Tweet
МОИТЕ РАЦИОНАЛИЗАЦИИ И ИЗОБРЕТЕНИЯ
За 50 години трудов стаж и работа в няколко предприятия съм направил редица интересни рационализации и зобретения. Някои са без съществен материален ефект. Други са забавни, но интересни.
Това че работих почти непрекъснато като проектант, малко далеч от проблемите на производството, ми попречи предложенията да бъдат повече.
За изобретенията. Изобретателят има прво на 12 дни допълнителна отпуска свръх максималните 30 и това важи три години за всяко изобретение. Моите са над 15 и излиза че през целия си трудов стаж съм имал голяма отпуска. Друг е въпросът колко съм я ползвал.
Още нещо за атмосферата около една творческа личност. Бездарията и разните началства много се натискат да бъдат съавтори и най-често това води до сериозни неприятности на автора чак до понижаване в длъжност, лишаване от премии и пр.
1.Най-първото - Уред за измерване на наклони на насипи. В пътното, хидротехническото строителство се налага измерване на наклоните на откоса в градуси, или проценти. Нормално това се прави с нивелир + техник геодезист + фигурант с лата. После проста тригонометрия.
Приборът, за който получих първото си авторско свидетелство беше с размер на длан. Нещо като ученически транспортир, в който на отчитащата стрелка се монтираше стъклена тръбичка от либела. Скалата беше разграфена в градуси и проценти. Достатъчно беше върху насипа да се постави парче дъска и да се измери наклона. Дата 1961 година, възнаграждение 530 лева. От тях данък 12%, партиен и профсъюзен членски внос – 60 лева.
2.Продухване на сондажни отвори с въздух, вместо глинест разтвор. Това беше тема на дипломната ми работа и се осъществи на обект край Лъкатник. Рационализация. Възнаграждение – прием при министър Тано Цолов, шоколадови бонбони на корем, преходно червено знаме, снимка в Народна младеж, чашка вносен коняк.
3.Подгряване на тръби в НХК. В производство натриев сулфид продуктът силно корозионен и застиващ при 30 градуса се транспортираше в тръба от неръждаема стомана в кожух с гореща пара. Неръждаемата тръба, изпълнена на участъци от по 4-5 метра се пробиваше през две седмици. Авария, спиране, загуби. С началника на цеха инж.Дамабов забелязахме, че колената на тръбата, подгряване с пароспътник –тънка медна тръбичка нвикога не се поврежда. Значи има някакъв ефект от контакта продукт отвътре и пара отвън. Педложихме едно корито от две тръби с различен диаметър, изрязани като полумесеци. В това корито ляга продуктовата тръби и – познахте – повече от година никакъэв пробив. Година 1966 хонорар за двамата 1060 лева. Обичайните удръжки.
4.Промивка на тръби от черна стомана с ортофосфорна киселина.
В Стан 300 Дебелт многобройните триещи лагери се смазват с масло под високо налягане и са много чувствителни към замърсявания.
От помпените ктанции до лагерите маслото се доставя по тръби от
-мед
-неръждавейка
-черна стомана.
Първите две са много скъпи. При това при челното заварямане на тръбите от неръждаева стамана все едно се налага чистене на шлака.
В проекта на фирмата СКЕТ се прадлагаше разглобяване на тръбите, потопяването им във вани със сярна киселина, промиване във вани с вода, продухване.
Предложих схема за промивка на тръбите с ортофосфорна киселина (ръждопреобразовател) като се откачат от помпата и лагерното тяло и се направи циркулационен контур. Ефектът от средства и време огромен. Предполага се солидно възнаграждение и срещу мен се изправи главният механик – протеже на човек от ОК на БКП.
Предложението се осъществи, но авторството така се разми, че не получих нищо.
Признах си, че съм видял подобен начин в Новокузнецк и претенцията беше само за рационализация.
