Дървени покриви и покривни и конструкции

[madeinbg]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Това пък откъде-накъде?...

Не казвам, че не може... просто си има недостатъци. Металът е 100 пъти по-добър за такива конструкции (говорим за големи междуосови разстояния). Единственото е, че не носи уюта на дървесината

[Louis XIV]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Да допълня, че има много добра технология, която импрегнира дървесина чрез вакуум-налягане.
Третираната дървесина може да бъде защитена от 15 до 60 години. Налична е в София и излиза по-евтино от лакирането.

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Не казвам, че не може... просто си има недостатъци. Металът е 100 пъти по-добър за такива конструкции (говорим за големи междуосови разстояния). Единственото е, че не носи уюта на дървесината

Мисля, че е некоректно да се сравняват двата материала. Просто нямат база за сравнение за каквото и да е било. Дървесината си има своите качества и недостатъци, стоманата също. За големи междуосови разстояния метала е по-добър главно поради факта, че с него се работи по-лесно и от конструкторска, и от изпълнителска гледна точка. Нужни са знания и умения, които са масови и леснодостъпни, а оттам и по-ефективни от финансова гледна точка. Всичко това може да се направи от дървесина, но си трябва добър екип от съответните специалисти и най-вече някой да го поръча и плати. Но голяма конструкция изпълнена с дървесина е блаженство и тържество на инженерната наука и освен по-голяма функционалност буди възхищението на всички видяли я, дори и да не са специалисти. Някъде по компа имам снимков материал - ще потърся...
Виж колегата от Хановер какви неща е публикувал... Красота!

Намерих малко...

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Явно митовете са едно, а реалността е друга. Всеобщо е схващането, че дървен материал от Коми е по-лош от наш български. И до днес просто го бях приел за вярно....без да се замислям.
Правилно ли те разбрах - сибирски дървен материал е по-добър от нашия български ? Ако е така - научих нещо ново, коренно противоположно на досегашните твърдения .

Иглолистната дървесина от Сибир е в пъти по-добра като физико-механични показатели от българската. Основен фактор - видовото разнообразие и климата. Друг е въпроса, че голяма част от вноса тогава беше маломерна дървесина (под 30см в тънкия край на трупа), което не носи високи качества в дървесината. Но въпреки всичко - пак е по-качествена от нашата. Оттам се внасяше главно сосна - нещо като нашия бял бор(за това и в речниците се превеждаше като бор за по-лесно), но по-различен вид и по-добър по показатели от него, а също и лиственица (не мога да съм сигурен дали сибирска или европейска лиственица), която пък е и по-добра от сосната. Да не забравяме, че Венеция стои на сибирска лиственица повече от 300 години! А в Сибир имат и Сибирски кедър - най-добрата иглолистна дървесина въобще! Уникална е! В Северна Америка също имат и донякъде се доближава до качествата на сибирския, но сибирския си е друга бира.

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Дайте малко повече инфо за "технологиите", моля

Технологията е много проста - избира се нужния дървен материал във формата на трупи, разбичват се на талпи с нужните дименсии, сушат се по съответния режим до нужните параметри, заглаждат се двустранно на съответната машина до нужния клас на грапавост, ако е нужно минават през съответната машина за клинозъбно снаждане, нанася се нужното лепило по начин съответстващ на технологията, съставят се нужните пакети и се подреждат в леглото на съответната машина, задейства се машината, следи се за околната температура и след определено време се спира машината и се вадят вече слепените греди, които се оформят в нужните ни дименсии за крайна употреба. Ми това е...

[madeinbg]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Мисля, че е некоректно да се сравняват двата материала. Просто нямат база за сравнение за каквото и да е било. Дървесината си има своите качества и недостатъци, стоманата също. За големи междуосови разстояния метала е по-добър главно поради факта, че с него се работи по-лесно и от конструкторска, и от изпълнителска гледна точка. Нужни са знания и умения, които са масови и леснодостъпни, а оттам и по-ефективни от финансова гледна точка. Всичко това може да се направи от дървесина, но си трябва добър екип от съответните специалисти и най-вече някой да го поръча и плати...
Виж колегата от Хановер какви неща е публикувал... Красота!

Намерих малко...

