Tweet
Признавам си без бой, че не съм прочел всички правила на форума...
и моля за извинение , че повтарям темата и тук, но чак сега видя този раздел.
а ето и самия пътепис
:
Здравейте, една от причините да се включа към този форум,беше нуждата от информация за пътуване от София до Ростов на Дон с кола.
Мога да заявя ,че целта беше на 100% постигната и хората с които съм се запознал до сега ,наистина много ми помогнаха със съвети и напътствия!!
Тъй като пътуването , е изпълнено на 50 % .) сега съм вече в Ростов на Дон, ще споделя моите впечетления. Надявам се да информацията да бъде полезна,ако някой минава по маршрута ,или през части от него и освен моите лични впечетления ще се постарая да предоставя важни факти за пътуването.
Тъй като част,от текста написах докато чаках по митници и граници, моля предварително за извинение ако съм допуснал грешки в граматиката и правописа...
Тук е само част от пътеписа, за колкото имах време, но скоро ще довърша..)
Маршрут София –Ростов на Дон
Както споделих наскоро, планирах пътуване от София до Ростов на Дон. Ето и малко съвсем „топли” впечетления..))
Маршрута до Русе не се нуждае от подробно опосание, всеки който е пътувал из България е запознат със особеностите на родните пътища. В Русе севсем лесно се следват табелите за Букурещ и се стига до Дунав мост.Там първо се плаща такса в размер на 12 лева за лека кола
( за бус и за камион не погледнах ), като може и да се дадат 6 Евро ( което май е малко
по-изгоден варинат ако навлизаме в подробности ). Следва смесен контролен граничен пункт където има Български и Ръмънски служители. Веднага след преминаване на Дунав мост има бензиностанция, където трябва задължително да се закупи Румънска винтка ( ROVINETE ) която струва около 13 Румънски Леи. Важно е да се знае ,че на бензиностанцията не приемат заплащане в Евро, трябва или да имате румънски пари или да платите с кредитна карта – там има ПОС терминал. Пътя до Букурещ предполагам също е познат на доста хора и не се нуждае от подробно описание. Нещо което е важно да се знае за Ръмуния – СПАЗВАЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СКОРОСТТА !!! Полиция има на много места и са доста стриктни. Доколкото зная варинатите като в България – „ Ами сега какво ще правим...??? „ не съществува..., няма корупция.
За минаването през Букурещ. Аз по грешка изпуснах отбивката за околовръстното, но минах през центъра на града – аз обаче имам „жокер” -навигация в колата с доста добра карта за Румъния. Доколкото зная околовръстното им шосе е тясно и доста натоварено и варината през центъра е за предпочитане, ако човек не се обърка.
Има една магистрала в посока Констанца, която доколкото разбрах не е завършена докрай. Аз не стигнах до края , тъй като отбивката за Галати ( или Галац според Бай Ганьо ) е преди това.А поската на моя маршрут е натам.
Следващото ниво пътища, което би трябвало да отговаря според категоризацията в България на ” Първокласен път” са добри в тази част на страната с редки изключения.
За последно бях ходил в Румъния преди около година съвсем за кратко , и тогава полицията там беше с разнообразни варианти на тяхното прозиводство – Дачия. За този път ми направи впечетление , че почти всички са с нови Дачия Логан комби, и предполагам със доста оборудване за залавяне на нарушители.
Пред мен се случи следната интересна случка...:
Черен Мерцедес S класа, се движеше доста бързо.., задмина ме със над 100 км ,може би 150..., в насрещната посока се движеше полицейска кола..., които след като видяха с каква скорост профуча смелчагата, обърнаха...., настигнаха го.... и доколкото видях започнаха да пишат нещо..)) изглеждаха съвсем безкомпромисни.
Не се сещам за нищо друго ,което да е специфично или важно за пътуването в Румъния. В Галати е хубаво предварително да се подготвите от къде се минава за границата, последния участък е по една улица със доста стар паваж и малко асфалт и разбира се дупки....
Аз се ориентирах добре, пак благодарение на подробната карта... ,която за жалост свършва заедно с границата на Румъния и Европейския Съюз.
След напускане на Румъния, което при мен мина относително бързо стигате до границата на Молдова. Там се подгответе за няколко неща..., чакане, комари и една такса, която не е съвсем непозната за нас Българите – Еко такса за преминаване през страната....??? Ако пътувате,както в моя случй през Измаил, минавате цели 600- 700 метра през тяхната територия,,, но такста си е такса. Приемат всяакави валути - $, ЕВро, Румънски Леи, Украински Гривни и разбира се Молдовски , който така и не разбрах как се казват. Процедурата разбира се е както бяха у нас преди около 10-15 години.., ходи се на 3 гишета за едно и също. Първо давате талона на автомобила на едно гише, кедето въвеждат данните, отивате на друго – което е едновременно каса и обменно бюро..., явно с идеята да се спести време.., но работят със стар матричен принтер,който е доста бавен.
