Въодушевен от страхотните презентации на един "ебаси виртуалният пътешественик" и не-въодушевен от факта, че напоследък се катеря само по Софийските фасади, реших, че може поне да покажа някое интересно (макар и чуждо) изкачване.
Amin Brakk (Great tower 5850 м.н.в.) е връх в силно непристъпен район на планината Каракорум в Пакистан.
Масивната кула с над 1200 м отвесна скала е сред най-трудните стени в света изобщо. Дълга приблизително колкото легендарната стена на Айгер в Алпите, тази на Амин Брак е абсолютно отвесна (на Айгер е със среден наклкон около 70*) и на близо 2000 метра по-голяма надморска височина. По тази причина, колкото и привлекателна да е тя за алпинистите по нея има едва няколко изкачания, като първото от тях е направено от испански екип през 1999 г. след няколко години опити.
През 2004 г. екстремен руски екип предприема изкачване по нов маршру на стената и го завършва с умопомрачителен B.A.S.E скок от върха...
В експедицията не липсва и класически офроуд - Каракорумската "магистрала" водеща от Исламабад до Скарду е класика в жанра, да не говорим за нататък...
Последната част до базовия лагер се минава на 2WD - два крака и раница на гръб
Базов лагер:
CLIMB NOW, WORK LATER!
Трите "малки" неща са висящите платформи на бивака... Гледката от прозореца на стаята трябва да е убийствена
Ето го и хотела отблизо:
Върхът!
Но на тези това не им е достатъчно. Един от тях е избрал "лесния" път надолу...
Наускането на тази арена не е "лека" работа.
Накратко: 33 дни в планината, 22 работа на стената. 31 екстремно трудни въжета с дължина над 1600 м. и денивелация от 1250 м. B.A.S.E. скок на Валери Розов от платформа малко под върховата точка.
Експедицията е отразена в http://www.mountain.ru от където съм копирал снимки
Amin Brakk (Great tower 5850 м.н.в.) е връх в силно непристъпен район на планината Каракорум в Пакистан.
Масивната кула с над 1200 м отвесна скала е сред най-трудните стени в света изобщо. Дълга приблизително колкото легендарната стена на Айгер в Алпите, тази на Амин Брак е абсолютно отвесна (на Айгер е със среден наклкон около 70*) и на близо 2000 метра по-голяма надморска височина. По тази причина, колкото и привлекателна да е тя за алпинистите по нея има едва няколко изкачания, като първото от тях е направено от испански екип през 1999 г. след няколко години опити.
През 2004 г. екстремен руски екип предприема изкачване по нов маршру на стената и го завършва с умопомрачителен B.A.S.E скок от върха...
В експедицията не липсва и класически офроуд - Каракорумската "магистрала" водеща от Исламабад до Скарду е класика в жанра, да не говорим за нататък...
Последната част до базовия лагер се минава на 2WD - два крака и раница на гръб
Базов лагер:
CLIMB NOW, WORK LATER!
Трите "малки" неща са висящите платформи на бивака... Гледката от прозореца на стаята трябва да е убийствена
Ето го и хотела отблизо:
Върхът!
Но на тези това не им е достатъчно. Един от тях е избрал "лесния" път надолу...
Наускането на тази арена не е "лека" работа.
Накратко: 33 дни в планината, 22 работа на стената. 31 екстремно трудни въжета с дължина над 1600 м. и денивелация от 1250 м. B.A.S.E. скок на Валери Розов от платформа малко под върховата точка.
Експедицията е отразена в http://www.mountain.ru от където съм копирал снимки
Коментар