Разходка около София 22.01.2012

[Ivokraev]

От: Разходка около София 22.01.2012

Ето и от мен малко

[gogosi]

Re: Разходка около София 22.01.2012

Посъбрахме се, но снега не позволява софт разходки, така че се ориентирахме към скарата. Следващата разходка трябва малко по сериозно да я обмислим та да покараме повечко.

[rraadd00]

От: Разходка около София 22.01.2012

Защото ние покарахме повече, другите наблегнаха на скарата

Екстра стана, че се качихме нагоре

Ето и моите снимки...

[Людмил Кюковски]

От: Разходка около София 22.01.2012

Наща маса поздравява вашата с песента : И другата Неделя пак

[edoors]

От: Разходка около София 22.01.2012

Kъде карахте после?

[Тигъра]

От: Разходка около София 22.01.2012

Времето също, както и разходката бяха прекрастни !
Това ми е първото включване в организирана разходка и за напред дано да не пропускам.
Май най-добре се справям със скарата и може да разчитате!
Имам и един въпрос:
Че беше кратичка разходката е ясно, но как я оценявате, СОФТ или по-скоро към ХАРД?
Щото, ако е била СОФТ, кво ли значи ХАРД?
Благодарности за снимките и поздравления за всички участници И успешна нова седмица !

[verter]

От: Разходка около София 22.01.2012

Беше голяма тарапана и Витоша планина ни утесня

Първо защото се събрахме над 15 джипа и второ, защото снежна Витоша днес реши да не ни пусне да я покорим.

Сборен пункт бе ОМВ срещу НИМ Бояна







Междинна спирка напът за Владая




Наистина впечатляваща колона се бяхме събрали на тръгване от Владая. Адмирации за тази снимка на Боби, акакто и за всички останали от днешния разказ.


Желанието ни бе за софт разходка с барбекю. Сняг още от Владая колкото искаш. Бях първа кола, пътят бе чистен от снегорин или по-скоро заравнен, защото някъде на средата на дистанцията има хижа. Притесненията ми бяха, че след хижата най-вероятно нямаше да бъде чистено. Тръгнахме да катерим и в общи линии нямахме проблеми с изключение на разкъсана колона, която наложи спиране и групиране.




Колоната сякаш нямаше край


Заваля ни страхотен сняг. Пътят по-нагоре бе супер тесен и нямах предтсава, ако дойдеше насрещен автомобил как щяхме да се разминем.


Стигнахме хижата, а пътят завиваше зад нея вляво. Не съм таял кой знае какви надежди след завоя снегорина да бе продължил да чисти, така че не се разочаровах много като видях пред себе си последното му рало, което стършеше като стоп перон. Супер. Дотук как и да е оттук не се знаеше. Групата тепърва идваше и реших да не губя време ами да се засилвам и мятам в кеча. Метнах се, пробих 10-15 метра и закъсах. Гумите издълбаха каквото можаха под себе си и се приземих по корем. Ни напред, ни назад.

Видео 1





Слизам и вадя лопатата и започвам да копая. През това време идват следващите джипове и спират. Един колега помогна с още една лопата. С малко бутане успях да излезна назад.


Пред самата хижа има едно мини площадче широко колкото да застаната три тройки джипове един до друг. Новодошлите колеги отзад нямаха тази "екстра" и трябваше да се наредят в колона без шанс да се разминат или обърнат.
За 10 минути направихме мини митинг пред хижата, чак един човек излезна да види какво става.
Тук започна веселието. Надявах се някой друг джип да има шанс да прокара пътя напред и да достигнем по някое време целта си.

След мен веднага колегата с жълтото и красиво Паджеро се зае със задачата. Успя да пробие още някой друг метър и потъна в дълбокия сняг. Нямам представа колко точно бе дълбок, но така и не стигнахме до пътя отдолу - само сняг.




