Tweet
В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
©2011 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.
Малко странно заглавие за поредното ми пътуване. То и пътуването е малко странно, а и обстановката в страната е меко казана особена. Повечето ми близки и приятели ме мислят за луд. Не че са далеч от истината, но все пак другата алтерантива е да съм скучен...
Самото пътуване е крайно необичайно за мен като повод. Не става дума за туристическа програма, нито за бизнес. Случи се така поради познанството ми с Алекс, който бе официално поканен да представлява България на Световното първенство по Го. Тази година то се провежда в гр. Матсуе, префектура Шимане, Япония. Докато му търсех билет се оказа, че той има право да води със себе си придружаващо лице и ... така се получи.
В крайна сметка си купихме билети и решихме, че ще ходим заедно. Не щеш ли всичките събития от 11.03.2011 г. се стовариха като лятна градушка върху настроението ми. Започнаха се едни колебания, едни терзания... мъка! Ходи ми се, а всички ме разубеждават. Накрая с любезните съвети на преподвателите от катедра „Атомна физика” в СУ придобих смелост и увереност, че няма да рискувам особено с това „налудничаво” пътуване. Не ми пропоръчаха да оставам 3 месеца в Токио, но аз и нямах такива планове.
В дните преди да тръгна се сдобих с нов фотоапарат, така че ако някои снимки не се получат достатъчно добри – имам оправдание, че не съм му свикнал. Наложи се също така да си търся японски йени още в София поради информация от организаторите, че в гр. Матсуе няма обменни бюра. Бях страшно изненадан! Слава богу, че намерих, при това в почивните дни около 24 май. Курсът е 100 йени = 1,70 лв.
Ден 1. НАРИТА.
Запасен с нова техника, японска валута и много мерак на 25 май 2011 г. в 12:55 часа излетях за Москва, където след 3,5 часа престой се качихме на самолет Боинг 767 на Аерофлот за Токио. Малко закъсняхме с излитането от Москва, та на летище Нарита близо до Токио пристигнахме в 11:00 часа местно време. При разлика от 6 часа с българското, това прави, че сме пътували общо 16 часа.
Не мога да кажа, че времето, което ни посрещна бе изключително пролетно. Едни мрачни облаци и леко хладно. Но пък не бяхме тръгнали към Япония заради времето!
Намерихме си бусчето, което безплатно ни закара до хотела и ... започна едно чакане – в 14 часа ни дадоха стаите, а в 16 часа трябваше да се регистрираме при организаторите на състезанието. Всичко това отне доста време – буквално го прахосахме.
Имахме желание да стигнем от хотела до Токио, да се разходим и да се върнем с богати впечатления. Идеята се сгромоляса, когато разбрахме, че влакчето от летището, близо до което беше хотелът ни, пътува до Токио 90 минути. Като се добави и трансферът от хотела до летището и графика за работа на превозните средства, се оказа, че просто няма смисъл.
За сметка на това на рецепцията на хотела ни предложиха друг вариант за запълване на вечерта. Наблизо се намираше градчето Нарита, на което е кръстено и летището. В това малко селище няма кой знае какво, но все пак – един храм с парк около него и един голям МОЛ. Ясно е, че е по-добре от нищо. Изчакахме шатъла от хотела за града и потеглихме.
Не знам дали поради вечерния час или поради друга причина, но по улиците почти нямаше хора. Движението на автомобилите е обратно на нашето и трябва отново да свиквам първо да поглеждам надясно като пресичам. В пртивен случай рискувам да изненадам неприятно някой дисциплиниран японски шофьор.
Слизаме от буса на спирката на МОЛ АЕОН. Не беше момента да влизаме в шопинг центъра, но все пак проверихме, че работи до 22 часа и се отправихме с верния GPS в ръка към Naritasan.
Вървейки по улицата се загледах в една сграда – май се оказва, че е някакъв огромен игрален център за електронни игри.
А това е ценоразписа на бензиностанцията, но който може да преведе да каже кой бензин какъв е. Аз виждам само, че най-скъпия F-1 е 153 йени, което е 2,60 лв.
Разстоянието не е повече от километър, но веднага след като свихме от главната улица започнаха едни зелени дворчета с едни спретнати къщурки... Чат пат оризови насаждения.
Уличка, по която не могат да се разминат и две коли, но перфектно асфалтирана...
Минахме покрай игрище за бейзбол, където някъде около 70 човека тренираха.
Указателните табели ме хвърлиха в размисъл, но колкото и да се напрягах, не можах да позная какво пише. GPS-а си знаеше пътя.
Влязохме в парк с доста голяма площ и почти никакви хора вътре. Само един уединен обитател се беше сгушил върху парковата лампа.
Още от вратата ни посрещна една огромна великолепна пагода от три ката с обща височина малко над 58 м. Пояснителната табела беше на чист японски език!