5.Центробежна заливка и обработка на триещи лагери с диаметър до 300 мм. Това са лагери на валцовите клетки. Немците можеха ни доставят резервни части, но на много неизгодна цена. ( Те различават резервни части от износващи се versleifteile. Резервните се за строшаване по небрежност, а износващите се – нещо зе редовна подмяна.)
Проучих опита на Кораборемонтния завод в Бургас, погледнах скришом в завода в Хеннигсдорф, където бях на стаж (немците, големи техничари, обичат да се хвалят, без да подозират, че можем да ги копираме) и с трима конструктори он моя отдел подадохме предложение. Реализира се. Хонорар 2120 лева за четирима и 144 дни от-пус-ка!
6.Транспортни хамути. Тук пак не мина без „помощта” на самодоволните немци. Заварено положение: Сноповете от прокатни профили с дължина 6-9 метра, диаметър 500-600 мм и тегло 7-10 тона се товарят във вагони. Спускат са с два сапана от стоманено въже а околовръст се осигурява място от стотина мм. за изваждане на сапаните и за промъкването им в местото на разтоварване. Луфтът се осъществяваше с дървени трупчета – метровки от неценна дървесина, но 1,5 кубически метра на вагон.
Заедно с двама колеги предложихме да заменим сапаните с такива от арматурно желязо ф16. Спуска се снопът във вагона и заедно с него остават там и двата сапана. Получателят при разтоварване лесно им намира ушите и ги закача към куките на крана. Сапаните или ни ги връща, или си ги купува за 3,20 лева броя и ги ползва за нещо.
Проектирахме и изработихме два полуавтомата ( в ГДР – един автомат). Предложението прието като изобретение (захитряпме да си признаваме). Обичайното възнаграждение, удръжки.
7.Охлаждене на валците. Поради високите температури валците – барабани от сфероидален чугун – трябва ефективно да се охлаждат. При износване на някой калибър, клетката се измества встрани на една стъпка. Измества се и охлаждащата тръба „банан” точно върху съответния калибър.
Бананът на горния валец е лесно дастъпен, понеже зоната не е замърсена с грес. А този отдолу – силно замърсен – работниците предпочитат да „забравят”. В резултат са тропуква долният валец. Скъпа подмяна, загуба на пари и време.
Тук използвах опита си от водно стопанство с потъващите хидранти. В Поливното поле пластмасовите хидранти, ако не е подадена вода са скрити на дълбочина 50 см. и не прачат на оран, сеитба. Като се подаде вода хидрантите пробиват почвата, издитат се на височина над растенията и заработват техните пръскачи.
Понеже при преместването, или подмяна на валцовата клетка долният „банан” неизбежно ще бъде строшен, предложих бабананът да потъва при липса на вода, и да се повдига при работен режим. Този път 530-те лева ми се усладиха особено. Нови гууми на Жигулата, нови калъфи, обиколка на Родопите, моите си 12 дни...
8.Манесман Демаг разработваше за нашия завод в Дебелт технологията за валцоване Steckel Получаваха си или тънки листи, или полузаготовки – сляби с размери 100х1000х6000 мм. Немците предвиждаха специален кран да захваща всяка една готова слаба и я транспортира напречно на основното хале в съседното на склад.
Моето предложение. Готовите сляби в края на ролганга се нарареждат една върху друга по 7-8 броя върху количка с пропадаща платформа върху релси напречно но дължината на цеха. Отвеждаха се в съседното хале и се складираха с наличния кран.
Манесманци предлагаха специален металургичен кран с въртяща се количка с подкранов път напречен на основното хале и стойност ...1500000 марки.
Тази идея показах ан немците на поредното обсъждане на проекта. Хер Мюллер попита дали може да откъсне листчето с моите скици. А при следващата среща моето предложение беше буквално копирано и приложено в съответния раздел. На вечерята между другото подхвърлих на швабите дали човек като мен (без компютърна грамотност . 1983 година)би могъл да работи при тях.
