Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

[Бакалов]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Ей така:
http://www.youtube.com/watch?v=5UWfz...eature=mh_lolz
Как да го правят другояче?

Малииий Койота дърпа Патрул ...

[Вико]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Браво Гогоска!!! Отстрамваш Самураите! Евала. Много майсторлък....деа.

[torozoff]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Той Любо gogosi си е майстор по природа, не го мисли

Просто доказа, че Самурайте са на върха, щото и 3те се представиха на ниво...

Трябва тоя уикенд пак да покажем какво могат

[Free Spirit]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

В тази разходка е било по-интересно,следващия път като ви видя ще спра.

[gogosi]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Добре, че имах късмет та не изложих самураите, но си мисля, че за снега му идват малко широки тези гуми. Иначе като гледам сняг ще има, та може някаква разходка пак да спретнем.

[eti]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

За тази неделя може и аз да участвам.Свиркайте ако измислите нещо

[madhow]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

За събота се мъдри нещо... Ще следим форума и ще видим какво ще излезе

[dragomir_68]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

С моята витарка се предадохме много бързо... моля ако може да ми помогнете, да ми кажете къде мога да си я ЛИФТНА !!!

Как къде, при Бога на Витарите Иван Попов-0888662031

[madhow]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Благодаря!!! Вече се свързах с него!

[Ivokraev]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Ето и от мен снимки

[Ivokraev]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Нещо не успях да се справя с качването на снимките във форума, затова ето направо линк към галерията http://imageshack.us/g/808/dsc069121024x768.jpg/

[gogosi]

Re: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Който му се кара пак в неделя нека заповяда. Ето къде сме писали за карането

http://www.offroad-bulgaria.com/show...72#post1734872

[verter]

От: Re: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Ето разказа и снимките от днешната хард разходка в Люлин планина (15.01.2012)

"Големи неприятности в малък Китай"

помня това филмово заглавие от моето детство. Е, днес участвахме в неговото продължение. Заглавието обаче бе "Големи (не)приятности в малка Люлин планина.

Януари, сняг и лед навсякъде. Какви гуми да изберем за в планината - за кал или за сняг? Отговорът е нееднозначен, изборът също. Оказа се, че първо карахме изцяло на сняг, но впоследствие се наложи гумите за кал да дадът всичко от себе си. Аз лично бях с нагласата да караме само по сняг, но стана тя каквато стана.

Сутринта се събрахме група ентусиасти с цел да си начешем офроуд крастата така неделно. Заваля страхотен сняг, който спираше само на моменти и ни валя почти цял ден.






















От площада в Суходол тръгнахме дузина джипове посока Мало Бучино.




Малко преди селото направихме ляв завой и поехме през снежното поле.

















На една широка част водачите ни спряха и все започна да се подготвя - спадане на гуми, прекачване, уточняване на посоката и пътя, малко снежно дрифт шоу. Обичам да гледам жени да правят такива неща






















Не бяхме изминали още и 200 метра и дойде първият по-сложен участък. Някои от джиповете побоксуваха по едно изкачване, но се качиха без проблем.


Тук заваля страхотен сняг.














Вътре обаче е топличко и уютно.




Малко по-нагоре групата пак се сгъсти и образува колона. Тук вече не издържах и слезнах да снимам. Исках да изпреваря всички и да ги причакам на някой труден участък, където да ги заснема. ТРъгнах покрай спрелите джипове, но те се оказаха само 4-5, другите явно бяха напред. Потичах малко и стигнах до Уазката, която вече бе опънала първата лебедка на една стръмнина.




Подминах я и продължих напред, но водещите джипки ги нямаше. След 5 минути ходене ги съзрях напред. Бяха спряли и проверяваха пеш пътя напред. Никой не бе минавал и пътя не бе утъпкан.
Turtey караше първа кола с неговия чудовищен Патрол. За пръв път виждам машината на живо и съм впечатлен - истинска машина за офроуд. Брутална, груба, голяма....
Харесах си едно хълмче, където клекнах в очакване групата да се събере и да тръгне нагоре. Бая почаках, но си заслужаваше.




Чух как запали Патрул-а и започна да фучи разбивайки тежкия сняг по трасето. Мъка му бе като първа кола, но не спираше и продължаваше да копае. Изора до пръст и шума всичко, така че на колегите отзад да им е по-лесно. Ето фотоси от всички джипове.








































































Малко на гости в "Трупчо" - Исузо Трупър.


