Понеже се оплаква народът, че било скука при Тойотите, да дам малко систематизирана информация за това как си прекарваме с дядо Владо времето напоследък (той по-усилено, аз, за съжаление, не толкова...)
Преди две лета, след кратка любовна история с Лада Нива, преминах на този камион (Toyota 4-Runner от '88 г.):
Получи ново окачване, правилни гуми и тъкмо започна да става на джип, когато почна да пие антифриз като полудял и Митко Фулдата излезе с тъжната диагноза "спукан блок". Междувременно ръждата го беше наяла здраво по купето, и нямаше голям смисъл да се съживява двигател, за да се търси и ново купе след година - така че зверът се заседя тъжно пред входа:
След няколко месеца чудене и търсене реших все пак да проверя следния донор:
На консилиума Митко Фулдата преслуша двигателя и каза "Важи!", дядо Владо поогледа тенекиите и рече "Може...", така че се метнахме в дълбокото. Междувременно някои дреболии като капак на двигател, хубавите джанти и задна врата се бяха поразпродали, ама кой ти гледа...
Първа среща на Белчо и Сивушка - дядо Владо гледа и се чуди в какво се е натресъл...
Белчо с правилните гуми от Сивушка, след първия си тест "у ряката":
Както се оказа, първоначалната идея да прехвърляме купе и двигател от Белчо върху шасито на Сивушка се оказа безсмислена - пресният швейцарски донор се оказа с абсолютно изрядни и поддържани агрегати, дори и климатикът след слагане на липсващ ремък тръгна от раз, без да се замисли. Така че остана само да изкърпим Белчо - т.е. да се сглоби от едно скъсано и едно изгнило купе трето, като ново - и да се прехвърлят разни екстри като окачване, газова, задна врата с механизъм... дреболии. И се почна:
Рязане, заваряване, напасване...
Маане с флекса и с четката по рамата до отмаляване, после ръждопреобразувател на Wuerth по всички повърхностни ръжди, после битум...
Кърпи, китвай, пръскай, шлайфай, китвай, пръскай, шлайфай, китвай, пръскай, шлайфай...
Но напредъкът дава надежда:
Връзването на газовата нещо се закучва:
Но пред техническия гений на дядо Владо омеква и тя, и двигателят скоро реве и на газ:
Инженерната мисъл на дядо Владо роди и други велики решения, но за тях по-нататък. Предстоят още доста забави - тенекии, предно окачване, обезшумяване на двигателния отсек и купето, пране и комплектоване на най-здравото от седалки и тапицерии, разширители на калниците и т.н. и т.н. Ако всичко върви по план или близо до него, след 3-4 седмици би трябвало гордо да изгреем с Белчо по републиканската мрежа и извън нея.
Преди две лета, след кратка любовна история с Лада Нива, преминах на този камион (Toyota 4-Runner от '88 г.):
Получи ново окачване, правилни гуми и тъкмо започна да става на джип, когато почна да пие антифриз като полудял и Митко Фулдата излезе с тъжната диагноза "спукан блок". Междувременно ръждата го беше наяла здраво по купето, и нямаше голям смисъл да се съживява двигател, за да се търси и ново купе след година - така че зверът се заседя тъжно пред входа:
След няколко месеца чудене и търсене реших все пак да проверя следния донор:
На консилиума Митко Фулдата преслуша двигателя и каза "Важи!", дядо Владо поогледа тенекиите и рече "Може...", така че се метнахме в дълбокото. Междувременно някои дреболии като капак на двигател, хубавите джанти и задна врата се бяха поразпродали, ама кой ти гледа...
Първа среща на Белчо и Сивушка - дядо Владо гледа и се чуди в какво се е натресъл...
Белчо с правилните гуми от Сивушка, след първия си тест "у ряката":
Както се оказа, първоначалната идея да прехвърляме купе и двигател от Белчо върху шасито на Сивушка се оказа безсмислена - пресният швейцарски донор се оказа с абсолютно изрядни и поддържани агрегати, дори и климатикът след слагане на липсващ ремък тръгна от раз, без да се замисли. Така че остана само да изкърпим Белчо - т.е. да се сглоби от едно скъсано и едно изгнило купе трето, като ново - и да се прехвърлят разни екстри като окачване, газова, задна врата с механизъм... дреболии. И се почна:
Рязане, заваряване, напасване...
Маане с флекса и с четката по рамата до отмаляване, после ръждопреобразувател на Wuerth по всички повърхностни ръжди, после битум...
Кърпи, китвай, пръскай, шлайфай, китвай, пръскай, шлайфай, китвай, пръскай, шлайфай...
Но напредъкът дава надежда:
Връзването на газовата нещо се закучва:
Но пред техническия гений на дядо Владо омеква и тя, и двигателят скоро реве и на газ:
Инженерната мисъл на дядо Владо роди и други велики решения, но за тях по-нататък. Предстоят още доста забави - тенекии, предно окачване, обезшумяване на двигателния отсек и купето, пране и комплектоване на най-здравото от седалки и тапицерии, разширители на калниците и т.н. и т.н. Ако всичко върви по план или близо до него, след 3-4 седмици би трябвало гордо да изгреем с Белчо по републиканската мрежа и извън нея.
Коментар