Tweet
Ел Джем е арабското име на древноримския град Тисдрус. Този древен град се намира в Централен Тунис.
Ел Джем е бил построен от римляните и най-вероятно е бил един от основните центрове на гладиаторски състезания по онова време.
Мястото е изключително атрактивна дестинация, защото тук се намира вторият най-голям колизеум в света
В миналото тази грандиозна арена за гладиаторски битки е побирала близо 30 000 зрители. Внушителната му сграда е построена в Сахелската равнина, а наоколо е осеяно с множество малки и симпатични къщички.
Това е сухата статистика за това място.Малкото градче се намира на около 60 км. южно от гр.Сус, и на около 50км. от гр.Монастир.Това са градове - пристанища,стратегически близка връзка с древен Рим.
Всичко започна преди години, когато гледах филмът ГЛАДИАТОР на Ридли Скот, един неповторим филм за мен.Тогава се роди мечтата да бъда там, където са снимали всичко това..
От преди няколко месеца дойдохме в Тунис, страната в която се намира това място.Бях толкова близо до мечтаното място, на около 200км. от столицата.
Нямаше какво да му мислим, и за да е по автентично решихме да пътуваме с влак.Влаковете Англииски, стари но запазени, с климатик и щори.Взехме билети за първият в 6 сутринта, препълнен с народ..от всякакви слоеве, бедняци и банкери.Всички споделяхме един общ вагон.След около 3 часа пристигнахме в едно малко градче, едва забележимо на картата.Мизшрията и беднотията беше по улиците, дори и на онази главната, водеща ни към Вторият по големина в света Амфитеатър.
Още от гарата колизеумът се виждаше ясно, и нямаше как да се объркаш на къде да тръгнеш.Стигнахме бързо пред него, а там местните бяха опънали сергии за сувенири.
Първото впечатление те смачква.Красотата на амфитеатъра се вижда и не са нужни много думи.Направихме снимки естествено за спомен.Беше приятно и доста спокойно, защото не беше сезона на туристите.
От тук си купихме билети за вход..и приключението започна..
Ето работното време и цените.
След входа влизаме във висок коридор, а от там почват стълбите за етажите на горе.Нивата са три, като гледката от върха е страхотна.Открива се целият колизеум, с арената разбирасе.
Това е на върха..
Ето и градчето с малките бели къщички отзад..
Камъните са уникално запазени.Ясно се виждат следите на времето..
Жена ми се качи и до последната оградка..
Гледката надолу ме кефеше максимално..
...и гледката нагоре...също!!
Това беше най-високият коридор на колизеума.
Ел Джем е бил построен от римляните и най-вероятно е бил един от основните центрове на гладиаторски състезания по онова време.
Мястото е изключително атрактивна дестинация, защото тук се намира вторият най-голям колизеум в света
В миналото тази грандиозна арена за гладиаторски битки е побирала близо 30 000 зрители. Внушителната му сграда е построена в Сахелската равнина, а наоколо е осеяно с множество малки и симпатични къщички.
Това е сухата статистика за това място.Малкото градче се намира на около 60 км. южно от гр.Сус, и на около 50км. от гр.Монастир.Това са градове - пристанища,стратегически близка връзка с древен Рим.
Всичко започна преди години, когато гледах филмът ГЛАДИАТОР на Ридли Скот, един неповторим филм за мен.Тогава се роди мечтата да бъда там, където са снимали всичко това..
От преди няколко месеца дойдохме в Тунис, страната в която се намира това място.Бях толкова близо до мечтаното място, на около 200км. от столицата.
Нямаше какво да му мислим, и за да е по автентично решихме да пътуваме с влак.Влаковете Англииски, стари но запазени, с климатик и щори.Взехме билети за първият в 6 сутринта, препълнен с народ..от всякакви слоеве, бедняци и банкери.Всички споделяхме един общ вагон.След около 3 часа пристигнахме в едно малко градче, едва забележимо на картата.Мизшрията и беднотията беше по улиците, дори и на онази главната, водеща ни към Вторият по големина в света Амфитеатър.
Още от гарата колизеумът се виждаше ясно, и нямаше как да се объркаш на къде да тръгнеш.Стигнахме бързо пред него, а там местните бяха опънали сергии за сувенири.
Първото впечатление те смачква.Красотата на амфитеатъра се вижда и не са нужни много думи.Направихме снимки естествено за спомен.Беше приятно и доста спокойно, защото не беше сезона на туристите.
От тук си купихме билети за вход..и приключението започна..
Ето работното време и цените.
След входа влизаме във висок коридор, а от там почват стълбите за етажите на горе.Нивата са три, като гледката от върха е страхотна.Открива се целият колизеум, с арената разбирасе.
Това е на върха..
Ето и градчето с малките бели къщички отзад..
Камъните са уникално запазени.Ясно се виждат следите на времето..
Жена ми се качи и до последната оградка..
Гледката надолу ме кефеше максимално..
...и гледката нагоре...също!!
Това беше най-високият коридор на колизеума.
Коментар