Tweet
Има обособена тема за CZ75, но въпреки това искам да представя на Вашето внимание едно оръжие от същото семейство, което поне според мен определено заслужава своя собствена тема – CZ 75 SP-01 SHADOW.
http://www.czub.cz/en/catalog/79-pis...01_SHADOW.aspx
Всеки, който се интересува от оръжия е чувал за твърдението, че доброто оръжие трябва да бъде като естествено продължение на ръката. Това чувство е строго индивидуално, но аз го изпитах веднага още при първия допир със Сянката. Тегло, баланс, спусък, мерни прибори, стрелба, презареждане и т.н. все неща който ми допадат до толкова много, че да определя Сянката, като перфектния за мен самозаряден пистолет.
Държа да отбележа, че не съм собственик на въпросното оръжие. То е притежание на моя брат, който в началото на година беше поставен пред вечния въпрос – „Какъв пищов да си купя?”. Като семеен консултант по оръжията основната тежест да намеря отговор на въпроса се падна на мен (като се замисля май само майка ми не го е задавала още, но при толкова оръжие в семейството, ако стане война безпроблемно ще я оборудваме и нея
).
Изходните параметри и ограничения при избора на оръжие не бяха много строги. Идеята беше оръжието да позволява скрито носене, да бъде удобно за боравене, да бъде с що годе евтини боеприпаси, които да позволяват повечко стрелба, да става както за динамична и така и за прецизна стрелба и т.н. и т.н. все самоизключващите се условия поставяни като при избора на „всесезонни” автомобилни гуми, които да стават за всички терени.
В процеса на избор преминахме през почти всички възможни марки и модели. Вътрешно винаги съм държал на пълноразмерен, изцяло метален пистолет, но след първоначалното отсяване на бъдещия собственик останаха предимно компактни, полимерни оръжия – при пистолетите H&K P30, H&K USP Compact, CZ CP-01 Compact, CZ Duty и Ruger SR9 (всички в кал.9х19), а при револверите Ruger SP-101 (в кал.357Mag). Последния отпадна почти веднага от класацията, но си запазва лидерската позиция при евентуален избор на второ КНО. SR9-ката въпреки всичките си първоначални качества на безспорен фаворит отпадно още в момента, когато бъдещия собственик го хвана в ръце. Кофти изработка, кофти напаснати механизми, лопане, стържене и естествено характерния Safe action спусък (последното са малко камъни в градината на Глокаджиите, но те ще ми простят). CZ Duty си остана с усещането на прекалено пластмасов, но за сметка на това отличен избор за хора с бюджет под 1000лв. Другата крайност в ценови аспект H&K USP Compact въпреки всичките си положителни страни даде много слаба групираност на 25м (нещо логично при компактните оръжия и хората, които не са свикнали с тях). От останалите H&K P30 го имаше само във вариант L, а CZ CP-01 Compact, въобще липсаваше в магазинната мрежа. След бурни дискусии и леки резерви от моя страна по отношение на алуминиевата рама, CZ-то оглави класацията. Последва търсене, звънене на телефони и т.н., но не можахме да го открием никъде в България, дори и втора употреба. Освен това цената му беше доста висока спрямо качествата, които предлагаше, както и тези на конкурентите му в същия ценови клас. Въпреки липсата на ограничения в бюджета, моето мнение беше и си остава, че е безсмислено да се затварят много пари в едно оръжие, което в последствие да не може да се продаде и на половин цена. Това беше и причината да се оглеждам за нещо читаво втора употреба, а още от самото начало си държах на марката CZ и най-вече на обикновената 75-ца. В крайна сметка приложих цялото си красноречие и успях да убедя купувача да направи своя окончателен избор. Запазихме марката и визията, но малко променихме габаритите и модела. Просто Компакта порасна на Сянка – нещо като завой на 180 градуса, но вече в правилната посока(моята). Избрахме оръжие направено за стрелба и то за много стрелба.
CZ75 SP-01 SHADOW – или казано за по кратко и на български Сянката. Изцяло метален пищов - 1180гр. чисто „железо”. Единствените пластмаси в него са подавача и петата на пълнителя, както и направляващата на възвратната пружина. Последната всеки който реши може безпроблемно да си я смени с метална, с редуцираща отката и т.н., нещо което смятам за ненужно. Усилията, които понася въпросния елемент не са големи, а „оригиналния” откат е повече от приятен. Оригиналните чирени са от гумирана материя и въпреки, че са си достатъчно удобни почти веднага бяха заменени с по-ергономичните на Hogue. Това беше и си остава единствения тунинг на оръжието.
