Философия на оцеляването

[artefekt]

От: Философия на оцеляването

Извинявай, но тона на статията изобщо не е "разумен". Повече ми прилича на "само ние сме прави".
Иначе няма лошо човек да прави каквато е преценил подготовка, особено ако се чувства по-спокоен от този факт.
Както казах винаги е имало такива хора. Дали точно те са оцелявали е съвсем друг разговор.

[davc]

От: Философия на оцеляването

По въпроса за думата "сървайвалист": като преводач по професия и аз обичам да намирам хубави, смислени и приятно звучащи думи на български език, но това невинаги е възможно. Просто напоследък терминът "сървайвалист" (човек, който полага специални усилия да развие умения и да се подготви за оцеляване в случай на криза) така или иначе навлиза. Разбира се, често може да се предаде описателно, но не винаги. Както не превеждаме и "оптимист"

Аз не съм професионален преводач, боравя с няколко чужди езика дет` се вика: "колкото за лични нужди". Но "оцелявач" и на мен ми се струва разумно и достатъчно добре предаващо смисъла, понятие. Защото докато се намерят: "...хубави, смислени и приятно звучащи думи на български език...", все по-голям брой безсмислени чуждици "...така, или иначе навлиза...". И като/ако се намери онази благозвучната - чуждицата вече е неизкоренима от езика ни!

[turtey]

От: Философия на оцеляването

Чуждиците навлизат главно поради неграмотност и желание да се покажеш велик и начетен. Някой помни ли кога изчезна думата телохранител за сметка на бодигард ...

А оТцелявистите ...
Хъм нека дам един пример - след ПСВ всички знаят, че е има втора такава. Франция (в ролята си на оцелявист) прави оценка на ситуацията (на база нивото на науката техниката в момента и на някви рационални прогнози за бъдещето развитие) и твори линията Мажино. Теоретично непревзимаема. Идва бедствието (Хитлер) и ги отнася като куцо пиле домат. Защо?

Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден Това го е казал синът Давидов, един от най-мъдрите хора ever.

[eager]

От: Философия на оцеляването

Ще си позволя да повторя, че тази чуждица така или иначе вече е навлязла. Освен това си има някаква мяра за търсенето на български аналози. Ако с удоволствие превеждам "mall" като "търговски център" или "puzzle" като "мозайка" (след което обикновено минава редактор и ми го поправя на "мол" и "пъзел"), то по никакъв начин няма да преведа "survivalist" като оцелявач или оцелявист, освен в шеговити приказки на маса . Не съм чувала някой да "превежда" и "консерватор" или "лейбърист". Що се отнася до описателните преводи, решението зависи от много фактори, включително от духа на текста. В случая съзнателно използвах чуждицата термин, тъй като текстът на Запад е станал популярен като "химн" на хората, наричащи себе си именно сървайвалисти.
Но понеже с удоволствие приемам критика, ще си го върна, като ви досадя с един друг, по-свободен вариант на превода . Надявам се той да предизвика повече внимание към смисъла на текста, а не към различията в разбиранията ни за чистотата на българския език. Предварително се извинявам, ако съм недогледала някъде, тъй като малко бързам


Ние, които искаме да оцелеем
Ако не се подготвиш за нощта, няма да бъдеш готов за зората.

