Tweet
Култивиране на риби и мекотели
Рибовъдството във водоеми, реки, отглеждането на мекотели в оградени маста, всичко това всяка година дава стотици хиляди тонове хранителни продукти. Рибите, ракообразните и мекотелите доставят на човека висококачествени белтъци, съдържащи приблизително същият процент от незаменимите аминокиселини, както яйцата и млякото. Световният улов на риба ежегодно се увеличава. Безграничното развитие на риболова може да доведе до нарушаване на естественото възпроизводство на морските видове и да причини значителни щети в кратък срок. Единственият път за запазване и увеличаване продуктивността на моретата е довело до развитието на изкуственото отглеждане на различни морски организми. Тази намеса на човека върху тяхната продуктивност се определя с термина "аквакултура". Има научни сведения, доказващи, че развитието на аквакултурите е започнало още преди новата ера. Аристотел отбелязва, че са отглеждани стриди в древна Гърция. Аквакултурите се развиват в естествени (морета, езера, реки) или изкуствени (язовири) водоеми. Съответният култивиран вид се отглежда в естествената му среда за развитие. Там индивидите могат да се хранят и самостоятелно освен от изкуственото захранване. Растителната материя са първото звено на хранителната верига във водните басейни. Колкото по - ниско в хранителната верига е даден организъм, толкова по голяма е продуктивността му. Една от основните и най - разпространени аквакултури с най -дълга история и производителност са мидите.
Те филтрират храната си от водата, която минава покрай тях. Те водят прикрепен начин на живот и не изразходват никаква енергия за придвижване. По този начин оптимална част от консумираната храна се превръща в месо с ценни хранителни качества. Най-отглеждани са обикновената ядлива мида, известна у нас като голяма черна мида и стридата. Месото на мидите се характеризира с високо съдържание на аминокиселини, микроелементи и витамини, в това число и витамин В2. Съдържанието на микроелементи е почти 10 пъти по-голямо от колкото при рибите и повече от 50 пъти, а понякога и до 100 пъти повече, отколкото при други животни.
В световен мащаб миди се култивират по 3 метода: култивирани на морското дъно(изкуствени рифове); върху колове и висящи под морската повърхност.
1. Култивирането върху морското дъно е най-разпространено за Холандия, където се създават стопанства върху пясъчни сектори. Мидите се събират от естествените находища през октомври на възраст 4-5 месеца и имат размер около 1 см. Те се "посяват" в стопанства през късна есен или в началото на зимата. В тези зони нарастването е бързо, но теглото на хранителната част се увеличава бавно, поради тази причина мидите се пренасят на по-голяма дълбочина. За достигане на пазарни размери на ядката са необходими 2 години. Друг недостатък е и, че поради близостта до дъното в мидата навлизат песъчинки. Опит да бъдат отглеждани по този начин миди е правен и в България с цел да се избегнат силните морски вълнения. Поради липса на подходящи условия в България са правени опити за изграждане на изкуствени рифове. Като основа за изграждане на изкуствени рифове могат де се използват също и строителни отпадъци, потънали кораби и др. инертни материали. Въпреки, че изкуствените рифове не носят голяма печалба те могат да бъдат използвани за укрепване на бреговата линия и за развитие на рибните пасажи, подобно на естествените.
2. Култивирането върху колове известно още като вертикално култивиране се прилага най - често във Франция. Мидите се отглеждат на дълбока забити колове. Този метод може да се прилага сама в много спокойни води. Редовете забити колове се разполагат успоредно на брега. За да достигнат пазарни размери мидите са необходими от 2 до три години.
3. Метода на провесените култури е най - широкоразпространен. Има два основни типа висящи култури:неподвижни и плаващи.
Плаващите платформи са характерни за Япония - от бамбукови салове се провисват въжета с дължина 5-6 м. В този случай периода на развитие на мидите се намалява до 1год. По този начин се оползотворяват максимално количество планктон, спомагащо растежа.
Неподвижните представляват конструкции, от забити в дъното колове и свързани в горната си част намиращи се над водата. Този метод се прилага най-вече в напълно защитени заливи. В периода на нарастване на мидите са необходими много допълнителни грижи. Това оскъпява многократно продукцията.
