Ха познайте магнитуда!

[Zahari007]

От: Ха познайте магнитуда!

За мен сухите тренировки под формата на игра са много полезни. Както maystor казва.

[sparkybg]

От: Ха познайте магнитуда!

За българските панелки съм чувал, че най-сигурното място било вътре в банята, защото тя представлявала цяла кутия, а не отделни панелчета и при земетресение щяла да се срути последна. Не знам до колко е вярно. Дано и да не ми се налага да разбирам.
Иначе считам за излишно да излизам от жилището по време на земетресение. Ако е слабо земетресението, нищо няма да се случи. А ако е силно и сградата тръгне да се срутва, няма да мога да изляза преди това. Освен това шансът да пострадам от паникьосани тичащи по стълбите съседи е много по-голям от това да ми се срути панелката на главата.

Банята и тоалетната са цели кутии. Докарват ги със все вертикалните щрангове и прочие, и само ги слагат, където им е мястото и навиват тръбите една към друга. Като се има в предвид че обикновено са и във вътрешността на сградата - да, като че ли са измежду безопасните места, макар че "кутиите" са сравнително тънки - видно от дебелината на касите на вратите им.

Относно касите на вратите - вкъщи (ЕПК) половината врати са "изляти", тоест пода, стените и тавана са монолитен елемент. Тухли има само около прозорците и 1-2 вътрешни преградни стени + 2 от стените на банята и тоалетната. Всички останали вътрепшни стени са носещи, изцяло от бетон, и с дебелина около или над 25 сантиметра (колкото е стандарта за дебелина на каса на врата). За сравнение с панелка не може и дума да става. Съответно най "укрепените" места са всяка вътрешна стена на стая, а като изключим тухлите на тоалетната, в един от коридорите отвсякъде е бетон. Практически всяка стая има поне по 2 бетонни стени. Е, там е мястото - заставаш в кюшето между тия 2 бетонни стени, или ако там е вратата - под касата и.

...и при всичкото това, предпочитам да съм в добре построена къща, на първия етаж, та при нужда да се изнеса яко дим за секунди.

[mohera]

От: Ха познайте магнитуда!

Ако ти е писано да се обесиш, нема да се удавиш

Аз лично не се виждам докато ме клати/тресе да търся раница с документи и сухо, деца да будя и т.н.
Като малки си играехме на един въжен мост, и като вземе някой да подскача от единия край, друг тича или нещо такова, ами доста трудно въпреки, че се държиш за предпазните въжета.

Решаващо е да се изнесеш по най-бързия начин след първото друсане, че незнаеш какво ще последва.
Ако е било някое силно и разрушително земетресение, всичко е до късмет и стечение на обстоятелства.

[c_gul]

От: Ха познайте магнитуда!

Нещо като чета, сте го закъсали с нормативите... Аз на 5-та секунда вече бях при малкият на долният етаж, на 30-тата вече гледах силно притеснен статуса на 9-тбайтовият сторидж... Вярно, разстоянията са два етажа, пък и почти бях буден но все пак...

А сега си помисли, че имаш три деца в 2 или 3 стаи, а на приземния етаж - не сървъри, а двойка възрастни хора. Истината е в хладна глава и спокойствие, което да се предаде и на околните. Иначе стрес-тестове и военно-полеви учения не са нужни, освен като игра за забавление. Практически не може да се симулира учебно земетресение, еле пък заспал .

[Виолета]

От: Ха познайте магнитуда!

А сега си помисли, че имаш три деца в 2 или 3 стаи, а на приземния етаж - не сървъри, а двойка възрастни хора. Истината е в хладна глава и спокойствие, което да се предаде и на околните. Иначе стрес-тестове и военно-полеви учения не са нужни, освен като игра за забавление. Практически не може да се симулира учебно земетресение, еле пък заспал .

Не само това. То зависи и от силата на труса, но има хора (аз съм от тях) с лабилен вестибуларен апарат. Трудно понасям люлеенето, и то при трус като този. Ако земетресението е по-силно, неговите ускорения могат да са по-големи от земното, т.е. ще е трудно или невъзможно да останеш прав. Така че тренировките са полезно нещо, но не е ясно дали в реални условия ще може да се действа по този начин. Неслучайно се препоръчва да изчакаме да затихне първият трус преди да хукнем да се спасяваме.