Че не е коректно, не е... но тука говорим за големи конструкции и това кой материал е по-подходящ. Определено предпочитам дървесината, но някак си, не се е наложил в строителството на големи халета, производствени сгради или пък спортни зали, там където наистина трябва да се премостят големи разстояния. Говорим за строителство където дървото има само естетическа функция поради ограниченото си приложение. Другото което казваш, че е по-лесно, бързо и достъпно също не е за подценяване. Както и това, че металът може да бъде използван отново... докато дървесината може и да не се. И най-голямото предимство на метала, че не трябват снадки, лепене и т.н. а винаги можеш да получиш един цял елемент в каквато форма и дължина си пожелаеш

п.п. Това в Хановер ми обра точките.... но пак без метал не става.

[madeinbg]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Да допълня, че има много добра технология, която импрегнира дървесина чрез вакуум-налягане.
Третираната дървесина може да бъде защитена от 15 до 60 години. Налична е в София и излиза по-евтино от лакирането.

Автоклав ли имаш предвид?

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Автоклав ли имаш предвид?

Явно да...

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Че не е коректно, не е... но тука говорим за големи конструкции и това кой материал е по-подходящ. Определено предпочитам дървесината, но някак си, не се е наложил в строителството на големи халета, производствени сгради или пък спортни зали, там където наистина трябва да се премостят големи разстояния. Говорим за строителство където дървото има само естетическа функция поради ограниченото си приложение. Другото което казваш, че е по-лесно, бързо и достъпно също не е за подценяване. Както и това, че металът може да бъде използван отново... докато дървесината може и да не се. И най-голямото предимство на метала, че не трябват снадки, лепене и т.н. а винаги можеш да получиш един цял елемент в каквато форма и дължина си пожелаеш

п.п. Това в Хановер ми обра точките.... но пак без метал не става.

Ами аз не споря и отричам практиката с метала, пък не останах с впечатлението, че темата е за голямо хале, а за къща. Просто оспорих мнението, че "за дървени ферми е несериозно да се говори" и даже мисля, че представих потвърждаващ снимков материал. Имам и още. Ама няма смисъл. Пък и в края на краищата ако едно нещо може да стане лесно то защо да става трудно. Затова масово се ползва метал, което е нормално и аз не го отричам, но важно е да се знае, че има и други решения - нищо повече.

[Louis XIV]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Автоклав ли имаш предвид?

Точно това, и за мен е доста качествена обработка на дървесината.

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Точно това, и за мен е доста качествена обработка на дървесината.

Добре е все пак да се знае, че дървесината минала през автоклав не подлежи на последваща повърностна обработка с никакви други препарати - нито байцове, нито лакове и т.н. Каквото излезе от автоклава - това е. А препаратите от гледна точка на оцветяването са два - със зеленикав оттенък и червено-кафеникав оттенък. Ако не ви пасне за видимата част на дървесината - няма смяна на цвета. Аз ползвам минаването през автоклав главно на детайлите, които са невидими и остават в конструкцията на къщите. За видимите детайли ползвам други повърхностни обработки.

[madeinbg]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Добре е все пак да се знае, че дървесината минала през автоклав не подлежи на последваща повърностна обработка с никакви други препарати - нито байцове, нито лакове и т.н. Каквото излезе от автоклава - това е. А препаратите от гледна точка на оцветяването са два - със зеленикав оттенък и червено-кафеникав оттенък. Ако не ви пасне за видимата част на дървесината - няма смяна на цвета. Аз ползвам минаването през автоклав главно на детайлите, които са невидими и остават в конструкцията на къщите. За видимите детайли ползвам други повърхностни обработки.

Toва с двата цвята е нещо ново... но има и трети вариант, с масло Всъщност дори и да не може да се обработи после, може да се облицова с друго покритие. Самата процедура с автоклава не е ли скъпичка за малки неща като реконструкция на покрив?

Колкото до темата, да може би функцията на фермата и това че трябва да е в къща ми е малко странно и затова така реагирах.

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Това с двата цвята всъщност не е ново а е отдавнашна практика. Естеството на технологията, както и целта на приложение на дървесината след автоклав е такова, че никой не се интересува от цвета. Важното е да стане максимално издържлива за конкретната функция. С масло няма вариант. Единственото приложение за импрегниране с нефтопродукт е импрегниране с креозот в автоклав за траверси и телеграфни стълбове. И там никой не се интересува от цвета и естетиката е неуместна. Естетствено, че може да се облицива с всичко. Аз ги крия (според приложението) с гипсокартон, фиброциментови плоскости, ламперия, EPS и други. Дотолкова, доколкото категориите "скъпо" и "евтино" са относителни, то аз мога да преценя за себе си дали е така - всички скрити детайли, които са ми нужни и подготвени задължително минават през автоклав.

Да е странно - колко да е странно приложението да ферма от дървесина за покривна конструкция на къща...









































Не се заблуждавайте от металните планки и връзки - използват се, защото с тях е по-лесно, а не защото без тях не може.

