Tweet
Днес се сборих с великото изобретение, наречено "горивна помпа" на ТД5. Покрай дертовете със скоростите бях позабравил временно за нея, но след поредния 2-3 дневен престой на студено, Диското реши (отново) че не иска да пали, а помпата издаваше неравномерно виеене, типично за силно затормозена работа. Първоначалната ми мисъл беше, че има нещо гнило в нафтата, но при изваждането на помпата в резервоара нямаше никакви признаци на желиране, с изключение на едно-две плуващи отгоре кристалчета (при външна температура -4 градуса, колкото беше и предишния ден, когато отказа да запали). Започна да ме гнети мисълта за 190 паунда + доставка...
Прерових всички известни ми източници в мрежата, но не открих друго документирано решение на проблема, освен нова помпа. Нито пък документирани опити за разглобяване.
И така, все пак помпата се озова на "масата за дисекции" днес:
За начало се отървах от уплътнението, после и от поплавъка, който пречи за по-нататъшното разглобяване.
Пластмасовият корпус е от 4 части - горна, подвижна на пружини, средна, долна и дъно. Реших, че за моите цели разглобяването на долната част ще е достатъчно и... познах. След откопчаването на 3 клипса започнаха "находките":
Вътрешността на помпата изглежда чиста и реших да не я тормозя с продухване, още повече, че е известна с непоносимостта си към работа на сухо.
Резултатът от първоначалното остъргване на гадостта:
И още,
след обилна обработка с обезмаслител и силна струя гореща вода, вече филтъра е поочистен.
Момчетата от LR са се постарали идеалното почистване да е невъзможно с този дизайн на елемента, но все пак мисля, че се справих добре.
Е, имаше и жертви,но те се оказаха лесно поправими с помощта на поялник.
Утре ще направя повторен оглед на резервоара, но съм почти сигурен, че вътре няма повече от откритата по филтъра гадост, което оставя произхода и забулен в мистерия...
Прерових всички известни ми източници в мрежата, но не открих друго документирано решение на проблема, освен нова помпа. Нито пък документирани опити за разглобяване.
И така, все пак помпата се озова на "масата за дисекции" днес:
За начало се отървах от уплътнението, после и от поплавъка, който пречи за по-нататъшното разглобяване.
Пластмасовият корпус е от 4 части - горна, подвижна на пружини, средна, долна и дъно. Реших, че за моите цели разглобяването на долната част ще е достатъчно и... познах. След откопчаването на 3 клипса започнаха "находките":
Вътрешността на помпата изглежда чиста и реших да не я тормозя с продухване, още повече, че е известна с непоносимостта си към работа на сухо.
Резултатът от първоначалното остъргване на гадостта:
И още,
след обилна обработка с обезмаслител и силна струя гореща вода, вече филтъра е поочистен.
Момчетата от LR са се постарали идеалното почистване да е невъзможно с този дизайн на елемента, но все пак мисля, че се справих добре.
Е, имаше и жертви,но те се оказаха лесно поправими с помощта на поялник.
Утре ще направя повторен оглед на резервоара, но съм почти сигурен, че вътре няма повече от откритата по филтъра гадост, което оставя произхода и забулен в мистерия...
).
. Най-близките размери налични тук се оказаха 4,5х2,5мм и 20х2.5мм, което леко ме притесняваше, поради факта, че са с идея по-тънки от приведената инчова стойност (2,62мм). По тази причина проведох тест под налягане: 
. С лявата ръка завряна на кучето в гъ*а, успях с дясната да изпуша две цигари и да изпия една бира - общо около 40 минути, докато ми се стори достатъчно стегнало, та да го пусна, спокоен, че няма да изтече от собствената си тежест. 
Коментар