От брега на морето, до устието на Тимок

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Такаааа, до къде бях стигнал...Бело Камъне. Мястото е разкош, местоположението - стратегическо, в сърцето на същинска Средна гора.
Пристигаме по мръкване, ключовете от къщата, тоца се включва от карта. Много модерно, още повече - непрактично. Неа топла вода, хич. Докато чакаме благината на цивилизацията, разтоварваме от джиповете нещата, които ще са ни необходими, свалям барбекюто, приборите, раниците с чисти дрехи. После свалям и хладилника - монтирания в къщата явно е по-малък, с елемент на Пелтие и единствения живот, който виждам в него е вентилатора. Бръмчи, но нищо не се случва... включвам моя. Разпалвам барбекюто главно да претопля останалите от вчера мръвки, плюс 6 чатала наденици наум /всуе, пак почти всичко остана за нататък/. Продължава да няма топла вода. Техника щял да дойде след половин час. Докато го няма, уплътнявам времето със смяна на изгоряла крушка в банята. То че няма топла вода, поне да е светло. След час става ясно, че топлата вода няма да я бъде, сменяме къщата. Отново карта за ток, чекай още малко. Опукваме салатата, мръвката остава почти не пипната. Почти полунощ е, опашки пред баните - 2 бр. Къпя се към един, изпирам си прашните и потни дрехи, лягам последен, завесата пада одма.

Сутрин, изгрев, нов ден, всичко е прекрасно.




Кафе. Свиквам общо събрание.
- Нещата са такива - за днес има много за каране. Предварителния план бе за бивакуване около Братия. Ако го следваме, сега требе се натоварим, казваме чао и ако нещо по трасето ни спече, жертваме точките за гледане и хукваме да търсим бивак. А има и доста за гледане в близост, което можем да оставим за утре, при положение че нощуваме пак тук. Предлагам да останем още една вечер в Бело Камене.

Ми, прие се, аз самия бях убеден в доводите. Единствения недостатък бе, че на следващия ден ще караме по асфалт до Пирдоп за да наваксаме, после пак на трака към Е-Ком. А и избягвах предполагаемите неприятности с пазачите на Асарел Медет, пътя за хижа Братия минаваше през оградите им. Жално ми бе и за Манзул и Хайдушкото кладенче, ама аз самия, бях минавал от там и спокойно можех да пропусна /няма и много за гледане/.

Днешния ден бе предвиден за хижи и придвижването между тях. Първата част от трака даже я бях планирал за предния ден, но голямото забавяне около калето Мътеница и Кози грамади го остави за днес. Първа е хижа Чивира - голяма, спретната, изоставена и в момента - разграбвана.



Виждате дъските дето се подават от приземния етаж - прясна работа. Това са легла.

Нека ви кажа нещо за хижите по Средна Гора. Почти всички са строени, облагородявани и поддържани от големите соц. предприятия наблизо - ВМЗ Сопот и Асарел Медет Панагюрище. Огромни хижи, ползвани за ведомствени цели. Не сме държава, знаете, нали... Това богатство, този труд, спомени и ОБЩЕСТВЕН КАПИТАЛ е оставен на разрухата на времето и набезите на кумано-печенежките орди. Не е само Чивира, днес ще видим още две такива, а от предните ни експедиции си спомням същата тъжна участ на Устра и Огражден. Мамка му.

Пътя до хижа Чивира.




Фотосесия около самолета, естествено.












Не снимах оглозганите бунгала, някога пионерски лагер, днес биха били летен... Миналата година обаче все още имаха покриви.


Поемаме към хижа Средногорец.





Хижаря го няма, няма да пием чай. Продължаваме към връх Богдан.







На връх Богдан, след стръмното изкачване, по придобит навик се натрисам на пътека. Просто в един момент, трасето изведнъж се свива до около 25 сантиметра, а за разкош, в тревата отстрани кротко спят скални късове, абе камъни.







Ще трябва да намеря път до трака. Жоро ме навигира между камъни и дупки:





По-нататък следват изоставената и опожарена хижа Богдан, екшън с коловози и камъни, светилището на траките Пересатица, изоставената хижа Барикадите... ще събирам видео пак вечерта /снимките отдавна са качени/.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Спускането от Богдан продължава по показаната вече пътека, после през гората, където избираме от къде да минем, така до хижа Богдан, където мерваме разрушеното и продължаваме по вече видими следи.




