Tweet
Автомобилно пътешествие до островите Крит и Санторини.
В началото на миналата 2010 година с половинката решихме да си направим един подарък, а именно пътуване до островите на Гърция. В началото оглеждахме оферти за организирани пътувания, но колкото повече четяхме за различните"красоти" при българските туроператорски фирми, толкова повече това намерение губеше шансове за реализация. В един момент, решихме че ще можем да се справим сами и така се започна.
При първоначалното избиране на маршрут безценен помощник се оказа "Пътеводителят на Мишелин". С негова помощ набелязахме различните контролни точки попътя, както и местата, където трябваше да почиваме, или които да видим. Следващата точка беше уреждане на билети за ферибота, с който да стигнем от Пирея до Ираклион. Тук разчитах на он-лайн резервирането от тази страница. Верни на недоверчивата българска душа, решихме че билетите трябва да ни бъдат доставени на адреса ни в гр. Разград, за което трябваше да заплатим допълнителна такса от няколко евро. Билетите пристигнаха у дома точно 10 дни след заявяването!
Окуражени от явната коректност решихме, че няма да е лошо да си направим записване за една екскурзийка до Санторини, като използваме свръхбързите фериботни услуги. Използвахме услугите на фирмата Paleologos. Възползвахме се от офертата им за Едноневна екскурзия до Санторини. Това се оказа голяма грешка, но за това по-късно. Изненадата ни беше голяма, защото за разлика от другите фериботни услуги тук получихме само едно известие за таксуване на кредитната карта и писмо на e-mail адреса ми в смисъл "Като дойдете на Крит ще ви дадем билетите"...
Изтръпнах, но както се казва"Късно е либе за китка"...
Последва търсене на хотел и съответно резервация. Вярното място за това е Booking.com. Избор от хотели, по категории, по отдалеченост и т.н. Избрахме си малко семейно хотелче на 7 километра от пристанището на Ираклион, в Амудара - на 200 метра от плажа.
И така - малко по-малко дойде времето за пътешествието юни 2010-та. Верни на решението да видим колкото е възможно повече тръгнахме по най-дългия път за границата, а именно - Разград-Габрово-Казанлък-Пловдив-Кричим-Девин-Доспат-Сатовча-Гоце Делчев-Петрич. Невероятна природа и невероятни гледки! Видяхме и резултата от търсенето на "философски камък" от известния български хидроинженер Ахмед Доган...
И така - след бавно и мързеливо пътуване стигнахме до Петрич. Вечеряхме чудесно, наспахме се и на следващата сутрин тръгнахме към границата. На Кулата никой не ни обърна внимание нито от българска страна, нито от гръцка. И така -първото ни впечатление от Гърция - невероятна инфраструктура:
Малко преди да се качин на платената магистрала за Атина осъзнах, че не съм обърнал внимание на думите на половинката и нямаме дори и едно евро в наличност. Така че, напред в търсене на банка и/или банкомат. Решили и този проблем (макар и трудно, защото се оказа, че в едно градче преди Солун никой не говори английски или руски, а пък нито аз, нито половинката говорим гръцки) се качихме на платената магистрала. Е, нямам какво да кажа (имам де, но е нецензурно и е по адрес на родата на Агенция "Пътна Инфраструктура" в България) - вярно е, че минаването по цялото и протежение в едната посока струваше 20 евро, но си заслужава всеки цент.
В ранния следобед пристигнахме в Пирея.
Влязохме на пристанището, намерихме нашия кораб, а след това офисите на корабособственика и първата неприятна изненада - отплаването се забавяше с два часа поради стачките на пристанищните работници. Застанаха на рампата за качване и се кефеха максимално на любопитството на туристите:
Корабчето се оказа "мъничко"...