ВАЖНО !!!!! Ако пътувате със кола която не е на ваше име, а е служебна – на фирма или се води на друг собственик , който не пътува със вас , задължително трябва да имате пълномощно – СПЕЦИАЛНО за АВТОМОБИЛА!!, което разбира се да е преведено на руски.
Не е задължително да го легализирате, може да бъде само офоциален превод. Разликата се състои в това, че при официалния превод се потвърждава верността на текста, а при легализацията се заверява верността на нотариалната заверка, подписи ,печати... и сигурно е доста по-скъпо, но което е по-лошо отнема повече време...., а на мен ми трябваше спшно.
Да се върнем към границите, оставате с впечетление , че сте приключили с Молдовската граница...., ‘Да,ама Не” както казваше Петко Бочаров. Дават ви едно малко листче с печат на него..,което е важно да се пази, защото се предава на друго гише, което е на територията на Украинския пункт, но се оказва че е към Молдовския. Намира се в една малка кабинка , която е срещу паспортния контрол на Украйна. Именно там комарите са най-жестоки..., няколко от тях се опитаха да отвлекат колата ми,пред погледа на митничрите..))
Украйна – докато чакате да приключите със Молдова е хубаво да поискате за попълване карта, във която вписвате лични данни, причина на пътуването, при кого ще отседнете ако е частно лице и къде. Още със паспортния контрол има игра на „котка и мишка” – : „какво носиш... нещо което е забранено да се внася в Украина...., през кой коридор искаш да минеш – Зелен или Червен, и ако е през зеления.. то защо”??? За пояснение – зеления корид е когато нямате нищо за деклариране – тоест не носите сума надвишаваща 10 000 Евро или нейната развностойност в друга валута( а за Украйна майче е 10 000 $), или други вещи които е предвидено да бъдат декларирани.., аз лично не съм се интересувал за Украйна има ли нещо специфично. След една такава сага, ако имате късмет да не ви накарат да вадите багжа си и да минава през скенара във съседното помещение почти сте приключили. Дават ви една бележка пак , със печат която ви служи около 500 метра ,докато стигнете до портал,отварян от един войник.
И на двете граници питат по няколко пъти ,ако за първи път влизате в държавата им със автомобил и искат да сверяват номерата на рамата..., при мен гледаха не там където трябва ,но останаха доволни..)).
Цялото мероприятие трае от 2 до 4 часа..., а разстоянието което изминавте, и пресичате 3 гранции е общо около километър..
За пушачите, знаете че когато влизате в границите на Европейския съюз имате право да внесете ДВЕ КУТИИ цигари..., можете да изнесете повече предполагам , но до един стек на човек. Цените на цигарите в Украйна са почти наполовина в сравнение с България. Не мога да кажа за качеството им , тъй като аз не пуша.
Стигнахме до цени. Валутата в Украйна са „Гривни”. Разменят се по курс 10 Гривни за едно Евро. Горивата в Украйна са евтини и приемливо качество.Цената на дизела е около 7 Гривни, в зависимост от веригата бензиностанции. Като на цяло на големите вериги е малко по-скъпо от колкото на малките... както навсякъде.
Аз ползвах гориво от следните вериги : УкрНефта, Мустанг и останах с добри впечетления за поведението на колата. Не забелязах разлика в мощността, може би защото доливах, а в БГ бях заредил Алпин Дизел на ОМВ.
Да се върнем на Влизането в Украйна. Почто веднага след като напуснете контролния пункт има няколко безниностанции. Работят денонощо и на УкрНефт , приемат плащане със кредитна карта. На Мустанг също. Аз заредих на УкрНефт и от там ме упътиха как се стига до Измаил.
Тук е моемнта да споделя, че имах късмет, още в Русе на бензиностанцията на Лукойл, да се запозная с Украинско семейство, пътуващо с колата си към Одеса и минали наскоро по този път. Въпреки ,че скоро беше минавал, шофьора пак попита за насоки.., и населеното място през което първо влязохме – не разбрах дали това е Рени или не..., е със ужасни улици!
По- скоро липсата им, много , наистина много дупки ,внимавайте !
Пътят който води към Измаил не е в добро състояние и също има много дупки, но за това има причина. При повишаването на нивото на Дунав е имало наводнения или от езерата които са около пътя.., така че погледнато от към добрата страна, макар и лош има път по който да се мине. На границата си говорих с други хора от Украйна,които препоръчаха този път като доста по-добър от Молдовския път в тази част. Останах учуден, че пътя към Измаил го няма на доста карти, но в NOKIA MAPS, го има и то доста точен.. ! Съвсем преди пътуването си взех телефон със навигация и останах учуден колко подробна е картата за Украйна!!!!! Първоначално идеята беше телефона да е „за всеки случай” но свърши чудесна работа.