Какво прави впечатление веднага след като човек хване оръжието в ръка – масивен и много добре балансиран пищов. Центъра на тежестта му е изнесен леко напред с цел да компенсира отката при стрелба. Същия е много приятен – нито много остър, нито много мек, което позволява бързо повторно прицелване и дублети. Направихме проба с поставяне на допълнителен силиконов буфер, но същия бързо беше отстранен като ненужен. Дръжката е широка, което прави оръжието удобено за хора с по-големи длани като моите, както и улеснява хвата с две ръце.
Оръжието има уникален предпазител. Въпреки, че не харесвам и не ползвам предпазители при късото оръжие, точно този смятам за отличен. Освен, че е двустранно разположен самата му форма е предвидена да се използва като своеобразно легло за палеца и да принуждава стрелеца да обхваща оръжието с т.нар. „правилен” и еднообразен хват. Не се налага човек да мисли дали оръжието е обезопасено. Хванеш ли го с ръце просто палеца „автоматично” сваля предпазителя и оръжието е готово за стрелба. Комбинацията дръжка, лястовичата опашка и предпазител изключително много спомагат за бързото и еднообразно боравене с оръжието.
Калибъра, който избрахме беше естествено 9х19, който да позволява много стрелба с по-малък ефект върху бюджета. До колкото ми е известно засега Сянката се предлага само в този, но много скоро ще се появи във вариант за любителите на по-големите калибри. Настрела и още първата седмица премина 500бр., а за времето през което оръжието е в употреба е имало само една засечка („комин”). Патроните които ползваме са ППУ. Ако изключим остатъчните количества червен лак навсякъде по оръжието, нямам никакви забележки към боеприпаса и работата на оръжието.
Цевта е хромирана и не „полигонална” с 6 канала и дължина 120мм. Конструктивно е разположена възможно най-ниско така че оста и да има най-добра сходимост с ръката на стрелеца за компенсиране колебанията на отката. В тази връзка е станало възможно затворната рама също да стане по-ниска, но някои стрелци я определят като неудобна за бързо зареждане на оръжието. Личните ми впечатления не са такива. Чехите са направили доста удобно оребрение както в задната, така и в предната и част, а освен това мерника е доста висок и стабилен, което също улеснява зареждането както с две, така и с една ръка.
Мерни прибори – много удобна и практична фиброоптична мушка в червен цвят, която позволява бързо прицелване и стрелба при намалена осветеност (последното е особено актуално на нашето стрелбище ). Мушката се допълва от тактически мерник тип “Novak” оребрен в задната си част. Комбинацията от двете е перфектен избор за бързо прицелване, упражняване на стрелба с две очи, така и за прецизно прицелване.
Спусък – широк, беличък и лъскав
. Форма позволяваща удобно поставяне на показалеца. Плавен ход по цялата дължина, без задръжки и с много къс “ресет” за бързи дублети. Твърдост не съм мерил, но позволяваща безпроблемна стрелба на DA. А Сингъла? Ах този сингъл!!! Просто приказка!!! Обираш свободния ход, леко дръпване и следва изстрел. Никакъв допълнителен ход, прагове и т.н. глупости. Чист спортен спусък, като на револвера ми. Това е постигнато с конструктивно премахване на пин блока на иглата. Сянката е единствената 75-ца от семейството без тази екстра.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е оребрен и доста издаден навън, така че да улеснява презареждането на оръжието. С натискането му пълнителя не само се отключва, но си пада свободно без да се задържа вътре в дръжката на пистолета. Същият бързо и безпроблемно може да бъде обърнат от дясната страна, за хора стрелящи с лява ръка.
Пълнителя е за 18 броя патрони, като в комплетка са общо 3 броя пълнители. Освен това в комплекта има и резервна бойна пружина, с нуждата от която по принцип ЧЗ-тата са широко известни.
Станалата задължителна в последно време релса “пикатини” също е на лице за всички, които искат да си монтират на оръжието фенерчета, ножчета, вилички, лъжички и т.н. аксесоари.