Тъй като трасето, което съм предвидил за отпадналата Братия, включвам в днешния ден две точки, инак предвидени за него - светилището Пересатица и хижа Бунтовна. Това хубаво, но след хижа Богдан, при стръмното спускане, по пътя ни посрещат враждебно настроени коловози. Ще трябва да си навигираме.




Дам, накрая се окантарих и се наложи Жоро да ме дръпне назад с лебедката на патрола. Бием вдясно през папратта За жалост, не бях достатъчно предпазлив. Папратите, охолно живеещи на слънце и бяха се извисили на метър и двайсе - трийсе и стърчаха с повече от педя над предния капак. Внимателно взех да ги поря като параход Саргасово море, докато не се натресох. После ги видях - чудесни камъни, радост за всеки геолог, стърчащи на 50-60 сантиметра. е тука се изходих на ювелирната работа на Бакалов, който преди няколко месеца ми подмени праговете с усилени профили... Скъсах левия и го поповдигнах леко с 2-3 санта до оптималната височина 45 санта. Ако го нямаше профила от Живко, сигурно щях да събера вратата поне с една трета. А, щях да забравя - звука на мотора стана като на пистова бегачка, за този на Ф1 ми трябваха още няколко коня, няколко стотин.



Сигурно забелязвате в края на клипа - пак гризнах дръвчето. За да никнат така жизнерадостно папрати, какво им трябва?
Да, там се оказа блато. хем спрях като нагазих, реших да заобиколя по-отгоре, но очевидно не се изтеглих достатъчно назад /а можех/ и погрешно реших да маневрирам. Грешка - леко на кантар, после светкавично се окопах. Пак лебедка и пак назад.

Как да е, слизаме в ниското, където трасето се пооправи. Гармина пак изтърва трака. Забивам като цел хижа Бунтовна - тя е действаща и доста приятна, разстояние 12 км по права, рутиране - 85 км. Мхм, няма да стане, айде на Пересатица, там ще сдъвчем нещо от тенджерата.
/видеа няма да мачкам и качвам, поне не този месец/




Тук с моравото е планирания трак от Мапсорса. Жълтото е GPS трака от камерата /затова е правата отсечка, не е снимала там/. Видимо, до връх Богдан и след него сме минали през нищото, според офроуд картата на гармина, 2015/2. Другата разлика - на юг - влиза в плана за трасето към Братия, само Бунтовна артиса.

Стигаме до Пересатица.















Тия древни траки, очевидно са знаели как да дресират големите камъни, не като мен, да ги боря с прагове.
Продължаваме към хижа Барикадите - поредната огромна хижа, оставена на произвола и грабежите.




Видно е, че мястото също е било тракийско светилище. Само дето е било малко модифицирано за нуждите на червената религия.




Ето и останки от древен комунистически жертвеник:




А от сенките ни следят десетки невиждащи очи:


























Между другото, толкова горски агоди на едно място... Не бях ял толкова от дете. Многоооо.

Обръщаме гръб и поемаме към Бяло Камене по друг път, виещ се в усойната гора. Големи, мазни локви, патрола по едно време щеше да пуска блокажа. Изведнъж, встрани от пътя се очертава познат силует. Пак тракийско светилище, но няма сведения за него.












Снимките от деня - на по долния линк. Гадовете, администриращи Фликър, са резнали опцията да се споделя слайдшоу, сори за което.

https://flic.kr/s/aHskg8M7xb

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Следя ви с огромен интерес,колеги.Няма да се размине без щети по машините,дано са по-дребни.
Браво!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Сутринта ставаме рано досъбираме багажа и го товарим по джиповете. Чака ни дълъг път, първоначално със спирки за гледане на забележителности, Гошо и Кара искат да разгледат Копривщица, аз ще използвам времето за да позакърпя витарата в Пирдоп, трябва да допълним хранителните запаси и от там - дълъг и труден път през Балкана през Мургана и Мургаш, чак до планирания бивак около Осеновлаг. Напускаме Бяло Камене и се насочваме към Стрелча, от където да продължим към Копривщица.

