От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)
Все едно, оставих бабата и се върнах на пътя. Заедно със слънцето, светна и новият асфалт. Скоростта ми на придвижване рязко се вдигна и не след дълго бях пред табелата Ош. На КППто имаше едно МТЛБ и шест въоръжени човека с различен камуфлаж - зелени, сини, кафеви. Провериха документите и ме пуснаха. Коли преминаваха и в двете посоки след подобна проверка.
Важно е да се знае, че на всички западни карти е означен път, който минава директно през града, но такъв път - няма. Ош се заобикаля от изток. Границите там са рисувани твърде интересно... Подобни постове имаше на всяко кръстовище на пътя, но никакви проблеми не съм имал. По подобен начин преминах и през Джелалабад, за да продължа спускането до язовир Токтогул.
След 600 км преход, надвечер в търсене на място за спане, открих прекрасна почивна база с бунгала, точно на брега. Базата беше с бунгала и беседки, строена от руснаците, като място за почивка на работещите в огромната ВЕЦ на язовира. Човекът, който я стопанисваше нямаше нищо против да разпъна палатката си за една нощ там. На другият ден, след като видя големият обектив, реши да ме запознае с децата, с внуците си, като държеше да заснема всяко едно от тях.
Тази красавица по общо мнение е следващата мис свят.
Все едно, оставих бабата и се върнах на пътя. Заедно със слънцето, светна и новият асфалт. Скоростта ми на придвижване рязко се вдигна и не след дълго бях пред табелата Ош. На КППто имаше едно МТЛБ и шест въоръжени човека с различен камуфлаж - зелени, сини, кафеви. Провериха документите и ме пуснаха. Коли преминаваха и в двете посоки след подобна проверка.
Важно е да се знае, че на всички западни карти е означен път, който минава директно през града, но такъв път - няма. Ош се заобикаля от изток. Границите там са рисувани твърде интересно... Подобни постове имаше на всяко кръстовище на пътя, но никакви проблеми не съм имал. По подобен начин преминах и през Джелалабад, за да продължа спускането до язовир Токтогул.
След 600 км преход, надвечер в търсене на място за спане, открих прекрасна почивна база с бунгала, точно на брега. Базата беше с бунгала и беседки, строена от руснаците, като място за почивка на работещите в огромната ВЕЦ на язовира. Човекът, който я стопанисваше нямаше нищо против да разпъна палатката си за една нощ там. На другият ден, след като видя големият обектив, реши да ме запознае с децата, с внуците си, като държеше да заснема всяко едно от тях.
Тази красавица по общо мнение е следващата мис свят.
Коментар