Гледайте буквата "I" като имате предвид, че аз съм 1,90... А това е от последната палуба и мостика - детски играчки и пластмасови фигурки:
Както и да е, малкото корабче ни погълна. Организацията на влизането е перфектна, леките автомобили се разполагат на най-долните палуби. По този начин и поради факта, че бяхме от първите влезли се оказахме на носа и на около 6-7 метра под водата. Малко е странно усещането, когато осъзнаеш, че си влязал наоколо метър и половина над водната повърхност, а си слязал два етажа надолу. Колите се паркират максимално близо една до друга и затова си вземаш нещата от колата, излизаш, заключваш и повече нямаш достъп до вътрешността й. Следва изкачаване от първа до седма палуба, което си е изкачване от първия до седмия етаж на обикновена жилищна сграда. Изключително добре проектирани стълби и помещения. Ако изключим факта, че се усещат вибрациите от двигателите и факта, че в произволен момент от време, отваряйки произволна врата може да се окажеш на откритата палуба може да забравиш, че си на кораб.
На разположение са открит бар, закрит бар, ресторант, дискотека, басейн, няколко магазина и компютърна зала с достъп до Internet. Цените са както и на брега - няма обичайното за българския туризъм "бира и цаца" в курорта 2 лв., на плажа 4 лв. Не се подлъгвайте по описанията "самолетни кресла" пътуването в тях е неудобно, все пак пътуването продължава около 8 часа. При възможност избирайте каюта. Особено подходящо за млади двойки!
Ох, 6 часа сутринта е - в бара на кораба на кафенце:
А с първите лъчи на слънцето на хоризонта се появи и остров Крит.
С приближаването към входа на пристанището се оказва, че имало и по-големи кораби! Един невероятен круизен кораб!
Старата венецианска крепост, която е пазела входа на пристанището:
Излизам от търбуха на Йона!
И така вече на Критска земя и първото, което поразява е невероятната чистота на водата. В акваторията на пристанището плават лебеди и патици, а децата тренират гребане и ветроходство:
Фикусче, малко и сладко стайно растение...
И така пристигнахме в малкото семейно хотелче. Администраторът беше изключително любезно младо момче с добър английски.
Веднага след като се настанихме си взехме по едно море, а след това душ и обратно на обиколка из Ираклион. Отидохме да видим венецианската крепост и кейовата стена, която била дълга три километра... Толкова е! Разходихме се по цялото и протежение.
Гледка от терасата - "Добро утро, Средиземно море!":
При първоначалното избиране на маршрут безценен помощник се оказа "Пътеводителят на Мишелин". С негова помощ набелязахме различните контролни точки попътя, както и местата, където трябваше да почиваме, или които да видим. Следващата точка беше уреждане на билети за ферибота, с който да стигнем от Пирея до Ираклион. Тук разчитах на он-лайн резервирането от тази страница. Верни на недоверчивата българска душа, решихме че билетите трябва да ни бъдат доставени на адреса ни в гр. Разград, за което трябваше да заплатим допълнителна такса от няколко евро. Билетите пристигнаха у дома точно 10 дни след заявяването!
Окуражени от явната коректност решихме, че няма да е лошо да си направим записване за една екскурзийка до Санторини, като използваме свръхбързите фериботни услуги. Използвахме услугите на фирмата Paleologos. Възползвахме се от офертата им за Едноневна екскурзия до Санторини. Това се оказа голяма грешка, но за това по-късно. Изненадата ни беше голяма, защото за разлика от другите фериботни услуги тук получихме само едно известие за таксуване на кредитната карта и писмо на e-mail адреса ми в смисъл "Като дойдете на Крит ще ви дадем билетите"...
Изтръпнах, но както се казва"Късно е либе за китка"... Последва търсене на хотел и съответно резервация. Вярното място за това е Booking.com. Избор от хотели, по категории, по отдалеченост и т.н. Избрахме си малко семейно хотелче на 7 километра от пристанището на Ираклион, в Амудара - на 200 метра от плажа.
И така - малко по-малко дойде времето за пътешествието юни 2010-та. Верни на решението да видим колкото е възможно повече тръгнахме по най-дългия път за границата, а именно - Разград-Габрово-Казанлък-Пловдив-Кричим-Девин-Доспат-Сатовча-Гоце Делчев-Петрич. Невероятна природа и невероятни гледки! Видяхме и резултата от търсенето на "философски камък" от известния български хидроинженер Ахмед Доган...