В Измаил простигнахме около 23.00 часа и след малко лутане, стигнах до хотел Измаил – който разбира се, е в центъра на града. Цената е 250 Гривни ( 10 Евро) за двойна стая със топла вода и нещо като климатик. Топла вода има но „кондиционера” – по стария вариант на климатика, не се справи със жегата и накрая се наложи да го изключа и да отворя всички прозорци за да се опитам да заспя. Което за мен не беше лесно, попаднах там в петък вечер и младите хора преди или след излизане се разхождат и понякога са доста шумни. Хотела не разполага с обособен паркинг ,според разбиранията у нас, има няколко места пред сградта на хотела, но ако искате някой да нагледжа колата ви през ноща,се добавя малка сума – 20 Гривни.
Не зная дали има за какво да се притеснява човек,но при положение, че преди няколко седмици в София ми срязаха гума, пред един супер- и се чуствах по-спокоен ако някой наглежда колата. В хотела има и по-евтини стаи и ако е само за една нощ,като че ли е по-рационално да се избере по-евтин вариант. От луксозната стя, не съм ползвал нищо друго свена банята, леглото и хладилнка ( който беше голям и работеше добре). Ако не ви притеснява липсата на топла вода ,мисля че няма да усетите разликата между луксозната и обикновенната стая. Може би има и други хотели , но ние бяхме мнооооого изморени и нахапани от комари , така че се спряхме на най-лесния вариант.
На сутринта без дори да разгледаме Измаил потеглихме. Пътя в посока Одеса става все по-добър ,колкото се доближавате към по големите градове. Има разбира се различни участъци, но този който следва да се отбележи е преминаването за още един път през Молдова.
Този път става съвсем лесно, само ви дават една бележка, на която запсиват колко души сте в колата, и в края на тази част от пътя ,която се намира в Молдова просто връщате бележката, без никакво бавене.
До Одеса се стига за около 2-3 часа , в зависимост от пътната обстановка. Хората карат грамотно, даже мога да кажа приемливо бързо. Бях забравил че дори и по-старите коли могат да се движат толкова бързо. Автопарка в сравнение с този в България , е по-стар и разбира се има доста коли Съветско- Руско прозиводство. Но също така има и доста нови коли. Това което ми направи впечетление , че новите са предимно с големи двигатели, и предимно варианти за пазара на САЩ. Както казах горивото е евтино и хората не се притесняват да карат мощни автомобили. В разговора с хората , с които пътувахме разбрах , че имат доста данъци , което се отразява като повишение на цените на нови коли, но не съм навлизал в подробности.
Да се върнем на пътуването.
Като стигнете до Одеса, започвате да добивате представа за разликата във мащабите.
Украйна е доста по-голяма от България и движението е доста натоварено. Това което имаме по нашите пътища като колони и задръстване..., тук е в пъти повече..
Минаването през Одеса, е допълнително малко приключение.
Ако тръгнете по оковръстното им шосе, се пригответе за доста чакане, ширината му е крайно недостатъчна за потока движение който минава през него.
Състои се от по една лента във всяка посока ( както беше старото околовръстно в София) а потока е сериозен. карайте с повишено внимание. Освен многото постове на тяхната пътна полиция или милиция, трябва да гледате за дупки и за смотани шофьори.
Преди малко казах , че хората карат грамотно, но навсякъде където има струпване на много население , се намират всякакви... Одеса като население ми се струва , по-голяма от София.
Аз бих препоръчал, ако имате възможност , при преминаването на Одеса, да се влезне в града и да се излезне от другия край. Обикалянето по околовръстното ми отне около час и половина, почти съм сигурен , че би било по бързо през центъра на града.
Да се върнем на водачите, докато преминем се случиха няколко леки катастрофи - при тръгване и спиране, така че карайте с повишено внимание и ако имате възможност спазвайте добра дистанция.
От Одеса пътя се разклонява в няколко посоки. Може да се тръгне към Киев, но моята посока минаваше през Миколаев. В тази посока е така наречения крайморски маршрут.
Надявах се след Одеса пътя да се разтовари от движение, но нямах късмет. Движението си остана натоварено , а пътя си остана също така променлив. Има места на които разширяват пътя. Не зная кой ,как е свикнал да пътува , но ако ще спирате да почивате се оглеждайте добре. Дори и на пръв поглед големи бензиностанции, не винаги имат магазин и кафене както в България. Тоалетни има почти навсякъде, но на самата безниностанция освен каса за плащане друго няма. Има една верига - казва се МУСТАНГ- табелите са оцветени в зелено и жълто. Освен че имат магазин, в който има разнообразни стоки, там прадават и карти. Аз си купих атлас със карти на цяла Украйна.
