Tweet
Валута - Намибийски долар.
1$ = 7,5 намибийски долара.
1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
Виза - 45 евро и се издава предварително от Виена.
28.07.2010г. - 56-ти ден.
Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса. отново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с Намибия. Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.
Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че Намибия е много светска държава. Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.
На около 40 километра преди столицата на Намибия - Уиндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.
Около 16.30 часа стигнахме в Уиндхук. Голям и много лъскав град. Навсякъде беше невероятно чисто, няма задръстване и каквото и да било друго от характерните за една столица неща.
Сред този блясък Африка се усещаше единствено по невероятното спокойствие, което цареше навсякъде и по усмихнатите хора. Намерихме си хотел. В Уиндхук има дилър на БМВ, с доста голяма база и вече можеше да сменя гумите. След като Дарел, приятеля на Мони от Южна Африка, нямаше възможност да ми намери гуми за Замбия беше уредил тук в Намибия да направя смяната в сервиза на БМВ. Огромни благодарности за тази помощ, а и това ще е още една от причините да се върна в Африка - не можах да се запозная с Дарел. Иначе вътрешната гума до тук се държеше прекрасно, дори не се е налагало да я помпя, а бяхме изминали около 6000 километра с нея.
В Уиндхук вече наистина бяхме в пълната цивилизация, в която пилето с картофи или ориз се смени със заведения за бързо хранене, с хамбургери, пици, супермаркети и ресторанти всякакъв вид. а като си спомня какво беше в Судан....
Това беше за днес. Утре отново щеше да е ден за почивка и мързелуване.
От Кейп Таун тръгнали да се разходят из Намибия и после по обратния ред към Белгия. 
И понеже сме верни на жените си в България се върнахме в хотела отново да мързелуваме. Приключи и този ден. Получи се прекрасна разходка и доста интересна. Утре си тръгвахме от това място за да се впуснем към други вълнуващи приключения.
Много се радвах, защото за аматьор като мен си беше постижение тази скорост. Пак се бях ухилил под каската. Така бързо изминахме още 86 километра и стигнахме до гр.Малтахьое /Maltahöhe/. От тук започваше асфалта. Решихме да починем и влязохме в малък магазин, в който предлагаха кафе и имаше три мас. Направи ми впечатление, че стените са "надраскани", но не обръщах внимание какво пише, докато собственичката не ни донесе два маркера. Оказа се, че тук по стените всеки, който пътува си пише името. Много интересно хрумване на собствениците. Сега вече се зачетох и видях от доста години да стоят надписи. България нямаше, но сега вече и ние се записахме.
))
Коментар