Tweet
ТУРЦИЯ – ЕФЕС
След като цял ден пътувахме по пътищата на Турция и спирахме за разглеждане на Памуккале, вечерта към 21:30 пристигнахме в градчето Селчук, намиращо се на 15 км от известния морски курорт Кушадасъ.
Пристигнахме късно и обикалянето на центъра в търсене на хотел ни отвеждаше при разни странни предложения за стаи. Не ни харесаха. Накрая попаднахме на хотел AKAY, в който по-рано същата година бяха отсядали други българи от offroad-bulgaria.com.
Персоналът в AKAY бе много любезен, веднага ни приготвиха стаи и ни поканиха да вечеряме в ресторанта на хотела, който се намираше на покрива. Атрактивно решение, както се разбра на следващия ден. Вечеряхме обилно и си легнахме капнали от умора.
Събудихме се за закуска и ... отново на покрива. Преди това снимах хотела отвън по светло – предната вечер въобще не ми беше до фотоапарата.
Сега, по светло, можеше да се оцени предимството да си направиш ресторант на покрива. Откриваше се гледка към Базиликата Св. Йоан, Джамията Иса Бей и Храмът на Артемида, които се намираха в непосредствена близост до хотела.
И масата за закуска:
След закуска следваше събиране на багажа и преминаване към съществената част – разглеждане на античния Ефес и къщата на Дева Мария на 7 км в планината над руините.
На тръгване от хотела спряхме да погледнем остатъците от Храма на Артемида (богиня на плодородието) – едно от седемте чудеса на древния свят. За съжаление до наши дни се е запазила само една колона.
И до храма – още някакви странни постройки, разположени между джамията Иса Бей и Храмът на Артемида.
Това за което всъщност бяхме дошли предстоеше – античният Ефес, римската столица на Азия. Създаден около 1000 г. пр.н.е. Ефес е бил един от най-големите антични градове с население около 300 000 души и се е явявал като изключително значим търговски и финансов център.
Качихме се на колите и пропътувахме 3 км в посока към планината, за да стигнем до паркинга пред комплекса. На входа се продават билети, разбира се! Кой ще те пусне просто ей така...
Алеята към вътрешността на комплекса – едно от малкото сенчести места. По-късно слънцето сериозно ни напече.
И първите забележителности – римска улица водеща към пристанището на Ефес. Да, именно пристанище! В древността морето е стигало до Ефес и той е бил пристанищен град. В наши дни района е толкова сух, че подобна идея изглежда безумна.
Пристанищната улица стига до големия амфитеатър на Ефес – със своите 25 000 седящи места той е най-големия в Анадола.
След разглеждането на тази най-голяма структура, тръгваме по мраморната улица и минаваме покрай красива арка, зад която се е намирал централния градски пазар (Агора).
Ето и самата Агора:
Високата структура зад нея е следващата и може би най-красива и запомняща се сграда, символ на Ефес – Библиотеката на Целзий.
Библиотеката на Целзий е всъщност негова гробница, а след това е използвана за съхранение на свитъци – предполага се, че са били около 12 000. Това я прави третата най-богата библиотека в античния свят след Александрийската и тази в Пергамон. Стените са били двойни, за да предпазват документите от влиянието на времето, а самите свитъци са били подредени в ниши на стената.
Детайлите по фасадата на сградата са изключително красиви. Всичко е издялано от мрамор.
Вдясно от Библиотеката е вратата към Агората на Ефес.
И два кадъра от Агората към вратата и Библиотеката зад нея:
Продължавам по мраморната улица и се изкачвам до следващата група от постройки.
Гробница на Мемиус, внук на Сула:
Храмът на Домитий е дал името и на площада, на който се намира:
Остатъци от други красиви постройки:
И поглед към библиотеката от хълма, до който води мраморната улица.
Слизам обратно и отново се заглеждам по изящните форми на Библиотеката.
Минавайки повторно покрай вече разгледаните руини се заглеждам колко много работа са свършили реставраторите и колко много още им остава. Турците в това отношение са много изпълнителни. Не се съмнявам, че някой ден Ефес ще бъде възстановен така, че да придобием представа за неговия античен вид.
Стигам до изхода към паркинга.
Извън комплекса е пълно със сергии за сувенири. Чудесно решение на властите!
