Tweet
Този уикенд го чаках с нетърпение. Първоначалните планове бяха да се раходим 3-ма души, все пишман фотографи, до Транфагарасан и Сибиу. Да ама не. Един по един другите окапаха и в крайна сметка останах соло.
Събота, 21 август 2010. Ставане рано, кафе, и на път. До ферибота в Оряхово (33км) стигнах преди изгрев, само че тук ударих първата греда - докато плащах, го видях да заминава за Бекет. Стана време за снимки.
След малко повече от два часа чакане, вече бях на румънска земя. Плана за деня беше Бекет-Слатина-Питещи-Куртеа де Агреш-Язовир Видрару-Сибиу (369 км).
Бекет - Слатина беше по разни третокласни пътища с не особено добър асфалт и много села, така че скоростта не беше висока.
Слатина-Питещи вече е друга бира. Дълги прави с леко изкачване, разделени с кратки спускания с по няколко завоя. И нито една неравност, с изключение на изкуствените преди завоите. Незнам дали някога в България ще направят толкова хубав път.
В Питещи вече започнах да се оглеждам за газостанции, понеже с една бутилка изкарвам около 230-240км. Всичките които видях бяха от другата страна на пътя (четирилентов булевард). С все по-голямо учудване подминах Питещи и стигнах до Куртеа де Агреш, а в бутилката все още имаше газ.
След като зредих в Куртеа де Агреш започна изкачването към Видрару. Завои, неравности, колона. Напук на цялата колона спрях за да снимам това:
По моста се минава за подножието на стената (който е гледал филма на Top Gear ще се сети - там, където спаха в колите), но за съжаление има бариера. Искаше ми се да отида.
Скоро се качих и до стената на язовира. Искаше ми се да поснимам малко и там, но беше някаква лудница. Всяко възможно местенце за спиране беше заето я от някоя Дачия, я от пълнолетен Форд или Опел. И много народ. На мачовете от българското първенство ходят по-малко хора. Прдължих нагоре, и колоната като че ли се разреди. До един водопад намерих къде да спра и извадих фотоапарата.
Точно до водопада имаше нещо като параклис - дървена конструкция с няколко икони, а в една изрязана тенекия от сирене имаше запалени свещи.
Продължих нагоре и в крайна сметка излязох над нивото на гората. Време е за снимки. Тук обаче се натъкнах на друг проблем - накъдето и да погледна, има какво да се снима.
Ето с това се придвижвах:
Последва преминаването през тунела. Бил най-дългия в Румъния. Вярно, 35 минути го минавах. А е дълъг цели 884 метра.
От северната страна обаче се разкрива ето такава гледка:
Човек остава с впечатлението че пътя е проектиран от Херман Тилке
Още снимки:
Ето как спирах за да снимам без да преча на движението:
Сега е време да се обоснова защо кръстих темата така.
Трансфагарасан е наистина красиво място, но е пренаселено. Докато се качвах и слизах почти непрекъснато бях в колона. А горе имаше хиляди хора. Прекалено е пренаселено за моя вкус.
Следва продължение - малко снимки от стария град в Сибиу, и след това алтернативата на Транфагарасан - Трансалпина.
Събота, 21 август 2010. Ставане рано, кафе, и на път. До ферибота в Оряхово (33км) стигнах преди изгрев, само че тук ударих първата греда - докато плащах, го видях да заминава за Бекет. Стана време за снимки.
След малко повече от два часа чакане, вече бях на румънска земя. Плана за деня беше Бекет-Слатина-Питещи-Куртеа де Агреш-Язовир Видрару-Сибиу (369 км).
Бекет - Слатина беше по разни третокласни пътища с не особено добър асфалт и много села, така че скоростта не беше висока.
Слатина-Питещи вече е друга бира. Дълги прави с леко изкачване, разделени с кратки спускания с по няколко завоя. И нито една неравност, с изключение на изкуствените преди завоите. Незнам дали някога в България ще направят толкова хубав път.
В Питещи вече започнах да се оглеждам за газостанции, понеже с една бутилка изкарвам около 230-240км. Всичките които видях бяха от другата страна на пътя (четирилентов булевард). С все по-голямо учудване подминах Питещи и стигнах до Куртеа де Агреш, а в бутилката все още имаше газ.
След като зредих в Куртеа де Агреш започна изкачването към Видрару. Завои, неравности, колона. Напук на цялата колона спрях за да снимам това:
По моста се минава за подножието на стената (който е гледал филма на Top Gear ще се сети - там, където спаха в колите), но за съжаление има бариера. Искаше ми се да отида.
Скоро се качих и до стената на язовира. Искаше ми се да поснимам малко и там, но беше някаква лудница. Всяко възможно местенце за спиране беше заето я от някоя Дачия, я от пълнолетен Форд или Опел. И много народ. На мачовете от българското първенство ходят по-малко хора. Прдължих нагоре, и колоната като че ли се разреди. До един водопад намерих къде да спра и извадих фотоапарата.
Точно до водопада имаше нещо като параклис - дървена конструкция с няколко икони, а в една изрязана тенекия от сирене имаше запалени свещи.
Продължих нагоре и в крайна сметка излязох над нивото на гората. Време е за снимки. Тук обаче се натъкнах на друг проблем - накъдето и да погледна, има какво да се снима.
Ето с това се придвижвах:
Последва преминаването през тунела. Бил най-дългия в Румъния. Вярно, 35 минути го минавах. А е дълъг цели 884 метра.
От северната страна обаче се разкрива ето такава гледка:
Човек остава с впечатлението че пътя е проектиран от Херман Тилке
Още снимки:
Ето как спирах за да снимам без да преча на движението:
Сега е време да се обоснова защо кръстих темата така.
Трансфагарасан е наистина красиво място, но е пренаселено. Докато се качвах и слизах почти непрекъснато бях в колона. А горе имаше хиляди хора. Прекалено е пренаселено за моя вкус.
Следва продължение - малко снимки от стария град в Сибиу, и след това алтернативата на Транфагарасан - Трансалпина.
И аз съм го запланувал този проход, но остава за следващото лято 
Коментар