Валута - Намибийски долар.
1$ = 7,5 намибийски долара.
1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
Виза - 45 евро и се издава предварително от Виена.
28.07.2010г. - 56-ти ден.
Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса. отново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с Намибия. Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.
Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че Намибия е много светска държава. Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.
На около 40 километра преди столицата на Намибия - Уиндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.
Около 16.30 часа стигнахме в Уиндхук. Голям и много лъскав град. Навсякъде беше невероятно чисто, няма задръстване и каквото и да било друго от характерните за една столица неща.
Сред този блясък Африка се усещаше единствено по невероятното спокойствие, което цареше навсякъде и по усмихнатите хора. Намерихме си хотел. В Уиндхук има дилър на БМВ, с доста голяма база и вече можеше да сменя гумите. След като Дарел, приятеля на Мони от Южна Африка, нямаше възможност да ми намери гуми за Замбия беше уредил тук в Намибия да направя смяната в сервиза на БМВ. Огромни благодарности за тази помощ, а и това ще е още една от причините да се върна в Африка - не можах да се запозная с Дарел. Иначе вътрешната гума до тук се държеше прекрасно, дори не се е налагало да я помпя, а бяхме изминали около 6000 километра с нея.
В Уиндхук вече наистина бяхме в пълната цивилизация, в която пилето с картофи или ориз се смени със заведения за бързо хранене, с хамбургери, пици, супермаркети и ресторанти всякакъв вид. а като си спомня какво беше в Судан....
Това беше за днес. Утре отново щеше да е ден за почивка и мързелуване.
Коментар