Покритие – това е може би единственото нещо което не одобрявам при Сянката. Като заклет фен на оксидацията, всякакви бояджийски истории и лакове ме дразнят. Е, чехите не са се допитали до моя вкус по отношение на оръжията, но явно са харесали цвета на моята Лада Нива и затова са покрили Сянката с проста черна матова боица. С риск да си изкривя душата, ще кажа че същата не стои никак зле и ще си затворя очите за местата, където бояджийския пистолет е пръснал малко в повече, понеже те се виждат само при разглобяване на оръжието.
Като цяло Сянката е едно прекрасно оръжие направено за стрелба. Носенето му и особено скритото такова, обаче е проблем. Габаритите и теглото му не са за подценяване. По-слаби и по-дребни на ръст хора биха били затруднени. Решението обаче има. Нарича се вътрешен кобур. Предлагат се отлични решения на Вега и Блекхоук. Никога не съм предполагал, че един такъв кобур, освен, че на практика прави възможно скритото носене на едно такова голямо оръжие, то би бил удобен и за ползване. Кобурът не затруднява изваждането на оръжието, като същевременно осигуравя много стабилно, сигурно и удобно за стрелеца продължително носене дори и през летните месеци на годината. Същия кобур на Сянката използвах и за носене на моя Ругер GP100.
Втория кобур с който оборудвахме Сянката беше израелски Фобус. Попадна ми изгодено един GL2 за Глок. С лек тунинг се получи един отличен „бърз” кобур за ЧЗ-то. Холдерите за пълнителите обаче са оригинални за ЧЗ, защото в тези за Глок пълнителите на ЧЗ-то хлопат и изпадат.
В крайна сметка CZ75 SP01 Shadow се оформи като личния ми фаворит при късите самозарядни оръжия. Ако някой ден реша да заменя Ругера с друг пищов, определено избора ми ще бъде Сянката. Но тъй като съвсем съзнателно, користно и тенденциозно „излъгах” брат ми да си я закупи, не смятам да бързам със смяната, а смело и безотговорно да „амортизирам” неговата. Последното го пиша, защото той чете форума и на всяко състезание ме заплашва, че повече няма да ми я дава.
Следващия клип беше най-силният ми коз в убеждаването му. Да видим сега след всичко написано дали бих могъл да „излъжа” и някой друг от Вас да си закупи Сянката...
http://www.youtube.com/watch?v=6178WHWi1hs
http://www.czub.cz/en/catalog/79-pis...01_SHADOW.aspx
Всеки, който се интересува от оръжия е чувал за твърдението, че доброто оръжие трябва да бъде като естествено продължение на ръката. Това чувство е строго индивидуално, но аз го изпитах веднага още при първия допир със Сянката. Тегло, баланс, спусък, мерни прибори, стрелба, презареждане и т.н. все неща който ми допадат до толкова много, че да определя Сянката, като перфектния за мен самозаряден пистолет.
Държа да отбележа, че не съм собственик на въпросното оръжие. То е притежание на моя брат, който в началото на година беше поставен пред вечния въпрос – „Какъв пищов да си купя?”. Като семеен консултант по оръжията основната тежест да намеря отговор на въпроса се падна на мен (като се замисля май само майка ми не го е задавала още, но при толкова оръжие в семейството, ако стане война безпроблемно ще я оборудваме и нея
).Изходните параметри и ограничения при избора на оръжие не бяха много строги. Идеята беше оръжието да позволява скрито носене, да бъде удобно за боравене, да бъде с що годе евтини боеприпаси, които да позволяват повечко стрелба, да става както за динамична и така и за прецизна стрелба и т.н. и т.н. все самоизключващите се условия поставяни като при избора на „всесезонни” автомобилни гуми, които да стават за всички терени.
