Tweet
От: Кадрите на Преслав Пейчев
За уличната фотография препоръчвам книжката Going candid. Също да разгледаш снимките на фотографи като Брасай, Вивиан Майер и др. Вчера преглеждах една книжка на Брасай и за него целта на тая фотография е просто да снимаш живота и нещата такива каквито са, без претенциите за някаква "цел" освен един визуален отрязък от реалността. Разбира се това е доста трудно, понеже хем трябва да усещаш случващото се, така и трябва да имаш идея за композицията и всички визуални елементи в снимката. А когато снимаш хора - дали да им казваш или не, си е цяла огромна дискусия, която е отделна тема. При всички положения зависи, дори и твои вътрешни разбирания за ситуацията. Бресон например единствено при снимани на портрети е присъствал определено време в битието на човека, съвсем съзнателно, но не е снимал като моден фотограф... При останалите му репортажни снимки винаги е твърдял, че ако хората те открият, дори и с изваждането на светломера, трябва да забравиш за фотографията за известно време. Затова и класическите стрийт фотографи ползват компактна и дискретна техника.
Аз съм си казвал за тия надписи. Ти си решаваш, но имай предвид, че много "професионални" фотографи не правят точно фотография. Пък и те го правят по прагматични причини - с това си вадят хляба и да ти крадат снимки не е добре. Но ако на теб някой ти открадне снимка сега, това може и да е за твое добро. 
Още нещо - за накривения хоризонт. В дизайна май му казват irregularuty т.е. ненормалност и да - използва се във фотографията - особено в репортажната, за да направи една принципно не особено интересна снимка по-интересна. Само, че внимавай да не го пре-използваш тоя ефект - от малката серия горе 4 снимки са ти такива, което значи че си тръгнал по тоя път. Въпросът, който обаче трябва да си задаваш често е "защо". Ако имаш посредствена композиция, то трябва да мислиш за нейното подобрение, а не как да кривиш апарата. Има един наш доста известен млад фотограф Георги Кожухаров, който също често използва тази маниерност.
За уличната фотография препоръчвам книжката Going candid. Също да разгледаш снимките на фотографи като Брасай, Вивиан Майер и др. Вчера преглеждах една книжка на Брасай и за него целта на тая фотография е просто да снимаш живота и нещата такива каквито са, без претенциите за някаква "цел" освен един визуален отрязък от реалността. Разбира се това е доста трудно, понеже хем трябва да усещаш случващото се, така и трябва да имаш идея за композицията и всички визуални елементи в снимката. А когато снимаш хора - дали да им казваш или не, си е цяла огромна дискусия, която е отделна тема. При всички положения зависи, дори и твои вътрешни разбирания за ситуацията. Бресон например единствено при снимани на портрети е присъствал определено време в битието на човека, съвсем съзнателно, но не е снимал като моден фотограф... При останалите му репортажни снимки винаги е твърдял, че ако хората те открият, дори и с изваждането на светломера, трябва да забравиш за фотографията за известно време. Затова и класическите стрийт фотографи ползват компактна и дискретна техника.
П.п аз пък всички долу-горе професионални фотографи, които познавам, правят така.
Още нещо - за накривения хоризонт. В дизайна май му казват irregularuty т.е. ненормалност и да - използва се във фотографията - особено в репортажната, за да направи една принципно не особено интересна снимка по-интересна. Само, че внимавай да не го пре-използваш тоя ефект - от малката серия горе 4 снимки са ти такива, което значи че си тръгнал по тоя път. Въпросът, който обаче трябва да си задаваш често е "защо". Ако имаш посредствена композиция, то трябва да мислиш за нейното подобрение, а не как да кривиш апарата. Има един наш доста известен млад фотограф Георги Кожухаров, който също често използва тази маниерност.
Коментар