Ако купувате карти, първо прегледайте какво точно ви трябва и какво купувате.
Картите са разделени по области, като всяка област е горе долу колкото България.
Цените на картите са сравними с цените в България. Атласа струваше някъде около 15 лева по мои сметки. ( когато се върна в България, ако някой има време да сканира всичките части и да ги качи в цифров вид , за да са полезни за всички нека да пише лс).
На тези бензиностанции има и какво да се хапне и кафенце да се пие. По пътя има много крайпътни заведения, но не мога да кажа нищо за качестбото на храната и за цените. Аз не спирах много, защото исках да стигна по-бързо до Ростов.
След Миоколаев, пътя завива към Керсон, и там трябва да внимавате кое разклонение ще ползвате. Макар знаците да се ясни, аз последвах съвета на хората с които се движехме, и се оказа че съм в грешна посока...))
Добре че , не бяхме минали повече от 20-30 км. В моята посока градовете през които преминах са Мелитопол и Мариупол, това са табелите които е добре да следвате за да стигнете до най-южната границата между Украйна и Русия до Черно море.
На повечето места има табели които указват ясно посоката, а в краен случай може да се пита, аз всеки път когато се налагаше питах служители на реда, които винаги бяха достатъчно услужливи. Посоката след Мариупол е Новоазовск.
Само още една интересна подробност, на някои бензиностанции ви питат колко гориво искате да заредите, и трябва да предплатите за да започне зареждането. Неудобно е ако не знаете,колко точно ви трябва за да напълните резервоара...
Аз се придържах към големите вериги бензиностанции, и плащане с кредитна карта.
Присъдата от банката ще разбера,като се върна в София..)))
Ако не броим малкото объркване, по вина на моите сподвижници, пътуването мина без никакви произшествия. Имах надежда ,че като стигнем до границата, нещата ще станат по-лесни.... , но иманно на границата ми разбиха всички детски мечти...)
Оказва се ,че в този сезон границата между Русия и Украйна е доста натоварена, хората пътуват на почивка, по работа и потока е доста голям. Граничния пункт е относително ,малък и чакането е доста....
Само за да стигнем до граничния пункт за излизане от Украйна,, минаха около 2 часа или малко повече. Излизането мина без никакви проблеми и спънки, или поне никакви които да запомня.Имаше един кисел служител, на паспортния контрол,но имайки в предвид условията при които работят и потока коли, е нормално човека да не е в добро настроение. В сравнение с влизането, нещата бяха една идея по лесни ипо-бързи.
Влизане в Русия !!!!
От тук може да се започне отделна история. Както при влизане в Украйна и тук се попълва имиграционна карта, паспортната проверка минава сравнително бързо.
И стигаме до "Солунската Митница"...!!!
Служителите на руските митници, могат да бъдат сравнени с това което се говореше за митничарите в България , преди 10-15 години...))
Съвсем не искам да критикувам, нашите митнчари, даже - напротив, искам да заявя, при последните ми пътувания в посока Европа, през Сърбия , нашите правят много добре впечетление!!! А след това пътуване в Русия, и разпоредбите които имат за оформянае на документите..., правилата в България ми се струват просто прекрасни..
1. При опит за преминаване на руската митница, всички руски коли преминават, а всички чуждестранни биват отбивани. Трябва да се попълни бланка, в два екземпляра разбира се, и ако не сгрешите при попълването... което е невъзможно, защото начина на попълване и логиката, са съвсем неразбираеми.., или поне за мен..
както и да е, попълвате бланката, и след това чакате пред една кабинка.
2.След като сте почакали доста време ( в зависимост от опашката) , имате шанса да влезнете в кабинката и да се срещнете лице в лице със служител.
Следва да отбележа, че човека при когото попаднах беше , много добронамерен, или поне така ми се стори. Попълни един милион формуляри в стар компютър, попита ме разни неща за пътуването, данни за колата, пробег...???? и разни други.
Оказа се, че дори след 6 опита, пак бях сбъркал нещо в бланката- подобие на митническа декларация. Човека съсвсем дружелюбно, каза че не е фатално и прие документа в този вид. Стигнахме до момент ,в който човека разпечата на една лепенка със знак ,подобен на бар код-петно, и го залепи на едната бланка.
3. Бар-код- петно - тази бланка с лепенката, е важно да се пази до излизането от страната.
4. Ако ще отсядате при приятели или роднини в Русия, ходенто по мъките продължава, важното което е свързано с този момент е, ДА ПАЗИТЕ бележката от паспортния контрол , с която се регистрирате по-късно. Мисля че се казва имиграционна бланка.