В процеса на избор преминахме през почти всички възможни марки и модели. Вътрешно винаги съм държал на пълноразмерен, изцяло метален пистолет, но след първоначалното отсяване на бъдещия собственик останаха предимно компактни, полимерни оръжия – при пистолетите H&K P30, H&K USP Compact, CZ CP-01 Compact, CZ Duty и Ruger SR9 (всички в кал.9х19), а при револверите Ruger SP-101 (в кал.357Mag). Последния отпадна почти веднага от класацията, но си запазва лидерската позиция при евентуален избор на второ КНО. SR9-ката въпреки всичките си първоначални качества на безспорен фаворит отпадно още в момента, когато бъдещия собственик го хвана в ръце. Кофти изработка, кофти напаснати механизми, лопане, стържене и естествено характерния Safe action спусък (последното са малко камъни в градината на Глокаджиите, но те ще ми простят). CZ Duty си остана с усещането на прекалено пластмасов, но за сметка на това отличен избор за хора с бюджет под 1000лв. Другата крайност в ценови аспект H&K USP Compact въпреки всичките си положителни страни даде много слаба групираност на 25м (нещо логично при компактните оръжия и хората, които не са свикнали с тях). От останалите H&K P30 го имаше само във вариант L, а CZ CP-01 Compact, въобще липсаваше в магазинната мрежа. След бурни дискусии и леки резерви от моя страна по отношение на алуминиевата рама, CZ-то оглави класацията. Последва търсене, звънене на телефони и т.н., но не можахме да го открием никъде в България, дори и втора употреба. Освен това цената му беше доста висока спрямо качествата, които предлагаше, както и тези на конкурентите му в същия ценови клас. Въпреки липсата на ограничения в бюджета, моето мнение беше и си остава, че е безсмислено да се затварят много пари в едно оръжие, което в последствие да не може да се продаде и на половин цена. Това беше и причината да се оглеждам за нещо читаво втора употреба, а още от самото начало си държах на марката CZ и най-вече на обикновената 75-ца. В крайна сметка приложих цялото си красноречие и успях да убедя купувача да направи своя окончателен избор. Запазихме марката и визията, но малко променихме габаритите и модела. Просто Компакта порасна на Сянка – нещо като завой на 180 градуса, но вече в правилната посока(моята). Избрахме оръжие направено за стрелба и то за много стрелба.
CZ75 SP-01 SHADOW – или казано за по кратко и на български Сянката. Изцяло метален пищов - 1180гр. чисто „железо”. Единствените пластмаси в него са подавача и петата на пълнителя, както и направляващата на възвратната пружина. Последната всеки който реши може безпроблемно да си я смени с метална, с редуцираща отката и т.н., нещо което смятам за ненужно. Усилията, които понася въпросния елемент не са големи, а „оригиналния” откат е повече от приятен. Оригиналните чирени са от гумирана материя и въпреки, че са си достатъчно удобни почти веднага бяха заменени с по-ергономичните на Hogue. Това беше и си остава единствения тунинг на оръжието.
Какво прави впечатление веднага след като човек хване оръжието в ръка – масивен и много добре балансиран пищов. Центъра на тежестта му е изнесен леко напред с цел да компенсира отката при стрелба. Същия е много приятен – нито много остър, нито много мек, което позволява бързо повторно прицелване и дублети. Направихме проба с поставяне на допълнителен силиконов буфер, но същия бързо беше отстранен като ненужен. Дръжката е широка, което прави оръжието удобено за хора с по-големи длани като моите, както и улеснява хвата с две ръце.
Оръжието има уникален предпазител. Въпреки, че не харесвам и не ползвам предпазители при късото оръжие, точно този смятам за отличен. Освен, че е двустранно разположен самата му форма е предвидена да се използва като своеобразно легло за палеца и да принуждава стрелеца да обхваща оръжието с т.нар. „правилен” и еднообразен хват. Не се налага човек да мисли дали оръжието е обезопасено. Хванеш ли го с ръце просто палеца „автоматично” сваля предпазителя и оръжието е готово за стрелба. Комбинацията дръжка, лястовичата опашка и предпазител изключително много спомагат за бързото и еднообразно боравене с оръжието.
Калибъра, който избрахме беше естествено 9х19, който да позволява много стрелба с по-малък ефект върху бюджета. До колкото ми е известно засега Сянката се предлага само в този, но много скоро ще се появи във вариант за любителите на по-големите калибри. Настрела и още първата седмица премина 500бр., а за времето през което оръжието е в употреба е имало само една засечка („комин”). Патроните които ползваме са ППУ. Ако изключим остатъчните количества червен лак навсякъде по оръжието, нямам никакви забележки към боеприпаса и работата на оръжието.
Цевта е хромирана и не „полигонална” с 6 канала и дължина 120мм. Конструктивно е разположена възможно най-ниско така че оста и да има най-добра сходимост с ръката на стрелеца за компенсиране колебанията на отката. В тази връзка е станало възможно затворната рама също да стане по-ниска, но някои стрелци я определят като неудобна за бързо зареждане на оръжието. Личните ми впечатления не са такива. Чехите са направили доста удобно оребрение както в задната, така и в предната и част, а освен това мерника е доста висок и стабилен, което също улеснява зареждането както с две, така и с една ръка.
