Обява

Свий
Няма добавени обяви.

х. Чавдар

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: х. Чавдар

    Браво колега,много красиви снимки.
    Маршрута също е прекрасен и много живописен за съжаление мъглата ти е попречила да направиш още по красиви снимки от билото на планината.

    Поздрави .
    Не е важно какво караш, а как го караш !

    Коментар


    • #17
      От: х. Чавдар

      Първоначално публикуван от verter Преглед на мнение
      Много красив момент е със замръзналите есенни дървета. Не съм пътувал из този район, но само мога да съжалявам за този пропуск. От сумати време пътувайки покрай Пирдоп/Златица по асфалта гледам билото на планината и се заканвам да дойда да поснимам, но не знаех откъде от към София да го подхвана.
      Всъщност пътят с дълбоките коловози докъде води?
      Мисля, че коловозите ще ме отведат до някой от подходите към сечището, до което стигнахме миналата неделя (виж снимките от мнението на Търтея), а оттам имаше връзка с билото. Все пак не съм категоричен, защото миналата разходка карах за първи път в този район и то в обратна посока... Предвид колко разклонения на главния път имаше, не съм сигурен по кое точно слязохме с Петьо, пък сега предвид сланата всичко ми изглеждаше различно от предния път. Определено ще повторя многократно разходките там и занапред, не виждам пречки да се включиш и ти , както и който и да е друг... примерно ако не бях сам определено бих обмислил план за минаване през коловозите, а пък ако лебедката ми не седеше у нас, а беше вече монтирана, гарантирано щях да се гмурна.
      Инак по принцип (тук колегите могат да ме допълнят) можеш да подхванеш този дял от планината последователно от Арабаконак - паметника или следващите черни отбивки посока Ботевград, Стъргел, Буново, Мирково, както и от другата страна - Ботевград (Зелин), Трудовец, Разлив, Правец, Етрополе, Бойковец и т.н...предполагам има още много "входове" за нагоре, ние досега пробвахме едва няколко...
      Разбира се може и през Мургаш със слизане във Врачеш или на яз. Бебреш и после малко нагоре към Арабаконак, това дори сега като си го мисля и вече ме сърбят ръцете ...
      V70-T5 / GR 2,8 / XV1900A

      Коментар


      • #18
        От: х. Чавдар

        Ето нашата версия на маршрута. Казвам нашата, защото два джипа тръгнахме уж по вашите стъпки, но гадаехме курса през цялото време. Принципно трябваше Яро да ни води по маршрута, но бе възпрепятстван и не можа да дойде.

        Получи се следния маршрут:
        София - Саранци - Макоцево - Долно Камарци - Стъргел - пътя към х.Чавдар - вр.Баба - Златишки проход - Златица - София


        Рано сутринта спретнахме срещата и докато се подмотвахме, хапвахме и се чудехме къде да заредим се измъзули час, час и половина загубено време. Часът удари 10, а ние реално тепърва тръгвахме по път, който не познаваме.

        Към 10:30 часа бяхме в село Саранци. Страхил каза, че на навигацията вижда черен път - отбивка в дясно, но малко по нагоре го дават пак да се връща на главния асфалтов път. Решихме да кривнем по тази отбивка все пак и където зърнем отклонение посока навътре в планината да го хванем. Никой не предполагаше, че ще спретнем съвсем истински офроуд при положение, че очакванията бяха за лесна разходка. Грубо, на места без път и с много щети по боята на джиповете. Отбивка си намерихме и хоп по нея. Набързо ни качи нависоко и сред гората. Основно вървеше покрай големи стълбове-електропроводи. Ясно изразен път с доста клонки и храсталаци. Изкочихме на една поляка откъдето пътищата буквално се клонираха на всеки 20 метра. Хванахме един , който след малко ни завря в страшни храсталаци и както си бе ясно очертан и си деряхме хубаво джиповете, така отведнъж приключи под един стълб.


















        Кофти. Явно бе път на електрото, които поддържаха стълбовете. Такива пътища колкото щеш. Лутахме се половин час докато търсехме друг маршрут. Все стигаше до нищото избраната отбивка. Все едно някой си е тествал джипа просто. Ясно очертан път водещ до нищото.
        Накрая хванахме противопоказен път надолу, към полето. Оказа се правилен. Тук що дране беше, просто не е истина. Аз за всичките си разходки досега толкова щети по боята нямам. Сега направо нашарих освен калниците и страниците, така и предния капак.

















        Виках си: сега ако се окаже и този път грешен вече ще ме е яд. Страхил с огромната тойота бра още по-големи ядове из тия храсталаци.







