На палатки в Родопите-2

[Румен Николов-sineto]

От: На палатки в Родопите-2

Аз ще направя първо описание ,пък колегите ще направят естествено запаметяващи се пътеписи,както се полага.
И така започваме отначало. На 04 06 2011 г.-събота с Илия се срещаме на изхода на Самоков и решаваме да се откажем от трасето Белмекен -Якоруда -поради напредналото време и лоши метео. условия.Излизаме на черно в Якоруда и по познатият ни вече маршрут отиваме към Медени поляни и след това към яз.Голям беглик.Трасето се оказва около 87 км,в които Илия все пак се опита да провери колко гази неговата фронтера след тунинга,та се наложи леко подръпване и обезжабяване на купето.Снимките обаче ще са от него.На Голям беглик ,прекарахме два интересни дни в очакване на Мариан -третия участник в нашата експедиция.В понеделник сутрин сме готови за подвизи,ама лекичко объркваме пътя и се връщаме на място проходимо и за джипове.Оказва се че това няма да ни е първия път. Ама аз чертах трасето.През яз .Тошков чарк държим източна посока и след 50 километра от всички възможни пътища без асвалт се оказваме на 17 километра от Девин,а аз без гориво.Метан в гората няма ,а бензин горя 25-26 на сто.Правим асвалтова отбивка до Девин за заряд и после през Михалково си тъсим вече начертания трак. Качваме се по начертания път на хижа Персенк.Преспиваме малко по питомно и продължаваме пътя си.Тук аз объквам маршрута и се отклоняваме значително.Видимо и от трака ни правим още една грешка и се връщаме ,но в карайна сметка слизаме в село Забърдо.Продължаваме асфалтно до Чудните мостове където трябваше да излезем напряко,ама леко се съмнявам .В този район са и следите от мечката която успяхме да обезпокоим докато се мъчехме с едно засадно място.Нейсе не ни изяде.Пак по асвалт се придвижихма до село Острица и влязохме отново в начертания предварително трак.Поради напредналото време ,а и защото предния ден ,не успях да се свържа с хижа Пашалийца,решихме да продължим направо по посока следващата ни дестинация,а именно Хайдушки поляни.Естествено се наложи след неколкократни грешки ,затъвания,късане на гума ,да си намерим място за лагер някъде в нищото.Беше една вълшебна нощ.Нямаше само мечка.Сърни които сутринта пасяха до палатките,сръндаци недоволни от тяхното държание и лаеха срещу мен,елени ,лисици,и всякаква дребна гад.Сутринта вече за пореден път събираме катуна о продължаваме за Хайдушки поляни.Пристигаме сравнително рано,намираме място за бивак и се разполагаме.Имаше време даже и за плаж.Тук някъде ми изтръпват пръстите да пиша ,пък и забравих да давам данни за километрите затова засега спирам.

[sobax]

От: На палатки в Родопите-2

Така ли се спира бе човек

[goshko-loshko]

От: На палатки в Родопите-2

Браво на вас!...А аз ви чаках на Пашалийца

[Румен Николов-sineto]

