Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

    [quote=iai-bg;525649]

    Ние и казвахме кър. А за просенето-имахме следния пениз- нали уличните телефони най-накрая бяха по 5 ст., та ние обикаляхме с 5х1 и искахме да ни ги уедрят за телефона. И много рядко някой взимаше тия по една- да не му късат джоба. По-късно разбивахме апаратите за таксуване на колите. И асансьорите със стотинки...
    А вас джобили ли са ви?
    А помните ли, че ако спреш с колата до пътя и си набереш царевица примерно от крайпътната нива и те хванат, и не ти се размине, ти взимат колата?
    А помните ли пътя до морето? От София. Аз възстановявах два дена после. То сигурно затова картите за почивка бяха по 14 дни.

    Коментар


    • До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

      Тази тема така мило ме връща към страхотното ми детство, че продължавам със спомените.

      ...Живеехме в родната къща на майка ми - строена някъде около 1900г. (със сигурност беше измазана 1922г., защото това беше изписано на нея, а обичаят едно време бил такъв - като се измаже/завърши къщата, да се изписва годината). Кирпичена с 50-60 см. дебели стени и дървени ферми– лятото в нея беше прохладно, а зиме – топло, с изба в която лятото беше студено като в хладилна камера. Знаели са как да строят старите майстори! Измазана със смес от глина и слама, белосана – беше като бял лебед насред големия двор. С голямо огнище в централната стая, където огънят весело играеше, а баба готвеше вкусни манджи; помня като спираха тока, ползвахме освен свещи и газени лампи (мале, колко съм стара )... Отпред пред къщата имаше посадени 3 черници, нейни връстници, които бяха станали огромни и на тях падаше страхотна игра с другарчетата – то не бяха връзване на люлки, въжета по които се катерехме, а отдолу имаше купчина слама в която скачахме, някои от клоните бяха толкова дебели, че си постилахме черга и сядахме като на пейка да си приказваме...
      Та задния двор на нашата къща беше обрасъл като гора с див орех, черен бъз и лапад, а насред него имаше голямо крушово дърво – и беше трудно проходим и също любимо място за игри. Там с децата от нашата махала си бяхме направили тайна база (както казват сегашните деца), а по нашему – колиба. С другата махала воювахме ( и то доста сериозно) – играехме на различни племена индианци и те също си имаха тайна колиба. През деня си правехме стрели, лъкове, факли и стратегии за битки и нападения, като целта беше да се намери и разруши колибата на врага, а ако може да се вземат и пленници, а вечер воювахме. Един път противника намери нашата колиба, нападнаха ни като бяхме вътре – с камъни, пръчки, стрели и успяха да ни изненадат и да ни поразвалят колибата. Ние естествено се амбицирахме, хванахме едно мъниче от другата махала и къде със заплахи, къде с подкуп (лакомства) разбрахме къде е колибата на врага. Нападнахме ги също изненадващо и си спретнахме страшна битка, толкова се бяхме настървили, че се наложи да се намесят възрастните да ни разтървават, но след битката доста глави, ръце и крака бяха посинени и кървяха... Е, имаше и моменти на примирие, в които се играеше на криеница, гоненица, на въже, ластик, дама, стражари и апаши... Всеки път, след като си разкриехме колибите, се налагаше да ги местим – така последната ни колиба беше в едни храсти до дувара и къщата на съсед, а до нея имаше огромна купчина слама (в нея пък какви игри падаха, няма да ви казвам). И единия път като ни нападна врага, някой пусна запалена стрела – а правехме и това, топехме парцали в нафта, увивахме върховете на стрелите и ги палехме преди да стреляме – обаче стрелата попадна в купа слама.... и като пламна... Стана страхотен пожар, всички се разбягахме като пилци; добре, че някой възрастен видял огъня и веднага се обадил в пожарната, хората наизскачаха с кофи вода, разпънаха маркучи, започнаха да гасят, настана невъобразима паника. А къщата на съседа е досами горящия куп слама, само дувара ги разделя. И огъня аха-аха да обхване и къщата... за щастие пожарната дойде и успяха да го угасят, нашата колиба отиде естествено, но комшийската къща оцеля.
      И след това като се почна едно масово шамарене на "индианци"... нали знаете лафа: „от играчка-плачка”.
      Та това ни беше последната колиба и игрите на индианци продължиха, но без горящите стрели...
      ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

      Коментар


      • До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

        Първоначално публикуван от Ковача Преглед на мнение
        Е, аз имах "украйна",после и "балкан".
        Спомени!
        Пък аз съм бил "баровец"-започнах с "жабка",сгъваемо балканче,после второ....а баща ми още си сурка "диаманта" с щайгата отзад и има една ифа(велосипед)
        SUBARU LEGACY 2.2 4WD GX
        0878299791

        Коментар


        • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

          Я да изтупам малко прахта.
          Учих се да карам колело на Школник. Когато ходех на село играехме на Попляк (една игра с дървени пръчки) и търкаляхме колело от печката с извито арматурно желязо. Момичетата играеха на Лепендек (сега май игра на Дама се казва). Ние играехме на Стражари и апаши или на Фунийки. Правихме си лагерници и се пускахме без страх, че някой ще ни сгази. Стреляхме по врабчета с Четалчета и прашки. Като по-големи се събирахме да свирим на китари и да си говориме. Сега е другооо...........
          Животът е това, което се случва, докато ние кроим планове....

