Tweet
На 29.04/неделя/ докато пиехме кафе,при обсъждане на въпроса къде точно да се покатерим тази седмица/обикновенно го правим по Средна гора/,изненадващо изникна предложение да направим един по-голям преход до Стара Планина.Предложинието беше да се качим до връх Узана и от там по черен път до връх Шипка.Много много не му мислихме и крайното решение беше ясно...тръгнахме.Бяхме аз с Патрола,двама други колеги от форума с Ферози и едно АТВ.Началната точка на прехода беше с.Змейово.
Колегата със сивкавата Фероза беше нашият водач,тъй като беше минавал този маршрут.По план трябваше възможно най-голямо разстояние да минем по черни пътища.Още на излизане от с.Змейово ни догониха отбор ендуристи,които направиха един два захода около нас като едни индианци,които се канят да обират дилижанс.
След като побръмчаха около нас,отпрашиха на някъде а ние продължихме нататъка.
След едно известно време човекът който ни водеше ни уведоми,че всъщност ще се качваме ей там......
Но колкото и да се стремяхме, имаше един участък от пътя който трябваше да се мине по асвалт.Добре че АТВ-то беше регистрирано,че иначе можеше да има услужнения при среща с КАТ.Точно като стигнахме в полите на Стара Планина и щяхме да изоставяме окончателно асвалта,синята Фероза дефектира.Колега спомена,че от няколко дни генераторът му правел беля и след като не можа да запали след леко бутане той пое по обратния път.Ето тук се разделихме,
а оредялата ни група продължи нататъка.
Докато подхождахме към планината колегата получи обаждане за евентуално присъединяване на още един джип.За това спряхме ,за да изчакаме.Първите 5-6мин.стоях кротко,но нали имам кокичка отзад която не ми дава мира и реших да си уплътня времето.Огледах се наоколо и си избрах една тясна рекичка с не много ниски брягчета и очичките ми светнаха.Веднага реших да я форсирам.
Хубаво ама рекичката тясна,пък бреговете и височки и предната броня опря в насрещния бряг/добре че колата е къса база, че иначе не знам/.На всичкото отгоре взема и да буксува и на бавни и на бързи.
Но след правилното захождане и включването на задния блокаж нещата си дойдоха на мястото и "Танка Руди" искочи успешно на отсрещния бряг.
Тъй ката междувременно стана ясно че човека когото чакахме няма да дойде,групата навлезе в дебрите на Балкана.
След едно продължително изкачване/макар че до върха имаше доста път/, ни се откри невероятна гледка към пътя по който се бяхме придвижили.
След като се насладихме на изгледа продължихме към вр.Узана където след няколко км. пристигнахме.
Следващата ни спирка беше вр.Исполин/вижда се зад джипа/.Той с височината си от 1532м е най-високия в района.
На средата на пътя срещнахме група разходкаджий от Габрово и спряхме да поговорим и да обменим опит.
После продължихме на горе.Последните 100м до върха ги минахме пеш ,за да не мъчим машините които така или иначе съвсем до горе нямаше да се качат.За разлика от нас обаче човекът-АТВ каза че..."офроуд му е майката" и ....
АТВ-то веднага беше покатерено на върха.
Горе ни посрещна много силен вятър и температурите ама изобщо не бяха пролетни.Но заради изгледа който се откриваше към северна България,
...и към южна България си заслужаваше мръзненето.
Усещането за свобода беше невероятно.Заредени с енергия от видяното и с приповдигнато настроение продължихме към вр. Шипка.
По пътя имахме интересна среща с представител на местния офроуд клуб.
Човекът беше много нахъсен офроудаджия.За машината каза че била невероятна и след като премахнал от нея това-онова/с цел да я олекоти като едно подготвено за състезания G-клас/,просто попита кога и къде ще е следващото състезание
.А ето я и крайната ни цел-вр.Шипка,която достигнахме без да се случи нищо интересно.
С това прехода приключи.Хапнахме по едно щкембе на Шипка и тъй като времето напредна се отправихме към Ст.Загора доволни и пренаситени от емоции.
Отностно "лирическите отклонения" става въпрос за няколкото препятствия на които се натъкнахме по пътя и част от тях документирахме.
Разходката макар и софт беше невероятна.Благодаря на колегата Видев,който ни води и съжалявам за това, че на Коцето му се наложи да се върне и не можа да усети с нас величието на майката природа.Надявам се,че занапред групата ще става по-голяма и ще е още по-весело.
Коментар