Седем дни в Трансилвания

[zippel]

Първоначалната ми идея да предприема това пътуване бе породена от няколко пътеписа, свързани с прословутия път DN7C, наричан още Trnasfagarasan или българското му произношение „Трансфъгърашан”. В последствие на принципа „Тъй и тъй ще се бие път, поне...” се оформи и окончателния вариант на екскурзията - да се разходим из Трансилвания. И тъй, като прочетените преди това пътеписи малко или много ми помогнаха, реших и аз на напиша този, хем да е интересно на тези съфорумници, които обичат да четат за пътувания, хем да бъда полезен с каквото мога на онези, които имат намерение да посетят тези места.
Нормално бе преди тръгване да се направи принципен план, който да се следва. Местата, набелязани за посещение бяха предимно в планински райони, затова решихме да тръгнем с джипките и да правим къси дневни преходи с повече обекти за посещение. Още повече, че бяхме с деца.
За да стане пътеписа интересен и относително пълен, ще го правя на части, ден по ден, за което моля за извинение по-нетърпеливите.

И така

Ден ПЪРВИ : Придвижване от България до мястото на първата нощувка - град Ръмнику Вълча

Пътуването от Бургас до Русе не е предмет на пътеписа, затова ще го сведа само до информацията, че най-подходящия маршрут е през Айтос-Комунари-Ивански-Шумен, като участъка между Айтос и Комунари се оказа най-лош от всички 1500 км, които изминахме. Знаехме, че в Румъния дизелът е с около 20 ст. по-скъп, затова напълнихме резервоарите в Русе.
Вече сме на Дунав мост, който се оказа в ремонт и работеше само едната лента, та трябваше да се изчакваме. По тази причина преминаването му трая 15 минути. Процедурите по границата траяха 2-3 мин, останалото беше преминаването през моста.
Веднага след границата има бензиностанция на “Petrom”, на която си купихме винетки. Даваш талона на колата, за да ти запишат данните във винетката и получаваш касова бележка и самата винетка, която изглежда така :

Не лепиш нищо никъде, винетките са електронни и се проверяват чрез поставени камери по пътя, които не знаеш къде са. Пък и не те интересува.
Пътят до пресичанетo на обхода на Букурещ е много хубав, широк. Има един нов участък, който го няма на румънската GPS карта RO.A.D. 2009.10. Преобладават кръгови кръстовища, при почти всички съвсем нелогично (но теоретически издържано) главният път за Букурещ е без предимство, трябва да се внимава. Както се оказа по-нататък, румънците обичат кръговете и ги прилагат почти навсякъде. И в 99% от случаите предимство имат онези, които се намират в кръга. Както е по книгите.
Завихме наляво и тръгнахме по обходния път на Букурещ, по който предстоеше да изминем 15 км. Мислех, че ще стане за 15-20 мин, но не би. Първите 10 км всичко бе в рамките на нормалното. Колони от ТИР-ове и коли между тях. Средна скорост 50-60 км/ч. И изведнъж спираме. Чакаме 2-3 минути, пак тръгваме. След 200 м пак стоп, пак няколко минути, после още 200-300 м и пак спирка. Като в голям град в пиковите часове. Но само в нашата лента, насрещното движение си беше нормално. Между автомобилите започнаха да минават разни мургави търговци на какво ли не - зарядни за телефон, маратонки, тениски, шапки. Не са крайно нахални, но ти предлагат стоката си. Цена на зарядно - 2 леи (90 стотинки). Представям си как ще заредиш телефона с него. Наличието на тези субекти ме наведе на мисълта, че задръстването не е инцидентно и се чудех каква ли е причината. А тя се оказа следната : Упоредно с пътя, от дясната му страна върви жп линия. И на определено място има прелез, пред който могат да спрат за изчакване 2-3 коли. Следващите вече трябва да чакат на самия обходен път. И ако бариерата е пусната и колите са да речем 5, движението по целия обходен път чака да премине влака. Румънски абсурди. Решения има няколко, но никой не го е еня. Чакаш и толкова. 1700 м преминахме за 23 минути което прави 4.4 км/ч, т.е. по-малко от средната скорост на пешеходец. Ето и схема на абсурдната ситуация :

