Tweet
Отдавна на колегите в моя отдел се въртеше мисъл да направим един .. както му викат "тийм билдинг" (звучи отвратително) или казано по нашенски да се съберем някъде да хапнем и да се напием. Дестинацията бе язовир Батак, тъй като имаме малка почивна база там та пребиваването щеше да ни излезне почти без пари. Набързо се уточни менюто и в петък сутринта дръпнахме един здрав пазар и след като накупихме всичко необходимо го натоварихме по колите. В ранния следобяд първата група пое на там. Аз обаче трябваше да си стоя до края на работното време и тръгнах с джипката и Весето към 19.00. Пристигнах на Батак едва към 21.00 .... пуста София с нейните задръствания. Колегите се зачудиха що съм тръгнал с джипа, а не с колата ... аз обаче знаех защо.
Последва тежка вечер, но ето, че дойде събота сутрин. На вън прекрасен ден .. слънце грее, топло, птички чуруликат в невероятното спокойствие настанило се над Родопите. Пийнахме кафенце, закусих криво ляво и викам на Весето "Хайде Весе у джипката и да обиколим язовира ..." Както винаги на нея не и трябва много, грабна апарата, седнахме във Ферозата и хайде на път.
Още в началото разбрах, че съм взел правилното решение да отида с джипа, беше невероятна красота и за момент даже се почувствах като Бойко и Мони на сафари макар и около язовира да нямаше екзотични животни както в Африка.
На едно място спряхме да поснимаме, защото край водата имаше много птици. Те обаче бързо излетяха като усетиха, че се приближаваме. Слезнахме до водата и се натъкнахме на това.
На мен ми заприлича на огромен шаран, но може и да бъркам. Нека рибарите се произнесът ако могат да познаят по снимката. Мъртвата риба бе изкълвана от птиците и тя обясняваше присъствието им. От корема и стърчаха огромни кости ... сигурно е била величествена гледка във водата приживе.
Продължихме на там ....
Разбира се не липсваха гледки като тази ....
но като цяло тя се срещаше по-често към Цигов Чарк от където е по-достъпно за леки коли. Към горната част където е нашата база липсват.
Нямаше как да не срещнем и колеги ....
И като всяко хубаво нещо имащо начало и нашата разходка стигна своя край.
Обиколката на язовира излезе по моя километраж 35 километра. Местните казаха, че била 40 ... може и така да е .. може и моя километраж да ме лъже заради по-големите гуми. Колото и да е обаче толкова ни хареса, че на следващия ден я повторихме отново .. и не съжалявам. Като цяло трасето е леко, като само на места по заливчетата, където водата се е отдръпнала имаше малко мочурливи места, но и те не бяха кой знае какъв екстрийм.
Надвам се със снимките ни поне малко да сме успели да предадем красотата на язовир Батак и да са ви доставили удоволсвието, което изпитахме и ние.
Последва тежка вечер, но ето, че дойде събота сутрин. На вън прекрасен ден .. слънце грее, топло, птички чуруликат в невероятното спокойствие настанило се над Родопите. Пийнахме кафенце, закусих криво ляво и викам на Весето "Хайде Весе у джипката и да обиколим язовира ..." Както винаги на нея не и трябва много, грабна апарата, седнахме във Ферозата и хайде на път.
Още в началото разбрах, че съм взел правилното решение да отида с джипа, беше невероятна красота и за момент даже се почувствах като Бойко и Мони на сафари макар и около язовира да нямаше екзотични животни както в Африка.
На едно място спряхме да поснимаме, защото край водата имаше много птици. Те обаче бързо излетяха като усетиха, че се приближаваме. Слезнахме до водата и се натъкнахме на това.
На мен ми заприлича на огромен шаран, но може и да бъркам. Нека рибарите се произнесът ако могат да познаят по снимката. Мъртвата риба бе изкълвана от птиците и тя обясняваше присъствието им. От корема и стърчаха огромни кости ... сигурно е била величествена гледка във водата приживе.
Продължихме на там ....
Разбира се не липсваха гледки като тази ....
но като цяло тя се срещаше по-често към Цигов Чарк от където е по-достъпно за леки коли. Към горната част където е нашата база липсват.
Нямаше как да не срещнем и колеги ....
И като всяко хубаво нещо имащо начало и нашата разходка стигна своя край.
Обиколката на язовира излезе по моя километраж 35 километра. Местните казаха, че била 40 ... може и така да е .. може и моя километраж да ме лъже заради по-големите гуми. Колото и да е обаче толкова ни хареса, че на следващия ден я повторихме отново .. и не съжалявам. Като цяло трасето е леко, като само на места по заливчетата, където водата се е отдръпнала имаше малко мочурливи места, но и те не бяха кой знае какъв екстрийм.
Надвам се със снимките ни поне малко да сме успели да предадем красотата на язовир Батак и да са ви доставили удоволсвието, което изпитахме и ние.
.Благодаря 
.
Коментар