E, измислихме го с Дончо. И добре си поиграхме днес.
Май досега не ми се беше случвало да рина сняг толкова много ...
Решихме сутринта да врътнем едно маршрутче на територията на "Дефилето ендуро тийм", което Дончо не беше карал, пък на мен ми стои в раздела "Недовършени" (то пак там си остана де ...).
Като теглих сега чертата - някъде към 20-на километра по черно.
Денят в Стара планина беше чудесен и предлагаше "отлични условия за туризъм"
Отначало и снежната покривка беше тънка, та не създаваше никакви проблеми ...
Както си карахме мирно и тихо по пътя - така и се натресохме насред бойния ред на една ловна дружинка. Ту зад едно, ту зад друго борче изплуваше по една фигура с пушка в ръце и мрачна физиономия ...
Ей, ако погледите можеха да убиват - нямаше да има кой да го напише това. Гаранция ...
Все пак не се чу да свистят куршуми, така че си минахме "на пръсти" и си продължихме по нашия си трак.
По пътя пред нас вече имаше само следи от животни, но не и от гуми ...
Лека - полека стигнахме до едно местенце, на което и миналата зима си поиграхме - стръмно изкачване, с дълбочък коловоз на най-стръмното, а сега тези хубавини бяха гарнирани и от девствена снежна покривка, която вече не беше такава след нас ...
Та се почнА - Първи дубъл ...
втори дубъл ...
трети дубъл ...
обаче накрая стана на нашето ...
Мдааа. Миналата зима на това място с Галопера дърпах лебедка, защото машинката не можа да преоре последните метри с дифа.
Сега пак бях с тежък джип, само че "плугът" беше по-мощен и с повече екстри, а и повдигнат на 33-ки ...
Беше ред на Дончо да направи своите опити ...
На този терен само 31-ци и LSD не стигнаха ...
Така че се наложи да се дръпнат 1-2 лебедки ...
С помощта на лебедката дълбоката оран с диф се получи по-добре ...
Като поприпках насам - натам по баира, който в стръмната си част не беше от най-подходящите за пешеходци, стигнах до извода, че навигаторите трябва много да се уважават ...
Като свършихме работата направо си ми трябваше почивка.
Пък местенцето не беше лошо за кратка пауза - хубав сняг, слънце, приятна температура ...
След почивката бяхме готови да продължим ...
Последно редактирано от Чавдар (V93); 02-08-17, 00:49.
А продължението се получи интересно. Поляната, през която минаваше пътят, беше позатрупана със сняг - тежък, мокър и с коричка отгоре ...
Е тук такова снегоринене падна ...
Яка засилка и ... минавам метър, два, цяла дължина на колата ...
После - назад, за ново засилване. Ама не става да се дръпнеш няколко метра. Не и докато не се утъпче снегът в пробитите коловози. Защото иначе всеки опит за тръгване предизвиква движение в посока надолу ...
Което наложи многократно яко връщане назад за да може да се набере скорост и да се преодолеят поредните 1,2,3,4 метра ...
Постепенно пътят придобиваше този вид ...
След доста възвратно-постъпателни движения си пробихме път през тази поляна и продължихме нататък.
Тук-там също имаше кратки схватки с някоя пряспа, но никакви по-сериозни затруднения.
На едно спускане усетих, че май съм се поокопал лекинко ...
Всяко завъртане на колелата започна да сваля Патрула надолу ...
Е, това вече беше сериозен стимул човек да се пребори с мързела си и да вземе да свали "асфалтовото" налягане на гумите до по-подходяща за терена и условията величина ...
Дончо също се включи да помага, че работата е доста пипкава, особено като си със скрити вентили ...
А през това време навигаторката се любува на красиви гледки ...
След сваляне на налягането, в работа влезе и лопатката ...
След тези наложителни действия, Патрулът просто си излезе без да се дърпа ...
И добре направи, че напред беше и едно изкачване ...
Последно редактирано от Чавдар (V93); 02-08-17, 00:51.
Баирът, който си вижда в дясната част на снимката ни чакаше нас ...
Миналата зима бяхме карали по един път, който подсичаше баира от ляво. Ама днес като го огледахме, това, което видяхме, не ни хареса.
Изглеждаше ни, че по този път има навяти твърде дълбоки преспи, които щяха да са трудни за пробиване. А, ако случайно някоя от джипките се подхлъзнеше извън пътя, връщането й на него щеше да е проблематично - ни над, ни под пътя имаше дървета. Просто гол баир.