Въпросния прелез съм обозначил на приложения трак. След него нещата се нормализираха. След 3-4 км стигнахме до началото на магистралата и се качихме на нея в посока Питещи. Както е нормално, в първите километри навън от големия град движението по магистралата бе по-интензивно. Но и тук имаше местен привкус - в дясната лента се движеше колона от леки коли и микробуси със скорост около 70 км/ч. На огледалата им бяха завързани кърпи. Правилно предположихме, че става дума за погребение, но е недопустимо по магистрала да се движи колона с ниска скорост, при това състояща се от поне 30 автомобила. А по лявата лента напират нерваци с мощни коли и искат път. Точно пред мен имаше една румънска шофьорка, явно новак, която не смееше да вдигне повече от 80, а нямаше място да се прибере в дясната и познайте какво беше отзад докато изпреварим колоната.
След това нещата се оправиха. Румънската магистрала с нищо не е повече от нашите. Настилката е в добро състояние, допустимата скорост е 130 км/ч, движиш се нормално. Има си бензиностанции с места за почивка и крайпътни ресторанчета, но общо взето на по-ниско ниво от нашите.
Така пропътувахме целия участък от малко над 100 км и слязохме от магистралата на едно доста неясно кръстовище, след което преминахме през края на Питещи и тръгнахме по път DN7. Тук малко думи за румънските пътища. Всеки път си има обозначение. DN означава „Drum national - път с национално значение”, DJ - “Drum judetul - път с окръжно значение”. След буквите има номер на пътя. И нашите пътища си имат номера. Само, че румънците на всички пътепоказателни табели освен направлението пишат и номера на пътя, което улеснява тези, които не са съвсем наясно с географията на Румъния (особено чужденците). Над този въпрос си струва да помислят администраторите на нашата пътна мрежа. Има и “Drum comunal - общински път”, но те нямат номера.
DN са съпоставими с нашите пътища I и II клас.
DJ съответно с III клас с една разлика - не всички са асфалтирани. Трасетата са ясни, номерата също, но настилката може да е или набит чакъл или остатък от някогашен асфалтов път. Табели по такива пътища почти няма или са много стари и нечетливи, но километрични камъни има навсякъде. Не съм сигурен, но мисля, че са собственост на съответния окръг и ремонта им не се финансира от държавата, а от администрацията на окръга. Затова и шаренията в състоянието им е голяма.
Общинските пътища са предимно чакъл, дори и като черен път. Тук нещата са ясни - поддържат се от съответната община с всичките последствия от това.
Една вметка за ползващите навигация : Румънската карта приема всички пътища като нормални и може да те пусне по път, който в момента е в непроходимо състояние. Съвет - избягвайте общинските пътища, а ако трябва да минете по някой DJ, опитайте се предварително да проучите състоянието му, било в Google Earth или в интернет. В противен случай може да се наложи да се връщате и да търсите друг маршрут или ако сте с джипка да преминете, но с много ниска скорост, което и двата случая означава непредвидена загуба на време.
Достигнахме до първата цел за посещение - манастирът в Котмяна (Cotmeana). Дотук не бяхме извадили фотоапаратите, за което се извинявам, но от сега нататък всичко ще бъде придружено и със снимки.
Нямаше нито един посетител по това време. На малкия паркинг пред манастира се появиха няколко деца. Бяхме се подготвили с близалки и им дадохме. Тръгнаха си доволни, но скоро се появи и един в инвалидна количка, досущ като пред нашите подлези. Благодари за 1 лея и всичко мина по здраво.


Няколко думи за манастира : Мъжкият манастир в Котмяна е най-старият във Влашко. Основан е от влашкия владетел Раду I около 1380 г. Разширен и достроен е на прелома на 17-18 в. Състои се от нова църква, стара църква, камбанария, кула, двор и стени с бойници с цел отбрана. Църквата е с иконописи от външната страна, което е наложило няколкократно извършване на реставрационни дейности. Манастира съхранява най-старата камбана във влашко - 1385 г.