Мерни прибори – много удобна и практична фиброоптична мушка в червен цвят, която позволява бързо прицелване и стрелба при намалена осветеност (последното е особено актуално на нашето стрелбище
). Мушката се допълва от тактически мерник тип “Novak” оребрен в задната си част. Комбинацията от двете е перфектен избор за бързо прицелване, упражняване на стрелба с две очи, така и за прецизно прицелване.Спусък – широк, беличък и лъскав
. Форма позволяваща удобно поставяне на показалеца. Плавен ход по цялата дължина, без задръжки и с много къс “ресет” за бързи дублети. Твърдост не съм мерил, но позволяваща безпроблемна стрелба на DA. А Сингъла? Ах този сингъл!!! Просто приказка!!! Обираш свободния ход, леко дръпване и следва изстрел. Никакъв допълнителен ход, прагове и т.н. глупости. Чист спортен спусък, като на револвера ми. Това е постигнато с конструктивно премахване на пин блока на иглата. Сянката е единствената 75-ца от семейството без тази екстра.Бутонът за освобождаване на пълнителя е оребрен и доста издаден навън, така че да улеснява презареждането на оръжието. С натискането му пълнителя не само се отключва, но си пада свободно без да се задържа вътре в дръжката на пистолета. Същият бързо и безпроблемно може да бъде обърнат от дясната страна, за хора стрелящи с лява ръка.
Пълнителя е за 18 броя патрони, като в комплетка са общо 3 броя пълнители. Освен това в комплекта има и резервна бойна пружина, с нуждата от която по принцип ЧЗ-тата са широко известни.
Станалата задължителна в последно време релса “пикатини” също е на лице за всички, които искат да си монтират на оръжието фенерчета, ножчета, вилички, лъжички и т.н. аксесоари.
Покритие – това е може би единственото нещо което не одобрявам при Сянката. Като заклет фен на оксидацията, всякакви бояджийски истории и лакове ме дразнят. Е, чехите не са се допитали до моя вкус по отношение на оръжията, но явно са харесали цвета на моята Лада Нива и затова са покрили Сянката с проста черна матова боица
. С риск да си изкривя душата, ще кажа че същата не стои никак зле и ще си затворя очите за местата, където бояджийския пистолет е пръснал малко в повече, понеже те се виждат само при разглобяване на оръжието.Като цяло Сянката е едно прекрасно оръжие направено за стрелба. Носенето му и особено скритото такова, обаче е проблем. Габаритите и теглото му не са за подценяване. По-слаби и по-дребни на ръст хора биха били затруднени. Решението обаче има. Нарича се вътрешен кобур. Предлагат се отлични решения на Вега и Блекхоук. Никога не съм предполагал, че един такъв кобур, освен, че на практика прави възможно скритото носене на едно такова голямо оръжие, то би бил удобен и за ползване. Кобурът не затруднява изваждането на оръжието, като същевременно осигуравя много стабилно, сигурно и удобно за стрелеца продължително носене дори и през летните месеци на годината. Същия кобур на Сянката използвах и за носене на моя Ругер GP100.
Втория кобур с който оборудвахме Сянката беше израелски Фобус. Попадна ми изгодено един GL2 за Глок. С лек тунинг се получи един отличен „бърз” кобур за ЧЗ-то. Холдерите за пълнителите обаче са оригинални за ЧЗ, защото в тези за Глок пълнителите на ЧЗ-то хлопат и изпадат.
В крайна сметка CZ75 SP01 Shadow се оформи като личния ми фаворит при късите самозарядни оръжия. Ако някой ден реша да заменя Ругера с друг пищов, определено избора ми ще бъде Сянката. Но тъй като съвсем съзнателно, користно и тенденциозно „излъгах” брат ми да си я закупи, не смятам да бързам със смяната, а смело и безотговорно да „амортизирам” неговата. Последното го пиша, защото той чете форума и на всяко състезание ме заплашва, че повече няма да ми я дава.
Следващия клип беше най-силният ми коз в убеждаването му. Да видим сега след всичко написано дали бих могъл да „излъжа” и някой друг от Вас да си закупи Сянката...
http://www.youtube.com/watch?v=6178WHWi1hs
Коментар