Tweet
Рено 14 е малко известният у нас предшественик на сравнително добре познатото у нас Рено 11 и е един вид дядото на Рено 19.
Какво мислите за този автомобил? Лично на мен ми харесва нестандартната му форма. Някъде пишеше, че дизейнерите на Пежо 306 се били повлияли малко от дизайна на 14-ката. И по стечение на обстоятелствата, Рено 14 наистина е свързано с Пежо, защото двигателите му са на Пежо. Мисля, че преди години видях едно такова. Според вас дали у нас има запазени екземпляри, защото ако някога си купа ретро автомобил, това ще бъде модела?
Рено 14 е първият модел на Рено с напречен двигател. Някои модели се предлагат с централно заключване, климатик и електрически стъкла, неща, което за онова време са си били доста модерни екстри. Мисля, че за автомобил в Голфовия клас и на горе-долу същата възраст като Голф 1 изглежда много по-добре от кутията за обувки Голф 1, но това е въпрос на вкус.
Ето и една статия за Рено 14 от Интернет:
Renault 14: Автомобилът на старо +/-
Разнообразието от предлагани ретро автомобили в категорията хечбек не е никак малко и на българина се пада честта да направи правилния избор. Известно е, че германските возила дори на тази възраст държат доста високи цени. Японските пък са много надеждни, но са скъпи за поддръжка а и за толкова стари модели липса адекватна такава. Италианците предлагат ефектен дизайн, но слаба надеждност, а и повечето стари модели на Фиат отдавна са се предали на ръждата. Френските малолитражки са идеален компромис между качество, цена и поддръжка. Тук вече идва другия въпрос - кой стар автомобил ще кара хората да се обръщат без да ви струва доста за подръжка като Citroen DS например? Това може би е един модел на Рено много малко познат у нас - Renult 14. За България този модел е пълна екзотика, обаче дори оригинални части се намират и са много евтини. За годините и класа си, някое спецификации предлагат по-добро оборудване от връстника си VW Golf 1.
История
През 1976 Renault 14 прави своя дебют, нареждайки се в класа на VW Golf. Автомобилът е с компактни размери, сравнително просторно купе за класа си, голям багажник, добро ниво на оборудване и привлекателен дизайн. И въпреки това Рено 14 така и не успява да стане хит с продажбите. Защо става така? Причината е погрешната реклама, която съсипва реномето на модела - в рекламните материали колата е сравнена с круша, което отблъсква френската публика. Фейслифтът през 1979 година също не помага и моделът е спрян през 1983 година, като е заменен от Renault 11. Въпреки това от модела са продадени около 1 милион автомобила за цялото производство от 1976 до 1983 година. И въпреки, че модели като Рено 5 са много популярни, Рено 14 всъщност има повече преимущества пред тях.
Каросерия
При по-старите варианти е възможна появата на ръжда. Сглобката е със средно качество и често пъти се забелязват неприятни поскърцвания. По-наточените версии са оборудвани с ефектни оребрени брони, изработени от пластмаса. Материалите използвани за изработката на броните са с доста съмнително качество и бързо остаряват. Интериорът е доста ефектен, но пластмасовите детайли отново не са на нужното ниво. Те причиняват неприятни вибрации и дразнещи шумове, които са просто неизбежни. Следствие на слънчевата светлина по арматурното табло се появяват петна, които трудно могат да бъдат заличени. Каросерията се предлага само като хечбек с пет врати. Задното пространство е напълно достатъчно и се доближава до това, срещано у много от новите автомобили от този клас. Багажникът е с напълно достатъчен полезен обем. Като много автомобили от 70-те, най-често срещания проблем е ръждата, като се препоръчва поцинковане на купето при една евентуална реставрация.
Окачване
Возията на R14 е една от най-положителните черти. Тя е изключително мека за автомобил от този клас. Неравностите по пътя почти не се усещат. Този факт обаче води до по-бързото износване на всички елементи по окчаването. За разлика от тях шарнирите са здрави и надеждни. Проблем създават полуосите на екземплярите произведени през периода 1976 - 1979 г. Така че тук в пълна сила важи правилото колкото по-нов автомобил, толкова по-малко ядове. Най-препоръчителни са вариантите произведени след 1980 година.
Двигатели
Много удачен вариант е 1.4-литровият двигател, който е добър компромис между еластичност на мотора и нисък разход на гориво. Двигателят е разработка на Пежо и се среща също и в Пежо 104 и Citroen Visa. Всички агрегати без изключение имат едни и същи “детски болести”. Основният проблем е теч на масло от повечето гарнитури, което обаче не им пречи да изкарват до 170 000 километра. Като цяло гамата от мотори не е лоша. Повечето екземпляри, които са запазени са с ремотирани или сменени мотори, така че там проблеми не се очакват. Поради по-лекото купе от това на съвременните автомобили в същия клас, една 14-ка с нов двигател може да се превърне в един много динамичен автомобил с уникален ретро дизайн.
Цена
Въпреки изброените възможни дефекти R14 си остава добър вариант за ретро/vintage малолитражка. Малката кола е перфектна за градски условия, като дизайн изглежда по-свежо от другите автомобили от онова време, а и резервните части са на приемливи цени. Намирането им е по-трудно и затова най-добре е да се потърси представител на Рено, който да ги поръча от Франция. За разлика от доскучалите ни вече модели Renault 5, 11 и 19, Renault 14 се отличава с характерен и запомнящ се дизайн. Рядкостта му го прави ретро автомобил, желан от хората, които искат да бъдат забелязани. Автомобилът е препоръчителен за всички, които харесват ретро возила с френски произход и искат да се отличават.