Видео 2

Ако се чудите в каква форма е кората под Паджерото, то вече ще знаете


Надеждата на хората, че някой джип ще успее да мине при това с лекота екзалтираха в непрестанни коментари и подвиквания за стимулиране на водача му, да забоде машината си в преспите. Бе твърде рано да се предаваме. Разполагахме с толкова много арсенал от четириколесна техника, че не вярвахме снегът да бе способен да ни спре. То не са Ленд Круйзер, Паджеро, Чероки, Вранглер, L200, Витара, Самурай, Дифендър, Терано, Галопер, Трупър .....

Момчето с Тераното също се пробва, като доста нахъсано атакува партината. Спечели и той няколко метра, но ....
Последва резонния въпрос, който ми зададе един колега, виждайки 50 метражния прогрес за 30 минути опити - Колко още има до целта ни. 4-5 километра не бе очаквания и мотивиращ отговор, но да толкова ни оставаха.

Видео

След кратко съвещание и няколко маневри за освобождаване на място извадихме тежкия арсенал или както един колега го нарече: Най-високопроходимият луксозен хол - Тойота TLC 200 4.5 турбо дизел с над 700Нм тяга и оборудван с модерна електроника , въздушно окачване и всякакви други магии. Калоян даде газ на Ленд Круйзера, който само тихо избуча и се вряза в коловозите с цялата си сила.


Първите няколко метра неутъпкан участък за миг изглеждаха обнадеждяващи - Тойотата вървеше и пробиваше. За съжаление след няколко метра загуби набраната инерция и снегът взе поредната си жерта.




Калоян реши да пробва всички възможни режими на електрониката и бе видно, че всички гуми (зимни 20 цолови) въртяха на пресекулки и се опитваха да извадят тежкото купе на Тойотата. Нищо не помогна.
Поредната кора за колекцията :-)


Видео

Наложи се да бъде дърпан с лебедката на Паджерото, тъй като всички знаехме, че такъв тонаж няма шанс да бъде избутан с човешка сила.

Хубаво де, бяха се пробвали едва 4-5 джипа да пробият, а имахме цяла опашка от дузина нови желаещи да опитат. Бяхме длъжни да пробваме всичко. Чуха се даже коментари по адрес на едно кротко спящо под дебел слой сняг Фиатче Панда пред хижата, че вече да би минало напред и даже би ни подготвило скарата докато дойдем. Дори да знаехме, че това е просто една фантазия, не можехме да направим нищо по различно от неговото положение и статичност.

Маневрите, тяхното планинране и изпълнение ни станаха основна занимавка в следващият час. Гъмжеше от джипове, които нямаше как лесно да се разминат. Редяхме ги напреко, надлъжно, как ли не, за да успее някой от задната редица до дойде на огнева позиция.

Шофьорът на единствения Ленд Ровер Дифендър с тънки и високи гуми успя да мине отпред. Това е железна машина, сега ще видиш как ще мине! - подвикваха някои. Да , наистина всички желаехме това да се случи и затъихме дъх след като Зеленият мастодонт набра засилка. Резултат - предполагам предугаждате какъв беше, но истината е, че Дифендърът успя да измине доста метри преди да спре. Направи няколко опита след връщане назад и всеки път изяждаше по 10-15 метра преди да спре. Това бе положението - 10,15 метра бяха добър резултат предвид ситуацията. Бяхме разчистили вече цели 60-70 метра, но какво от това?

Видео


Дойдоха ездачи с три коня. Ето ситуация в която един кон е несравнимо по-полезен и проходим от цял автопарк джипове и техника. Наложи се даже да подвикнеме къде на майтап, къде на сериозно да минат напред малко да ни утъпкат пътя.
Кончетата нямаха къде да "паркират", защото ние им бяхме заели цялата площадка. Наложи се да ги карат да се качват на една тераса, където им почистиха с гребла и оставиха да ни гледат сеира. Не искам да си мисля какво са си мислили за нас животинките.






Едно беше сигурно - веселяхме се всички, което си е основната и най-важна цел всъщност.