И няколко снимки :

Входа на манастира


Новата църква отвън


и отвътре


част от двора


Докато бяхме в старата църква влязоха две жени. Те се кръстиха пред главните икони и ги целуваха. При кръстенето се навеждат и докосват пода. После видяхме това неколкократно, явно такъв им е ритуала.


След манастира продължихме по пътя си и малко след 17 ч. пристигнахме в мястото на първата нощувка - гр. Ръмнику Вълча.
Градът е разположен на западния бряг на река Олт. Административен център на окръг Вълча с население около 130 000 жители.
Градът се оказа чист, спретнат и подреден. Ето и няколко снимки.






River Plaza Mall


Хотелът също се оказа чист и спретнат, в тих район, на 15 минути пеша от центъра, собствен паркинг. Препоръчвам го : Hotel ”MARIA”.

С това привърши първия ден. Прилагам трака с обозначени : прелеза, манастира Котмяна и хотела. Моля за 1-2 дни, през които ще подготвя втория ден.

Day_1.gdb

[Венци- малкия]

От: Седем дни в Трансилвания

Много добро начало
Очаквам продължението с нетърпение

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ден ВТОРИ : Обиколка в подножието на Южните Карпати, планински дял Паранг

През втория ден бях планирал съвсем къса обиколка (стотина км) с повече обекти за посещение и връщане в същия хотел. Този ден за щастие се оказа и единствения, в който времето не бе с нас. Доста валя, но все пак успяхме да видим всичко набелязано.
И тъй на път за първия обект : около 50 км по DN и DJ пътища през румънските села. А те са безконечни. Излизаш от едно и веднага влизаш в друго. Поредица от къщи от двете страни по дължина на пътя и почти никакви в дълбочина. Няма „мегдан”, няма център. Нещо като Рибарица. Къщите са по-различни от нашенските, вижда се стремеж за ярки цветове и много орнаменти, често граничещи с кич. И много цветя. Покривите са по-стръмни от нашите заради снега, половината са ламаринени, другите с керемиди. Малко илюстрации (извинявам се за качеството на някои от снимките, но са правени в движение през стъклата при дъждовни условия) :









45 километра бяха по асфалт, после от с. Бистрица до манастира Арнота пътят е локален, без настилка, но проходим. Почти 300 м качване с много завои и на моменти големи наклони.


По пътя видяхме гигантска каменна кариера, вероятно още от соц време. Такива гледки никога не са приятни, но камъни трябват.


Ето ни на малкия паркинг пред манастира Арнота.


Манастирът Арнота е основан през 1634 г. от преследвания от турците Матей Бесарабски с цел укритие. По-късно е обновен през 1706 г. от воеводата Константин Бранковяну, който е поставил в църквата нови иконостас и порта с дърворезби от кестеново дърво, добавил е веранда и камбанария и е направил нови иконописи, запазвайки старите. Църквата е малка (14 х 3.50), изградена в три-апсиден стил с открита веранда с шест каменни колони. В манастира има два горба - на Матей Бесарабски и на баща му Данчу. През 1999 г. манастирът е превърнат в действащ женски.

Входа


Двора


Църквичката отвън


и отвътре


Една монахиня на доста добър английски ни предупреди, че жените и момичетата, макар и деца, трябва закрият косите си за да влезат в църквата. Нашите се бяха подготвили и си носеха за целта шалове.
Докато разглеждахме, се появи една група, сториха ми се цигани, които според нас просеха от монахините. Видя ни се странно. Обикновено на манастирите се дава, а не се взема. Свят като цвят.

Поемаме обратно надолу по 5-те км чакъл до с. Бистрица. От високото се открива панорамна гледка към следващия манастир - Бистрица.


Пристигаме. Този е по-голям. И тук на паркинга сме нападнати от просещи деца и отново пускаме в действие близалките. Взеха ги, но останаха недоволни. Явно искаха друго...