Аз съм човек, който иска да оцелее. А това означава, че съм оптимист. В мен няма ни една клетка песимизъм. Ако думите ми ви звучат странно, то е защото вие все още не разбирате съвременния смисъл на подготовката за оцеляване. Признавам, че често изпитвам затруднения да предам на публиката и медиите оптимизма и надеждата на тази нагласа.
Пожарникарят е пожарникар не защото е убеден, че всичко ще изгори, а защото вярва, че много може да бъде спасено. Лекарите не вярват в смъртта, а в живота. Човекът, който се подготвя да оцелее, е такъв, не защото смята, че всичко ще бъде унищожено и ние ще загинем, а защото вярва, че животът и свободата могат да бъдат спасени с помощта на добрата воля и усилия. Пожарникарят не пали пожари, лекарят не създава болести и човекът, който мисли за бъдещото си оцеляване, не предизвиква бедствия.
Престъпленията, болестите, войните, революциите, пожарите, наводненията, финансовите колапси и гладът са резултат от природата и човешката същност и за жалост, не е по силите на нито едно същество на земята да ги предотврати.
Всички знаем, че слънцето всеки ден изгрява, за да ни остави отново в мрак вечерта; че топлото лято отстъпва място на мразовитата зима. Съзнаваме, че не можем да попречим на слънцето да залезе, нито на студените ветрове да задухат, но това прави ли ни песимисти? Не мисля! Защо тогава ни обвинявате в песимизъм, когато ние просто се подготвяме да посрещнем събития, които са също толкова част от историята и природата, както залезите и смяната на сезоните?
Друга заблуда е, че ние предричаме световни катастрофи. Напротив, ние сме оптимистичното малцинство, което предрича оцеляването на света. Трудно е да се намери авторитетен историк, икономист, политолог, социолог или военен стратег, който да даде сценарий с поне петдесет процента вероятност светът да избегне мащабната катастрофа, но въпреки това ние смеем да бъдем оптимисти по отношение на бъдещето. Не изпитваме нужда да предричаме вероятността от катастрофа, също както никой не предрича залеза на слънцето в края на деня.
Хората, които критикуват желанието ни да бъдем подготвени, са също като онези, които отказват да гледат календара с надеждата, че това ще ги предпази да остареят с още една година.
„Вие ще се разочаровате, ако няма световен катаклизъм”. Не знам как по-меко да окачествя това нелепо обвинение. Ние имаме близки и любими хора, които не искаме да загинат, имаме домове, които не искаме да бъдат разрушени. Не сме глупаци, които си мислят, че за тях световният катаклизъм ще бъде забавление или че те по изключение ще бъдат подминати от опасностите, загубите, глада, раните, студа, отчаянието или смъртта.
Ние отделяме много време и средства, за да подобрим шансовете си за оцеляване и възстановяване след бедствието, но ще бъдем щастливи, ако някой ден се уверим, че усилията ни са били напразни. И не, няма да бъдем разочаровани, ако не се случи бедствие, от което да оцеляваме, както Червеният кръст няма да се разочарова, ако вече никога няма наводнения и бури, или както застраховалият дома си няма да се разочарова, ако къщата му не изгори.
Може да се каже, че просто предпочитаме приятната (но малко вероятна) изненада, че са грешали, пред смъртоносното (но много вероятно) грубо осъзнаване на останалите, че те са грешали.
Разбирате ли: ние не можем да изгубим, защото подготовката ни да оцелеем ще бъде ценна, независимо какво ни готви бъдещето. Настъпи ли криза, онези, които не са готови да се обърнат един към друг, ще се обърнат един срещу друг.
Жалко е, че толкова много хора ни считат за заплаха и гледат на нас с подозрение и даже враждебност. Тази нагласа е нелогична и се корени в собственото чувство на хората за страх и вина. Подсъзнателно те ни мразят, задето им напомняме колко крехък и неустойчив е начинът ни на живот. Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОЛАГАТ НИКАКВИ УСИЛИЯ ЗА СВОЯТА ПОДГОТОВКА. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Онзи, който не го прави, е просто беден и безотговорен гражданин.
Истината е, че ние сме хора оптимисти, които разчитат само на себе си и знаем, че е наложително да се подготвим за най-лошите възможни събития, като в същото време се надяваме, че те никога няма да се случат. Усилията ни са ценност за обществото и света и трябва да се гордеем с тях.

Автор: неизвестен

[Ясен]

От: Философия на оцеляването

И за колко ще стигнат запасите?
Месец, два, година?!?
Удължаване на агонията.
Способности в земеделието дали няма да са по-решаващи?

Почваме да си идваме на думата. Колкото и да се дразним от това, как ни определят някои хора.

Извинявай, но тона на статията изобщо не е "разумен". Повече ми прилича на "само ние сме прави".

Някои неща просто не могат да станат, ако не ги прави значима част от обществото. Колкото и да е здравословен егоизмът по принцип. От друга страна, интересен прочит на статията.

Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден

Съществува компромис между това да си подготвен и това да си спестил ресурси. Крайният случай на това, което ти прокламираш, са добре познатите ни цигани - неподготвени даже за застудяването вечерта, а какво остава за утрешния ден.

[eager]

От: Философия на оцеляването

Аз затова наблегнах на развиването на различни умения като част от подготовката за оцеляване. Те ще ти бъдат полезни, каквото и да "роди утрешният ден". Да не говорим, че много от тях влизат в работа още в днешния

[turtey]

От: Философия на оцеляването

Ясене, след третата световна ще останат хлебарките, плъховете и циганите. The are the ultimate survivalists.