Бившият къс Ленд Круйзер на Яро успя с доста мъка и залитане към дерето да стигне до първите редици. Много се надявах да успее със своя ARB блокаж и 33 инчови Toyo Open Country гуми. За съжаление и новият й собственик не успя да ни зарадва. Една от причините както по-късно се видя, че караше с доста напомпани гуми, които неутрализираха успешно козовете с които разполагаше.


Жълтото Паджеро направи още няколко опита да пробие напред, акто вече не се виждаше неговият прогрес скрит от следващия завой.

Вранглера на gogosi позира със своите шикозни 20-цолови колелца за страниците на култовото предаване Pimp my Ride


Никола - златната резерва. Познатото от последните няколко похода Митсубиши L200 бе последния шанс. Даже, за да му осигурим достатъчно сцепление на сравнително леката му задница се качихме трима човека отзад в легена. Искам да ви уверя, че отзад в легена е жестоко усещането за офроуд! Придава съвсем различен привкус и реалност на това изживяване.
Никола тръгна уверено и точно бяхме набрали скорост, когато след завоя се натъкнахме на другото Митсубиши, което се изтегляше с лебедката.








Доста сняг


След като Паджерото се отдръпна, пикапът тръгна да пробва и своя шанс. Прогресът бе най-добър за пореден път. Поне по 10-15 метра всеки опит, но все пак оставащото общо разтояние ни накра най-накрая да се предадем. Витоша и снегът днес бяха по-силни от всички нас.


Снимка на последния ни прогрес. Двете митсубишите се опитваха до последно да преправят пътя, но намахме шанс.






Дори Чоко е леко разочарован и навива с неохота колана.


Никола замислен и също леко разочарован


Боби пък се радваше колко е дълбок снега. Все пак това ни е оправданието :zustimm:


На някои това бе сефте разходка и запознаване с офроуд манията.


Последен поглед напред и поемаме обратно към Владая от където се бахме разбрали да търсим място да завършим по запомнящо се деня.








На места снегът наистина бе пракалено много и завличаше непрестанно джиповете




Чао конче, знаем че днес само ти би стигнало до Церова поляна.






След картко съвещание във Владая някои решиха да се прибират, а по-голямата част решихме да отскочим до един заслон близо до началото на село Мърчаево.
Естествено до заслона никой не бе минавам преди нас и трябваше да се прокарва път. Мърчаево е доста високо село и снегът не бе кой знае колко по малко. Започна позната мъка.
Колегата с малкия Круйзер подхвана нелеката задача да е водеща кола.


След него Тераното...


Паджерото и още един Круйзер къса база.


Пета кола бяхме ние.


Напредъкът се бележеше доста бавно и когато вече в далечината видяхме заслона от една широка поляна преди него настана истинска надпревара, кой ще намери път и сили първи да стигне до заслона. Първите няколко джипа бяха избрали напълно различни треактории. Всеки дълбаеше самостоятелно и с променлив успех.








Видео

Круйзерът захвана да прави път най-вдясно, като напред пред него имаше и по-стръмно изкачване. Тераното хвърляще сняг по средата, а Паджерото избра левия фланг. Аз и втория круйзер къса база стояхме и гледахме. Отзад колегите също не бързаха и изчакваха предвидливо по-назад за да има място за засилка на предните джипове.
След 10 минутна борба Паджерото май налучка най-лесния път и почти се беше качило до заслона.


Аз реших да се пробвам по неговия път и успях да изкоча през заслона, където с пълна газ на прекъсвач джипът ми някакси се движеше без да спира. направих едно кръгче пред заслона да утъпча и паркирах под един бор.

Видео


Когато слезнах и погледнах назад видях едно поле от бучащи джипове разпиляни по цялата долна поляна и честно казано нямах никава идея кой какво прави.
















Видео

Видео

Видео

Видео

В заслона имаше туристи, които даже ни оставиха огън на готово. Една жена на няколко пъти излезна и даже ме пита дали това е някакво състезания. Не съм сигурен дали се уплаши или просто е мислела да си тръгва вче, но доста бързо напусна арената.






След половин час всички джипове бяха намери правилен път нагоре и се строили през заслона, където мислехме да прекараме остатъка от деня. За днес толкова.