Какво мислите за този автомобил? Лично на мен ми харесва нестандартната му форма. Някъде пишеше, че дизейнерите на Пежо 306 се били повлияли малко от дизайна на 14-ката. И по стечение на обстоятелствата, Рено 14 наистина е свързано с Пежо, защото двигателите му са на Пежо. Мисля, че преди години видях едно такова. Според вас дали у нас има запазени екземпляри, защото ако някога си купа ретро автомобил, това ще бъде модела?
Рено 14 е първият модел на Рено с напречен двигател. Някои модели се предлагат с централно заключване, климатик и електрически стъкла, неща, което за онова време са си били доста модерни екстри. Мисля, че за автомобил в Голфовия клас и на горе-долу същата възраст като Голф 1 изглежда много по-добре от кутията за обувки Голф 1, но това е въпрос на вкус.
Ето и една статия за Рено 14 от Интернет:
Renault 14: Автомобилът на старо +/-
Разнообразието от предлагани ретро автомобили в категорията хечбек не е никак малко и на българина се пада честта да направи правилния избор. Известно е, че германските возила дори на тази възраст държат доста високи цени. Японските пък са много надеждни, но са скъпи за поддръжка а и за толкова стари модели липса адекватна такава. Италианците предлагат ефектен дизайн, но слаба надеждност, а и повечето стари модели на Фиат отдавна са се предали на ръждата. Френските малолитражки са идеален компромис между качество, цена и поддръжка. Тук вече идва другия въпрос - кой стар автомобил ще кара хората да се обръщат без да ви струва доста за подръжка като Citroen DS например? Това може би е един модел на Рено много малко познат у нас - Renult 14. За България този модел е пълна екзотика, обаче дори оригинални части се намират и са много евтини. За годините и класа си, някое спецификации предлагат по-добро оборудване от връстника си VW Golf 1.
История
През 1976 Renault 14 прави своя дебют, нареждайки се в класа на VW Golf. Автомобилът е с компактни размери, сравнително просторно купе за класа си, голям багажник, добро ниво на оборудване и привлекателен дизайн. И въпреки това Рено 14 така и не успява да стане хит с продажбите. Защо става така? Причината е погрешната реклама, която съсипва реномето на модела - в рекламните материали колата е сравнена с круша, което отблъсква френската публика. Фейслифтът през 1979 година също не помага и моделът е спрян през 1983 година, като е заменен от Renault 11. Въпреки това от модела са продадени около 1 милион автомобила за цялото производство от 1976 до 1983 година. И въпреки, че модели като Рено 5 са много популярни, Рено 14 всъщност има повече преимущества пред тях.
Каросерия
При по-старите варианти е възможна появата на ръжда. Сглобката е със средно качество и често пъти се забелязват неприятни поскърцвания. По-наточените версии са оборудвани с ефектни оребрени брони, изработени от пластмаса. Материалите използвани за изработката на броните са с доста съмнително качество и бързо остаряват. Интериорът е доста ефектен, но пластмасовите детайли отново не са на нужното ниво. Те причиняват неприятни вибрации и дразнещи шумове, които са просто неизбежни. Следствие на слънчевата светлина по арматурното табло се появяват петна, които трудно могат да бъдат заличени. Каросерията се предлага само като хечбек с пет врати. Задното пространство е напълно достатъчно и се доближава до това, срещано у много от новите автомобили от този клас. Багажникът е с напълно достатъчен полезен обем. Като много автомобили от 70-те, най-често срещания проблем е ръждата, като се препоръчва поцинковане на купето при една евентуална реставрация.
Окачване
Возията на R14 е една от най-положителните черти. Тя е изключително мека за автомобил от този клас. Неравностите по пътя почти не се усещат. Този факт обаче води до по-бързото износване на всички елементи по окчаването. За разлика от тях шарнирите са здрави и надеждни. Проблем създават полуосите на екземплярите произведени през периода 1976 - 1979 г. Така че тук в пълна сила важи правилото колкото по-нов автомобил, толкова по-малко ядове. Най-препоръчителни са вариантите произведени след 1980 година.
Двигатели
Много удачен вариант е 1.4-литровият двигател, който е добър компромис между еластичност на мотора и нисък разход на гориво. Двигателят е разработка на Пежо и се среща също и в Пежо 104 и Citroen Visa. Всички агрегати без изключение имат едни и същи “детски болести”. Основният проблем е теч на масло от повечето гарнитури, което обаче не им пречи да изкарват до 170 000 километра. Като цяло гамата от мотори не е лоша. Повечето екземпляри, които са запазени са с ремотирани или сменени мотори, така че там проблеми не се очакват. Поради по-лекото купе от това на съвременните автомобили в същия клас, една 14-ка с нов двигател може да се превърне в един много динамичен автомобил с уникален ретро дизайн.
Цена
Въпреки изброените възможни дефекти R14 си остава добър вариант за ретро/vintage малолитражка. Малката кола е перфектна за градски условия, като дизайн изглежда по-свежо от другите автомобили от онова време, а и резервните части са на приемливи цени. Намирането им е по-трудно и затова най-добре е да се потърси представител на Рено, който да ги поръча от Франция. За разлика от доскучалите ни вече модели Renault 5, 11 и 19, Renault 14 се отличава с характерен и запомнящ се дизайн. Рядкостта му го прави ретро автомобил, желан от хората, които искат да бъдат забелязани. Автомобилът е препоръчителен за всички, които харесват ретро возила с френски произход и искат да се отличават.
Прикачени файлове