Tweet
Привет, чак сега намирам време да кача снимките от една разходка, която дълго време ми бе желание да реализирам. Тя стана факт началото на тази година, в първата част на януари месец.
Става въпрос за нощно качване до връх Мургаш (Западна Стара планина) и посрещане на изгрева.
Идеята ми се зароди преди 2 години, тъй като често посещавам това място в планината, поради близостта му до столицата. Поддържам приятелство с хората, работещи в метереологичната станция на самия връх, които също ме подканяха и уверяваха, че си заслужава. От връх Мургаш съм се наслаждавам на много залези, които обикновено са дежурен завършек на моите фотописи. Единствено изгревите , които съм посрещнал в планината се броят на пръсти.
А си заслужават не по-малко от красивите залези. Преминаването от нощ към ден е много красиво събитие, което се случва всеки Божи ден от нашето ежедневие. То се случва , когато все още спим, ставаме, приготвяме се за работа, работим....
Малко хора обръщат конкретно внимание, а още по-малко целево го наблюдават.
Освен с невероятната цветова палитра и светлосенки, изгревът се придружава с много чист и свеж въздух, тишината леко прекъсвана от шепотът на гората и невероятни гледки .
Разбира се, всичко това е още по прекрасно в планината и на някое високо било или връх, където гледката и обширността на панорамата е зрелищна и завлядяваща възприятията ни авантюра.
Закъснялата зима ни даде шанс да се качим с джипа до върха и да устоим на ниските температури. Сняг все още не бе валял. Да,беше студено и ветровито. 1600 метра надморска височина, януари месец, часовете преди утрото, когато температурите са най-ниски в денонощието и на връх, който държи приза за най-ветровитият връх в България. Приятелите ми от станцията ми подсказаха, кога да се качим, така че да хванем красив изгрев. За целта трябва да има и облаци рано сутрин, които чертаят в небето страхотни цветове, констраст и разсейки на светлината. Мисля, че успяхме, още повече, защото само час след изгрева слънцето се скри над плътна облачност. Магията на цветовете и свелината в миг изчезна и настана обичайният сив и студен януарски ден. Ден, в който най-добре е, да си вкъщи на топло и пред телевизора.
Ще спестя повече слова, защото те не могат да опишат чувството и гледките.
Надявам се следващите фотоси поне малко да ви потопят в атмосферата и да ви донесат удоволствието да наблюдаваш изгрева от високо.
3:15 часа: Събуждане и събиране на багажа.
4:00 часа: вече сме напът към магистрала Хемус, пресичайки мъглива и спяща София.
5 без нещо сме на отбивката, където подхващаме черния път към връх Мургаш.
Някъде около 6 без 10 часа сме на самия връх. Познавам доста добре пътя, така че не бе никак трудно да се качим и в пълен мрак.
Страхотно чувство и гледки. Студеният въздух изпълва дробовете и избистря мисълта и погледа.
Заехме се със снимки на околностите. Много от снимките не се получиха , както би ми се искало, но това е положението.
Нощна София и отражението й в облаците
Ботевград и селата около него.
Източните покрайнини на София
След около 40 минути започнаха първите признаци на задаващото се утро. Нощта щеше да се превърне в ден.
Поглед и на юг, към Рила и Софийско поле потънало в мъгла.
Отново поглед на североизток към Ботевград
Витоша и под нея в мъглата е София
Снимахме на паузи, защото бе много студено. Апаратите отказвах да снимат и механизмите не сработваха. Джипът работеше постоянно и в него се стопляхме, след което пак излизахме да снимаме.
А красивите сцени и цветове нямаха почивка и точно като във филм се сменяха една след друга.
Отново Рила
Горящо като огън небе минути преди изгрева, филтрирани дълбоко през обектива.
И мъглите стелещи се в долините
Малко вляво от мястото на изгрева, поглед по билата на Стара планина.
Една идея надясно...
Над Рила нова феерия
И самият изгрев
Море от мъгла покри долините
Всяка една минути си заслужаваше!!!!!
Невероятно красиво
Витоша
Рилските първенци като огледала отразяваха слънцето
Първи поглед и на запад. Ржана планина
Слънцето с целия си обем
Горящи мъгли
Още няколко минути красота. Горящият силует на слънцето се издигаше и щеше да се скрие зад облаците.
След миг всичко потъна в студенина и сивота.
Изпомръзнали, но емоционално презаредени и с очи преливащи от красота тръгнахме обратно по пътя надолу -към поредния мъглив и студен зимен ден, там долу.