Рано е да кажа, че бяхме дотук, но реално така се получи. След това изкачване стигнахме до един 200 метров участък, където прекарахме целия ден. Пътят правеше една дъга на ляво, вървеше по равно, но под снегът имаше умело прикрити чудовищни коловози. Тук Turtey и gogosi обсъждаха положението. Освен коловозите се знаеше, че има и няколко "блата", защото колегите са минавали скоро оттук. Търтея се оказа доста прозорлив и предпочете да заобиколи този участък, но пък алтернативния път, първо не бе никакъв път, второ се оказа не по-лек и взе не по-малко "жертви".
Общо взето тук се формираха двата фронта на действие, в които снимахме цял ден.



Алтернативният път представляваше едно стръмно спускане до едно дере и после пак стръмно изкачване, но точно по средата му едно голямо дърво, което създаваше допълнително напрежение и привличаше като магнит всеки забоксувал по някой от двата склона. Който го преминеше обаче заобикаляше изцяло блатата и коловозите по основния път. ХУбаво де, ама повечето колеги бяха с "кални" гуми и не им бе лесно кой вариант да изберат. Някои пробваха и двата маршрута, съответно браха ядове навсякъде, други така и не се доредиха да се пробват. Важното е, че който имаше желание успя да се включи, а някои бяха доста напористи.

[verter]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Та, така. Търтея се сурна надолу с тежкия Патрул и изора алтернативния път, но надолу как и да е, нагоре след доста злоба и дълбаене се стигна до втората лебедка за деня. Успя да се изкатери от другата страна и бе първият преминал. Вече имаше избор и да се върне по два маршрута, защото пак бе на главния път.























Gogosi със Самурайчето обаче избра да се пробва през калта. Кал? всъщност още я нямаше, но той знаеше, че е там отдолу и че е много ха-ха. Показа ни клипчета на телефона си. Тук ще стане интересно си рекох. Още не бе изминал и 10 метра и така хубаво легна в един коловоз, като кораб на дрейф , даже успя да изплаши мацките возещи се вътре. Отвън нещата също бяха впечатляваши като страничен наклон. Това бе едва началото.















След няколко неуспешни опита да го избутаме се наложи да бъде теглен от следващия го джип - Тераното.











Извадиха го, но пътят бе напред , а не назад. Затова с лека маневра покрай коловоза Самурайчето заходи лекинко към една плитчинка, която само така изглеждаше - всъщност си бе замръзнало и камуфлирано от снега блато. Само с един ход джипчето се цопна вътре и се намести все едно по калъп е правено легло за него. Изчезна до праговете. Тук играта стана по-грубичка, но пък не видях някой да има против, даже напротив. Търтея дойде пеш да гледа как се развиват нещата. Всъщност всички бяхме тук - на снимачната площадка. Като ще е филм, да е филм.














Choko ни бе "The Fun radio station", не спираше да ни разсмива и весели с лафове и подвиквания.

В същото време други колеги нямаха търпение да влезнат в роля и бяха в сценична треска, кога ще дойде техния ред. Искаха да опитат вкуса на калта. Имаше за всички - по много!
По едно време валеше освен сняг и кал, щеше да е странно, ако на 5-10 метра нямаше джипки мислеши се за амфибии и опитвайки се да изхвърлят всичката насъбрала се вода в гьоловете.
Този път лебедката на Уазката влезна в употреба.
















Сузукито се върна в изходна позиция и реши да пробва алтернативния маршрут. Спусна се до дерето и започна да прави опити да се изкачи от другата му страна. Настана драма в търсене на сцепление, но съединителят му не издържа и се счупи. За съжаление червената машинка бе дотук, но така или иначе малцина преминаха от другата страна, така че загубата не бе голяма. На този етап оставиха Самурайчето долу. Колеги се майтапеха, да го оставят до април, пък тогава с една чантичка интрументи под цянката на дърветата да му сменят съединителя.