Първата ни планирана спирка е тракийската могила Жаба Могила. На лесно място е, около 400м от асфалтовия път, добре указана е с табели. Ранко е, изправяме се пред нея - решетка... викам си - май ще пропуснем.




Но вратата беше оставена отворена и имахме късмета да разгледаме на спокойствие.











От там, продължаваме към останките на крепоста Стрелац. Малко трудно налучках пътя, навигацията ме подведе, но после се светнах, че по трака имаше "брод", та сякохме реката и поехме в правилната посока. По реката имаше страхотни места за бивакуване, ще знам за в бъдеще. Тия пусти крепости все са по баири, мамка му - стигнали сме до пътеката нагоре. Аз абдикирам - от предните два дни катерене, колената ми даваха настойчиви признаци че трябва да бъдат пазени. Бях се понадул, а се оказа че едно от забравените нещица са ми мазилата, хем се знам. Нагоре тръгват Кара, а аз връчвам отново апарата на сина ми и му казвам че ще гледам крепост този път от снимки.




Тва е снимало детето. Какво друго има - ще разбера някой друг път, евентуално. Трябва да гоним график, Марин, който днес трябва да се присъедини в Пирдоп, отдавна е по пътя. Спестявам другите спирки и директно качваме към Копривщица. Отново оставям апарата на Вали, който с Гошо и Кара остават да разгледат града и забележителностите му.





Хъм, позната фмилия.















Ние с Жоро, отпрашваме към Пирдоп директно, където ще осребрим жокера от предния ден "обади се на приятел". В случая, Любчо Ангелов ни чака с приповдигнат повдигач, влизам в бокса и вече съм горе. Мхм, пробит ми е ауспуха и тръбите са разместени в лещите. Завари ме за нула време, някой друг път ще оправям лещите. Я, Марин е тук, събрахме се войводо, радост и трескава проверка на траковете - всичко е наред, поне с неговата навигация. Гошо и Кара се бавят, използваме времето да заредим с провизии. Докато се върнем, вече всички са строени и готови. Взимаме си сбогом с Любо, мен ми е криво, че не можахме да му обърнем внимание, а само го ползвах да закърпя ауспуха... но много път напред, а трасето е непознато. Още повече, започва да прикапва, а Стара Планина напред е потънала в черни облаци. Някъде там вали, да му се не види, а на там сме тръгнали. Тръгваме към Църквище, от където да бием Кашана и поемем по черно към Мургана и Елаците. Веднага щом отбихме по черния път разбрах, че ще е дълго и стръмно изкачване. На Гармина трака беше отбелязан с Н, което значи повишена трудност. Повишена, повишена, колко да е повишена, че ще е стръмно - ясно. караме в дъжд, през гора и стръмни наклони. След около 2-3 километра обаче, гората остава назад и сме в подножието на оголените била на Балкана.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Тука взе да става интересно. Явно голия баир е подпомогнал дейно ерозията, която е превърнала пътя в предизвикателни коловози с остри камъни. Придвижването стана мъка.




Клипа е 10 минути, последната е най-интересната. Избрах по-стръмния път, защото в другия имаше доста сериозни коловози и щяхме да се наиграем на лебедки, ако има къде да се връзваме. Е, и на избрания не мина без това - след мен Тойотата на Марин на няколко метра от края на най-стръмния участък взе да подскача на място и да не ще да качва нагоре, чуш. Обърнах витарата, подпрях лявата гума на най-достолепния камък, който намерих и пуснах лебедка. Не стигна. Е те тука му направих сефтето на новия колан от Валимар - Боре, мерси за което. Стария колан беше малко вехт за такъв джип и при този наклон.
Щях да пропусна - при тия скоци и подмятания, скъсах пружина. На седалката. С извинение, задника ми се чувстваше като в детско цукало, но пък в замяна на това - придобих къде-къде по-голяма устойчивост. Скоро Спарко не ми требе.
А, явно пак съм скъсал семерингата на раздатката, взех да пропушвам, а при Любо беше чисто.