В Чичен Итца в Мексико е пълно със сергии вътре, в самия археологичен комплекс. Нещо много досадно и развалящо атмосферата. Тук това е избегнато.
Качваме се на колите и тръгваме по тесен път нагоре към планината. Посоката е Къщата на Дева Мария, а разстоянието – 7 км. Около входа отново е пълно със сергии за сувенири и какво ли не още. Слава богу вътре е чисто!
Влизаме в комплекса. Това е второто най-свято място за християните, почитано също така и от мюсюлманите. Мария е пристигнала на това отдалечено място придружавана от Свети Йоан. Тя е предпочела уединението тук, сред красивата природа, пред шума на големия град. Мястото прилича на райско кътче. Къщата в римски стил се състои от няколко помещения, а около нея природата процъфтява. Счита се, че именно Йоан я е довел тук, тъй като Исус я е поверил на неговите грижи. Доказано е и, че Йоан е дошъл в Ефес след разпъването на Исус на кръст. Това според него е било най-безопасното нехристиянско място.
Веднага след входа място за покръстване.
Красивата растителност и стената, ограждаща свещеното място.
Тук има табела, която дава обща информация за мястото. Давам и моя превод отдолу.
Бележки относно Свeтото място
Факти, съгласно ръкописите.
Установено е, че това място е последния дом на Светата Майка, майката на Исус Христос. Свети Йоан в неговото Евангелие ни казва, че Исус, преди да умре на кръста, му е поверил грижата за Неговата Майка, когато е казал: „Тук е твоята Майка.“ и от този час Свети Йоан я възприел като своя. „Действията на Апостолите“ разказва как, след смъртта на Исус, Неговите последователи са били преследвани в Йерусалим. Св. Стефан е бил убит с камъни през 37 г., Св. Джеймс е бил обезглавен през 42 г. След това апостолите си разделят света, за да проповядват Евангелието и на Св. Йоан се е паднала Мала Азия. Дева Мария е била поверена на неговите грижи и след преследванията вероятно е била доведена от него в Мала Азия.
Исторически доказани факти.
Има 2 доказателства. Първото е наличието на гробницата на Свети Йоан в Ефес и второто е наличието на първата в света Базилика, посветена на Пресветата Дева. В ранните години на християнството местата за преклонение са били посветени само на хора, които са живели или умрели на това място.
Освен това, Вселенския Съвет от 431 г. се е състоял в Ефес в тази Базилика поради дефиницията за божественото майчинство на Мария. Отците в Съвета са написали за Нестор: „... след неговото пристигане в Ефес, където Йоан Теологът и Светата Дева Мария, Майката на Господ...“.
Има и друго потвърждение в народните поверия на жителите на Киркиндже. Тези хора са потомци на християните от Ефес. Предавали са от поколение на поколение вярването, че Дева Мария е изживяла последните си дни именно тук, на мястото, което наричат Panaghia Kapulu. Хората са запазили традицията жива чрез ежегодните поклонения на 15-ти август.
Откриването на това място.
През XIX век в Германия е издадена книгата „Животът на Благословената Дева“. Материалите за тази книга са от виденията на медицинската сестра Анна Катерина Емерих. Тя е била инвалид и никога не е напускала Германия. Във виденията си е описала с удивителна точност възвишенията на Ефес и къщата, в която Дева Мария е прекарала последните си години. Съгласно нейните видения са организирани 2 научни експедиции и мястото е открито, перфектно отговарящо на нейното описание.
Параклисът.
Параклисът е бил възстановен върху оригиналните основи, които са датирани от I и IV век. Част от постройката е от VII век и последната реставрация е от 1951 г.
---край на бележките---
Преди да стигнем до самата къща ни посреща бронзова статуя на Богородица.
Непосредствено до къщата имаше литургия.
И самата къща на Дева Мария с опашка от желаещи да влязат:
Вътре е забранено да се снима и затова си позволявам да покажа снимка от www.ephesus.us:
Изглед от самата къща, заобиколена от прекрасна растителност.
Веднага след като излязохме от къщата попаднахме на пътека, водеща към изворите с чудодейна вода.
След обявяването на това място за свято през 1980 г. от папа Йоан Павел II, тук се стичат безброй поклонници от цял свят. Всички те се редят, за да пият от чудодейната светена вода от извора на Дева Мария. Хората вярват, че водата от този извор лекува.