От: На палатки в Родопите-2

Май спрях на Хайдушки поляни.Там отпочинахме от непрекъснатото друсане, поизкъпахме се със ноу хауто на Илия за експедиционно къпане,някои се пекоха ,други шиха гоблени ,значи -релакс.Следва преход който уж съм го рисувал аз и е все асфалт ,ама не.Следват село Славейно и село Тикале .В едното църква ,а в другото джамия.огромни пътни строежи ,но засега пътищата са още черни.Някъде в суматохата излизаме на пътя за Смолян,и се радваме на гладкото каране,ама се и ослушваме за подозрителни шумове по колите.Все пак доста тормоз видяха.В Смолян правим кратка почивка за зареждане с провизии и разреждане на банкови сметки.Следва асфалтна епопея до вр.Голям перелик.Ама там имало все още АРМИЯ .Та не виждаме върха и се връщеме към трака си ,който трябва да ни отведе до село Гела и хижа Ледницата,която сме предвидили за лагер в който да спим ,без да се налага да разпъваме целия катун.Изминали сме около 60 км,но и доста асфалт.За пореден път се впечатлявам как в участък отвсякъде макадам в средата има асфалт.На Ледницата научаваме различни истории от бай Стоян -хижаря,както и за мечката живееща в околностите.
На 10 юни тръгваме в посока Мугла ,но пътем правим едно отклонение до пещерата Ледницата ,която дава името и на хижата.Красива пещера ,според бай Стоян ,но ние не успяхме да влезем в нея ,защото се оказа ,че все пак се нуждаем от специализирана екипировка.
Мугла и Чаирските езера ги минаваме на бегом,защото вече маршрута ни е познат от миналогодишната разходка.При Чаирските езера пак правя грешка с маршрута и тук Мариан ми подсказва че моя гпс не е настроен както трябва и не ми показва достатъчно бързо ,кога напускам трака.
Както и да е ,той поема воденето и се отправяме към Триград.Според мен трябва де се казва 'Трисело" ама нейсе.Тамошните хитруват и отглеждат прочутия мурсалски чай в плантации,а после го продават на туристите като "току що набран от планинските поляни" Хмм.Решаваме все пак да стигнем до заплануваното място за лагер ,след село Буйново в район на изоставена гранична застава.И естествено след цял ден друсане и умора пак объркваме пътя.Тук научаваме нещо което ни се е изплъзнало в часовете по зоология навремето.А именно с колко км в час се движат кравите.Уж намираме пътя ,ама хмм ,не съвсем.Преодоляваме трикилометров участък за час и излизаме на питомен черен път,че даже и гид намираме.Хубавото е че пътя до езерото което съм видял на сат.снимки и съвсем лек,лошото е че езерото вече е частна собственост и е заградено,а стопанина го няма.От граничната застава също са останали само руини.А сме само на 5 км от Гърция.Правим поредния бивак.Вече сме уморени като кучета и решаваме утре да продължим по трака до първия асфалт и АДИО.Адиото се оказва село Барутин,и по хасфалт се придвижваме до Доспат.Тъкмо решаваме ,че след поредното дозареждане и ритане на банкомати,вече ще летим към вкъщи,и хоп.Илия ни радвва по станцията-нещо тропа отзад.А че тропа се убедихме и ние.Следва леко връщане на едно широко място и установяване на най баналната повреда.Друсането по разни римски и не толкова римски ,ама каменисти пътища ,е разхлабило болтовете на задно ляво колело,и то милото,аха да изпадне.След това без повече перипетии се прибрахма в къщи.Или поне аз.

[Румен Николов-sineto]

От: На палатки в Родопите-2

Оказва се че не знам как да кача трака.После Илия ще го стори.
Това беше кратка ретроспекция.Питайте и ще отговаряме .Ама нека колегите си напишат пътеписите.

[gimax]

От: На палатки в Родопите-2

Еми дойде време да разказвам в снимки,но мога да кажа две думи-беше уникално.
Ден 1-2.
И така срещнахме се с Румен на изхода на Самоков и решихме да пропуснем отсечката яз.Белмекен-гр.Якоруда по черно,щото нещо не ни харесаха облаците над Рила и щяхме много да закъснеем за яз.Голям беглик,къдещо щяхме да лагеруваме два дни и да изчакаме и третия участник-Мариян.Продължихме по асфалта до Якоруда,от където поемахме по познатия път към Медени поляни и от там към Беглика.
Я какви сме убавци.



И докато си карахме по пътя се наслаждавахме на Родопски и Рилски красоти.





















Нямам думи-21ви век.Ама не и тук.



Цялата планина е цъфнала.







Я що мезета се припичат.





А на миналогодишната ни разходка,на същощо място под същия камион пак беше същото,



е с малки допълнения.



На това местенце спряхме да похапнем леко



и мойта щерка не пропусна да направи някоя и друга стойка.



Продължихме по пътя и от локва на локва стигнахме до това блатце.Миналата година го заобиколихме,ама тая реших да го боря и то на задно.Ами от къде да знам,че вътре са камионджийски коловози и стана "полегнала е Тодора"













И така с помоща на Румбата се сбогувахме с блатото и продължихме напред.





Е бре курортее...



Няма такива красоти.





По едно време се наложи да махнем едно камъче,което се беше завряло на неподходящо място.



А кравата Милка пасти да яде...



И така леко и безгрижно пристигнахме на Беглика,разпънахме лагера и почнахме...







и на другия ден продължихме по лежерно докато чакахме Мариянчо.







Какво му трябва на човек-една тенекия от сирене и едно валандарче /за което специални поздрави на Наско Янев от Приморско/.