И така - след бавно и мързеливо пътуване стигнахме до Петрич. Вечеряхме чудесно, наспахме се и на следващата сутрин тръгнахме към границата. На Кулата никой не ни обърна внимание нито от българска страна, нито от гръцка. И така -първото ни впечатление от Гърция - невероятна инфраструктура:
Малко преди да се качин на платената магистрала за Атина осъзнах, че не съм обърнал внимание на думите на половинката и нямаме дори и едно евро в наличност. Така че, напред в търсене на банка и/или банкомат. Решили и този проблем (макар и трудно, защото се оказа, че в едно градче преди Солун никой не говори английски или руски, а пък нито аз, нито половинката говорим гръцки) се качихме на платената магистрала. Е, нямам какво да кажа (имам де, но е нецензурно и е по адрес на родата на Агенция "Пътна Инфраструктура" в България
) - вярно е, че минаването по цялото и протежение в едната посока струваше 20 евро, но си заслужава всеки цент. В ранния следобед пристигнахме в Пирея.
Влязохме на пристанището, намерихме нашия кораб, а след това офисите на корабособственика и първата неприятна изненада - отплаването се забавяше с два часа поради стачките на пристанищните работници. Застанаха на рампата за качване и се кефеха максимално на любопитството на туристите:
Корабчето се оказа "мъничко"...
Гледайте буквата "I" като имате предвид, че аз съм 1,90...
А това е от последната палуба и мостика - детски играчки и пластмасови фигурки: Както и да е, малкото корабче ни погълна. Организацията на влизането е перфектна, леките автомобили се разполагат на най-долните палуби. По този начин и поради факта, че бяхме от първите влезли се оказахме на носа и на около 6-7 метра под водата. Малко е странно усещането, когато осъзнаеш, че си влязал наоколо метър и половина над водната повърхност, а си слязал два етажа надолу. Колите се паркират максимално близо една до друга и затова си вземаш нещата от колата, излизаш, заключваш и повече нямаш достъп до вътрешността й. Следва изкачаване от първа до седма палуба, което си е изкачване от първия до седмия етаж на обикновена жилищна сграда. Изключително добре проектирани стълби и помещения. Ако изключим факта, че се усещат вибрациите от двигателите и факта, че в произволен момент от време, отваряйки произволна врата може да се окажеш на откритата палуба може да забравиш, че си на кораб.
На разположение са открит бар, закрит бар, ресторант, дискотека, басейн, няколко магазина и компютърна зала с достъп до Internet. Цените са както и на брега - няма обичайното за българския туризъм "бира и цаца" в курорта 2 лв., на плажа 4 лв. Не се подлъгвайте по описанията "самолетни кресла" пътуването в тях е неудобно, все пак пътуването продължава около 8 часа. При възможност избирайте каюта. Особено подходящо за млади двойки!
Ох, 6 часа сутринта е - в бара на кораба на кафенце:
А с първите лъчи на слънцето на хоризонта се появи и остров Крит.
С приближаването към входа на пристанището се оказва, че имало и по-големи кораби! Един невероятен круизен кораб!
Старата венецианска крепост, която е пазела входа на пристанището:
Излизам от търбуха на Йона!
И така вече на Критска земя и първото, което поразява е невероятната чистота на водата. В акваторията на пристанището плават лебеди и патици, а децата тренират гребане и ветроходство:
Фикусче, малко и сладко стайно растение...
И така пристигнахме в малкото семейно хотелче. Администраторът беше изключително любезно младо момче с добър английски.
Веднага след като се настанихме си взехме по едно море, а след това душ и обратно на обиколка из Ираклион. Отидохме да видим венецианската крепост и кейовата стена, която била дълга три километра... Толкова е! Разходихме се по цялото и протежение.
Гледка от терасата - "Добро утро, Средиземно море!":
))
Коментар