А на тази стена всеки отрязва част от дрехата си и я оставя като си намисля едно желание.
По обратния път спряхме за момент и снимах градчето Селчук.
С малко по-голямо увеличение се вижда и крепостта на Селчук, която не успяхме да разгледаме отблизо.
След разглеждането на забележителностите в околността на Селчук тръгнахме към България. Пътят минаваше през Измир и след това покрай морето с цел да стигнем Чанаккале и да се качим на ферибота. Заобикалянето на залива Айвалък бе доста досадно, а след това имаше изкачване на планини по доста натоварен път. Установих, че пътуването през Истанбул по магистралите е значително по-бързо и ненатоварващо. Вярно, че през Чанаккале разстоянието е малко по-късо, но това не се оказа определящо времето за пътуване.
Минахме покрай Троя, но риска да не успеем да се приберем в България в разумен срок ни отказа от разглеждането на тази забележителност. А и колко е забележителност е друга тема. По снимките, които разгледах в интернет се оказа, че не сме загубили нищо.
В Чанаккале спряхме да пазаруваме в голям магазин KIPA.
Пропиляхме около час и малко – точно толкова, колкото да изпуснем ферибота, който тръгва на кръгъл час.
От ферибота видяхме крепостта Чанаккале:
След още един пропилян един час на Турско-Българската граница, вместо в 1:00 часа през нощта се прибрахме чак в 4:00 в София. Най-изморителният участък от пътуването е след влизането на българска земя. Тъмно, едвам се вижда пътя, дупки, няма табели – кошмар за човек пропътувал 1000 км в Турция по техните модерни пътища. Не се учудвам, че стават толкова катастрофи с турски шофьори у нас – просто хората не са свикнали на подобно екстремно каране, каквото предлага нашата пътна мрежа.
Всичко това се развива през 2009 г. Още тогава планирах, че на следващата година, връщайки се от море, отново ще се отклоним за разглеждане на едно от най-красивите места в Турция. Предполагам, че се досещате за къде става дума. Това ще бъде тема на следващ пътепис.
След като цял ден пътувахме по пътищата на Турция и спирахме за разглеждане на Памуккале, вечерта към 21:30 пристигнахме в градчето Селчук, намиращо се на 15 км от известния морски курорт Кушадасъ.
Пристигнахме късно и обикалянето на центъра в търсене на хотел ни отвеждаше при разни странни предложения за стаи. Не ни харесаха. Накрая попаднахме на хотел AKAY, в който по-рано същата година бяха отсядали други българи от offroad-bulgaria.com.
Персоналът в AKAY бе много любезен, веднага ни приготвиха стаи и ни поканиха да вечеряме в ресторанта на хотела, който се намираше на покрива. Атрактивно решение, както се разбра на следващия ден. Вечеряхме обилно и си легнахме капнали от умора.
Събудихме се за закуска и ... отново на покрива. Преди това снимах хотела отвън по светло – предната вечер въобще не ми беше до фотоапарата.
Сега, по светло, можеше да се оцени предимството да си направиш ресторант на покрива. Откриваше се гледка към Базиликата Св. Йоан, Джамията Иса Бей и Храмът на Артемида, които се намираха в непосредствена близост до хотела.
И масата за закуска:
След закуска следваше събиране на багажа и преминаване към съществената част – разглеждане на античния Ефес и къщата на Дева Мария на 7 км в планината над руините.
На тръгване от хотела спряхме да погледнем остатъците от Храма на Артемида (богиня на плодородието) – едно от седемте чудеса на древния свят. За съжаление до наши дни се е запазила само една колона.
И до храма – още някакви странни постройки, разположени между джамията Иса Бей и Храмът на Артемида.
Това за което всъщност бяхме дошли предстоеше – античният Ефес, римската столица на Азия. Създаден около 1000 г. пр.н.е. Ефес е бил един от най-големите антични градове с население около 300 000 души и се е явявал като изключително значим търговски и финансов център.
Качихме се на колите и пропътувахме 3 км в посока към планината, за да стигнем до паркинга пред комплекса. На входа се продават билети, разбира се! Кой ще те пусне просто ей така...