Храмовия комплекс Naritasan е създаден някъде около 940 г. Тъй като нямам екскурзовод и не мога да обясня, това, което виждам, ще показвам само снимки на това, което видях.
Това е Великата пагода на мира. Много прилича на голямата при входа. Красива е!
На няколко места имаше такива табла с висящи плочки. Нямам идея за какво служат.
Паркът е пипнат до най-малкия детайл. Нито една хартийка или пластамсова бутилка, нито едно стърчащо клонче или изсъхнало дърво. Всичко е перфектно изпълнено явно от неуморни градинари. Навсякъде има нещо като паметници.
Един от входовете от храмовата към парковата част.
Чудесно място за почивка!
Излизайки от парка поехме обратно към МОЛ-а при който ни остави автобуса. Заведенията нощем са много красиви.
Пътьом се отбихме и до един магазин за електроника – K’s.
Любопитно ми беше да зърна цените. Като цяло фотоапаратите са на почти същите стойности като у нас, но имайки предвид ценовите нива на японския пазар, за обикновения японец едва ли е проблем да си купи огледално-рефлексно чудовище и да обикаля света с него, чувствайки се като професионален фотограф. Цените на другите аксесоари и принадлежности са си определено високи. Има неща, които не се намират в България и даже и да са малко по-скъпи си струват усилията, но всичко останало е безсмислено да се гледа.
Влязохме и в МОЛ АЕОН, купихме си по някоя вода против дехидратация и се качихме на автобусчето от хотела. Шофьорите са адски точни. В първия ми ден в Япония забелязах, че не всичко е перфектно организирано и измислено, но със сигурност се изпълнява с максимална точност! Просто няма как да ти закъснее автобусът! През следващите дни ще трябва да съм съвсем прецизен с разписанията и да си тренирам точността. Ще се пояпончвам за 10 дни...
Прибирайки се в хотела се отправихме директно за вечеря, осигурена от организаторите.
Първата работа след вечеря на събралите се с различни полети през деня играчи, бе да седната в отредената им стая и да се захванат с любимата си игра на го.
Възрастта не е от значение:
А това е Алекс, който тази вечер не искаше да се пуска в умствени схватки. Пазеше си силите за другите дни. То след толкова път и безсъние кой ли би искал да прави нещо с мозъка си...
Тъй като пускам всичко в реално време докато съм в Япония, ще ви моля за търпение и прошка, ако нещо не е доизпипано. Това е за днес, 26 май 2011 г.
Следва продължение...
©2011 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.
Малко странно заглавие за поредното ми пътуване. То и пътуването е малко странно, а и обстановката в страната е меко казана особена. Повечето ми близки и приятели ме мислят за луд. Не че са далеч от истината, но все пак другата алтерантива е да съм скучен...
Самото пътуване е крайно необичайно за мен като повод. Не става дума за туристическа програма, нито за бизнес. Случи се така поради познанството ми с Алекс, който бе официално поканен да представлява България на Световното първенство по Го. Тази година то се провежда в гр. Матсуе, префектура Шимане, Япония. Докато му търсех билет се оказа, че той има право да води със себе си придружаващо лице и ... така се получи.
В крайна сметка си купихме билети и решихме, че ще ходим заедно. Не щеш ли всичките събития от 11.03.2011 г. се стовариха като лятна градушка върху настроението ми. Започнаха се едни колебания, едни терзания... мъка! Ходи ми се, а всички ме разубеждават. Накрая с любезните съвети на преподвателите от катедра „Атомна физика” в СУ придобих смелост и увереност, че няма да рискувам особено с това „налудничаво” пътуване. Не ми пропоръчаха да оставам 3 месеца в Токио, но аз и нямах такива планове.
В дните преди да тръгна се сдобих с нов фотоапарат, така че ако някои снимки не се получат достатъчно добри – имам оправдание, че не съм му свикнал. Наложи се също така да си търся японски йени още в София поради информация от организаторите, че в гр. Матсуе няма обменни бюра. Бях страшно изненадан! Слава богу, че намерих, при това в почивните дни около 24 май. Курсът е 100 йени = 1,70 лв.
Ден 1. НАРИТА.
Запасен с нова техника, японска валута и много мерак на 25 май 2011 г. в 12:55 часа излетях за Москва, където след 3,5 часа престой се качихме на самолет Боинг 767 на Аерофлот за Токио. Малко закъсняхме с излитането от Москва, та на летище Нарита близо до Токио пристигнахме в 11:00 часа местно време. При разлика от 6 часа с българското, това прави, че сме пътували общо 16 часа.
Не мога да кажа, че времето, което ни посрещна бе изключително пролетно. Едни мрачни облаци и леко хладно. Но пък не бяхме тръгнали към Япония заради времето!
Намерихме си бусчето, което безплатно ни закара до хотела и ... започна едно чакане – в 14 часа ни дадоха стаите, а в 16 часа трябваше да се регистрираме при организаторите на състезанието. Всичко това отне доста време – буквално го прахосахме.