и моля за извинение , че повтарям темата и тук, но чак сега видя този раздел.
а ето и самия пътепис
:Здравейте, една от причините да се включа към този форум,беше нуждата от информация за пътуване от София до Ростов на Дон с кола.
Мога да заявя ,че целта беше на 100% постигната и хората с които съм се запознал до сега ,наистина много ми помогнаха със съвети и напътствия!!
Тъй като пътуването , е изпълнено на 50 % .
) сега съм вече в Ростов на Дон, ще споделя моите впечетления. Надявам се да информацията да бъде полезна,ако някой минава по маршрута ,или през части от него и освен моите лични впечетления ще се постарая да предоставя важни факти за пътуването.Тъй като част,от текста написах докато чаках по митници и граници, моля предварително за извинение ако съм допуснал грешки в граматиката и правописа...
Тук е само част от пътеписа, за колкото имах време, но скоро ще довърша..
)Маршрут София –Ростов на Дон
Както споделих наскоро, планирах пътуване от София до Ростов на Дон. Ето и малко съвсем „топли” впечетления..
))Маршрута до Русе не се нуждае от подробно опосание, всеки който е пътувал из България е запознат със особеностите на родните пътища. В Русе севсем лесно се следват табелите за Букурещ и се стига до Дунав мост.Там първо се плаща такса в размер на 12 лева за лека кола
( за бус и за камион не погледнах ), като може и да се дадат 6 Евро ( което май е малко
по-изгоден варинат ако навлизаме в подробности ). Следва смесен контролен граничен пункт където има Български и Ръмънски служители. Веднага след преминаване на Дунав мост има бензиностанция, където трябва задължително да се закупи Румънска винтка ( ROVINETE ) която струва около 13 Румънски Леи. Важно е да се знае ,че на бензиностанцията не приемат заплащане в Евро, трябва или да имате румънски пари или да платите с кредитна карта – там има ПОС терминал. Пътя до Букурещ предполагам също е познат на доста хора и не се нуждае от подробно описание. Нещо което е важно да се знае за Ръмуния – СПАЗВАЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СКОРОСТТА !!! Полиция има на много места и са доста стриктни. Доколкото зная варинатите като в България – „ Ами сега какво ще правим...??? „ не съществува..., няма корупция.
За минаването през Букурещ. Аз по грешка изпуснах отбивката за околовръстното, но минах през центъра на града – аз обаче имам „жокер” -навигация в колата с доста добра карта за Румъния. Доколкото зная околовръстното им шосе е тясно и доста натоварено и варината през центъра е за предпочитане, ако човек не се обърка.
Има една магистрала в посока Констанца, която доколкото разбрах не е завършена докрай. Аз не стигнах до края , тъй като отбивката за Галати ( или Галац според Бай Ганьо
) е преди това.А поската на моя маршрут е натам.Следващото ниво пътища, което би трябвало да отговаря според категоризацията в България на ” Първокласен път” са добри в тази част на страната с редки изключения.
За последно бях ходил в Румъния преди около година съвсем за кратко , и тогава полицията там беше с разнообразни варианти на тяхното прозиводство – Дачия. За този път ми направи впечетление , че почти всички са с нови Дачия Логан комби, и предполагам със доста оборудване за залавяне на нарушители.
Пред мен се случи следната интересна случка...:
Черен Мерцедес S класа, се движеше доста бързо.., задмина ме със над 100 км ,може би 150..., в насрещната посока се движеше полицейска кола..., които след като видяха с каква скорост профуча смелчагата, обърнаха...., настигнаха го.... и доколкото видях започнаха да пишат нещо..
)) изглеждаха съвсем безкомпромисни.Не се сещам за нищо друго ,което да е специфично или важно за пътуването в Румъния. В Галати е хубаво предварително да се подготвите от къде се минава за границата, последния участък е по една улица със доста стар паваж и малко асфалт и разбира се дупки....
Аз се ориентирах добре, пак благодарение на подробната карта... ,която за жалост свършва заедно с границата на Румъния и Европейския Съюз.
След напускане на Румъния, което при мен мина относително бързо стигате до границата на Молдова. Там се подгответе за няколко неща..., чакане, комари и една такса, която не е съвсем непозната за нас Българите – Еко такса за преминаване през страната....??? Ако пътувате,както в моя случй през Измаил, минавате цели 600- 700 метра през тяхната територия,,, но такста си е такса. Приемат всяакави валути - $, ЕВро, Румънски Леи, Украински Гривни и разбира се Молдовски , който така и не разбрах как се казват. Процедурата разбира се е както бяха у нас преди около 10-15 години.., ходи се на 3 гишета за едно и също. Първо давате талона на автомобила на едно гише, кедето въвеждат данните, отивате на друго – което е едновременно каса и обменно бюро..., явно с идеята да се спести време.., но работят със стар матричен принтер,който е доста бавен.