А ето това се получава от тенекията,



а това от валандарчето.





Мариянчо пристигна в един проливен дъжд и градушка,май най-сериозния,който ни валя-та няма много снимки,но вечерта мина прекрасно.





На другия ден грейна едно слънце,се едно не беше валяло,позакусихме,поизкъпахме се в полевата баня



и продължихме напред.Ето и трака за ден първи.20110604_084149.gdb20110604_143341.gdb

Следва продължение.../както се казва по сериалите/

[choko]

От: На палатки в Родопите-2

Жестока разходк,неам думи.

[Вива ViRuS4eto]

От: На палатки в Родопите-2



...... масла за мостовете да приготвям ли? Иначе БРАВОС, пак сте направили разкошна разходка! Ние направихме малко скромно тридневно с още 250 Ауди-та Поздрави!

[gimax]

От: На палатки в Родопите-2

И така -ден 3ти.

След,като добре се позабавлявахме на Беглика,дойде време да продължим към следващата точка от трака-х.Персенк.
Потеглихме,









а по едно време пътя стана доста тесен и каменист-абе само за мотори и се наложи да се върнем обратно до асфалта до яз.Широка поляна и от там да се включим в трака.Продължихме,до яз.Тошков чарк







и от там напред по трака.



По едно време от нищото се показа чисто нов път,който започваше от никъде и свършваше никъде.Абе май нечия яка далавера.







Стигнахме до края на новия асфалт,до една чешма и Румен каза,че е без гориво и решихме да оставим трака и по асфалт продължихме до Девин да заредим.Заредихме гориво и продължихме до х.Персенк без перипетий,като изключим дъждеца,който ни съпровождаше почти през цялото време.Пристигнахме,



обаче на хижата няма жива душа-свиркахме,викахме,дигахме джангър с джипките -нищо.По едно време с Мариянчо решихме да се върнем обратно по пътя,бяхме видяли една сграда,да проверим да не са там хижарите и точно тръгвахме,когато срещнахме един човек,който се оказа,че подържа няколко сгради в района и той вика,че хижаря бил в хижата.Отидохме до вратата,той влезна и след секунда се показа хижарката,абе нищо не чула и нищо не разбрала.Уточнихме къде ще спим,къде ще вечеряме,





но се оказа,че заслона с камината,който си бяхме харесали не бил на хижата,а незнам на кой си,ама нищо,щото хората ги нямало-тъй рече хижарката.А хич не се сети да ни предложи тяхния,който беше затворен и заключен.Абе нямам думи-тия хора не са за тая работа.Другите подробности ще си ги спестя-абе ако можете не нощувайте там.







Но въпреки всичките глупости,си запалихме каминката,сготвихме си,похапнахме и марш по леглата-на другия ден ни чакаше път.

20110606_075530.gdb20110606_124547.gdb и трака от деня.Утре продължавам.

[Марто (Мартин Христов)]

От: На палатки в Родопите-2

Хахаха! На тази писта за формула едно над Девин и аз попаднах миналата година на път за траяла! Спряхме и се чудехме поне 10 минути за какво иде реч! Странна работа наистина? Започва от никъде и свършва никъде, а асфалт, канавки, мантинели, маркировка и пътни знаци като във Западна Европа...

[Румен Николов-sineto]

От: На палатки в Родопите-2

Аз ще сложа малко розови очила.За странните пътища няма как да розовеят нещата.Иде реч за х.Персенк.Наистина хижарите не ни обърнаха никакво внимание,но може би за всичко си има причина.Условията бяха прилични,но наистина ,един хижар ,трябва да се интересува от своите посетители.Най малкото защото утре по радиото трябва да предаде кои са и накъде са тръгнали.Ако трябва да сме честни,то и ние не бяхме ,много сигурни ,накъде отиваме,ама нейсе.Оцеляхме.

[ogitoBG]

От: На палатки в Родопите-2

Хахаха! На тази писта за формула едно над Девин и аз попаднах миналата година на път за траяла! Спряхме и се чудехме поне 10 минути за какво иде реч! Странна работа наистина? Започва от никъде и свършва никъде, а асфалт, канавки, мантинели, маркировка и пътни знаци като във Западна Европа...