Манастирът в Бистрица е изграден през 1492-1494 г. от членовете на богатото семейство Крайовещи. През 1509 е бил почти унищожен от ордите на Михнеа Лошия. Възстановен е отново през 1515 г. Силното земетресение през 1838 е нанесло сериозни поражения на църквата и околните сгради, които са били съборени изцяло и реконструирани в неоготически стил през 1846-1855 г. В близост до манастира е Бистришката пещера, в която има два параклиса. През годините манастирът е бил люлка на румънската писменост. В него през 1508 г. е издадена първата книга на румънски език „Мисал”. Манастирът е женски.

Входа


Двора


Църквата


Камбанарията


Входа към задния двор, където са обслужващите постройки


и самия заден двор


Започна да вали, затова пренебрегнахме пещерата и продължихме по плана. По пътя влязохме за кафе в едно крайпътно докато спре дъжда и се насочихме към най-важния обект от този вид - манастирът Хорезу, който като манастир е единствения в Румъния, включен в списъка на ЮНЕСКО на световното културно и историческо наследство.

Манастирът отдалече


Манастир HOREZU е основан през 1697 г. от Константин Бранковяну. Смятан е за шедьовър на т.нар. „бранковенски” архитектурен стил, характерен с чистота, баланс, изобилие на склуптурни детайли и живопис. Външната част на църквата е украсена с правоъгълни пана и ниши, изпъстрени с геометрични елементи, преобладаващо кръгли, Корнизите са от мрамор. Иконостасът е от липа, обкован със злато и сребро. Светата обител е реновирана няколко пъти преза 19 и 20 век. В рамките на манастира се намират болница, монашески параклис и библиотека с над 4000 тома. Манастирът е женски.

Този бе най-големият от досегашните. Паркирахме на тясно място пред входа, но после видяхме, че този вход е за огромен двор, в който също има паркинг. От този двор има друг вход за същинския двор на манастира.

Входа към големия двор


Самият голям двор. Паркингът е отляво, но се виждат спрели коли и отдясно.


Входът към същинския манастирски довр


и самия двор вътре


Църквата в типичен бранковенски ахритектурен стил. Не съм много наясно с точно този стил, но признавам, че е красива.


църквата отвътре


още от манастира




Като цяло може да се каже, че манастирският комплекс прави много силно впечатление и като размери и като архитектура. Място, което непременно трябва да се посети ако говорим за Румъния. Доближава се като значимост до Рилския манастир, но само се доближава и то не чак толкова много. Рилският е уникален.

При тръгване отново заваля. Следващото нещо, което възнамерявахме да посетим бе една природна забележителност - Музеят на тровантите. Намира се край самия път, може да се спре за разглеждане. Не знам дали заради дъждовното време или делничния ден или просто заради липса на интерес, но нямаше жива душа. Въпреки това няколко думи и няколко снимки :

Музеят на тровантите (MUZEUL TROVANTILOR) представлява район с площ 11 дка, изпълнен с уникални каменни образувания с размери от няколко мм до 6 м. Обявен е за геоложки резерват. Преди 6 млн. години на това място е имало утаечен басейн. Пясъчният резервоар се е формирал чрез последователна седиментация на материал, докарван от реките. Успоредно с утаяването от водата са се натрупали и химически субстанции (карбонати). Това е била причината въпреки натиска на горните слоеве при утаяването да се запази голямата порьозност на камъка. Остатъчните субстанции понякога се активират при проникване на вода и създават впечатление, че камъка „расте”. По тази причина тези образувания са наречени „растящите камъни”