ВАЖНО !!!!! Ако пътувате със кола която не е на ваше име, а е служебна – на фирма или се води на друг собственик , който не пътува със вас , задължително трябва да имате пълномощно – СПЕЦИАЛНО за АВТОМОБИЛА!!, което разбира се да е преведено на руски.
Не е задължително да го легализирате, може да бъде само офоциален превод. Разликата се състои в това, че при официалния превод се потвърждава верността на текста, а при легализацията се заверява верността на нотариалната заверка, подписи ,печати... и сигурно е доста по-скъпо, но което е по-лошо отнема повече време...., а на мен ми трябваше спшно.
Да се върнем към границите, оставате с впечетление , че сте приключили с Молдовската граница...., ‘Да,ама Не” както казваше Петко Бочаров. Дават ви едно малко листче с печат на него..,което е важно да се пази, защото се предава на друго гише, което е на територията на Украинския пункт, но се оказва че е към Молдовския. Намира се в една малка кабинка , която е срещу паспортния контрол на Украйна. Именно там комарите са най-жестоки..., няколко от тях се опитаха да отвлекат колата ми,пред погледа на митничрите..
))Украйна – докато чакате да приключите със Молдова е хубаво да поискате за попълване карта, във която вписвате лични данни, причина на пътуването, при кого ще отседнете ако е частно лице и къде. Още със паспортния контрол има игра на „котка и мишка” – : „какво носиш... нещо което е забранено да се внася в Украина...., през кой коридор искаш да минеш – Зелен или Червен, и ако е през зеления.. то защо”??? За пояснение – зеления корид е когато нямате нищо за деклариране – тоест не носите сума надвишаваща 10 000 Евро или нейната развностойност в друга валута( а за Украйна майче е 10 000 $), или други вещи които е предвидено да бъдат декларирани.., аз лично не съм се интересувал за Украйна има ли нещо специфично. След една такава сага, ако имате късмет да не ви накарат да вадите багжа си и да минава през скенара във съседното помещение почти сте приключили. Дават ви една бележка пак , със печат която ви служи около 500 метра ,докато стигнете до портал,отварян от един войник.
И на двете граници питат по няколко пъти ,ако за първи път влизате в държавата им със автомобил и искат да сверяват номерата на рамата..., при мен гледаха не там където трябва ,но останаха доволни..
)). Цялото мероприятие трае от 2 до 4 часа..., а разстоянието което изминавте, и пресичате 3 гранции е общо около километър..
За пушачите, знаете че когато влизате в границите на Европейския съюз имате право да внесете ДВЕ КУТИИ цигари..., можете да изнесете повече предполагам , но до един стек на човек. Цените на цигарите в Украйна са почти наполовина в сравнение с България. Не мога да кажа за качеството им , тъй като аз не пуша.
Стигнахме до цени. Валутата в Украйна са „Гривни”. Разменят се по курс 10 Гривни за едно Евро. Горивата в Украйна са евтини и приемливо качество.Цената на дизела е около 7 Гривни, в зависимост от веригата бензиностанции. Като на цяло на големите вериги е малко по-скъпо от колкото на малките... както навсякъде.
Аз ползвах гориво от следните вериги : УкрНефта, Мустанг и останах с добри впечетления за поведението на колата. Не забелязах разлика в мощността, може би защото доливах, а в БГ бях заредил Алпин Дизел на ОМВ.
Да се върнем на Влизането в Украйна. Почто веднага след като напуснете контролния пункт има няколко безниностанции. Работят денонощо и на УкрНефт , приемат плащане със кредитна карта. На Мустанг също. Аз заредих на УкрНефт и от там ме упътиха как се стига до Измаил.
Тук е моемнта да споделя, че имах късмет, още в Русе на бензиностанцията на Лукойл, да се запозная с Украинско семейство, пътуващо с колата си към Одеса и минали наскоро по този път. Въпреки ,че скоро беше минавал, шофьора пак попита за насоки.., и населеното място през което първо влязохме – не разбрах дали това е Рени или не..., е със ужасни улици!
По- скоро липсата им, много , наистина много дупки ,внимавайте !
Пътят който води към Измаил не е в добро състояние и също има много дупки, но за това има причина. При повишаването на нивото на Дунав е имало наводнения или от езерата които са около пътя.., така че погледнато от към добрата страна, макар и лош има път по който да се мине. На границата си говорих с други хора от Украйна,които препоръчаха този път като доста по-добър от Молдовския път в тази част. Останах учуден, че пътя към Измаил го няма на доста карти, но в NOKIA MAPS, го има и то доста точен.. ! Съвсем преди пътуването си взех телефон със навигация и останах учуден колко подробна е картата за Украйна!!!!! Първоначално идеята беше телефона да е „за всеки случай” но свърши чудесна работа.