Моето камъче е онова пред борчето вляво. А над Средна Гора, от където идваме, вече вали... Тук пък яко се раздуха, времето очевидно не бе съгласно с плана ми днес да сме на палатка.

Продължаваме на горе. Веднъж преборили височините обаче, пътя се пооправя и позволява сравнително по-бързо придвижване. Голяма грешка - подминавам отбивката за верния трак, навигацията ме е рутирала от другаде. Това разбираме след време, когато се изсипваме на остатъците от асфалт, някога формирали пътя през прохода. Точно тук Гошо казва че е счупил задния диф. Не изглежда на това, вярно, има цикличен шум, но не ми прилича на диф, Марин мисли че е каре. Че има нещо счупено - има, ама какво е - не е сигурно. Решаваме да продължим през прохода - и без това сме подминали с 5-6 километра вече отбивката, а и с това тракане... Ще свием нейде пак на трака. Голяма грешка - разбираме го едва като влизаме в Етрополе. Добре де, отклонихме се доста, ама сме се придвижили по асфалт, значи поне не сме закъсняли от графика. Минаваме Правец и продължаваме на запад, за да се върнем на трака към Витиня.

О, срам, ние сме на магистрала! Баси, до къде я докарахме. Ами до Витиня, до къде... Пак сме на трака.

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

През това време, аз подготвях Тераното, събирах багажа, който както винаги надвишаваше обема на машината значително... , и получавах почти всяка вечер инфо за гореописаните премеждия.Така съжалявах, че нямам възможност да се присъединя малко по-рано към моите приятели и да изживеем тези моменти заедно.
Нищо...още малко търпение си казвах...северозападна България е наша...
П.П.Давай Весе, аз съм готов със снимките от нашето участие в експедицията и очаквам да стигнеш до момента в който и ние станахме част от нея!
Поздрави!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Знам.
Аз смятам да пусна Марин напред с повествованието вече, а от следващия ден - и теб.

От Витиня, продължаваме по горска магистрала. Пътя е подозрително облагороден в началото, даже има бетонни колчета отстрани, вместо горска мантинела - явно нещо ще се прави тук. Дали някаква нова ветрогенераторна станция няма да издигнат в тази прекрасна гора?
Пътя е сенчест и калничък, кара се леко и с удоволствие. Първата ни спирка в този участък е връх Мургаш. Качваме се до метеостанцията, където ни посреща нейния стопанин - Алберт Петров, метеоролог.




Правим си фотосесия:







Интересен скелет е опнат на стената



А гледката е фамозна:
















Спускаме се от Мургаш, оставяйки бира и хляб на Алберт и продължаваме към Осеновлаг, където съм планирал бивака.




По-нататък, малко екшън имаше при изкачването на вр. Рудешки камък, стръмничко изкачване, точно предните гуми стъпиха горе и почнах да буксувам, ужас, връщане назад няма, щото няма и спирачки. Педала заварен, с мъка издрапах. Марин, вече горе, ми казва - Весо, предното ти не работи.... А ся, яхме го... Слава богу, просто съм забравил да включа единия хъб и съм си карал безгрижно и уверено на Мургаш

Гледка разкош:




Сина снима през прозореца от време на време.




Започва спускане към хижа Лескова, преди Осеновлаг.





Хижата е малка, изглежда добре:




Отвън има спретнат навес мечта:




Единствения недостатък - никакво място за бивак. Продължаваме нататък, докато намерим подходящо място. И Марин го намери - страхотна гледка - в далечината се вижда Мургаш, оставаме тук. Утъпкваме тревата с джиповете, което води сина ми до див възторг, явно ще става дрифтаджия и разпъваме. След малко се задават две АТВ-та. Изключително приятна среща, оказват се наши хора - колегата Алексдевил и брат му, с които правим приказка на крак и бира. Хубаво беше да поостанат и около масата ни, но времето бе напреднало и се смрачаваше, а тях ги чакаше път.


