Tweet
Нека споделя с вас един момент откраднат от бавно идващото лято.
Последните две години прекарахме Гергьовден в къмпинга Арменистис на Ситония, на 13 км от Сарти. Мястото е страхотно, по това време е празно, но разполага с топла вода и готини бунгалца. Наемахне си едно и си опъвахме палатките пред него, ползвайки най-вече верандата и хладилника. Приятна екстра са контактите стърчащи тук-там из тревата. При една разходка обаче отрихме плажче, което за пред туристите наричат Портокали и тази година решихме да се лишим от стърчащите контакти за сметка на звездна локация.
Станахме една сутрин, качихме се трима човека на плътно натоварения джип и първо отидохме на пещерата Проходна където този човек
правеше това
а нас ни овързаха едно хубаво и направихме тандемен бънджи скок прегърнати в пещерата. Не успяхме да го документираме.
След това скок в колата и газ към Гърция. Пристигнахме по тъмно, като идваш от север няма табелка за къмпинга, която си спомняхме, че има и стигнахме до Сарти. Отворих форума, намерих координати и след 10 минутки вече се подрусвахме сред гората на път за плажа. Нарекохме едно място роден дом, палатката се отвори за минутка и скоро вече похапвахме русенско варено.
На следващата сутрин (Понеделник) успях да постна тази снимка дразнейки работещите си приятели преди мТел да ми спрат мобилният интернет поради безумна причина.
Ето гледка към кемпа отстрани:
Хамацита увиснаха и бяхме готови за подвизи:
Отляво на нас имаше едно минизаливче:
Водата е невероятно примамваща , макар и изненадващо прохладна:
Живописните гледки в околноста са безкрайни:
А природата се държи доста различно от обичайното за нашите ширини. Тези дървета стабилно губеха почва под краката си и съответно бавно бягаха нагоре по склона:
Цялата гледка:
Наоколо беше пълно със всякакви цветя, диво израстнали, но ни караха да се чустваме като в парк или приказка. Снимах тези защото много ми се набиха на очи и исках да ги идентифицирам
Небето ни показваше страхотни гледки:
Решихме да се разходим из сърцето на този ръкав, според картата и GPS имаше доста пътища, които го пресичат. Повечето от тях са проходими с обикновена кола, появи се едно, което ми беше малко по-интересно и ми направиха клипче:
Пробвахме експериментални операторски техники, някое от подминаващите дървета ми изкриви една от светлините, но съм пропуснал момента:
Разходките ни показаха още доста приятни плажове, празни по това време на годината. Намирането на вода е малко по-трудно от България, но не невъзможно. В супермаркетите няма големи туби вода, както сме свикнали тук.
Прекарахме там 8 дена, два от тях времето не беше много хубаво, но си намерихме забавления
Простете за качеството на снимките и клиповете, но всичките са правени с телефон.
Последните две години прекарахме Гергьовден в къмпинга Арменистис на Ситония, на 13 км от Сарти. Мястото е страхотно, по това време е празно, но разполага с топла вода и готини бунгалца. Наемахне си едно и си опъвахме палатките пред него, ползвайки най-вече верандата и хладилника. Приятна екстра са контактите стърчащи тук-там из тревата. При една разходка обаче отрихме плажче, което за пред туристите наричат Портокали и тази година решихме да се лишим от стърчащите контакти за сметка на звездна локация.
Станахме една сутрин, качихме се трима човека на плътно натоварения джип и първо отидохме на пещерата Проходна където този човек
правеше това
а нас ни овързаха едно хубаво и направихме тандемен бънджи скок прегърнати в пещерата. Не успяхме да го документираме.
След това скок в колата и газ към Гърция. Пристигнахме по тъмно, като идваш от север няма табелка за къмпинга, която си спомняхме, че има и стигнахме до Сарти. Отворих форума, намерих координати и след 10 минутки вече се подрусвахме сред гората на път за плажа. Нарекохме едно място роден дом, палатката се отвори за минутка и скоро вече похапвахме русенско варено.
На следващата сутрин (Понеделник) успях да постна тази снимка дразнейки работещите си приятели преди мТел да ми спрат мобилният интернет поради безумна причина.
Ето гледка към кемпа отстрани:
Хамацита увиснаха и бяхме готови за подвизи:
Отляво на нас имаше едно минизаливче:
Водата е невероятно примамваща , макар и изненадващо прохладна:
Живописните гледки в околноста са безкрайни:
А природата се държи доста различно от обичайното за нашите ширини. Тези дървета стабилно губеха почва под краката си и съответно бавно бягаха нагоре по склона:
Цялата гледка:
Наоколо беше пълно със всякакви цветя, диво израстнали, но ни караха да се чустваме като в парк или приказка. Снимах тези защото много ми се набиха на очи и исках да ги идентифицирам
Небето ни показваше страхотни гледки:
Решихме да се разходим из сърцето на този ръкав, според картата и GPS имаше доста пътища, които го пресичат. Повечето от тях са проходими с обикновена кола, появи се едно, което ми беше малко по-интересно и ми направиха клипче:
Пробвахме експериментални операторски техники, някое от подминаващите дървета ми изкриви една от светлините, но съм пропуснал момента:
Разходките ни показаха още доста приятни плажове, празни по това време на годината. Намирането на вода е малко по-трудно от България, но не невъзможно. В супермаркетите няма големи туби вода, както сме свикнали тук.
Прекарахме там 8 дена, два от тях времето не беше много хубаво, но си намерихме забавления
Простете за качеството на снимките и клиповете, но всичките са правени с телефон.
Прикачени файлове
Коментар