Tweet
От: НАТО , защо спря разширяването?
Както може би си разбрал, не си ми в приоритетите да ти отговарям, но за протокола - 19 октомври на границата при Шчечин, след което на друга съветска част е заповядано да остане в Лоц и да не излиза, за да няма инциденти. За номера на полка, имаш много поздрави. Годината смятам се сещаш, че е 56-а. Това става 5 дена преди съветското вмешателство в унгарските събитя, където решават да не проявяват колебание като в Полша и става мазало, като унгарците го отнасят и заради поляците.
Предполагам, понеже явно търсиш повод да се заяждаш, ще те изпреваря с източника, за да не ме питаш допълнително - Реймънд Гартоф. Я, кво съвпадение - бил е посланик на САЩ у нас от 77-а.
По въпрос за съветската провокация за присъединяване към НАТО, детайлите са интересни. През 55-а руски изтребители свалят американски военен самолет над Беринговия проток, в резултат на което американският екипаж е ранен. Руснаците предлагат частично обезщетение на американците, обаче Чърчил използва случая като претекст за свикване на конференция на Голямата четворка - САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Конференцията се състои през юли в Женева. Айзенхауър се дърпа, защото според него няма конкретни теми и просто ще си говорят общи приказки. Все пак, Дълес го склонява, че ако не друго, преговорите колкото и да са общи, могат да доведат до сваляне на напрежението. В името на "доброто старо време", Хрушчов включва в делегацията и Жуков, заради предразположението на Айзенхауър към него. Според ТАСС, съставът на делегацията е Булганин, Хрушчов, Молотов, Жуков и Громико. В дните на конференцията, Жуков и Айзенхаур на няколко пъти имат "частни" срещи, а в общия форум, Жуков е натоварен да разтопява леда. По спомените на Громико, на 20ти юли, ни в клин, ни в ръкав, Булганин подхваща темата, че НАТО се обявява за съюз за опазване на мира, поради което СССР предлага кандидатурата си за членство. Ефектът е, че на западняците им падат ченетата и дълго време никой нищо не казва, след което Айзенхауър се посъветвал нещо с Дълес и не отговорил нищо. След стъписването, Дълес догонил Громико в коридора и го попитал дали са говорили сериозно, при което го е затапил, че те несериозно не говорят, особено на такива форуми. При следващия разговор, Айзенхауър му казва, че ще разгледат много сериозно предложението им, след което до края на конференцията западняците усилено отбягват темата и до края нещата протичат тегаво. За да добият някакъв резултат от провокацията си, руската делегация праща Жуков на още една лична среща с Айзенхауър, която протича много тягостно и мълчаливо, като американският президент е видимо смутен. На излизане от частната си среща, Жуков изглежда разтревожен и прави коментара, че "трябва да си пазят барута сух". Накратко - отказът е бил мълчалив, като западняците са били наясно, че това е руска провокация.
Както може би си разбрал, не си ми в приоритетите да ти отговарям, но за протокола - 19 октомври на границата при Шчечин, след което на друга съветска част е заповядано да остане в Лоц и да не излиза, за да няма инциденти. За номера на полка, имаш много поздрави. Годината смятам се сещаш, че е 56-а. Това става 5 дена преди съветското вмешателство в унгарските събитя, където решават да не проявяват колебание като в Полша и става мазало, като унгарците го отнасят и заради поляците.
Предполагам, понеже явно търсиш повод да се заяждаш, ще те изпреваря с източника, за да не ме питаш допълнително - Реймънд Гартоф. Я, кво съвпадение - бил е посланик на САЩ у нас от 77-а.
По въпрос за съветската провокация за присъединяване към НАТО, детайлите са интересни. През 55-а руски изтребители свалят американски военен самолет над Беринговия проток, в резултат на което американският екипаж е ранен. Руснаците предлагат частично обезщетение на американците, обаче Чърчил използва случая като претекст за свикване на конференция на Голямата четворка - САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Конференцията се състои през юли в Женева. Айзенхауър се дърпа, защото според него няма конкретни теми и просто ще си говорят общи приказки. Все пак, Дълес го склонява, че ако не друго, преговорите колкото и да са общи, могат да доведат до сваляне на напрежението. В името на "доброто старо време", Хрушчов включва в делегацията и Жуков, заради предразположението на Айзенхауър към него. Според ТАСС, съставът на делегацията е Булганин, Хрушчов, Молотов, Жуков и Громико. В дните на конференцията, Жуков и Айзенхаур на няколко пъти имат "частни" срещи, а в общия форум, Жуков е натоварен да разтопява леда. По спомените на Громико, на 20ти юли, ни в клин, ни в ръкав, Булганин подхваща темата, че НАТО се обявява за съюз за опазване на мира, поради което СССР предлага кандидатурата си за членство. Ефектът е, че на западняците им падат ченетата и дълго време никой нищо не казва, след което Айзенхауър се посъветвал нещо с Дълес и не отговорил нищо. След стъписването, Дълес догонил Громико в коридора и го попитал дали са говорили сериозно, при което го е затапил, че те несериозно не говорят, особено на такива форуми. При следващия разговор, Айзенхауър му казва, че ще разгледат много сериозно предложението им, след което до края на конференцията западняците усилено отбягват темата и до края нещата протичат тегаво. За да добият някакъв резултат от провокацията си, руската делегация праща Жуков на още една лична среща с Айзенхауър, която протича много тягостно и мълчаливо, като американският президент е видимо смутен. На излизане от частната си среща, Жуков изглежда разтревожен и прави коментара, че "трябва да си пазят барута сух". Накратко - отказът е бил мълчалив, като западняците са били наясно, че това е руска провокация.
Коментар