Продължихме към градчето Бъйле Говора, популярен спа-център, с намерението да спрем за обяд. На едно кръстовище видяхме крайпътни търговци. Спряхме да видим какво предлагат. Плодове (предимно ябълки) и зеленчуци. И нещо в пластмасови бутилки от минерална вода, което със сигурност не беше вода нито по цвят и както се оказа след дегустацията, нито по вкус, нито по градус. Пред нас беше известната румънска „цуйка”, за която бях чувал, но никога не бях виждал. Домашна ракия, мека, с приятен сливов вкус. Продавачката беше възрастна румънска селянка и по моя преценка нямаше вид на мошеник. Попитахме за цената. С широка усмивка ни каза, че е 125 леи за литър (знам числата на румънски, поне до 1000, лесни са). Облещих се, защото има-няма това си е 60 лв. за литър. Нещо не ми се връзваше с цената на малката водка в ресторанта предната вечер, която бе съпоставима с нашата, но не ми стигаха познанията по румънски, за да поискам разяснение. На помощ се притече млад румънец, който продаваше дини. Той написа с пръчка на земята, че всъщност 125 = 12.50 леи. Е, това вече беше друго нещо. Купихме по 1 л., дадохме на бабата 25 леи и тя с усмивка ни благодари. Ясно бе, че става дума за релация стари-нови леи, при която десетичната точка се мести с една позиция наляво, но хората на село са си свикнали със старите пари. Ясно, ама засега. На седмия ден предстоеше да разберем, че има и друга релация, точно в обратната посока. Но всичко по реда си. Доволни от придобитите две бутилки огнена вода си казахме, че последния ден ще купим още за армаган и потеглихме по пътя си. Както се разбра по-късно, това беше голяма грешка, но и за това като му дойде времето.
След покупката оставаха 4 км до Бъйле Говора по път DJ649, който бе асфалт, но с доста забележки. Междувременно отново заваля. Движение почти нямаше, но при навлизане в градчето попаднахме на задръстване.


Около 1 км се движихме със скоростта на пешеходец. Като стигнахме до центъра разбрахме причината - отново погребение. Този път погребалната процесия вървеше по главната улица, не позволявайки на никой да я изпревари. Продължаваше да вали и решихме да не спираме. Насочихме се към последния за деня манастир - Говора.

Манастир GOVORA частично е построен в края на 14 в. по времето на Влад Войвода. През 1440 г. по времето на неговия син Влад Цепеш е бил тотално разрушен и по-късно през 1492-1496 построен наново. Иконостатсът е произведение на изкуството с неоценима стойност, а иконите са рисувани върху златен фон. Прозорците са украсени с елегантни рамки от изваян камък. През 1645 г. по времето на Матей Бесарабски е изградена печатница, като оборудването е било подарено от Киевския митрополит Петру Мовила. През 1775 е изградена трапезарията, а малко по-късно през 18 в. камбанарията и стопанските постройки в северната част. Отново е бил разширен през 19 в., а по-късно през 20 в. двукратно реставриран. Манастирът е женски.

Все още не бяхме нагазили в Трансилвания и вече се спомена името Влад Цепеш - владетел на Влашко през 15 век, известен със своята справедливост и строгост (наказал е много хора, набивайки ги на кол). Смята се, че него е имал предвид Брам Стокър, създавайки през 1897 г. неповторимия си бестселър. Разбира се, имам предвид „Дракула”. А ето и манастира :

Входа, но отвътре


Църквата


и двора




Следващият и последен за деня обект за посещение бе солната мина (на румънски “салина”) в Окнеле Мари, която се намираше 6 км преди хотела. По пътя, обаче дъждът се превърна в порой и решихме да се приберем в хотела и да изчакаме да мине. Така и стана, късно следобед дъждът спря, яхнахме джипките и след 10 мин. бяхме в Окнеле Мари.
Тук вече имаше навалица. Едва успяхме да намерим място за колите. Дойде време и за първата входна такса, че дотук никъде нямаше такива. Купихме билети за входа (14 леи за възрастен и 7 за дете) и се качихме на буса, който беше вече пълен и потегли веднага. Пътуването по подземните галерии до входа на мината трае около 15 мин. и се изпълнява от бусове-совалки, които тръгват на всеки 30 мин. На практика при повече хора те тръгват като се напълнят, което в нашия случай означаваше на 5-6 мин. Бусът спря и влязохме в мината.