Алеята към вътрешността на комплекса – едно от малкото сенчести места. По-късно слънцето сериозно ни напече.
И първите забележителности – римска улица водеща към пристанището на Ефес. Да, именно пристанище! В древността морето е стигало до Ефес и той е бил пристанищен град. В наши дни района е толкова сух, че подобна идея изглежда безумна.
Пристанищната улица стига до големия амфитеатър на Ефес – със своите 25 000 седящи места той е най-големия в Анадола.
След разглеждането на тази най-голяма структура, тръгваме по мраморната улица и минаваме покрай красива арка, зад която се е намирал централния градски пазар (Агора).
Ето и самата Агора:
Високата структура зад нея е следващата и може би най-красива и запомняща се сграда, символ на Ефес – Библиотеката на Целзий.
Библиотеката на Целзий е всъщност негова гробница, а след това е използвана за съхранение на свитъци – предполага се, че са били около 12 000. Това я прави третата най-богата библиотека в античния свят след Александрийската и тази в Пергамон. Стените са били двойни, за да предпазват документите от влиянието на времето, а самите свитъци са били подредени в ниши на стената.
Детайлите по фасадата на сградата са изключително красиви. Всичко е издялано от мрамор.
Вдясно от Библиотеката е вратата към Агората на Ефес.
И два кадъра от Агората към вратата и Библиотеката зад нея:
Продължавам по мраморната улица и се изкачвам до следващата група от постройки.
Гробница на Мемиус, внук на Сула:
Храмът на Домитий е дал името и на площада, на който се намира:
Остатъци от други красиви постройки:
И поглед към библиотеката от хълма, до който води мраморната улица.
Слизам обратно и отново се заглеждам по изящните форми на Библиотеката.
Минавайки повторно покрай вече разгледаните руини се заглеждам колко много работа са свършили реставраторите и колко много още им остава. Турците в това отношение са много изпълнителни. Не се съмнявам, че някой ден Ефес ще бъде възстановен така, че да придобием представа за неговия античен вид.
Стигам до изхода към паркинга.
Извън комплекса е пълно със сергии за сувенири. Чудесно решение на властите!
В Чичен Итца в Мексико е пълно със сергии вътре, в самия археологичен комплекс. Нещо много досадно и развалящо атмосферата. Тук това е избегнато.
Качваме се на колите и тръгваме по тесен път нагоре към планината. Посоката е Къщата на Дева Мария, а разстоянието – 7 км. Около входа отново е пълно със сергии за сувенири и какво ли не още. Слава богу вътре е чисто!
Влизаме в комплекса. Това е второто най-свято място за християните, почитано също така и от мюсюлманите. Мария е пристигнала на това отдалечено място придружавана от Свети Йоан. Тя е предпочела уединението тук, сред красивата природа, пред шума на големия град. Мястото прилича на райско кътче. Къщата в римски стил се състои от няколко помещения, а около нея природата процъфтява. Счита се, че именно Йоан я е довел тук, тъй като Исус я е поверил на неговите грижи. Доказано е и, че Йоан е дошъл в Ефес след разпъването на Исус на кръст. Това според него е било най-безопасното нехристиянско място.
Веднага след входа място за покръстване.
Красивата растителност и стената, ограждаща свещеното място.
Тук има табела, която дава обща информация за мястото. Давам и моя превод отдолу.
Бележки относно Свeтото място
Факти, съгласно ръкописите.
Установено е, че това място е последния дом на Светата Майка, майката на Исус Христос. Свети Йоан в неговото Евангелие ни казва, че Исус, преди да умре на кръста, му е поверил грижата за Неговата Майка, когато е казал: „Тук е твоята Майка.“ и от този час Свети Йоан я възприел като своя. „Действията на Апостолите“ разказва как, след смъртта на Исус, Неговите последователи са били преследвани в Йерусалим. Св. Стефан е бил убит с камъни през 37 г., Св. Джеймс е бил обезглавен през 42 г. След това апостолите си разделят света, за да проповядват Евангелието и на Св. Йоан се е паднала Мала Азия. Дева Мария е била поверена на неговите грижи и след преследванията вероятно е била доведена от него в Мала Азия.
Исторически доказани факти.