Немецът съвсем сериозно ми обясни, че вместо моите 530 лева за икономически ефект от 1 500 000 марки ще получа мнооого повече, а за работа биха ме назначили като „мислещ инженер” да обикалям техните заводи и поне веднъж на две години да измислям нещо подобно.
От Маннесманн получих хубава елка, а заводът не се построи. Дълго време получавах честитки за Коледа и Нова година.
9. Кранчето.
Това чуд-кранче го измислихме с Иван Вълчанов. Накратко:при строителство по метода „повдигащи плочи” се ползва кулокран с дневен наем 750 лева, а нашето джудже с тегло един тон повдигаше 6 тона фасадни плочи, комински тела и пр. за 23 лева на смяна.
Получихме златен медал от плавдивския панаир, приобщихме и партийния секретар да мине всичко по-мазно”. Изработихме 80 кранчета за страната и 50 за Унгария.
Повече подробности не давам. Заинтересованите могат да получат чертежи. За пари!
10.Пак в областта на строителството. Един много употребяван елемент – заварени мрежи с око 15ф15 см. се произвеждат с неограничена дължина. Нарязват с помощта на скъпа гилотина. Нашето с Иван, предложение: Мрежата се разрязва с помощта на обикновен стоманен диск с диаметър 400 мм. и дебелина два мм. Реже, ама и разходът на дискове беше голям. Един електрозаварчик срещу кутия цигари ни предложи да подведем прав ток от заваръчния трансформатор. Рязането стана като по масло. А на отпадъци намерихме стотици стари дискове от текстилната фабрика Яна Лъскова, които при новия начин се оказаха и без пари и вечни.
11.Още една реализация – рационализация – в РМЗ на НХК. Производство от лист 3 мм на ламарина „ПВ” – продольно-вытянутая. Служи за обслужващи площадки, стълбища. Приспособихме стар абкант с малко хидравлики и едно странично преместване. Станахме май единствените производители на ПВ.
12.Смешки приемате ли? Газовото устройство, монтирано на Мондео-то ми непрекъснато гърмеше и пропука де що е възможно да се спука. Изрязах отвор 50х50 мм. на резонатора и закрепих парче автомобилна вътрешна гума. Нека си гърми. 17-тият ми клапан работи безотказно.
А Фордът ми – единствеин със седемнайсет клапана.
13.Още една дреболия, но много полезна при изрязване на копия от чертежи. Две даточени стоманени ролки, съответно лагерувани леко захапват и гладко и бързо режат чертежи. Край на тъпите ножици и пришките от тях.
Идеята и една бройка „свих” от Ленгипрогаз Ленинград.
14.Изход от нямайкъде. На Реформинг -2 крайно изтънял преход 100х200 на тръба с висока температура. До седмица-две ще гръмне. Материалът х5м-у не е толкава рядък когато е на тръби, а тук трябва балванка 200х100 мм. В НХК се намериха листи 50мм. от този материал. Изрязаха два кръга от 200 милиметра.Нататък – струг, заварки и спасих положението. Нефнохимзарубежстрой обещаваше да достави този детайл до два месеца.
Благодарност от партийното и профсъюзното и лично от пълномощника на ЦК Калустян.
15.През 1975 година направих Ръководство за проектиране на тръбни обвръзки. Един колега ми каза, че все още го ползват. И ме разсърди това, че не се намери човек за 36 години да направи ново. Намерих днес в мазето моя екземпляр и така ми хареса! Нито да добавиш, нито да изхвърлиш нещо.
Дали да не им предложа малко да го преработя, пренаредя и доизчистя. Ако дадат пари, разбира се. Ще ида да говоря утре с ръководството на Лукойл.
Погледнах списъка – остават още толкова. Прочетох написаното – не ми липсва нескромност. Но и в нищо не съм лъгал.
Ще спра до тук. След седмица пак.
Трудно ми е и отнема много време да прилагам чертежи. Дано на четящите им стига въображението да си представят.