Снимките от деня:

https://www.flickr.com/photos/vesur/...57656521541642

[vesikirova]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Радвате душата ми момчета и ме връщате по места, които съм обикаляла с раница на гърба като ученичка - леле това беше преди сто години.
Хижа Барикадите едно време беше страхотно местенце с много посетители и огласяна от детски гласове, защото беше една от спирките по традиционните за времето преди 1989 година екскурзионни летувания. Чакам с нетърпение продълженията на приключенията ви. Нека са безвалежни и безаварийни!

[zzlatev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Още-още, искам да видя Понор и Ком, че давах разни акъли на Марин, ма другия път аз ще ви Водя

[Vili4ka]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Страхотия просто! Много хубав пътепис!

Още-още, искам да видя Понор и Ком, че давах разни акъли на Марин, ма другия път аз ще ви Водя

Другия път може и ние да дойдем, Злати!

[zzlatev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Вили, ние веднъж със Събин преди години вършахме там със старата му Тойота, страхотно място е. Ще идем, само кажи кога, и за еднодневни излети е върхът. Аз ходя поне веднъж годишно.

[Vili4ka]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

С удоволствие!

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

На работа съм, денят започва с неприлично високи температури! Налага се да съм навън с колегите, в главата ми се въртят мисли за утрешният ден когато ще съм някъде там на 1500м надморска височина, с две думи хлад! Движа се като ударен от мълния, а в главата ми все същите мисли! Телефонно позвъняване; "Минка, ние сме..............." (Весо), ах как започвам да пощурявам!! В главата ми нахлуват все по ужасни мисли за скапаната Държава в която живеем, въпросът бе да съм от самото начало с моите приятели но уви, явно ще се включа по късно - за мое съжаление изтървах много!
Настъпи денят, срещата беше в Пирдоп. След бързото събиране на багажа и 15-минутно събуждане на малкия, вече бяхме на път - най накрая, кеф - пътуване мечтано цяла година, среща със стари приятели, какво му трябваше повече на човек!!
По пътя, се чухме по телефоните: "Ние тръгваме, среща в Пирдоп - 8-ми канал на станциите". За мое учудване взех участъка Стара Загора - Пирдоп, много бързо- макар, че с времето бяхме доста напред! На центъра на Пирдоп веднага ни посрещна Любчо Ангелов, от телефонните ни разговори с Весо разбрах, че ще ремонтират витарата в неговият сервиз. Понеже пристигнах доста рано, Любчо ме заведе до сервиза, а от там изпратих на Весо координати на местоположението му. Остана време да разгледаме с малкият града, направи ми впечатление чистият въздух и доста по ниските цени от тези в Стара Загора!

След час, по станцията се чуват все по ясно Жоро и Весо, ясно вече са в сервиза!
Welcome friend - най накрая се събрахме! След провала на миналогодишната експедиция поради разминаване на отпуски, тази среща ми беше доста емоционална!
По телефоните от самото началото на експедицията, разбрах от Весо, че има проблем с навигацията-не рутира по трака който е задал. Бях се подготвил вечерта преди да тръгна с част от траковете, в моето нуви, но за съжаление не бях ги прегледал в googleearth и MapSource за по голяма детайлност!
При нувитата има проблем при качване на рутовете картите трябва да са еднакви на MapSource и GPS-са, иначе се получава голямо омазване!
Любчо е готов, изчакваме витарата на Жоро, и потегляме към връх Мургана, от доста време искам да снимам рудник Елаците от върха, точно сега е момента!-Да ама Не!
От Църквище на горе, гледам трака доста хард! Ха имаме лебедки няма страшно!
Весо води колоната, дърветата свършват, коловозите стават все по големи! На места витарата на Весо буквално вървеше с вратите напред, аз втори! На едно място заседнах поради рязкото изкачване и дълбоките коловози- Тойотата застана на кантар, предна лява гума във възуха, задна дясна и тя-съчетано със стръмният наклон на пътя нямаше потегляне! Казах на малкия да слиза от колата и да тръгва пеш бавно нагоре, извиках Жоро по станцията да остави нисана малко по надолу и да се качи на предният капак за баланс, участъка не позволяваше да се разминат два джипа за да се ползва асистенция от друг джип! Малко на зад и при добра навигация излязох от проблемното място!



След мен караше другият Жоро, с витарата! С навигация от моя страна и всичката гас витарата издрапа нагоре!