        Пътят ни вкара в гората, където уж стана по приемлив.Обаче засъхнали коловози от джугани - по 40-50 см дупки.....и пак храсталаци. Въпреки всичко беше гот. Занемарен път незнайно къде водещ.















        Най накрая изкочихме на една голяма поляна насред планината. Видимо пътят водеще в едно село в далечината, но не бе Долно Камарци накъдето бяхме тръгнали, а Макоцево. Решихме да не слизаме в него, а пак да се мушнем в планината. Един супер явен път ни предостави тази възможност. Хубаво, ама след 5 минути почти свърши. Разклони се на два едва забележими ръкава и със Страхил решихме да се разделим и всеки да провери кой на къде води. Имахме радиостанции, които просто вършат незаменима работа в такива ситуации. Чаках отклик от Страхил преди да продължа по моя път. По станцията се чу само: При мен пътят се губи! Реших да пробвам моя маршрут. Влезнах в едни храсти, ама токова гъсти и плътни, че почти не се виждаше пътя от тях. На всичкото отгоре не свършваха. Отвън се чуваха скрибуцащи звуци, дране, задиране.... Стана толкова тегаво, че реших да спра. Не съм свикнал още толкова да си инквизирам джипа. Сетих се и за по-широката тойота, която ще трябва да минава оттук и се отказах. Дадох задна и запонах да се връщам. Назад бе още по-трудно, защото нямаше какво да цепи клонака, задницата ми е права като дъска... Единственият друг вариант бе да слизаме към Макоцево. Така и направихме. Карахме покрай едни полета и хоп в селото.
















        Готино селце, забито дълбоко в планината и само с един път асфалтов път за влизане и излизане от него. Основният път ни отведе до Ж.П. гарата на селото... :blink:

        Последно редактирано от verter; 20-11-11, 08:20.
        Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
        0888/00-55-37

        Коментар


        • #19
          От: х. Чавдар

          Оттам хванахме някакъв друг път, който ни качи до нещо като вилна зона. Тук вече попитахме един човек дали има продължение към Долно Камарци. Той каза категорично не. За черни пътища не знаел и ни съветваше да се върнем обратно откъдето сме дошли. Супер гадно ти става като го чуеш това. На никой не му се връща.



          Решихме да караме буквално където има възможност. Слезнахме в едно дере, което води под един висок мост на жп релсите. Долу един тунел с лед ни преведе от другата страна.





          След него пътя тръгваше към гората , а другият вариант бе отново да минем под релсите. Избрахме пак планинаната. И всичко отново се повтори. Както си имаше явен и безпроблемен път, така изведнъж влезе остро в гората и започнахме да потъваме в огромни сухи коловози, да заобикаляме големи камъни и да газим изпопадали клони. Коловозите станаха толкова дълбоки, че дифовете почти задираха. Тук пак разклонение. Страхил реши да проверява дясното, а аз пак напред. Моят път стана ужасен само след 100 метра. Коловози до над коляното и почти цели изпопадали дървета. Спряхме джипа и слезнахме. Походихме още 200 метра напред да се уверим дали трудностите са само в този участък. Не! Нагоре още по зле стана. Явно оттук са минавали джугани като е било кално и пътят бе мазало. Страхил също отговори негативно на въпроса - Проходимо ли е при теб?








          Хайде пак обратно. Едвам обърнахме. Теснотия и с почти винаги един дълбок коловоз, който килваше джиповете на една страна.





          Трябваше да се върнем пак до моста под релсите на влака. Там вече хванахме път, по който и леки коли се движат спокойно. Черен и пресичаш 10-15 пъти рекичката около него, но направо лек. Заведени ни точно в Долно Камарци.



















          Въпреки лутането и загубеното време все пак вървяхме по набелязаните цели. От селото хванахме 5 километров асфалтов участък до съседното село - Стъргел. Стъргел е сгушен в самата планина. Над него знех, че е някъде хижа Чавдар, до която има лек път и от който можеше да се изкачим до билото на Стара планина откъдето да търсим маршрут към връх Баба.
          В Стъргел пак на няколко пъти не намерихме правилния път. Хващаме някоя отбивка и тя ни води до нечий двор накрая. Поне видяхме къде спи месният трактор, ако бе необходимо. На принципа на налучкването открихме верния път.














          Бях сигурен, че води до хижа Чавдар, въпреки че не съм идвал и не видях табели, но знех че е някъде в този район. Изкачването само дето не бе асфалтово - никакъв проблем, даже набързо ни стана скучно.