Мога да сканирам по-нататък и приложа някои авторски свидетелства
За 50 години трудов стаж и работа в няколко предприятия съм направил редица интересни рационализации и зобретения. Някои са без съществен материален ефект. Други са забавни, но интересни.
Това че работих почти непрекъснато като проектант, малко далеч от проблемите на производството, ми попречи предложенията да бъдат повече.
За изобретенията. Изобретателят има прво на 12 дни допълнителна отпуска свръх максималните 30 и това важи три години за всяко изобретение. Моите са над 15 и излиза че през целия си трудов стаж съм имал голяма отпуска. Друг е въпросът колко съм я ползвал.
Още нещо за атмосферата около една творческа личност. Бездарията и разните началства много се натискат да бъдат съавтори и най-често това води до сериозни неприятности на автора чак до понижаване в длъжност, лишаване от премии и пр.
1.Най-първото - Уред за измерване на наклони на насипи. В пътното, хидротехническото строителство се налага измерване на наклоните на откоса в градуси, или проценти. Нормално това се прави с нивелир + техник геодезист + фигурант с лата. После проста тригонометрия.
Приборът, за който получих първото си авторско свидетелство беше с размер на длан. Нещо като ученически транспортир, в който на отчитащата стрелка се монтираше стъклена тръбичка от либела. Скалата беше разграфена в градуси и проценти. Достатъчно беше върху насипа да се постави парче дъска и да се измери наклона. Дата 1961 година, възнаграждение 530 лева. От тях данък 12%, партиен и профсъюзен членски внос – 60 лева.
2.Продухване на сондажни отвори с въздух, вместо глинест разтвор. Това беше тема на дипломната ми работа и се осъществи на обект край Лъкатник. Рационализация. Възнаграждение – прием при министър Тано Цолов, шоколадови бонбони на корем, преходно червено знаме, снимка в Народна младеж, чашка вносен коняк.
3.Подгряване на тръби в НХК. В производство натриев сулфид продуктът силно корозионен и застиващ при 30 градуса се транспортираше в тръба от неръждаема стомана в кожух с гореща пара. Неръждаемата тръба, изпълнена на участъци от по 4-5 метра се пробиваше през две седмици. Авария, спиране, загуби. С началника на цеха инж.Дамабов забелязахме, че колената на тръбата, подгряване с пароспътник –тънка медна тръбичка нвикога не се поврежда. Значи има някакъв ефект от контакта продукт отвътре и пара отвън. Педложихме едно корито от две тръби с различен диаметър, изрязани като полумесеци. В това корито ляга продуктовата тръби и – познахте – повече от година никакъэв пробив. Година 1966 хонорар за двамата 1060 лева. Обичайните удръжки.
4.Промивка на тръби от черна стомана с ортофосфорна киселина.
В Стан 300 Дебелт многобройните триещи лагери се смазват с масло под високо налягане и са много чувствителни към замърсявания.
От помпените ктанции до лагерите маслото се доставя по тръби от
-мед
-неръждавейка
-черна стомана.
Първите две са много скъпи. При това при челното заварямане на тръбите от неръждаева стамана все едно се налага чистене на шлака.
В проекта на фирмата СКЕТ се прадлагаше разглобяване на тръбите, потопяването им във вани със сярна киселина, промиване във вани с вода, продухване.
Предложих схема за промивка на тръбите с ортофосфорна киселина (ръждопреобразовател) като се откачат от помпата и лагерното тяло и се направи циркулационен контур. Ефектът от средства и време огромен. Предполага се солидно възнаграждение и срещу мен се изправи главният механик – протеже на човек от ОК на БКП.
Предложението се осъществи, но авторството така се разми, че не получих нищо.
Признах си, че съм видял подобен начин в Новокузнецк и претенцията беше само за рационализация.