В Измаил простигнахме около 23.00 часа и след малко лутане, стигнах до хотел Измаил – който разбира се, е в центъра на града. Цената е 250 Гривни ( 10 Евро) за двойна стая със топла вода и нещо като климатик. Топла вода има но „кондиционера” – по стария вариант на климатика, не се справи със жегата и накрая се наложи да го изключа и да отворя всички прозорци за да се опитам да заспя. Което за мен не беше лесно, попаднах там в петък вечер и младите хора преди или след излизане се разхождат и понякога са доста шумни. Хотела не разполага с обособен паркинг ,според разбиранията у нас, има няколко места пред сградта на хотела, но ако искате някой да нагледжа колата ви през ноща,се добавя малка сума – 20 Гривни.
Не зная дали има за какво да се притеснява човек,но при положение, че преди няколко седмици в София ми срязаха гума, пред един супер- и се чуствах по-спокоен ако някой наглежда колата. В хотела има и по-евтини стаи и ако е само за една нощ,като че ли е по-рационално да се избере по-евтин вариант. От луксозната стя, не съм ползвал нищо друго свена банята, леглото и хладилнка ( който беше голям и работеше добре). Ако не ви притеснява липсата на топла вода ,мисля че няма да усетите разликата между луксозната и обикновенната стая. Може би има и други хотели , но ние бяхме мнооооого изморени и нахапани от комари , така че се спряхме на най-лесния вариант.
На сутринта без дори да разгледаме Измаил потеглихме. Пътя в посока Одеса става все по-добър ,колкото се доближавате към по големите градове. Има разбира се различни участъци, но този който следва да се отбележи е преминаването за още един път през Молдова.
Този път става съвсем лесно, само ви дават една бележка, на която запсиват колко души сте в колата, и в края на тази част от пътя ,която се намира в Молдова просто връщате бележката, без никакво бавене.
До Одеса се стига за около 2-3 часа , в зависимост от пътната обстановка. Хората карат грамотно, даже мога да кажа приемливо бързо. Бях забравил че дори и по-старите коли могат да се движат толкова бързо. Автопарка в сравнение с този в България , е по-стар и разбира се има доста коли Съветско- Руско прозиводство. Но също така има и доста нови коли. Това което ми направи впечетление , че новите са предимно с големи двигатели, и предимно варианти за пазара на САЩ. Както казах горивото е евтино и хората не се притесняват да карат мощни автомобили. В разговора с хората , с които пътувахме разбрах , че имат доста данъци , което се отразява като повишение на цените на нови коли, но не съм навлизал в подробности.
Да се върнем на пътуването.
Като стигнете до Одеса, започвате да добивате представа за разликата във мащабите.
Украйна е доста по-голяма от България и движението е доста натоварено. Това което имаме по нашите пътища като колони и задръстване..., тук е в пъти повече..
Минаването през Одеса, е допълнително малко приключение.
Ако тръгнете по оковръстното им шосе, се пригответе за доста чакане, ширината му е крайно недостатъчна за потока движение който минава през него.
Състои се от по една лента във всяка посока ( както беше старото околовръстно в София) а потока е сериозен. карайте с повишено внимание. Освен многото постове на тяхната пътна полиция или милиция, трябва да гледате за дупки и за смотани шофьори.
Преди малко казах , че хората карат грамотно, но навсякъде където има струпване на много население , се намират всякакви... Одеса като население ми се струва , по-голяма от София.
Аз бих препоръчал, ако имате възможност , при преминаването на Одеса, да се влезне в града и да се излезне от другия край. Обикалянето по околовръстното ми отне около час и половина, почти съм сигурен , че би било по бързо през центъра на града.
Да се върнем на водачите, докато преминем се случиха няколко леки катастрофи - при тръгване и спиране, така че карайте с повишено внимание и ако имате възможност спазвайте добра дистанция.
От Одеса пътя се разклонява в няколко посоки. Може да се тръгне към Киев, но моята посока минаваше през Миколаев. В тази посока е така наречения крайморски маршрут.
Надявах се след Одеса пътя да се разтовари от движение, но нямах късмет. Движението си остана натоварено , а пътя си остана също така променлив. Има места на които разширяват пътя. Не зная кой ,как е свикнал да пътува , но ако ще спирате да почивате се оглеждайте добре. Дори и на пръв поглед големи бензиностанции, не винаги имат магазин и кафене както в България. Тоалетни има почти навсякъде, но на самата безниностанция освен каса за плащане друго няма. Има една верига - казва се МУСТАНГ- табелите са оцветени в зелено и жълто. Освен че имат магазин, в който има разнообразни стоки, там прадават и карти. Аз си купих атлас със карти на цяла Украйна.