Трето действащо лице бе Уазката. Водачът й избра калното трасе и се цопна без замисляне в първото блато. Явно му хареса, защото прекара доста време вътре. От определен ъгъл от Уазката се виждаше само горната част на купето. Всичко останало бе топнато във "ваната". Хайде пак лебедка, но нямаше много подходящи дървета , за които да се закачи, иначе въжето бе с впечатляваща дължина. Мисля, че чух 35 метра. Едно дръвче се оказа слабо за внезапно натежалата Уазка и след като му изпукаха корените се наложи нова стратегия. Удължиха с един колан и успяха да захванат за ствола на едно голямо дърво. Положението бе толкова тежко, че на моменти лебедката издъхваше и определено нямаше сила да изтегли от калта руската машина. Играха лопати и бутане като жокери.
















В същото това време на сцена номер 2 на снимачна площадка търтеят бе вързал закъсалото самурайче и бе решил да го изтегли до другата страна. Не знам какво мислеха колегите на този етап, може би да продължат напред, но все още никой не минал през кални участък и в крайна сметка продължение по пътя напред нямаше.


Уазката точно успя да излезне от едната дупка и веднага влезна в капана на следващата. Тук пак получи помощ от публиката и с дружни усилия най накрая имахме преминал джип през калния участък.








Търтея също успя да изтегли успешно самурайчето. Вече свършил си работата пак се чу онзи фучащ и страховит звук от двигателят му в обороти.
















Дойде ред и на брутално изглеждащото Терано. То с рев и зверска засилка се гмурна в калта, като разярен бик хванат с ласо. Започна да се мята наляво и надясно, да отскача грубо, но все пак вървеше. Въвеше, но шиповете на гумите му издълбаха поредния страховит коловоз, който заложи своя капан и озапти разлудялия се Нисан. Тук положението също бе впечатляващо. Почти успях да снимам целия таван на джипа, все едно съм се качил на някое дърво.


















ТЕраното се бе наклонило силно надясно, като поредни невинни жертви станаха возещите се момичета вътре. С доста услия успяха да излезнат всички отвътре. ЕДин колега се провикна към собственика на джипа - Да видиш на тия с Ламборгинитата и отварящите се нагоре врати как им е".












Тук лопатата поигра здраво, но истинакста сила дойде след предожението на Choko да поиграем на "Дядо вади ряпа". Точко като в приказката група започна да тегли на ръце нисана. Малко напред, малко назад, акто дори имаше почивка от страна на водача, който излезна за втори път и каза, че го е заболя гръбнакът да стои на една страна и иска малко почивка. Задно дясно колело извади впечатляващ ход. Гумите бяха 33 инча, а задната бе почти изцяло под вода. Значи дупката е била над 80см и то само гумата бе в нея отстрани имаше още.






Накрая се наложи Патрула да тегли с лебедката си.

[verter]

От: Разходка в Люлин планина, 8.01.2012

Следващият герой бе пак Самурай и пак червен. Колегата след щателна проверка лично в блатото доста ентусиазирано заходи и се опита да пребори калта. Имаше шансове, но и той закъса. Дупката ставаше все по-дълбока и все по-водниста. Самурайчето почти изчезна в нея.




















Пак "Дядо вади ряпа", защото тук имахме по-голям шанс, поради по-малкото тегло на сузукито. И пак неуспех. Дойде митсубишито с Никола отзад да помогне.













Вижте тези щастливи физиономии.


Търтея запретва ръкавички


Choko продължава с майтапите




Търтея след доста дълба пауза без екшън не издържа и реши да пробва калното трасе, но отзад напред. Оказа се доста по-тежко и след кратко буйстване и дъжд от кал се заклещи в калта. Нямаше мърдане на никъде, въпреки че развъртеше ли гуми земята се разтрисаше под краката ми. Лебедката пак помогна, но се наложи да се ползва няколко пъти, защото явно Патрулът заради голямото си тегло затъваше доста дълбоко.












Между другото червеното Самурайче с бризента се бореше в първата локва на заден ход и при излизането теглен от пикапа на Никола откачи гърнето си някъде откъм генерацията. Колегата веднага се зае с ремонт на място. Всъщност цял ден си асистираше сам самичък и добре се справи с доста ситуации.




Борбата на Патрула продължаваше. Трасето след него приличаше на обект на ВиК или Топлофикация. Лебедката взе да се затруднява и малко създаде проблеми, но всичко мина успешно.


