Има 1001 неща, които са по-полезни за оцеляването на индивида и неговите потомци от "подготвеността" за бедствия, аварии и войни.
А циганите си оцеляват чудесно с пари и без пари и гладни и нахранени. И се множат. Пък уж не мислят за утрешния ден.

Защо?

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Настоятелно напомням, че тук религиозни обсъждания са забранени. Цитати от Библията като единствен аргумент също, най-малкото защото ще последват други, чието значение в контекста ще звучи много по-подходящо... и тогава ще трябва да определим кой точно може да цитира по-добре, а накрая ще се окаже че механичното цитиране особен смисъл, без разбиране няма... Затова с Библията дотук! А примерът с циганите на Ясен е много точен и перфектен. Който желае, може да се разходи, до най-близкият му референтен катун и да свери разбиранията си за това доколко е важно да се мисли за утрешният ден...

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

И да добавя за да не тръгне темата в грешна посока, нищо против циганите нямам... Давам ги като референтен пример и то конкретна тяхна извадка в смисълът на моят пример, която си изберете и Ви е удобно да наблюдавате, за да направите съответните изводи... Тъй че с това отклонение дотук...

[artefekt]

От: Философия на оцеляването

Венци, примера на Ясен далеч не е перфектен..."неподготвените за застудяването вечерта" са увеличили броя си близо 5(пет) пъти за по-малко от 100г.
Бих ти казал и защо ще оцелеят, но ще наруша правилата, поставени тук лично от теб.
Поздрави!

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

И това е позиция..., даже ми се струва и много лесна за вкарване в действие от всички желаещи... стига да са убедени, че им харесва... Свободни места за катуни има (все още...) Но все пак ще внеса малка корекция... Увеличаването на броя на конкретна популация (хора, животни... т.н.) е винаги свързано с конкретни условия, тяхната промяна или постоянство... Конкретно при хората в условията влизат и неща несвързани само с физическите параметри но и правни, морални и т.н. норми и тяхната неизменност...

[turtey]

От: Философия на оцеляването

Циганите никой никъде не ги харесва и ги трепят и гонят от всякъде. И оцеляват. Защо?

ПП Не е до катуна, щото в повечето цигански катуни условията са далеч по-добри реално от разни места в Азия и Африка (където цигани уж няма)

[Ясен]

От: Философия на оцеляването

Дали и кой ще оцелее, е един въпрос, по който сме по определение невежи. Можем само да се борим с някои рискове - например тези, които виждаме.

Маргинални субкултури (като споменатите цигани в днешна Европа) е имало в цялата история, в някои периоди те са се разраствали. Без да отричам ни най-малко сложността на техния живот и придобитите от тях умения в някои дейности, не оценявам високо способността им да оцелеят в общество с по-практически и непосредствен подход към опазването на собствеността и спокойствието.

А и по ред причини, никой от нас тук не е заинтересован точно от техния вид оцеляване.

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Първо това не е вярно..., не навсякъде, не винаги... Има достатъчно много държави в които нещата стоят обратно на състоянието в ЕС... Като говорим за ЕС, съм длъжен да напомня, че в старите членки има и едни други примери от миналото... Например във Франция е имало специална полиция, чиято задача е била избиването на всеки намерен цигани чрез обесване на място. По това време циганите са живеели сравнително безопасно само по нашите географски ширини... Сега както на всички Вас е известно положението е различно... В ЕС и някои други държави... но по света в момента има ~160 и не навсякъде е еднакво положението... Но всеки от Вас, който се вълнува от животът на циганите по света, може и сам да намери съответната информация. Освен това, всеки който е убеден, че този начин на живот и отношение към света гарантира най-добрите шансове за оцеляване, може да се замисли относно приложението му. Ще се повторя, но места за катуни има много, предполагам даже може и нещо с интернет да се уреди, та да може и във портала да се пише...

Но все пак моля да не обръщаме сериозната тема на за и против циганите...

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Като допълнение към тезата на Ясен само ще добавя, че популация чиято жизнена стратегия прилича на т.н. "циганска" е оцеляваща само при наличие на съпътстващо и то по-голямо и по-добре уредено общество, откъдето да черпи ресурси...