Неподвижните конструкции могат да бъдат и висящи. Такива са щурмоустойчивите инсталации за култивиране на миди. Тези инсталации първоначално са разработени в защитени заливи, лимани и фиорди. Този тип аквакултури са развити и в България. Поради липса на такива места по нашето Черноморие са разработени щурмоустоичиви съоръжения - котвена система. Тя е изградена от една централна бетонна котва и 10 до 16 периферни котви разположени в кръгли др. правилна геометрична форма. Носещата част - меката конструкция на съоръжението е изграден от център и радиално спрямо него системи. Центъра е съставен от задържана в центъра котва чрез екстензирана котвена верига; шамандура, която остава на 2 м под повърхността на водата. От щока на горното дъно на шамандурата чрез свободна верига към повърхноста се отвежда т.н. корона. От короната радиално към всяка от периферните котви се отвежда по една система, състояща се от капроново въже(носещо), потопено на 40 см. под водата. От носещото въже от всеки един от тях се спуска колектор с дължина 4 м. Вътрешният край на носещото въже на всяка система е закрепен за короната, а външният- за съответната периферна котва. На 10 и 25 м. от короната всички носещи въжета на системата са свързани с обходни въжета, поддържани от 18-литровите буйове, под които също са окачени колектори.
Максимално опростената конструкция на инсталацията и високата й степен на сигурност я правят пригодна за използване в незашитени територии на морето. Поради тази причина такава щормоустойчива инсталация за отглеждане на черна мида е монтирана на нос Калиакра на 13. юли 1978г.
Щормоустойчивата инсталация позволява да бъде разглеждана и като средство за увеличаване и опазване на биологичната продуктивност дори и 'в райони, на дъното на които липсват възрастни индивиди на мида. Този тип инсталации дават бърза и качествена продукция (за 15-18 месеца могат да бъдат отгледани от 30-40 тона миди, в тялото на които не попадат пясъчни частици). Върху колекторите мидите са защитени от нападение на охлюва рапана, който е основния им биологичен враг и може да унищожи големи мидени полета в рамките на няколко часа.
Друг основен обект на аквакултурите са промишлените видове риба. Най-старата практикувана форма е изкуственото пренасяне или осигуряване на естествено навлизане на морските видове в крайбрежни езера за да бъдат отхранвани. Едни от тези видове са кефаловите риби, добре познати в Черно море и отглеждани в крайбрежните езера.
Тъй като сладководните площи за отглеждане на изключително ценната пъстърва у нас са ограничени се правят изключително успешни опити тя да бъде отглеждана в крайбрежните зони на Черно море. Солеността не е проблем за този вид. Един от изключително ценните в световен мащаб видове-есетровите риби, ценени както заради месото, така и заради висококачествения черен хайвер, са основен обект на аквакултури в светове мащаб. От около 25-те вида есетрови риби, разпространени в цял свят, само 5 от тях са обект на култивиране. Техниката, която се използва за тяхното развъждане не различава съществено за отделните видове. За размножителен материал се използват риби с напълно узрели в природни условия полови продукти. Възможно е стимулираното съзряване на индивидите чрез инжектиране на екстракт от хипофизна жлеза. След оплождане, яйцата се поставят в инкубатори, където в зависимост от температурата се излюпват ларви за около 100-200 часа. Най-голямата грешка на първите изследователи - рибовъди, била наивното предположение, че риболовната продукция би могла съществено да нарасне чрез масово зарибяване на водоемите с ларви. Те обаче не оценили факта, че недоразвитите все още ларви стават плячка на хищници и загиват при по-неблагоприятни условия. Вече малките се отглеждат до размери, при които ще могат по-успешно да се приспособят към околната среда. Ново отглежданите ларви се поставят в плитки корита, пълни с течаща вода или кутии с перфорирано дъно, плаващи в басейна. Хранят се с дребни ракообразни и след 10 дни интензивно хранене достигат до тегло 300 милиграма. Тогава могат да бъдат поставени в самостоятелни басейни, където да продължат да бъдат отхранвани. Три месеца по-късно малките есетри се транспортират в полусолени води, от където сами намират пътя за естуарите. По този начин се ограничават до минимум загубите, причинени от хищници и естествена смъртност. В България есетрови риби се отглеждат край Пловдив по описаната технология и с тях се зарибяват водите на Дунав.