Имахме желание да стигнем от хотела до Токио, да се разходим и да се върнем с богати впечатления. Идеята се сгромоляса, когато разбрахме, че влакчето от летището, близо до което беше хотелът ни, пътува до Токио 90 минути. Като се добави и трансферът от хотела до летището и графика за работа на превозните средства, се оказа, че просто няма смисъл.
За сметка на това на рецепцията на хотела ни предложиха друг вариант за запълване на вечерта. Наблизо се намираше градчето Нарита, на което е кръстено и летището. В това малко селище няма кой знае какво, но все пак – един храм с парк около него и един голям МОЛ. Ясно е, че е по-добре от нищо. Изчакахме шатъла от хотела за града и потеглихме.
Не знам дали поради вечерния час или поради друга причина, но по улиците почти нямаше хора. Движението на автомобилите е обратно на нашето и трябва отново да свиквам първо да поглеждам надясно като пресичам. В пртивен случай рискувам да изненадам неприятно някой дисциплиниран японски шофьор.
Слизаме от буса на спирката на МОЛ АЕОН. Не беше момента да влизаме в шопинг центъра, но все пак проверихме, че работи до 22 часа и се отправихме с верния GPS в ръка към Naritasan.
Вървейки по улицата се загледах в една сграда – май се оказва, че е някакъв огромен игрален център за електронни игри.
А това е ценоразписа на бензиностанцията, но който може да преведе да каже кой бензин какъв е. Аз виждам само, че най-скъпия F-1 е 153 йени, което е 2,60 лв.
Разстоянието не е повече от километър, но веднага след като свихме от главната улица започнаха едни зелени дворчета с едни спретнати къщурки... Чат пат оризови насаждения.
Уличка, по която не могат да се разминат и две коли, но перфектно асфалтирана...
Минахме покрай игрище за бейзбол, където някъде около 70 човека тренираха.
Указателните табели ме хвърлиха в размисъл, но колкото и да се напрягах, не можах да позная какво пише. GPS-а си знаеше пътя.
Влязохме в парк с доста голяма площ и почти никакви хора вътре. Само един уединен обитател се беше сгушил върху парковата лампа.
Още от вратата ни посрещна една огромна великолепна пагода от три ката с обща височина малко над 58 м. Пояснителната табела беше на чист японски език!
Храмовия комплекс Naritasan е създаден някъде около 940 г. Тъй като нямам екскурзовод и не мога да обясня, това, което виждам, ще показвам само снимки на това, което видях.
Това е Великата пагода на мира. Много прилича на голямата при входа. Красива е!
На няколко места имаше такива табла с висящи плочки. Нямам идея за какво служат.
Паркът е пипнат до най-малкия детайл. Нито една хартийка или пластамсова бутилка, нито едно стърчащо клонче или изсъхнало дърво. Всичко е перфектно изпълнено явно от неуморни градинари. Навсякъде има нещо като паметници.
Един от входовете от храмовата към парковата част.
Чудесно място за почивка!
Излизайки от парка поехме обратно към МОЛ-а при който ни остави автобуса. Заведенията нощем са много красиви.
Пътьом се отбихме и до един магазин за електроника – K’s.
Любопитно ми беше да зърна цените. Като цяло фотоапаратите са на почти същите стойности като у нас, но имайки предвид ценовите нива на японския пазар, за обикновения японец едва ли е проблем да си купи огледално-рефлексно чудовище и да обикаля света с него, чувствайки се като професионален фотограф. Цените на другите аксесоари и принадлежности са си определено високи. Има неща, които не се намират в България и даже и да са малко по-скъпи си струват усилията, но всичко останало е безсмислено да се гледа.
Влязохме и в МОЛ АЕОН, купихме си по някоя вода против дехидратация и се качихме на автобусчето от хотела. Шофьорите са адски точни. В първия ми ден в Япония забелязах, че не всичко е перфектно организирано и измислено, но със сигурност се изпълнява с максимална точност! Просто няма как да ти закъснее автобусът! През следващите дни ще трябва да съм съвсем прецизен с разписанията и да си тренирам точността. Ще се пояпончвам за 10 дни...
Прибирайки се в хотела се отправихме директно за вечеря, осигурена от организаторите.
Първата работа след вечеря на събралите се с различни полети през деня играчи, бе да седната в отредената им стая и да се захванат с любимата си игра на го.
Възрастта не е от значение:
А това е Алекс, който тази вечер не искаше да се пуска в умствени схватки. Пазеше си силите за другите дни. То след толкова път и безсъние кой ли би искал да прави нещо с мозъка си...
Тъй като пускам всичко в реално време докато съм в Япония, ще ви моля за търпение и прошка, ако нещо не е доизпипано. Това е за днес, 26 май 2011 г.
Следва продължение...
Коментар