Ако купувате карти, първо прегледайте какво точно ви трябва и какво купувате.
Картите са разделени по области, като всяка област е горе долу колкото България.
Цените на картите са сравними с цените в България. Атласа струваше някъде около 15 лева по мои сметки. ( когато се върна в България, ако някой има време да сканира всичките части и да ги качи в цифров вид , за да са полезни за всички нека да пише лс).
На тези бензиностанции има и какво да се хапне и кафенце да се пие. По пътя има много крайпътни заведения, но не мога да кажа нищо за качестбото на храната и за цените. Аз не спирах много, защото исках да стигна по-бързо до Ростов.
След Миоколаев, пътя завива към Керсон, и там трябва да внимавате кое разклонение ще ползвате. Макар знаците да се ясни, аз последвах съвета на хората с които се движехме, и се оказа че съм в грешна посока...
))Добре че , не бяхме минали повече от 20-30 км. В моята посока градовете през които преминах са Мелитопол и Мариупол, това са табелите които е добре да следвате за да стигнете до най-южната границата между Украйна и Русия до Черно море.
На повечето места има табели които указват ясно посоката, а в краен случай може да се пита, аз всеки път когато се налагаше питах служители на реда, които винаги бяха достатъчно услужливи. Посоката след Мариупол е Новоазовск.
Само още една интересна подробност, на някои бензиностанции ви питат колко гориво искате да заредите, и трябва да предплатите за да започне зареждането. Неудобно е ако не знаете,колко точно ви трябва за да напълните резервоара...
Аз се придържах към големите вериги бензиностанции, и плащане с кредитна карта.
Присъдата от банката ще разбера,като се върна в София..
)))Ако не броим малкото объркване, по вина на моите сподвижници, пътуването мина без никакви произшествия. Имах надежда ,че като стигнем до границата, нещата ще станат по-лесни.... , но иманно на границата ми разбиха всички детски мечти...
)Оказва се ,че в този сезон границата между Русия и Украйна е доста натоварена, хората пътуват на почивка, по работа и потока е доста голям. Граничния пункт е относително ,малък и чакането е доста....
Само за да стигнем до граничния пункт за излизане от Украйна,, минаха около 2 часа или малко повече. Излизането мина без никакви проблеми и спънки, или поне никакви които да запомня.Имаше един кисел служител, на паспортния контрол,но имайки в предвид условията при които работят и потока коли, е нормално човека да не е в добро настроение. В сравнение с влизането, нещата бяха една идея по лесни ипо-бързи.
Влизане в Русия !!!!
От тук може да се започне отделна история. Както при влизане в Украйна и тук се попълва имиграционна карта, паспортната проверка минава сравнително бързо.
И стигаме до "Солунската Митница"...!!!
Служителите на руските митници, могат да бъдат сравнени с това което се говореше за митничарите в България , преди 10-15 години...
))Съвсем не искам да критикувам, нашите митнчари, даже - напротив, искам да заявя, при последните ми пътувания в посока Европа, през Сърбия , нашите правят много добре впечетление!!! А след това пътуване в Русия, и разпоредбите които имат за оформянае на документите..., правилата в България ми се струват просто прекрасни..
1. При опит за преминаване на руската митница, всички руски коли преминават, а всички чуждестранни биват отбивани. Трябва да се попълни бланка, в два екземпляра разбира се, и ако не сгрешите при попълването... което е невъзможно, защото начина на попълване и логиката, са съвсем неразбираеми.., или поне за мен..
както и да е, попълвате бланката, и след това чакате пред една кабинка.
2.След като сте почакали доста време ( в зависимост от опашката) , имате шанса да влезнете в кабинката и да се срещнете лице в лице със служител.
Следва да отбележа, че човека при когото попаднах беше , много добронамерен, или поне така ми се стори. Попълни един милион формуляри в стар компютър, попита ме разни неща за пътуването, данни за колата, пробег...???? и разни други.
Оказа се, че дори след 6 опита, пак бях сбъркал нещо в бланката- подобие на митническа декларация. Човека съсвсем дружелюбно, каза че не е фатално и прие документа в този вид. Стигнахме до момент ,в който човека разпечата на една лепенка със знак ,подобен на бар код-петно, и го залепи на едната бланка.
3. Бар-код- петно - тази бланка с лепенката, е важно да се пази до излизането от страната.
4. Ако ще отсядате при приятели или роднини в Русия, ходенто по мъките продължава, важното което е свързано с този момент е, ДА ПАЗИТЕ бележката от паспортния контрол , с която се регистрирате по-късно. Мисля че се казва имиграционна бланка.
Обещавам скоро да публикувам пътеписа за връщането.
Коментар