Аз съм още по-староверен. Ходя брадясал, очите ми светят трескаво червено, ръцете рисуват билети, които контрольорките носят на внучетата си за рожденния ден. Ловя в метрото девствени плъхове, и ги питам "ти начерта ли днеска поне един вал, бе, куче краставо?". После ги хвърлям на асистентите, понеже съм и брутален садист.
В трамвая перфорирам железните левчета със зъби, понеже се притеснявам да разбутвам бабичките от фенклуба на ватмана. Живея трудно.
Само вкъщи се отпускам. Макар че съседите някой път мрънкат като закусвам, щото това им било парапета на балкона, и не знам кви още глупости, ама вече им свикнах. Тъпи скръндзи, кво им струва метър винкел сутринта?
Изпосталях от тая мизерия, вече не се виждам в огледалото( То, и като малък не се виждах де, баба казва че било нормално за млад вампир, ама кво да вярвам на бабини деветини.
Ох, тежко...
В трамвая перфорирам железните левчета със зъби, понеже се притеснявам да разбутвам бабичките от фенклуба на ватмана. Живея трудно.
Само вкъщи се отпускам. Макар че съседите някой път мрънкат като закусвам, щото това им било парапета на балкона, и не знам кви още глупости, ама вече им свикнах. Тъпи скръндзи, кво им струва метър винкел сутринта?
Изпосталях от тая мизерия, вече не се виждам в огледалото( То, и като малък не се виждах де, баба казва че било нормално за млад вампир, ама кво да вярвам на бабини деветини.
Ох, тежко...
Коментар