5.Центробежна заливка и обработка на триещи лагери с диаметър до 300 мм. Това са лагери на валцовите клетки. Немците можеха ни доставят резервни части, но на много неизгодна цена. ( Те различават резервни части от износващи се versleifteile. Резервните се за строшаване по небрежност, а износващите се – нещо зе редовна подмяна.)
Проучих опита на Кораборемонтния завод в Бургас, погледнах скришом в завода в Хеннигсдорф, където бях на стаж (немците, големи техничари, обичат да се хвалят, без да подозират, че можем да ги копираме) и с трима конструктори он моя отдел подадохме предложение. Реализира се. Хонорар 2120 лева за четирима и 144 дни от-пус-ка!
6.Транспортни хамути. Тук пак не мина без „помощта” на самодоволните немци. Заварено положение: Сноповете от прокатни профили с дължина 6-9 метра, диаметър 500-600 мм и тегло 7-10 тона се товарят във вагони. Спускат са с два сапана от стоманено въже а околовръст се осигурява място от стотина мм. за изваждане на сапаните и за промъкването им в местото на разтоварване. Луфтът се осъществяваше с дървени трупчета – метровки от неценна дървесина, но 1,5 кубически метра на вагон.
Заедно с двама колеги предложихме да заменим сапаните с такива от арматурно желязо ф16. Спуска се снопът във вагона и заедно с него остават там и двата сапана. Получателят при разтоварване лесно им намира ушите и ги закача към куките на крана. Сапаните или ни ги връща, или си ги купува за 3,20 лева броя и ги ползва за нещо.
Проектирахме и изработихме два полуавтомата ( в ГДР – един автомат). Предложението прието като изобретение (захитряпме да си признаваме). Обичайното възнаграждение, удръжки.
7.Охлаждене на валците. Поради високите температури валците – барабани от сфероидален чугун – трябва ефективно да се охлаждат. При износване на някой калибър, клетката се измества встрани на една стъпка. Измества се и охлаждащата тръба „банан” точно върху съответния калибър.
Бананът на горния валец е лесно дастъпен, понеже зоната не е замърсена с грес. А този отдолу – силно замърсен – работниците предпочитат да „забравят”. В резултат са тропуква долният валец. Скъпа подмяна, загуба на пари и време.
Тук използвах опита си от водно стопанство с потъващите хидранти. В Поливното поле пластмасовите хидранти, ако не е подадена вода са скрити на дълбочина 50 см. и не прачат на оран, сеитба. Като се подаде вода хидрантите пробиват почвата, издитат се на височина над растенията и заработват техните пръскачи.
Понеже при преместването, или подмяна на валцовата клетка долният „банан” неизбежно ще бъде строшен, предложих бабананът да потъва при липса на вода, и да се повдига при работен режим. Този път 530-те лева ми се усладиха особено. Нови гууми на Жигулата, нови калъфи, обиколка на Родопите, моите си 12 дни...
8.Манесман Демаг разработваше за нашия завод в Дебелт технологията за валцоване Steckel Получаваха си или тънки листи, или полузаготовки – сляби с размери 100х1000х6000 мм. Немците предвиждаха специален кран да захваща всяка една готова слаба и я транспортира напречно на основното хале в съседното на склад.
Моето предложение. Готовите сляби в края на ролганга се нарареждат една върху друга по 7-8 броя върху количка с пропадаща платформа върху релси напречно но дължината на цеха. Отвеждаха се в съседното хале и се складираха с наличния кран.
Манесманци предлагаха специален металургичен кран с въртяща се количка с подкранов път напречен на основното хале и стойност ...1500000 марки.
Тази идея показах ан немците на поредното обсъждане на проекта. Хер Мюллер попита дали може да откъсне листчето с моите скици. А при следващата среща моето предложение беше буквално копирано и приложено в съответния раздел. На вечерята между другото подхвърлих на швабите дали човек като мен (без компютърна грамотност . 1983 година)би могъл да работи при тях.