[davc]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Ей, чак сега виждам тази тема - а тя интересна.
Вече доста се е понаписало по нея, набързо по някои моменти: Материалът, който ще се ползва наистина е основният фактор, вече е станало въпрос, че основно той е иглолистен и широколистен. Иглолистния е еднозначно и напрактика единствения нормално достъпен в момента. Разни вносни екзотики са неоправдани от финансова гледна точка. Факт е, че каналите във Венеция са укрепени с лиственица, но и е факт, че когато това е ставало, този град е бил финансов и икономически фактор в световен мащаб. Сибирският материал наистина принципно е по-качествен от нашия - много по-бавно растящ (плътен), правоствол и с не толкова дълбоки и изразени съци/чепове/чворове, но е много по-постен (по-малко смолен) от нашия, а това свежда до нула преимуществата му при традиционния начин на строителство тук. У нас практиката за допълнително импрегниране на материала за покривните конструкции е съвсем нова и все още поскоро изключение, отколкото правило - разчита се на естествената импрегнация на иглолистната дървесина от смола и терпентин (който параметър при сибирския "куца") и на танина в дъба.
Станало е въпрос и за подбора на материала и начина на добив, напрактика, при съвременната ситуация това са неща, които могат да се отбележат за обща култура и пълнота на изложението, но няма начин за практическа реализация. Дървесината се сече накрая на зимата, когато вегетацията е във възможния си минимум, пробират се прави, непосукани и минимално разклонени (за широколистните) дънери. Северният склон обуславя по-бавен растеж и съответно по-качествена дървесина. Когато майсторите са имали възможност, са си пробирали отделните дървета за конкретните детайли, със нужните извивки и пр. характеристики.
Класическият материал за покривна конструкция е бил дъбът, както вече стана въпрос - естествено импрегниран, а и предпазен от дървояди. Пирони са се ползвали, тези четвъртити в сечение елементи, за които се говори тук са си точно пирони - нефабрични, ковани. Сглобките са правени с дървени чепове, като правило "пресушен" дрян (чрез интензивно нагряване, непосредствено преди набиването), който е много еластичен и след като възвърне естествена влажност затяга много надеждно, пироните са само осигуровка. Конфигурацията на елементите от сглобките и реда на сглобяване на отделните елементи е такава, че пространствено-геометрично те не могат да се разделят, освен по обратният ред на сглобяването, което винаги се прави противоположно на посоката на действие на товарите, т. е. и без пирони, и без чепове тези възли са в състояние да функционират. Целият този майсторлък се обезсмисля от съвременните материали и технологии и си заслужава приложението само за реставрационни работи и при силно мераклийски проекти.
Авторът на темата неколкократно пита относно съединяването на плаващите ребра към майите (фиг. от мнение 37), ctef, спокойно разчитай на така реализираният възел. Ще се опитам да го опиша образно: Товарът е вертикален с посока надолу, прокарай мислен перпендикуляр от мястото на възела, ще видиш, че реброто се явява диагонал на получената фигура. Става ясно, че за да "пропадне", или трябва да се скъси (което е невъзможно), или да се помести майията в посока съседния скат (на което противодействат огледално разположените ребра), или реброто да се премести навътре в равнината на собствения си скат (което се предотвратява от обшивката на конструкцията). Това е популярно казано паянтова конструкция, а ако трябва да се изразя иначе - самоносеща, т. е. всеки елемент е част от конструкцията и има носеща функция. На мястото, разбира се може да се оформи и сглобка, но това означава зарязване на майията, а трябва да се има предвид, че всъщност ефективното сечение на целия елемент е равно на сечението на мястото на сглобката след зарязването, което означава, че цялата греда за майията трябва да е по-дебела - преразход на материал и отежняване на конструкцията. По-удачното решение е изпълнението със лаши - къси дъсчици, приковани на страничната плоскост на майията, отпред и отзад до мястото на прикрепване на реброто.

[CAESAR]

От: Дървени покриви и покривни и конструкции

Ако позволите да уточня нещо - смолата е много полезна за дървото, но е сериозен проблем за дървесината и не изпълнява никаква импрегнираща функция. Не предпазва нито от влага, нито от нападатели. (Говорим за иглолистна дървесина).

А практиката за импрегниране на иглолистна дървена конструкция съвсем не е нова. Просто не е масова, заради неграмотността на използващите я и това е всичко. А сибирската лиственица не гние и не се напада от вредители... Вот такие дела...