[Венцислав Петров]

От: Ха познайте магнитуда!

Права си! Аз още първите няколко секунди прекосявах хола и колкото и да е смешно, едва се задържах на крака... Може би съм бил още не 100% разбуден, но си беше трудно...

[Ясен]

От: Ха познайте магнитуда!

ускорения ... по-големи от земното

Ако те сполети ТАКОВА земетресение, спокойно можеш да не се напрягаш да се спасяваш. Вероятно ще умреш и на равна поляна, заедно с всички други на обозримо разстояние. В народните приказки след хилядолетия ще се разказва как Земята се отворила и погълнала хората с всичката им суета, а после дошло морето и покрило всичко.

[Pacific]

От: Ха познайте магнитуда!

Тренировки винаги са полезни. Колкото повече, толкова по-полезни. При тях, човек изработва инстинкти, запеметява движения, които в последствие повтаря без мисъл. Това, последното, е ключът към "успеха". Може да имаш "малко" китайско семейство по етажите, но това не пречи да действаш правилно, бързо и безопасно.......както си го тренирал много пъти. Още повече, когато имаш известни проблеми, които ти пречат. С тренировки, или ги премахваш, или ги правиш незначителни, до толкова, че да не ти пречат. Ако нямаше нужда от тренировки всеки трети щеше да е световен шампион, всеки втори - от спец частите, а останалите - безгрижни зрители на третите и вторите

[Венцислав Петров]

От: Ха познайте магнитуда!

Ако те сполети ТАКОВА земетресение, спокойно можеш да не се напрягаш да се спасяваш. Вероятно ще умреш и на равна поляна, заедно с всички други на обозримо разстояние. В народните приказки след хилядолетия ще се разказва как Земята се отворила и погълнала хората с всичката им суета, а после дошло морето и покрило всичко.

И ти си прав, но не се хващай за думата... Трудно си беше движението... Лошото е, че няма как да разбера поради какво, от сънливост или пък от тресенето...

[Ясен]

От: Ха познайте магнитуда!

И ти си прав, но не се хващай за думата... Трудно си беше движението... Лошото е, че няма как да разбера поради какво, от сънливост или пък от тресенето...

Аз пък бях напълно буден не ми беше трудно. Да, подът се люлее, но нищо по-страшно от автобус или трамвай. Освен че ги няма удобните за хващане железа.

[maystor]

От: Ха познайте магнитуда!

В казармата при тревога, да не би да сме били будни ( е понякога знаехме предварително). Първите няколко пъти беше като "тримата от запаса" - шинела закопчан на криво, каската не ти става щот си взел чужда, автомата се сменя в строя, щото и той не е твоя, ама ротния си беше дзвер и ни насмиташе често. Та след това бяхме като за парад, в пълно бойно и всеки със своето желязо.
Помагат тренировките, ако и да не са панацея. А най-добре е да не ни друсне.

[Пенчо]

От: Ха познайте магнитуда!

1977г. /Вранча/ бях вече старо куче в казармата. И тъкмо се унасях в сън и усещам как новобранката на горния креват яко л***а б*****а. Аха, да го сритам, ама гледам пружината опъната!! Не разбрах как съм изхвърчал на плаца за секунди,а пилона се огъваше на 45 градуса...

[c_gul]

От: Ха познайте магнитуда!

...........................
Помагат тренировките, ако и да не са панацея. А най-добре е да не ни друсне.

Ситуацията при бойна тревага /учебна/ по време на соца в казармата е нещо коренно различно от природни катаклизми в реална обстановка. Как ще се изработи натренираност при големи групи от хора при невъзможност /или поне не масова/ за симулация на земетръс? Някога в училищата имаше един учебен предмет НВО - Начално Военно Обучение /не е телевизионен канал/ .Тази дисциплина отдавна отпадна като изживяла времето си. Не пречи обаче да се възобнови в по-широк план, като подготовка на децата за действия при бедствия и аварии, както и оказване на първа помощ на пострадали при разни ситуации.
ПП Откакто имаме наш еврокомисар по бедствията, се разцепихме.