Развитието на аквакултурите поставя предизвикателство за рибовъдите да открият и внедрят методи за промишленото развитие и на други ценни видове. Такива видове риби са рибата тон и калмарите. Правят се опити за култивиране и на ракообразни видове, като скаридите и омарите.
Аквакултурите дават възможност за едно по-пълноценно оползотворяване на природните ресурси, без да бъдат нанасяни щети върху биологичното разнообразие на моретата и океаните.
Те филтрират храната си от водата, която минава покрай тях. Те водят прикрепен начин на живот и не изразходват никаква енергия за придвижване. По този начин оптимална част от консумираната храна се превръща в месо с ценни хранителни качества. Най-отглеждани са обикновената ядлива мида, известна у нас като голяма черна мида и стридата. Месото на мидите се характеризира с високо съдържание на аминокиселини, микроелементи и витамини, в това число и витамин В2. Съдържанието на микроелементи е почти 10 пъти по-голямо от колкото при рибите и повече от 50 пъти, а понякога и до 100 пъти повече, отколкото при други животни.
В световен мащаб миди се култивират по 3 метода: култивирани на морското дъно(изкуствени рифове); върху колове и висящи под морската повърхност.
1. Култивирането върху морското дъно е най-разпространено за Холандия, където се създават стопанства върху пясъчни сектори. Мидите се събират от естествените находища през октомври на възраст 4-5 месеца и имат размер около 1 см. Те се "посяват" в стопанства през късна есен или в началото на зимата. В тези зони нарастването е бързо, но теглото на хранителната част се увеличава бавно, поради тази причина мидите се пренасят на по-голяма дълбочина. За достигане на пазарни размери на ядката са необходими 2 години. Друг недостатък е и, че поради близостта до дъното в мидата навлизат песъчинки. Опит да бъдат отглеждани по този начин миди е правен и в България с цел да се избегнат силните морски вълнения. Поради липса на подходящи условия в България са правени опити за изграждане на изкуствени рифове. Като основа за изграждане на изкуствени рифове могат де се използват също и строителни отпадъци, потънали кораби и др. инертни материали. Въпреки, че изкуствените рифове не носят голяма печалба те могат да бъдат използвани за укрепване на бреговата линия и за развитие на рибните пасажи, подобно на естествените.
2. Култивирането върху колове известно още като вертикално култивиране се прилага най - често във Франция. Мидите се отглеждат на дълбока забити колове. Този метод може да се прилага сама в много спокойни води. Редовете забити колове се разполагат успоредно на брега. За да достигнат пазарни размери мидите са необходими от 2 до три години.
3. Метода на провесените култури е най - широкоразпространен. Има два основни типа висящи култури:неподвижни и плаващи.
Плаващите платформи са характерни за Япония - от бамбукови салове се провисват въжета с дължина 5-6 м. В този случай периода на развитие на мидите се намалява до 1год. По този начин се оползотворяват максимално количество планктон, спомагащо растежа.
Неподвижните представляват конструкции, от забити в дъното колове и свързани в горната си част намиращи се над водата. Този метод се прилага най-вече в напълно защитени заливи. В периода на нарастване на мидите са необходими много допълнителни грижи. Това оскъпява многократно продукцията.
Неподвижните конструкции могат да бъдат и висящи. Такива са щурмоустойчивите инсталации за култивиране на миди. Тези инсталации първоначално са разработени в защитени заливи, лимани и фиорди. Този тип аквакултури са развити и в България. Поради липса на такива места по нашето Черноморие са разработени щурмоустоичиви съоръжения - котвена система. Тя е изградена от една централна бетонна котва и 10 до 16 периферни котви разположени в кръгли др. правилна геометрична форма. Носещата част - меката конструкция на съоръжението е изграден от център и радиално спрямо него системи. Центъра е съставен от задържана в центъра котва чрез екстензирана котвена верига; шамандура, която остава на 2 м под повърхността на водата. От щока на горното дъно на шамандурата чрез свободна верига към повърхноста се отвежда т.н. корона. От короната радиално към всяка от периферните котви се отвежда по една система, състояща се от капроново въже(носещо), потопено на 40 см. под водата. От носещото въже от всеки един от тях се спуска колектор с дължина 4 м. Вътрешният край на носещото въже на всяка система е закрепен за короната, а външният- за съответната периферна котва. На 10 и 25 м. от короната всички носещи въжета на системата са свързани с обходни въжета, поддържани от 18-литровите буйове, под които също са окачени колектори.
