Исландия 2011

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго; Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги; в момента, в който стигаме изворите, започва да вали



















природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

пътищата през Kjolur





пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки; мервам нещо, претичващо пред гумите; скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника; третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя; докато ги приближаваме, тя вече се връща





животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите; единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим.

отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто; носи го за ухото, а не за вратлето







оставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.







тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011



по пътя на долу спираме в Highland Cafe и, докато чакаме да ни приготвят супа, попадам на брошурка за seal watching – мястото е савсем близо до къмпингчето ни, от другата страна на залива; става късно, но ние решаваме да се разходим; реката, образувала залива



по средата има черни наносни плитчини, които са резерват и до тях няма път; трябва да ги обходим, та се оказва не чак толкова близко



на това място имаме и някаква точка на трака; стигаме до нея





Hvitserkur е името на странната скала, а легендата разказва за трол, който е бил заварен от изгрева и превърнат в камък от първите слънчеви лъчи.



в залива се виждат някакви странни точици, зумвам:



връщаме се на предишната отбивка и слизаме пеша до брега

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

извитите стърчащи от водата неща са стадо тюлени, спящи в плитчината; от отсамния бряг с увеличението на фотоапарата успяваме да видим това (ползваме фотото вместо бинокъл)

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

докато се взираме в отсрещния браг, покрай нас, на отсамната страна на заливчето, патрулират няколко тюленчета; пазачите на стадото













кротваме се на плажа и в момента, в който спираме да правим тигели по брега, пазачите губят интерес и изчезват някъде







следва...

[//Радо//]

От: Исландия 2011

Изключителен пътепис!!!
Самата природа е интересна въпреки че не бих живял там.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the fjordland - ден 9, 02.07.2011

от пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава; на бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас; когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland”



привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад; в съзнанието ми този ден ще остане като Дългото пътуване по западните фиорди…

няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари; речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките; копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева; слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия; пътят към тях





облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега; там започват водопадите на края на диска…

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

най-сетне достигаме Dransnes – началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите; в градчето има летен фестивал

нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут; общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета; пътят, по който предстои да минем, за първи път е бил асфалтиран през 2009 г., а по североизточния ръкав пътища няма, изобщо, никакви…



Западните Фиорди на Исландия са сред топ дестинациите на Lonely Planet за 2011 – the most famous unknown place in Iceland

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

покрай атлантическите води, преди да пресечем шийката на недостъпния ръкав

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

случаен водопад





някъде по пътя спираме в малка ферма с музей, посветен на овцевъдството; жената, която ни посреща и приготвя обяда, ме пита дали искам да нахраня двете осиротяли агънца, за които се грижи – и аз грейввам; излизаме от сградата, тя извиква нещо и две малки кафеви топчици моментално изникват иззад ъгъла

няма такова щастие, честно

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

през повечето време имаме усещането, че се движим някъде над 2000 м. надморско равнище, а всъшност сме едва на 20

[g.milusheva]

От: Исландия 2011































тук сме готови да разпънем палатката; облаците, които цял ден се сгъстяват над главите ни, шурват веднага, след като разбират за нашето намерение

[g.milusheva]

От: Исландия 2011





































преди да осъмнем в Patreksfjordur, сме изминали над 600 км по криволичещите пътища, разминали сме се с не повече от 4-5 превозни средства, всичките ни впечатления са станали на каша, не сме савсем сигурни от къде сме минали и кое къде беше…. усещането от този ден, обаче, ще помним дълго



следва...

[choko]

От: Исландия 2011

Уникално,нямам думи.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the birds' realm – ден 10, 03.07.2011

ставаме порядъчно късно и се отправяме към края на полуострова, където се надяваме да видим едно специално пиле...