Поради това решихме да се пробваме по другия, нанесен на картата път, който катереше баира. Там снегът изглеждаше да е по-малко.
Че беше по-малко - беше. Ама пък беше и достатъчно за да направи качването на баира нелеко занимание.
Отне ми близо половин час лашкане напред - назад и яко въртене на всичките 4 гуми за да успея да пробия коловоз и да изкатеря Патрула над най-стръмния участък, след който и снегът като да беше по-малко
Сега трябваше и Тойотата да се пребори с изкачването. Което обаче се оказа не толкова лесно, колкото си мислех.
Въпреки прокараните коловози Дончо видя зор. Леката снежна покривка и тревата под нея май дойдоха твърде голяма лъжица за устата на "Кобрите" ...
Сцеплението, което осигуряваха гумите, беше крайно недостатъчно за да се придвижи Тойотата нагоре и в крайна сметка отново прибягнахме до лебедка. Поради липса на подходящо дърво се наложи Патрулът да се върне надолу и да играе ролята на котва. Ама поне колани за теглене и шекели си имахме предостатъчно ...
Със задружни усилия успяхме да качим Тойотата на баира. То не е като да имахме и особен избор де. Пред нас - избор от катерене на баир и борене на преспи насред гол склон. Зад нас - пак баир, който спуснахме преди това. Достатъчно стръмен и с достатъчно дълбок сняг за да ни откаже от опити за връщане назад ...
Хубаво го качихме това връхче, ама веднага след това се забихме в дълбока пряспа, затрупала пътя, минаващ току под най-високата му точка ...
По-рано през деня също ми се налагаше да пробивам път, но тогава при всеки опит се минаваше поне метър, че и два, че и по цяла дължина на джипа. А тук - ядец! Все едно се бутам в стена и я минал 10 санта, я не ...
Не беше кой знае колко голяма пряспата - към 15-20 м, ама нещо не ми се копаеше "от тук до полунощ" ...
На Дончо - също, поради което той предложи да потърсим обход извън пътя, през най-високата точка на върха.
Разтъпкахме се, огледахме терена и видяхме, че има вариант да финтираме пряспата.
С малко усилия се изкатерихме най-отгоре ...
Полюбувахме се за малко на луната ...
а след това с ляв завой започнахме спускане надолу по едва забележимите следи от път. Бяхме решили вече да се ориентираме към приключване на разходката по най-краткия път към асфалта, че, ако бяхме продължили по планирания маршрут, можеше още да си пробиваме път през снега ...
Слава богу, не се натъкнахме на други дълбоки преспи и след 1-2 стръмни спускания ...
излязохме на утъпкан от други джипове път, по който се спуснахме в Лесков дол.
Планираният маршрут пак си остана непреминат, но явно това трудно ще стане в зимни условия. В същност, може би ще е достатъчен още един снеговалеж за да стане преминаването с джип по този трак почти невъзможно.
Та, това е. Приятна разходка се получи. Беше истинско удоволствие човек да избяга от софийската мъгла!
Последно редактирано от Чавдар (V93); 02-08-17, 00:52.
Ааааах как ви завиждам (благородно). Като гледа снимките..... слънчице.... а в София отврат, мъгла.
През зимата често ще е така - в София - смрадлива мъгла, а горе в планината - слънце и чист въздух.
Така че, недей да завиждаш, ами хайде в гората с нас!
Последно редактирано от Чавдар (V93); 24-12-07, 10:24.
Айде след след празниците да сформираме по-голяма група и да атакуваме трасенцето пак!Ама да тръгнем рано,че не ми се прибира пак в 2h. в София
Ами ни акъл ни пречи, ни образование. Но снегът по високото наистина е доста и е много гаден - като бетон е станал. Ако вАлне още малко и ще стане хептен тегаво положението.
А в такива условия група, по-голяма от макс. 5-6 джипа, си е почти гаранция за прибиране след полунощ ...
Ами като сме заплеси и онзи ден не си разменихме номерата на GSM-ите ...
През зимата често ще е така - в София - смрадлива мъгла, а горе в планината - слънце и чист въздух.
Така че, недей да завиждаш, ами хайде в гората с нас!
прав си много тьпо се получи ама ништо де другия пьт
Коментар