Става въпрос за нощно качване до връх Мургаш (Западна Стара планина) и посрещане на изгрева.
Идеята ми се зароди преди 2 години, тъй като често посещавам това място в планината, поради близостта му до столицата. Поддържам приятелство с хората, работещи в метереологичната станция на самия връх, които също ме подканяха и уверяваха, че си заслужава. От връх Мургаш съм се наслаждавам на много залези, които обикновено са дежурен завършек на моите фотописи. Единствено изгревите , които съм посрещнал в планината се броят на пръсти.
А си заслужават не по-малко от красивите залези. Преминаването от нощ към ден е много красиво събитие, което се случва всеки Божи ден от нашето ежедневие. То се случва , когато все още спим, ставаме, приготвяме се за работа, работим....
Малко хора обръщат конкретно внимание, а още по-малко целево го наблюдават.
Освен с невероятната цветова палитра и светлосенки, изгревът се придружава с много чист и свеж въздух, тишината леко прекъсвана от шепотът на гората и невероятни гледки .
Разбира се, всичко това е още по прекрасно в планината и на някое високо било или връх, където гледката и обширността на панорамата е зрелищна и завлядяваща възприятията ни авантюра.
Закъснялата зима ни даде шанс да се качим с джипа до върха и да устоим на ниските температури. Сняг все още не бе валял. Да,беше студено и ветровито. 1600 метра надморска височина, януари месец, часовете преди утрото, когато температурите са най-ниски в денонощието и на връх, който държи приза за най-ветровитият връх в България. Приятелите ми от станцията ми подсказаха, кога да се качим, така че да хванем красив изгрев. За целта трябва да има и облаци рано сутрин, които чертаят в небето страхотни цветове, констраст и разсейки на светлината. Мисля, че успяхме, още повече, защото само час след изгрева слънцето се скри над плътна облачност. Магията на цветовете и свелината в миг изчезна и настана обичайният сив и студен януарски ден. Ден, в който най-добре е, да си вкъщи на топло и пред телевизора.
Ще спестя повече слова, защото те не могат да опишат чувството и гледките.
Надявам се следващите фотоси поне малко да ви потопят в атмосферата и да ви донесат удоволствието да наблюдаваш изгрева от високо.
3:15 часа: Събуждане и събиране на багажа.
4:00 часа: вече сме напът към магистрала Хемус, пресичайки мъглива и спяща София.
5 без нещо сме на отбивката, където подхващаме черния път към връх Мургаш.
Някъде около 6 без 10 часа сме на самия връх. Познавам доста добре пътя, така че не бе никак трудно да се качим и в пълен мрак.
Страхотно чувство и гледки. Студеният въздух изпълва дробовете и избистря мисълта и погледа.
Заехме се със снимки на околностите. Много от снимките не се получиха , както би ми се искало, но това е положението.
Нощна София и отражението й в облаците
Ботевград и селата около него.
Източните покрайнини на София
След около 40 минути започнаха първите признаци на задаващото се утро. Нощта щеше да се превърне в ден.
Поглед и на юг, към Рила и Софийско поле потънало в мъгла.
Отново поглед на североизток към Ботевград
Витоша и под нея в мъглата е София
Снимахме на паузи, защото бе много студено. Апаратите отказвах да снимат и механизмите не сработваха. Джипът работеше постоянно и в него се стопляхме, след което пак излизахме да снимаме.
А красивите сцени и цветове нямаха почивка и точно като във филм се сменяха една след друга.
Отново Рила
Горящо като огън небе минути преди изгрева, филтрирани дълбоко през обектива.
И мъглите стелещи се в долините
Малко вляво от мястото на изгрева, поглед по билата на Стара планина.
Една идея надясно...
Над Рила нова феерия
И самият изгрев
Море от мъгла покри долините
Всяка една минути си заслужаваше!!!!!
Невероятно красиво
Витоша
Рилските първенци като огледала отразяваха слънцето
Първи поглед и на запад. Ржана планина
Слънцето с целия си обем
Горящи мъгли
Още няколко минути красота. Горящият силует на слънцето се издигаше и щеше да се скрие зад облаците.
След миг всичко потъна в студенина и сивота.
Изпомръзнали, но емоционално презаредени и с очи преливащи от красота тръгнахме обратно по пътя надолу -към поредния мъглив и студен зимен ден, там долу.
Коментар