Има 2 доказателства. Първото е наличието на гробницата на Свети Йоан в Ефес и второто е наличието на първата в света Базилика, посветена на Пресветата Дева. В ранните години на християнството местата за преклонение са били посветени само на хора, които са живели или умрели на това място.
Освен това, Вселенския Съвет от 431 г. се е състоял в Ефес в тази Базилика поради дефиницията за божественото майчинство на Мария. Отците в Съвета са написали за Нестор: „... след неговото пристигане в Ефес, където Йоан Теологът и Светата Дева Мария, Майката на Господ...“.
Има и друго потвърждение в народните поверия на жителите на Киркиндже. Тези хора са потомци на християните от Ефес. Предавали са от поколение на поколение вярването, че Дева Мария е изживяла последните си дни именно тук, на мястото, което наричат Panaghia Kapulu. Хората са запазили традицията жива чрез ежегодните поклонения на 15-ти август.
Откриването на това място.
През XIX век в Германия е издадена книгата „Животът на Благословената Дева“. Материалите за тази книга са от виденията на медицинската сестра Анна Катерина Емерих. Тя е била инвалид и никога не е напускала Германия. Във виденията си е описала с удивителна точност възвишенията на Ефес и къщата, в която Дева Мария е прекарала последните си години. Съгласно нейните видения са организирани 2 научни експедиции и мястото е открито, перфектно отговарящо на нейното описание.
Параклисът.
Параклисът е бил възстановен върху оригиналните основи, които са датирани от I и IV век. Част от постройката е от VII век и последната реставрация е от 1951 г.
---край на бележките---
Преди да стигнем до самата къща ни посреща бронзова статуя на Богородица.
Непосредствено до къщата имаше литургия.
И самата къща на Дева Мария с опашка от желаещи да влязат:
Вътре е забранено да се снима и затова си позволявам да покажа снимка от www.ephesus.us:
Изглед от самата къща, заобиколена от прекрасна растителност.
Веднага след като излязохме от къщата попаднахме на пътека, водеща към изворите с чудодейна вода.
След обявяването на това място за свято през 1980 г. от папа Йоан Павел II, тук се стичат безброй поклонници от цял свят. Всички те се редят, за да пият от чудодейната светена вода от извора на Дева Мария. Хората вярват, че водата от този извор лекува.
А на тази стена всеки отрязва част от дрехата си и я оставя като си намисля едно желание.
По обратния път спряхме за момент и снимах градчето Селчук.
С малко по-голямо увеличение се вижда и крепостта на Селчук, която не успяхме да разгледаме отблизо.
След разглеждането на забележителностите в околността на Селчук тръгнахме към България. Пътят минаваше през Измир и след това покрай морето с цел да стигнем Чанаккале и да се качим на ферибота. Заобикалянето на залива Айвалък бе доста досадно, а след това имаше изкачване на планини по доста натоварен път. Установих, че пътуването през Истанбул по магистралите е значително по-бързо и ненатоварващо. Вярно, че през Чанаккале разстоянието е малко по-късо, но това не се оказа определящо времето за пътуване.
Минахме покрай Троя, но риска да не успеем да се приберем в България в разумен срок ни отказа от разглеждането на тази забележителност. А и колко е забележителност е друга тема. По снимките, които разгледах в интернет се оказа, че не сме загубили нищо.
В Чанаккале спряхме да пазаруваме в голям магазин KIPA.
Пропиляхме около час и малко – точно толкова, колкото да изпуснем ферибота, който тръгва на кръгъл час.
От ферибота видяхме крепостта Чанаккале:
След още един пропилян един час на Турско-Българската граница, вместо в 1:00 часа през нощта се прибрахме чак в 4:00 в София. Най-изморителният участък от пътуването е след влизането на българска земя. Тъмно, едвам се вижда пътя, дупки, няма табели – кошмар за човек пропътувал 1000 км в Турция по техните модерни пътища. Не се учудвам, че стават толкова катастрофи с турски шофьори у нас – просто хората не са свикнали на подобно екстремно каране, каквото предлага нашата пътна мрежа.
Всичко това се развива през 2009 г. Още тогава планирах, че на следващата година, връщайки се от море, отново ще се отклоним за разглеждане на едно от най-красивите места в Турция. Предполагам, че се досещате за къде става дума. Това ще бъде тема на следващ пътепис.
Благодаря , отново 
Коментар