          тел. имаше преди, ама сега е в профила щото ...

          Коментар


          • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

            Прашки, фунийки. жмичка... Правехме си и пушкала- от приплескана на 1/4 дължина и сгъната на Г медна тръбичка, пирон и ластик + барут от кибритени клечки. Джобна прашка-убиец от тънък ластик, с 2 ушета, вързани на края, които се закачат на палеца и показалеца. Стреляше с пчеларски телени скоби- 10 стотинки за пликче, сигурно със 100-200 бройки. И ходехме на СЪКРУШАК по плодните дръвчета в градините на комшиите, които зрееха по-рано. Е-е-е-ех детство, детство мое отдавнашно.
            Ясен: ”в Наречен си лекувам нервите от форумното модериране...”

            Коментар


            • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

              А купуването на биберон от аптеката, разфасоването му и оставяне само на каучука, взимане на предното на един химикал и завързването с конец за биберона. А после газ до градската чешмичка и пълнене до горе и яко пръскане беше много яко
              Ами великите кръжоци в ОСО-то (ракетомоделизъм, авиомоделизъм и т.н.)
              А за фнийките да не казвам какво се случи със списанията "МОДА" и "Жената Днес" на майка ми
              А за почивките на море на бунгала и тенекиите сложени на огъня със извадени през деня миди от татковците мммммм
              А великите радиа VEF и SELENA, телевизора Рубин 714/Д, дето се оправяше с удар от горе и просто нямаше шанс да ти го откраднат защото 2-ма човека едвам го носеха
              Ами нафтовите печки голяма работа бяха.
              Ходенето вечер я до плод и зеленчука я до бустана на края на града да си "вземем" диня и пъпеши.
              Колелата "Лястовичка", "Зайка"
              Грамофони, Магнетофони и култовия двукасетачен касетофон с шарени копчета (забравих марката)
              Фото апарат СМЯНА 8, SKINA
              Пълненето на кюфтета в буркани да има за ядене на почивката или на море или на планина

              Коментар


              • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                Първоначално публикуван от koko__2002 Преглед на мнение

                Грамофони, Магнетофони и култовия двукасетачен касетофон с шарени копчета (забравих марката)
                Интернационал..
                Мария Стоева 0889 82 51 и 87.

                Коментар


                • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                  Колко време ни даваха да съсипя антената и да си направя 4-цевка... Фунийките бяха голяма игра, чак не мога да повярвам, че вече никой не я практикува. Определено е по-ефтино от пейтбол и другите подобни. Имаше някои дето слагаха и кърфици уви. Аз пък си имах мишена и след като открих, че иглите за спринцовки летят много добре и се забиват супер си тренирах на сухо...

                  Коментар


                  • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                    Хубава игра ставаше с фунииките но после улицата побеляваше от хартията. Ама тогава кво ни е пукало за чистотата. Я кажете някои спомня ли си две консервни кутии свързани с дълъг канап ?
                    Последно редактирано от aldr; 18-06-12, 16:15. Причина: допълнение
                    На нас клиренс ни трябва , не скорост

                    Коментар


                    • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                      GSM-те имаш предвид май, ама по-добре ставаше с пластмасови кофички.
                      подаръци за мъже от FACOM
                      промоция на читави инструменти

                      и на хоби такива

                      тел. О879 Ч8Ч 2З5

                      Коментар


                      • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                        Фунийките стават по - добре с лак за нокти - лакира се само върха.
                        Аз вчера обяснявах на 8 годишния ми син какво е 21............
                        Сега си играят пдобни игри с топка, ама все пак доста различни... И по лесни, струва ми се. и никой не знаеше какво е 21

                        Коментар


                        • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                          А знаете ли какво е пампор ? Жокер - ползва се зимата .
                          На нас клиренс ни трябва , не скорост

                          Коментар


                          • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                            Първоначално публикуван от aldr Преглед на мнение
                            А знаете ли какво е пампор ? Жокер - ползва се зимата .
                            Ползва се целогодишно, и няма общо с детските игри от времената, коментирани тук.

                            Това е технология за смъкване на дървени трупи - от сечището, до удобно за товарене място.

                            Сваляне " на пампор " или на влак - е патент на родопските дървосекачи, от което е произлязло името на известно курортно селище.... леле как звучи Пампорово, значи...

                            За справка - Хайтов.

                            Коментар


                            • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                              Вени не знаех за този вариант , но явно дървените шейни за 7-8 човека които правехме са копирани от дърварите.
                              На нас клиренс ни трябва , не скорост

                              Коментар


                              • От: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                                Всъщност Пампорово е от Райчо Пампора. А доколкото съм учил едно време, връзвал магаретата като вагони, пък тогава на влаковете викали пампор и от там му излязъл прякора. Нещо такова беше, ако не ме лъже паметта, учил съм го в ИМТ преди 20 години
                                Не е луд, който яде баницата.... Кучето си лае, кервана си върви... ДОКОГА?
                                Форд Фокус 1,4 1999 г., Крайслер Гранд Вояджър, Corvette C5
                                ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X