Две Тойота генерации делени от 20 години една до друга.


Уютният заслон със своя ароматно пушещ комин




Имахме и поляна наблизо с дълбок сняг за тия дето щеше по някое време да ги стегне шапката. Нагоре в гората пък тръгваше пешеходна пътека. Всички вече бяхме на едно място и започнахме да отмаряме. Начупихме сухи клони, даже един колега извади резачка с която улсесни доста работата. Запали се огън и се започна със барбекюто. Всичко бе спокойно до едно време.

Започнаха заигравките. Някой някъде бучеше. Тролчето въртеше кръгчета по долната поляна и си търсеше трудности.
Момчето с Паджерото си намираше занимания и трудности

Видео 3

Никола също започна да обикаля с пикапа.
После хвана нягоре по пътеката и се загуби нейде в гората.


Тук и аз реших да пробвам джипа, макар въобще такива изпълнения да не са в мой стил. Не обичам да си чупя джипа за нищо, но поне пробвах какво може
Видео 4

Видео 5

Видео 6

След като Никола се върна от гората сподели, че било много интересно нагоре и ни покани да се качим. Преди това пробва да оъвршее и той поляната, но на едно място легна по корем
Видео 7

Тук Стефчо , който се возеше отзад в легена май се поуплащи и реши да скача почти в движение
Видео 8

Естсетвено любимото ми място вече не е на седлаките, а в легена на пикапа. Качихме се трима отзад. Хапнахме по някоя клонка, ама това е друга темаи един от недостатъците на този вид возене






Това видео печели специална награда, нямам представа в каква категория.
Видео 9

Ето малко и от опитите на Никола да направи път, так където няма въобще такъв. Сцеплението което дава пикапа нагоре по наклона и с трима човека отзад е страхотно
Видео 10

Ето видео от легена отзад. Много е яко! Сега като ги гледам и все едно се возим в някаква открита верижна военна техника на Вермахта от Втората световна война
Видео 11

Видео 12

Видео 13

Ето и от кабината
Видео 14

Тук някакви бъзици текът...
Видео 15

Видео 16


Следобедното слънце се опитваше да хвърля лъчи през гъстата гора








Сформира се група от двете митсубишита и Трупъра, които заминаха някъде нагоре в гората. Тук не съм присъствал, затова снимките ще са без коментар






Видео 17

Видео 18

Видео 19

Видео 20

Вече на прибиране






Видео 21

Няма лоша разходка, независимо че не си стигнал до целта си, така че наистина си прекарах приятно за което благодаря за компанията на всички участници !

[gogosi]

Re: Разходка около София 22.01.2012

Много се радвам, че имам възможност да съм на разходките с Владо, защото неговите разкази са уникални. Те ме връщат всеки път когато ги погледна все едно съм на разходката. Надявам се и занапред да ги има.

[Ivokraev]

От: Разходка около София 22.01.2012

Огромно благодаря на verter за разказа !!

[Free Spirit]

От: Разходка около София 22.01.2012

Хубава разходка,благодаря на всички колеги.
Отново феноменален разказ на Владо и яки снимки и клипове на Боби!

[madhow]

От: Разходка около София 22.01.2012

Страхотно беше! За разказа 6+. Благодаря на всички които останаха до край !!!!!

[Free Spirit]

От: Разходка около София 22.01.2012

Малко клипове от вчера:

[Чавдар (V93)]

От: Разходка около София 22.01.2012

Дискусията за каране през зимата в планината е пренесена тук.

[r_vardarov]

От: Разходка около София 22.01.2012

Как пък с вас нямаше поне един джип с истински гуми щяхте да видите разликата.Джип с 12 тракторки е като Ратрак спрямо останалите,независимо от маркатаим и от силата на мотора.

[verter]

От: Разходка около София 22.01.2012

Абе здраве да е, колкото сме проходили достатъчно. Идеята като цяло беше да се съберем на барбекю. Направихме го. Не се разделихме на групи. Беше супер ден гарниран с много веселие