OCNELE MARI е бивша солна мина. Понастоящем е устроена като музей и е отворена за посетители. Разположена е върху площ от 10 дка. До нея се достига с минибус по подземен тунел с дължина 1300 м, който слиза на 29 м под повърхността. Температурата вътре е 13-15. Въздухът е много подходящ за хора с белодробни проблеми. Височината на залите е 8 м. Тук се намира най-голямата подземна църква в Румъния. Има още музей, ресторант, магазин за сувенири, спортни игрища и др. Интерес представляват солните образувания по стените и таваните.

Бивша мина е тази част, която е за туристите. По всичко личеше, че има части, които се експлоатират и в момента. Ние, обаче, ще се съсредоточим върху това, което е за посетители като нас.
Очаквах, че ще вървим на групи и ще разглеждаме това и онова както се прави в пещерите. Нищо подобно. Прeкрачваш входната врата и си свободен да отидеш където поискаш и да стоиш колкото поискаш. Има всичко - зали, детски кътове, спортни площадки, кафета, ресторант, винарна, много пейки с маси за отдих, музей и дори църква. Както се изрази една от нашите жени, един подземен мол, само че без обичайните магазини за маркови и не дотам маркови стоки. Всеки посетител на воля може да ходи където си иска. Разбира се, пушенето е забранено, но то и в моловете е така. После като се замислих, стигнах до извода, че има голям резон в тази постановка. Бях забравил за лечебните свойства на въздуха вътре. Просто хората вместо да отидат в мола идват тук да прекарат голяма част от деня. За местните не толкова като атракция, колкото хем да си прекарат приятно времето, хем да подишат здравословен въздух, какъвто няма на повърхността. Пълен релакс, при това без телефони (под земята няма обхват). Ето и малко снимки :

Общ вид


Детски кът


Можете да поиграете билярд


или баскетбол


или федербал (става и за волейбол)


или малко фитнес


има и детски картове (с педали вместо двигатели, но все пак...)


може и да отидете на църква


за огладнелите има ресторант


с истинско меню


а за ожаднелите винарна


ако се увлечете в забавленията и изгубите престава за времето, няма страшно


Поглеждаме часовника и се ориентираме към изхода. Влизаме в магазина за сувенири, после пускаме по една лея в касичка и си вземаме по един камък сол за спомен. Цената е символична, но предотвратява къртенето на сол от стените. А в Ягодинската пещера не останаха сталактити от малоумни туристи. Лично го знам от Сергей.
Обратно на буса, паркинга и оттам в хотела (същия от снощи). Край на ден втори. Видяхме много неща, но акцента безспорно си остава манастира Хорезу.
В приложения трак съм обозначил четирите манастира, музея с камъните и солната мина.
Пак малко пауза за да подготвя ден трети.

Day_2.gdb

[ISG]

От: Седем дни в Трансилвания

Само малка забележка - околовръстното на Букурещ се задръства не защото линията е проблем, а защото има 2 кръстовища на които излизащите/влизащите от/в Букурещ са на "Път с предимство", а тези на околовръстното са на "Път без предимство" и познайте дали има минаване... Светофар няма...
Няма значение по коя дъга ще минете - все е тая - има по едно такова кръстовище на всяка дъга на околовръстното. А иначе ЖП линията върви по цялата окръжност на околовръстното /от страната на Букурещ/.
Zippel - вие пак малко сте чакали. Аз съм пъплил така час и половина .
Иначе съм вървял по твоите стъпки без манастира /до тук де/ .
С нетърпение очаквам да пътувам с теб из Трансилвания!

П.С. Докато напиша коментара и ти пусна Ден 2 - тука не съм бил .

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Само малка забележка - околовръстното на Букурещ се задръства не защото линията е проблем, а защото има 2 кръстовища на които излизащите от Букурещ са на "Път с предимство", а тези на околовръстното са на "Път без предимство" и познайте дали има минаване... Няма значение по коя дъга ще минете - все е тая - има по едно такова на всяка дъга. А иначе линията върви по цялата окръжност на околовръстното.
Zippel - вие пак малко сте чакали. Аз съм пъплил така час и половина .
Иначе съм вървял по твоите стъпки без манастира /до тук де/ .
С нетърпение очаквам да пътувам с теб из Трансилвания!
П.С. Докато напиша коментара и ти пусна Ден 2 - тука не съм бил .

