Tweet
От: Пътуване до Кавказ
Да, завърнахме се и затворихме обиколката около морето отново на Балчик.
Онзи ден тръгнахме от кв. Пендик в източната част на Истанбул:
Бях ходил точно на същото място преди 5 години, но сега нямаше нищо общо - минаваше магистала с нов парк. Видяхме и Мраморно море.
Истанбул е огромен, преди 5 години ми се стори по-малък. Официално е 13 милиона човека, но ми се струват повече. Построени са чисто нови квартали с много високи сгради и продължават да се строят. Тръгнахме от Пендик и карахме само по магистрали със средна скорост поне 80 км/ч и 1 час след това все още градът не свършваше:
На магистралата срещнахме германци, които пътуват на МЗ 250 с един огромен кош. Бяха ходили по адриатическото крайбрежие, Южна Гърция, сега до Истанбул и се прибираха наобратно:
След ище час и почти сме у нас:
Вече в България:
Всъщност аз се чувствах вкъщи много преди това. Странно е как на такива пътувания се чувстваш сигурен и вкъщи много преди самата граница. За мен такъв момент беше още като влязохме в Грузия, макар и на най-далечната точка от България. А няколко дена преди това в Турция се чувствах вече у нас, просто ми се струваше твърде близо. Накрая минаването на границата беше просто една формалност, която официално потвърждава, че си се прибрал.
Там срещнахме холанци обиколили Африка с джип. Сега не знаеха къде искат да ходят и си поговорихме интересни неща. Доста бяха преживели:
И отново на морето:
Емо (egerchev) ни приюти във Варна:
Емо ни радведе из Варна и ни показа най-интересните места. Ето как изглежда Варна нощно време:
На другия ден преценявах дали може да се обиколи Черно море с градското возило на Емо. За по-евтино.
50 лв. за 1000 км
Отправихме се към Балчик. Там бяхме решили, че трябва да се приключи обиколката. Ние не тръгнахме за обиколка и нямахме специално място от което сме тръгнали. Просто на Балчик преди три седмици излязохме най-близо до морето, и там ни изпрати Димо. Та така - затворихме кръга в Балчик и отново с Димо:
Минахме 7000 км и 6 държави за общо 21 дни.
Да, завърнахме се и затворихме обиколката около морето отново на Балчик.
Онзи ден тръгнахме от кв. Пендик в източната част на Истанбул:
Бях ходил точно на същото място преди 5 години, но сега нямаше нищо общо - минаваше магистала с нов парк. Видяхме и Мраморно море.
Истанбул е огромен, преди 5 години ми се стори по-малък. Официално е 13 милиона човека, но ми се струват повече. Построени са чисто нови квартали с много високи сгради и продължават да се строят. Тръгнахме от Пендик и карахме само по магистрали със средна скорост поне 80 км/ч и 1 час след това все още градът не свършваше:
На магистралата срещнахме германци, които пътуват на МЗ 250 с един огромен кош. Бяха ходили по адриатическото крайбрежие, Южна Гърция, сега до Истанбул и се прибираха наобратно:
След ище час и почти сме у нас:
Вече в България:
Всъщност аз се чувствах вкъщи много преди това. Странно е как на такива пътувания се чувстваш сигурен и вкъщи много преди самата граница. За мен такъв момент беше още като влязохме в Грузия, макар и на най-далечната точка от България. А няколко дена преди това в Турция се чувствах вече у нас, просто ми се струваше твърде близо. Накрая минаването на границата беше просто една формалност, която официално потвърждава, че си се прибрал.
Там срещнахме холанци обиколили Африка с джип. Сега не знаеха къде искат да ходят и си поговорихме интересни неща. Доста бяха преживели:
И отново на морето:
Емо (egerchev) ни приюти във Варна:
Емо ни радведе из Варна и ни показа най-интересните места. Ето как изглежда Варна нощно време:
На другия ден преценявах дали може да се обиколи Черно море с градското возило на Емо. За по-евтино.
50 лв. за 1000 км Отправихме се към Балчик. Там бяхме решили, че трябва да се приключи обиколката. Ние не тръгнахме за обиколка и нямахме специално място от което сме тръгнали. Просто на Балчик преди три седмици излязохме най-близо до морето, и там ни изпрати Димо. Та така - затворихме кръга в Балчик и отново с Димо:
Минахме 7000 км и 6 държави за общо 21 дни.
Коментар