[Tisho]

От: Ха познайте магнитуда!

Нормално е всеки да го е усетил по различен начин.
Аз си спомням следното...
Всичко се тресе - аз вече съм прав до леглото и картината която помня от този момент е как стаята се криви(дали е било така незнам).
След което извиках на жената да да вземе детето(тя е беше по близо). След това въпреки протестите на детето се скрихме под касата на вратата в спалнята. Където стояхме близо 10-15 секунди докато трус-а спре. Извиках "Излизаме" и тръгнахме. Дъщерята искаше да се връща обратно в леглото и да се завие с одялото (страшно и било). В същия момент започна и втория трус -> пред нас падат компакт-дискове от шкафа. Скрихме се под другата врата. Спря и той след което събрах малко дрехи, телефоните, ключовете за колата и айде навън.
На втория етаж комшия извлякал припадналата си съпруга до входната си врата... Като ме видя вика "помагай братле". Казвам му "изкарвам семейството и идвам". Слизаме долу жената набута детето в колата на домоуправителя, а аз го виждам и му казвам само "има пострадали".
Двамата се върнахме горе и изнесохме припадналата жена.
Чак след като я сложихме в една кола и се дръпнах настрани започнах да осъзнавам какво се случва... И се уплаших много. После половин час събирах кураж да влезя в гаража да изкарам колата... Още ми настръхват косите като си спомня.


И май пак друсна... докато пишех това...

[Evgeni Enduro]

От: Ха познайте магнитуда!

А сега си помисли, че имаш три деца в 2 или 3 стаи, а на приземния етаж - не сървъри, а двойка възрастни хора. Истината е в хладна глава и спокойствие, което да се предаде и на околните. Иначе стрес-тестове и военно-полеви учения не са нужни, освен като игра за забавление. Практически не може да се симулира учебно земетресение, еле пък заспал .

Аз многократно съм участвал в подобни тренировки, но лошото при тях е, че хората /влезлите в роля/ рядко го приемат на сериозно и провалят нещата /не говоря за казарма/.
Доброволец съм във формированието на Столична община за реакции при бедствия и крупни промишлени аварии. Имахме няколко курса на обучение с доста реални ситуации - авария в завод-изтичане на амоняк/наистина беше изпуснат газ/, наводнение в жилищна сграда-наистина се понамокрихме и влизахме през прозорци и тераси, земетресение - наистина се полюляхме и т.н. Инструкторите са служители на ПБЗН и всички от тях са действали в реални операции. Инфото де'т се вика го получавахме от извора.
Казваха, че оцелели при земетресение най-често са намирали около земетръсните шайби, асансьорните шахти, бани. Освен кучетата,помощ на спасителите оказвал и звукът от свирка, надувана от затрупаните/друга тема е като тресне посред нощ дали ще се сетя за сигналната свирка/.

На 10 май имах възможността да се кача и в симулатор за земетресение - фургон обзаведен с кухня, детска и всекидневна /там бяха сложили и легла, че място за спалня нямаше/

Сложиха 2 "деца" да си играят, един да стои на компютъра и един "заспал" на леглото. Магнитутът беше 7-8 степен. Хем го очаквахме и пак не можахме да реагираме. При 8-ма степен не можех да си стоя на краката. Скрих се под бюрото, но то се местеше постоянно. Всичко по шкафовете падна по земята. Сбутахме се на вратата, не успяхме да вземем и "ценностите"

П.С. В помещенията имаше камери, по които ни следяха действията.

Това обучение не знам дали ще ми е полезно при 8-ма степен, но ми помогна много при земетресението онази нощ. За около 10 секунди бях събудил приятелката си и бях излязъл на двора /е по гащи и само с телефона в ръцете и документите и ключовете от колата- без пари, нотариални актове златните зъби на баба ми и т.н. /

Пускам линк към клипчето от симулатора и се извинявам, че е във Фейсбук на тези, които нямат регистрация. Там е единственото място, на което е качено.

http://www.facebook.com/photo.php?v=3596103175743