Ще видиш и по-нататък
С очите си видях прелеза и как на околовръстното чакаха да мине влака. Плюс двете кръстовища, за които казваш, околовръстните абсурди стават три. По принцип околовръстен път на един град се прави, за да не минава транзитното движение през града. При проектирането на такъв път се гледа да не е много дълъг, да има добра геометрия, хубави наклони и т.н. преимущества, които да го направят привлекателен за транзитно преминаващите, защото не може да им се забрани минаването през града. Ако поставиш пречки на такъв път все едно казваш на транзитните : "По-добре минете през града" и цялата инвестиция се обезсмисля. Поне така е в учебниците, а те не лъжат.
Между другото като стигна до седмия ден ще видиш, че на връщане минахме през града и се оказа по-леко, по-бързо и по-интересно. Но не това е целта. Както и да е. Явно трафикът не ги е притиснал или решенията ги вземат непрофесионалисти.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Почти съм готов с ден трети. Моля някой от модераторите да мине на следващата страница, защото пост #20 е доста далеч, а скрола ще стане много дълъг и страницата неудобна за четене. Ако има начин.

[Венци- малкия]

От: Седем дни в Трансилвания

Почти съм готов с ден трети. Моля някой от модераторите да мине на следващата страница, защото пост #20 е доста далеч, а скрола ще стане много дълъг и страницата неудобна за четене. Ако има начин.

За съжаление май няма начин.

[VaHk0_]

От: Седем дни в Трансилвания

Имаа...ама малко спамерски.

Чудесно написано. Очаквам продължението, понеже и аз съм замислил някакъв подобен маршрут из Румънията ама да видим кога ще го осъществя.

[bochkata]

От: Седем дни в Трансилвания

Поздравления за чудесния пътепис и прекрасните снимки!
Чакам продължението!

[4x2]

От: Седем дни в Трансилвания

Чудесен разказ,и снимки.
По време на командировки(предимно до Унгария) често минавам през Карпатите,на път за там по път- DN7C (много интересен и живописен проход,преминаващ покрай езерото Lacul Vidraru и ски курорта Cabana Capra) малко е разбит но го ремонтират.На връщане по- DN7 (също интересен,но и МНОГО опасен път).Колкото и пъти да съм минавал по DN7 ,винаги има минимум по 2 катастрофи!

[c_chanev]

От: Седем дни в Трансилвания

Браво, много гот. Чакаме още. Нооооо много бързо си минал през задръстването.....аз винаги там уцелвам влака и ако мина за 23 минути ще трябва да черпя единия път даже си купих джапанки за 4 леи

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Браво, много гот. Чакаме още. Нооооо много бързо си минал през задръстването.....аз винаги там уцелвам влака и ако мина за 23 минути ще трябва да черпя единия път даже си купих джапанки за 4 леи

Ти пък с тоя мотор защо чакаш? 30 хил. имам навъртени на мотор (стара работа, MZ 250) и тогава никога не чакахме. Или по банкета или по осовата.
Колко пъти обу джапанките ?

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Чудесен разказ,и снимки.
По време на командировки(предимно до Унгария) често минавам през Карпатите,на път за там по път- DN7C (много интересен и живописен проход,преминаващ покрай езерото Lacul Vidraru и ски курорта Cabana Capra) малко е разбит но го ремонтират.На връщане по- DN7 (също интересен,но и МНОГО опасен път).Колкото и пъти да съм минавал по DN7 ,винаги има минимум по 2 катастрофи!

Както писах в началото, DN7C ми беше основната цел. Но за това ще разкажа в шестия ден. А DN7 го минах третия, както ще прочетеш след малко. Беше много спокойно, но сега се сещам, че наистина имаше една катастрофа. Ламарини...

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Имаа...ама малко спамерски.

Имаш предвид безсмислени постове докато стигнем до #20, така ли?

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

За съжаление май няма начин.

Венци, не искам да правя нещо нередно, но ако няма друг начин, до #20 остават няколко поста. Разрешаваш ли?