум .”Гасер” има дължина 375 мм.Той има внушителен външен вид.Мощният му патрон го приближава по бойни качества до съществуващите тогава къси карабини.
На 20 октомври 1876 руското командване взема решение за създаване на българско опълчение . За негов началник е назначен ген.-майор Николай Столетов.
На 30 март 1877 ген.-майор Столетов обявява формирането на първите 3 дружини в състав 900 души.(За командири на дружините са назначени подполковник Кесяков-българин от Копривщица,майор Куртянов ,подполковник Калитин, майор Редкин, майор Беляев и подполковник Нищенко.) Успоредно с формирането на българското опълчение започва неговата военна подготовка. Въпреки съкратения курс на обучение то успешно овладява оръжието и военните порядки . Проведените стрелби показват, че опълченците могат да поразят 80-92% от целите, разположени на 200 крачки.Това предизвиква възхищението на командирите , които често давали награди на подчинените си. Най-често дефекти възникват след интензивна стрелба.
Не са малко и нещастните случаи при презареждането на оръжието,които се дължат на консруктивните недостатъци на това морално остаряло оръжие . Пушките имат дълги игли които при изстрел трябва да пробият хартиената обвивка на патрона и да възпламенят капсула, разположен в средата на барутния заряд. При горенето на барута върхът на иглата се нагрява бързо и здравината му се влошава рязко. Освен това уплътняването на затвора се осъществява с помощта на гумени пръстени, които при нагряване прогарят и при изстрел барутни газове могат да обгорят лицето на стрелящия. Затова с пушката не трябва да се произвеждат повече от 6-7 изстрела в минута.
Организационната структура на Опълчението е следната:командване с щаб;3 бригади-във всяка по две дружини:във всяка дружина по 5 роти,а във всяка рота по 4 взвода. След форсирането на река Дунав от руската армия на българска земя са формирани още дружини, които са известни под името „Второ опълчение”. Войските в руската армия се делят на полеви (действащи),тулови,запасни и спомагателни.
Полевите включват пехота, кавалерия, артилерия, инженерни, спомагателни и флот. В състава на първите три рода войски били в включени и казашки части, като нередовна армия. Така окомплектована , руската Дунавска армия при започване на бойните действия в България през юни 1877година наброявала 180000 души.
Основните системи огнестрелно оръжие с което била въоръжена руската армия били пушки „Танер”, „Баранов”, „Карле”, „Крика” –пехотна и скъсена , „Бердана №1”-пехотна и скъсена , „Бердана№2”пехотна, другарска, казашка и карабина.Пушката „Крика” била оръжие за повече от половината Дунавска армия. Офицерите били въоръжени с револвери система „Смит енд Уелсън”. Участващото, в състава на руската армия ,българско опълчение имало пушки система „Шаспо” , а опълченците от конната сотня-карабини „Бердана №2” и револвери „Смит енд Уесън”.
И в руската, и в турската армия имало на въоръжение още шест- и десет цевни картечници системи „Гатлинг” – американска и руските системи „Барановски” и „Горлов”, които били монтирани на тежък лафет, теглен от конски впряг и имали прислуга от няколко човека. Във бойната получили малко приложение поради лошата маневреност, голямо тегло /от 230 до 720кг./, многобройна прислуга /от4 до 7 човека/, голям разход на боеприпаси /от 150 до 300 изстрела в минута/, ниска ефективност и чести повреди.
Хладното оръжие в руската армия включвало сабя, палочи, шашка, тесак, нож, щик и пика.Сабите били офицерски, дружински, кавалерийски; тесеците-пехотни и сапьорски ; пиките-казашки,улански и кирасирски . Разликата се състояла във формата, размерите и теглото.
При започване на войната, Румъния разполагала общо с около 100 000 души армия, от която действаща -58 700. Тя била съсредоточена в придунавска низина и взел пряко участие в боевете за нашето освобождение с 35 000 армия. По време на военните действия румънската пехота била въоръжена с пушки система „Дрейзе” ,”Крика”и „Пийбоди”, а хладното й оръжие се състояло от саби, тесеци и ножове.Кавалерията била въоръжена с карабини система „Дрейзе” ,револвери система „Галанд-Лебяу” или”Василе-Буйеску”,саби и пики.Въоръжението на офицерския състав се състояло от револвери и саби с различна форма и размери .Сабите били прави с тесен,остър клин.
При започване на войната Турция противопоставя на руската дунавска армия 190 000 души .Огнестрелното и хладното оръжие в турската армия било както при останалите две армии-разносистемно, но по отношение на количеството и по отношение на по-модерното огнестрелно, тя ги превъзхожда.Основното огнестрелно оръжие на турската редовна армия били системи те „Снайдер”-английско и американско производство 325 000броя и „Хенри-Мартини”-американско и английско производство 600 000 броя. Към тях имало големи ножове с железни или кожени ножници или четиристенен щик. В пехотата на въоръжение били и пушките система „Спрингфилд” и „Ремингтон”. Те имали пристенни щикове. Кавалерията била въоръжена с магазинни карабини система „Хенри-Уинчестър”, револвери система „Колт”, „Смит енд Уестън”и тежки саби. Нередовните черкези имали на въоръжение карабини система „Хенри-Уинчестър”, револвери „Колт” или капсулен пистолет,лека сабя или ятаган,кама и пика. Офицерите също били въоръжени с револвери система „Колт”, „Смит енд Уестън”,офицерски саби,шашки или ятагани.
Българското опълчение участва във защита на прохода Шипка и в разгрома на турската армия при Шипка –Шейхово.Безспорно най-драматични моменти опълчението преживява през време на Шипченските боеве-август 1877. Планинския климат поднася своите изненади на самоотвержените защитници на Шипченския проход .Нощната влага и честите планински валежи овлажняват хартиените патрони на пушките „Шаспо”.Така патроните стават съвсем негодни . По–късно температурите рязко скачат и се появяват нови усложнения-влошаване на уплътнението на затвора на пушките,чупене на бойните игли и др.
Така по време на шипченските боеве става ясно, че пушките „Шаспо” не са подходящи и са заменени с пушки „Крънка”. Процесът на превъоръжаван обаче се забавя в резултат на което опълченците остават въоръжени с пушки те „Шаспо”. Пушката „Крънка” е с калибър 15,24мм, тежка е, неудобна за носене и с ниска скорострелност.
Ако се сравни оръжието на българското опълчение с това на турската пехота, най –точно ще се оцени героичният подвиг на нашите опълченци.Турската пушка „Хенри-Мартини”е една от най-модерните пушки използвани през войната. Тя е с малък калибър-11,43мм , ниска маса-3,8кг. Изработена в САЩ по поръчка за турската армия. Тя разполага и с американските скорострелни пушки и карабини „Хенри-Уинчестър” наричани „Жълтия Хари” заради бронзовия си затворен блок. Пушката има вместимост 15 патрона.
Българските опълченци обаче компенсират по-ниското качество на оръжието си с изключителният си морален дух. Това им позволява успешно да изпълнят поставената им задача по спирането на турските войски на Шипка и пълния им разгром там, и при Шейхово.
Освободителната Руско-Турска война 1877-1878година се отличава от другите войни през втората половина на 19 век не само със своите военнополитически резултати, но и с големия си принос за развитието на военното изкуство. Бойният опит на руската армия задълбочено се изучава от всички големи западноевропейски армии. Преработените руски устави и правилници по опита на войната стават здрава основа за обучението на младата българска войска след освобождението."
Надявам се, че ще ви е интересно. По-нататък ще спомена и артилерията.
Поздрави.
Коментар