Малка логистична акробатика

[Мария]

В средата на Декември мързеливо си общувам в скайпа с приятелка. Обсъждаме масовата психоза преди Коледа и аз се сещам за миналогодишното си решение:
- Миналата година бях решила, че на следващия 15 декември си вземам билета, портфейла и детето, заминавам на южен остров и се прибирам в средата на януари. Само че никъде няма да отида L
- Защо, какво се случи?
- Световна икономическа криза, това се случи.
На следващата вечер и написах:
- След два дни заминавам за Южна Америка. Днес се реши. Вече имам билет!
Речено, сторено /без детето/.
Билетът е както следва: София-Мадрид, Мадрид- Лисабон, Лисабон – Форталеза/Бразилия. Връщането е от Буенос Айрес – Франкфурт, Франкфурт – София.
Бързо установих, че разписанието на самолетите е примерно и пожелателно. В Мадрид пристигам с добро закъснение, сменям терминали и 30 минути преди полета една служителка ме изненадва – имате проблем с резервацията. !!! Тичам до представителите на авиокомпанията – нямала съм проблем; тичам към изхода – не е било нужно, час и половина закъснение. В Лисабон трябва да чакам 4 часа, но поради закъснението ще чакам само 2 часа. Ликувам. За кратко. Моят полет изобщо го няма на таблото! На информация една гранд дама важно ми обяснява, че полетът е преместен с 6 часа. „Има закъснение?” „НЕ, ТОВА НЕ Е ЗАКЪСНЕНИЕ, ПРЕМЕСТЕН Е! Кога сте си купила билета?” „Вчера”. Тук вече няма какво да ми каже. Някак си преживявам следващите осем часа. После един час чакаме да ни пуснат в самолета и после още 2 часа си седяхме в самолета due to communication problem. Отначало всички бяха нервни, после се примириха, после се извадиха едни бутилки и започна всенародно веселие. По едно време самолетът се вдигна – малките неща, които ни правят щастливи J.
Връщането беше предвидено да е от Буенос Айрес на 24-ти вечерта. Дори си мислехме, че ще можем да сме там за края на ралито. Но плановете не са това което са, а и за добрият пътешественик не е задължително да стигне там, закъдето е тръгнал. На 20 януари все още сме в Салвадор. Не мога да анулирам билета за връщане, затова си купувам друг билет. И така, на 24 януари сутринта излитам от Салвадор, кацам в Сао Пауло. От Сао Пауло излитам за Буенос, естествено пак със закъснение, което вече е сериозен проблем. Куфарът ми е чекиран само до Буенос /няма как, билетите са отделни/ и имам по малко от час да се кача на самолета за Франкфурт. Прежалвам багажа и изобщо не правя опит да го чакам, направо хуквам към изхода за следващия полет. Луфтханза са сериозна компания, излитаме навреме. Милият ми куфар, сега си се върти на някоя лента в някое фоайе… Имам цял един ден във Франкфурт. На слизане от самолета двама напористи полицай и едно куче ми спретват drug тестче. Така и не разбрах защо от цял самолет на мен се спряха. На 26-ти през нощта успешно се прибрах у дома. Три дни по късно и куфарът ме настигна. Три пъти Ура !
Междувременно прекарах повече от месец в Бразилия.
Ако пак ме поканят ще си помисля. За някоя експедиция в дива Бразилия може и да се съглася, но за „цивилизованата”...не съм много сигурна.
Различни неща ми направиха впечатление:
Вероятно там има нормални хора и красиви жени, но те не са по улиците.
Нападнаха ни още първия ден, за да ми откраднат фотоапарата и въпреки, че бяхме предупредени, някак си не си подготвен за това.
Всички цветя, които ние тук се опитваме да отглеждаме в саксии там растат на воля. Има фикуси бенджамин, големи точно колкото по нашите улици кестените.
Скъпо е.
В ресторантите е вкусно, но храната в магазините не е.
Климатът е добър, топъл, ходиш гол /това също се налага ако не искаш да те нападат с цел грабеж/, температурата не е повече от 30 градуса по обяд и мозъкът ти постоянно е в едно полу размекнато състояние, което физически и психически не ти позволява да подхванеш нищо градивно.
Голяма мърсотия. Мирише. Навсякъде. На боклук, на нагрята от слънцето урина и още нещо. По улиците се валят едни същества… И ако някой ми каже „Като искаш да ти е чисто стой си в Европа” ще приема критиката, но все пак човешката мизерия е покъртителна.
А от дърветата над всичо това се сипят райски красиви цветове.
И все пак това е Браизлия!!!

[choko]

От: Малка логистична акробатика

Красота.Смело начинание. Браво за хубавите снимки.

[Георги Крумов]

От: Малка логистична акробатика

Браво за решителността.Красиви снимки.

[cveta68]

От: Малка логистична акробатика

Като гледам снимките си мисля, че си е струвало всичките неуредици по пътя.