И ние преди около месец слязохме на това "съоръжение". Подлъга ни ГПС-а с най-краткото разстояние от Пещера до Ягодина през Девин и ни прекара покрай някакъв връх, който беше висок почти 2000м. и снега си беше навсякъде.
Накрая, когато пристигнахме до крайната си цел се оказа, че сме спестили между 50-70км спрямо останалите, които са карали по царските пътища.

[gimax]

От: На палатки в Родопите-2

Ден 4ти.

И така,отпочинали продължихме напред.













Не след дълго разбрахме,че не се движим по трака,а успоредно с него,но Румен каза,че е говорил с човека от х.Персенк и това е пътя-с малко позаобикаляне също влиза в трака ни.След като се пообъркахме малко,срещнахме дървари,които ни упътиха и намерихме верния път.







Имаше малко заигравки,опит за хлъзгане в едно деренце от страна на Мариянчо,но в крайна сметка всичко приключи благополучно.



Преминахме успешно и спряхме за пиш пауза,



а Румен мръдна напред и по едно време вика-елате да видите нещо.И какво видяхме





явно с нашето бръмчане сме смутили Баба Меца и леко се е изнесла,абе за малко щяхме да имаме "близки срещи с трети вид".
Продължихме,



спряхме да похапнем,



и пак напред.Направихме опит да се качим на трака,следвайки упътването на човека от Персенк,но пътя стана леко като траял и решихме за заобиколим.Някъде бях чел,че не трябва да се слушат местните хора и е абсолютно верно.Но в нашия случай има и добра страна,щото ако се бяхме върнали и си бяхме продължили по трака,щяхме да налетим на големия порой,който отнесе Чепеларе,а така бяхме след него.Като гледахме реките какви бяха,било е интересно/меко казано/





Слезнахме в с.Забърдо,от местния рибарник си купихме балканска пъстърва за вечеря и по асфалта продължихме към Чудните мостове.













От там продължихме по асфалт към с.Острица от където поемахме отново по черно.



Цялото село беше на мегдана,щото си чакаха кравите от паша и имахме доста интересни и забавни разговори.По принцип плана беше да продължим към х.Пашалийца,но след бурята на места пътя приличаше на малко блато-е не и без намесата на дърварите де,та решихме да пропустем хижата и да лагеруваме в нищото.











Имаше заигравки кантари,калчица-абе беше интересно.По едно време от зад се чу едно фшшшшш и викам айдее отиде некоя гума.Спираме и що да видим-Мариянчо разпрал предна дясна.Видехме и модерни технологий "Еър джек",ама нещо почна да се лигави в коловоза,та се наложи да си ползваме доброто старо китайско железо.



Сменихме гумата и продължихме.Абе бурята си е била сериозна.



Пътя бе забавен,на едно баирче Мариянчо трябваше да ползва лебедката,премина,а по него и ние.Спряхме на баира и решихме да правим лагер.Румен мръдна да огледа района и след малко идва и вика-айде намерихме мастото.Е леко беше притеснил една сърна и един сръндак да си вършат работата,та сръндака му беше леко сърдит и му се карал нещо.Разпънахме лагера,приготвихме пъстървата,запалихме лагерния огън,абе бяхме в рая.Седиш си и от едната страна реват сръндаци,а от другата елени-кеф.Май беше най-добрия лагер.





Похапнахме и уморени,но доволни заспахме,другия ден по план беше почти почивен,с малък преход.

И трака за деня: 20110607_131322.gdb20110607_084457.gdb

[Румен Николов-sineto]

От: На палатки в Родопите-2

Гледайки снимките и пътеписа отново преживявам всичко.Ей наистина беше най интересния и хубав лагер.А сърната и сутринта пасеше пред палатките.Мариян и Тони също успяха да я видят.
Тук се сещам нещо интересно.На пиш паузите жените се разпиляваха като пилци из гората,ама след мечите следи нещата станаха хмм,малко по хард-от степенката на джипа.

[Чавдар (V93)]

От: На палатки в Родопите-2

... Тук се сещам нещо интересно.На пиш паузите жените се разпиляваха като пилци из гората,ама след мечите следи нещата станаха хмм,малко по хард-от степенката на джипа.

При прехода през 2007 единия ден замръкнахме здраво заради многото паднали дървета. И в един момент Алекс Марков, който водеше колоната, съобщи по радиото, че пред него по пътя припка баба Меца. След това мераклиите за пиш паузи, кой знае защо, много намаляха ...