Немецът съвсем сериозно ми обясни, че вместо моите 530 лева за икономически ефект от 1 500 000 марки ще получа мнооого повече, а за работа биха ме назначили като „мислещ инженер” да обикалям техните заводи и поне веднъж на две години да измислям нещо подобно.
От Маннесманн получих хубава елка, а заводът не се построи. Дълго време получавах честитки за Коледа и Нова година.
9. Кранчето.
Това чуд-кранче го измислихме с Иван Вълчанов. Накратко:при строителство по метода „повдигащи плочи” се ползва кулокран с дневен наем 750 лева, а нашето джудже с тегло един тон повдигаше 6 тона фасадни плочи, комински тела и пр. за 23 лева на смяна.
Получихме златен медал от плавдивския панаир, приобщихме и партийния секретар да мине всичко по-мазно”. Изработихме 80 кранчета за страната и 50 за Унгария.
Повече подробности не давам. Заинтересованите могат да получат чертежи. За пари!
10.Пак в областта на строителството. Един много употребяван елемент – заварени мрежи с око 15ф15 см. се произвеждат с неограничена дължина. Нарязват с помощта на скъпа гилотина. Нашето с Иван, предложение: Мрежата се разрязва с помощта на обикновен стоманен диск с диаметър 400 мм. и дебелина два мм. Реже, ама и разходът на дискове беше голям. Един електрозаварчик срещу кутия цигари ни предложи да подведем прав ток от заваръчния трансформатор. Рязането стана като по масло. А на отпадъци намерихме стотици стари дискове от текстилната фабрика Яна Лъскова, които при новия начин се оказаха и без пари и вечни.
11.Още една реализация – рационализация – в РМЗ на НХК. Производство от лист 3 мм на ламарина „ПВ” – продольно-вытянутая. Служи за обслужващи площадки, стълбища. Приспособихме стар абкант с малко хидравлики и едно странично преместване. Станахме май единствените производители на ПВ.
12.Смешки приемате ли? Газовото устройство, монтирано на Мондео-то ми непрекъснато гърмеше и пропука де що е възможно да се спука. Изрязах отвор 50х50 мм. на резонатора и закрепих парче автомобилна вътрешна гума. Нека си гърми. 17-тият ми клапан работи безотказно.
А Фордът ми – единствеин със седемнайсет клапана.
13.Още една дреболия, но много полезна при изрязване на копия от чертежи. Две даточени стоманени ролки, съответно лагерувани леко захапват и гладко и бързо режат чертежи. Край на тъпите ножици и пришките от тях.
Идеята и една бройка „свих” от Ленгипрогаз Ленинград.
14.Изход от нямайкъде. На Реформинг -2 крайно изтънял преход 100х200 на тръба с висока температура. До седмица-две ще гръмне. Материалът х5м-у не е толкава рядък когато е на тръби, а тук трябва балванка 200х100 мм. В НХК се намериха листи 50мм. от този материал. Изрязаха два кръга от 200 милиметра.Нататък – струг, заварки и спасих положението. Нефнохимзарубежстрой обещаваше да достави този детайл до два месеца.
Благодарност от партийното и профсъюзното и лично от пълномощника на ЦК Калустян.
15.През 1975 година направих Ръководство за проектиране на тръбни обвръзки. Един колега ми каза, че все още го ползват. И ме разсърди това, че не се намери човек за 36 години да направи ново. Намерих днес в мазето моя екземпляр и така ми хареса! Нито да добавиш, нито да изхвърлиш нещо.
Дали да не им предложа малко да го преработя, пренаредя и доизчистя. Ако дадат пари, разбира се. Ще ида да говоря утре с ръководството на Лукойл.
Погледнах списъка – остават още толкова. Прочетох написаното – не ми липсва нескромност. Но и в нищо не съм лъгал.
Ще спра до тук. След седмица пак.
Трудно ми е и отнема много време да прилагам чертежи. Дано на четящите им стига въображението да си представят.
Мога да сканирам по-нататък и приложа някои авторски свидетелства