Максимално опростената конструкция на инсталацията и високата й степен на сигурност я правят пригодна за използване в незашитени територии на морето. Поради тази причина такава щормоустойчива инсталация за отглеждане на черна мида е монтирана на нос Калиакра на 13. юли 1978г.
Щормоустойчивата инсталация позволява да бъде разглеждана и като средство за увеличаване и опазване на биологичната продуктивност дори и 'в райони, на дъното на които липсват възрастни индивиди на мида. Този тип инсталации дават бърза и качествена продукция (за 15-18 месеца могат да бъдат отгледани от 30-40 тона миди, в тялото на които не попадат пясъчни частици). Върху колекторите мидите са защитени от нападение на охлюва рапана, който е основния им биологичен враг и може да унищожи големи мидени полета в рамките на няколко часа.
Друг основен обект на аквакултурите са промишлените видове риба. Най-старата практикувана форма е изкуственото пренасяне или осигуряване на естествено навлизане на морските видове в крайбрежни езера за да бъдат отхранвани. Едни от тези видове са кефаловите риби, добре познати в Черно море и отглеждани в крайбрежните езера.
Тъй като сладководните площи за отглеждане на изключително ценната пъстърва у нас са ограничени се правят изключително успешни опити тя да бъде отглеждана в крайбрежните зони на Черно море. Солеността не е проблем за този вид. Един от изключително ценните в световен мащаб видове-есетровите риби, ценени както заради месото, така и заради висококачествения черен хайвер, са основен обект на аквакултури в светове мащаб. От около 25-те вида есетрови риби, разпространени в цял свят, само 5 от тях са обект на култивиране. Техниката, която се използва за тяхното развъждане не различава съществено за отделните видове. За размножителен материал се използват риби с напълно узрели в природни условия полови продукти. Възможно е стимулираното съзряване на индивидите чрез инжектиране на екстракт от хипофизна жлеза. След оплождане, яйцата се поставят в инкубатори, където в зависимост от температурата се излюпват ларви за около 100-200 часа. Най-голямата грешка на първите изследователи - рибовъди, била наивното предположение, че риболовната продукция би могла съществено да нарасне чрез масово зарибяване на водоемите с ларви. Те обаче не оценили факта, че недоразвитите все още ларви стават плячка на хищници и загиват при по-неблагоприятни условия. Вече малките се отглеждат до размери, при които ще могат по-успешно да се приспособят към околната среда. Ново отглежданите ларви се поставят в плитки корита, пълни с течаща вода или кутии с перфорирано дъно, плаващи в басейна. Хранят се с дребни ракообразни и след 10 дни интензивно хранене достигат до тегло 300 милиграма. Тогава могат да бъдат поставени в самостоятелни басейни, където да продължат да бъдат отхранвани. Три месеца по-късно малките есетри се транспортират в полусолени води, от където сами намират пътя за естуарите. По този начин се ограничават до минимум загубите, причинени от хищници и естествена смъртност. В България есетрови риби се отглеждат край Пловдив по описаната технология и с тях се зарибяват водите на Дунав.
Развитието на аквакултурите поставя предизвикателство за рибовъдите да открият и внедрят методи за промишленото развитие и на други ценни видове. Такива видове риби са рибата тон и калмарите. Правят се опити за култивиране и на ракообразни видове, като скаридите и омарите.
Аквакултурите дават възможност за едно по-пълноценно оползотворяване на природните ресурси, без да бъдат нанасяни щети върху биологичното разнообразие на моретата и океаните.