Дойде и ред на Жоро с нисана.
За съжаление нямам снимка, за което съжалявам много! И по трялните шампионати на Стоян Францов, не съм виждал това животно да се изправя така: Нисана буквално беше само на една гума (задна дясна), Жоро при пускането на блокажа и раздаването на всичката гас, предницата отскача във въздуха, задите гуми започват да превъртат-понеже задната дясна е в коловоза се закопава и потъва, смесено и със страничният наклон лявата задна и тя остава за част от секундата във въздуха! След още една маневра мина благополучно! Браво Жоре!
Поемаме нагоре по трака.

По станцията се чува Весо,: "хващайте ляво". Добре си викам, видях стръмният участък, Ванка (синът ми) слизай тате. 2-ра бавна но 2-метра преди ръба окопава се заради насипа и неможе. В такива моменти много ми липсва блокажа на тази тежка машина (отлежава на масата ми в гаража) и допълнителният товар от около 400кг в багажника направиха изкачването ми невъзможно! Весо, жокер брат... казвам по станцията!
След изтеглянето, дойде ред и на витарката на Жоро, първи опит неуспешен



Явно се уплаши от лебедката, и на вторият път беше горе! Жоро с нисана нямаше проблеми!
Най накрая на равно място, поемам по трака с малки грешки заради GPS-те!
Жоро- "Нещо се чува от витарата"!, Жоре дай да погледна според мен е каре, но трябва да я вдигнем на крик за да сме 100% сигурни. Мисля, че е заден диф!-ми отговаря той! От Иван Попов, съм чувал, че предимно се чупят предните дифове и късат карета, но за заден диф........! Хм вдигам рамене, на бивака ще вдигаме на крик и ще гледаме, идва дъжд трябва да гоним време........!

От Витиня към мургаш, се разкриха уникални гледки! Ето за това мечтаех през последните работни дни преди отпуската ми! Вече съм в мои води!







На връх Мургаш! Чувам забележка от Жоро (с Нисана), "не снимате джиповете!!! - Жоре ето!



Видях, че и Весо е щракнал същият момент!

На върха



Малкият на седмото небе, по точно в облаците



Погледнах трака, пътят продължаваше в тази посока



Заприказвах се с Алберт, за зимните условия тук! Разказа ми доста интересни неща! Зимата снега стига до плочата над вратата която виждате (приблизително над 3м):



Поемаме на пред, върхът остава зад нас - красиво!



Гледките са страхотни зареждат човек само с положителни чувства!





Решихме с Весо, аз да водя понеже моите тракове на GPS-не правеха проблем, ето къде ни заведе поредният, стръмно спускане пътят свършва:





Весо тук се изкачи само на задно.....



...... а, Жорето се чудеше как е възможно това от една витара



Докато на други, не им пукаше, че тати е забрави да вклюи хъбовете



Отново в облаците



След малко лутане за бивак, открихме перфектно място настаняване и разпъване на палатките. Срещу нас връх Мургаш, от дясно южна България, от ляво северна! Такава гледка докато си пиеш бирата, си е чиста мечта за някои хора!

Ех какъв ден само..... и то първи за мен!

На сутринта, беше под 10 градуса! Ето това търсех, но на малкият хич не му беше забавно





Решаване на маршрута за деня





След чая с нетърпение очаквах да тръгнем към новите дестинации които, Весо беше начертал за деня...........

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок


Таман си мислех, че или си говоря сам, или сам съм карал.
Минка, кристални снимки, радост за окото, брат. А и разказа ти чудесно допълва накъсания и задъхан мой - благодаря ти за перфектното включване!

Сега се сещам за двете благини, които демонстрира в бивака над Осеновлаг. Едната - донесените дървени турбо въглища, две шепи от които изпичат за нула време 50-60 пражоли. Другата - онова сладко пет литрово кенче бира, пълно с висококачествена старозагорска бира /едит: за кратко беше пълно/.

Аз, честно да си кажа, откак се включи, съвсем оставих апарата, знаеш, пейзажите не ме възторгват /да ги снимам/, а и като дойде и Любо - за какво да снимам, имам си и аз вече придворни фотографи ))