Вече бе ясно, че разходката ни нямаше да продължи напред, но пък нищо не бе свършило още. Вече нямаше ред, всеки шатреше , където реши. Никола чакаше своя ред да се цопне в калта, но тъй като имаше няколко джипа в "банята" реши да се пробва по снежния участък. Спусна се надолу и с лекота се изкачи от другата страна. Гумите му, както и ръчния блокаж отзад определено бяха сред най-печалившите комбинации днес. Митсубишито се движеше доста уверено в снега и имаше завидно сцепление. Гумите са Toyo Open Country MT, но имат ламел на всяка плочка от грайферите си.






Свалихме Самурайчето със счупения съединител пак в дерето, откъдето щяхме по-късно да го качим до пътя пак.


Кафенце, вряло - екстра в якия студ.


Уазката след като бе преминала калния път реши да се върне по другия, но на изкачването гумите не я устискаха и водачът й реши да не я мъчи, а направо да я закача на лебедката. Въпросната лебедка, както и тази от Патрула днес поработиха доста.








Дойде ред да мислим и извадим самурайчето от дерето. То все пак работеше на една скорост, но трябваше да се гаси, ако се налагаше смяна. Малко по малко Уазката и колегите успяха да го изтеглят по склона.














Екшънът обаче продължаваше с пълна сила. Тераното, което също премина с борба през калта трябваше да се върне през снежния път и наклонът, но гумите му не го държаха в дълбокия сняг и в опит да набере засилка от дерето все повече се свличаше по страничния склон и накрая нагази едни дървета и храсти. Всеки един опит го плъзгаше все повече в дерето и се отдалечаваше все повече от пътя. Дългото въже на уазковата лебедка също загуби охват и се наложи да търсим друг вариант да помогнем на тераното.










Тук Никола с Митсубишито най-после се дореди до калта и вече на свободното трасе раздаде здраво газ. Учудващо пикапът се гмурна в първото блато и успя без да спира да си извади муцуната в другия му край.
Само с една маневра назад и пак напред излезе и продължи към второто блато, което направо прелетя. Няколко човека се провикнаха: Браво! Наистина бе впечатляващо как дългата база на L200 успя да премине с такава лекота през блатото. Разбира се преминалите преди това колеги и най вече Патрула бяха изорали и почти заравнили всичко, но все пак митсубишито мина завидно лесно.












Никола се спусна от другата страна и слезе в дерето да помага на Тераното. Аз също бях там и се чудех кой да бутам. Малко е страшничко да си до тези големи джипове, докато боксуват и танцуват из снега. Долу стана истинска драма. Голяма борба. Теренът ставаше все по труден, защото се заледаваше. По едно време дори Митсубишито изпадна в кофти ситуация с дърво зад гърба си и липса на сцепление. Успяхме няколко човека да го избутаме. Връзвахме и няколко пъти Тераното, но кой кого теглеше и буташе не ставаше ясно.






Всичко се изора. Пътят нагоре се бе заледил и Никола не успя да набере достатъчно засилка, заради лошото сцепление вече в дерето и не успя да се изкачи по хълма, въпреки , че бе го сторил мисля дори два пъти преди това. Наложи се да се върне обратно до главния път и евентуално пак през калта, но този път обратно.


Тераното поне се бе върнало след помоща в основните следи в дерето, откъдето го хвана лебедката на Уазката и лека полека го издърпа до главния път.

Колегата с Самурая с бризента отново реши да се гмурка.










Остана само Никола от другата страна и пак се наложи да минава калта. Този път бе малко по-трудно, въпреки че почти бе преминал всички участъци, но накрая каза че е отпуснал газта и поради това му бе останала задницата в дупката и така и не успя да я извади сам оттам. Дойде ред на самурайчето с бризента да върне жеста на пикапа и след няколко ударни тегления митсубишито излезна от калта.










В общи линии това беше днешната екшън драма. Бе тръгнало да се смръчава, което значеше че сме откарали над 5 часа в двата участъка от 100-200 метра.

Абстрактна снимка


Който не се бе налудувал до момента навръщане се заиграв полето




На изпращане






Аз лично съм много доволен и благодаря на всички, които участваха и не жалеха джипове и усилия да направят денят запомнящ се.

Ще се радвам пак да покараме заедно. Поздрави!