          Скучно, скучно, но до една отбивка. Пътят си продължаваше напред, а отбивката тръгваше рязко нагоре по един улей покрит с дълбока шума. Беше ясно - той ще бъде оттук нататък, където и да води. Стръмния склон ме привлече като магнит. Страхил също кимна положително. Това трасе много ми хареса. Жестоко е. Искам пак да се върна и да е кално. То и сега намерихме кал, че даже добре добре окаляхме прашните до момента джипки.









          Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
          0888/00-55-37

          Коментар


          • #20
            От: х. Чавдар

            Пътчето е стръмно, води директно из самата гора, отдолу се чувстваха позасъхнали коловози и пухкава 20-30см покривка от шума. Много живописно и зарибяващо. Изпопадали клонаци, рядка миризлива кал, хлъзгава шума....На едно място даже местихме паднал бор. 5 човека едвам го преместихме , за да не рискуваме да спукаме някоя гума преминавайки по него. Имаше и един по дълъг учсстък от кал, който накара тойотата на Страхил да танцува нялови и надясно докато премине.

































            След 20 минути каране отново се сляхме с главния път за хижата, но вероятно спестихме доста път по него.
            Тук пак разклонения и кратки чуденки... Но зърнахме връх Баба в далечината от дясно.





            Основния път водеще в противоположната посока и на първата възможна отбивка се отклонихме от него. Беше вече късен следобед, вероятно към 15:30 часа. Бяхме загубили много време в лутане от сутринта. Слънцето вече хвърляше светлина странично, но пък гората стана страшно красива под тези лъчи. Пътят макар и тесен бе много хубав и водеше в посока връх Баба.







            Околността ставаше все по-красива. Учудих се как може късна есен да е толкова красива. В гората винаги е красиво и си заслужава по всяко време да бъдеш там. Винаги има какво да се снима и да впечатлява. Изпопадалата шума бе направо като килим. Все още с цели листа и пухкава. Минавайки с гумните върху нея почти не оставяха следи. Тук снимки сами говорят.




























            Уж се бяхме отклонили от главния път за хижа Чавдар, но само така си мислех. Видях табела, която ни водеше пак към хижата. Странно, но вероятно поредния шорткът сме хванали или изобщо основния път води другаде. На една полянка насред гората спряхме. Страхил каза по станцията, че вижда някакви офроуд маршрути и разклонения от поляната. Първоначално не се виждаха, въпреки че трябваше да са около нас, но след като слезнахме и походихме пеш наоколо започнаха да се забелязват. Много готино, като някакви призначни пътища. Нападалата шума така ги бе маскирала, че не знаехме до последно по път ли наистина се движим или си въобразяваме.













            Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
            0888/00-55-37

            Коментар


            • #21
              От: х. Чавдар

              Стигнахме и до снежни и замръзнали участъци. Тук ние с Боби спирахме многократно за снимки и загубихме бялата тойота. Известно време поддържахме връзка по станциите и чувах : Ние завихме на дясно; на едно разклонение хванахме нагоре.... Обаче ние през това време прекалено често спирахме за снимки, които наистина не бяха за изпускане. По някое време загубихме връзка, Чуваше се само пращене от станциите. Явно бяхме изостанали много. Пътят се раклоняваше някокко пъти, а и не бе явно. Загубихме се. Въртях и аз самата гора, стигнах до сняг по който се надявах да видя следи от тойотата, но такива нямаше. Хванах направо през гората към билото да намерим обхват. Свързахме се по едно време и разбрах, че ни чакат на билото. Било обаче не се виждаше. Карах из шумата и слаломирахме покрай дърветата, когато чух по високоговорителя: Чуваме ви, идвате към нас!




              Изведнъж изкочихме на билото, където дърветата свършиха и се изтипосахме буквално пред връх Баба. Чувството бе жестоко. Много обичам така нанадейно да изкоча пред нещо без въобще да го очаквам. На връх Баба се виждаше поделението и антените му. Бяхме в непосредствена близост. Слънцето грееше много приятно, не духаше и даже беше топло. Лъчите вече към залез бяха по червени и хвърляха онази особена мека светлина върху околните хълмове, която най-обичам. Макар и късно успяхме да стигнем в подножитео на върха. Оттам се откри и прекрасна гледка към Рила. Направихме поредната почивка и фото сесия.



















































              На самия връх знаех, че не можем да се качим, защото там е поделението. Трябваше да заобиколим върха, но път си имаше при това доста добър. Оттук насетне вече знаехме, че ще си караме по самото било до Пирдоп/Златица. Искахме да зърнем и мината Елаците Мед, която е сгушена в самата планина и е нещо огромно. Покрай връх Баба и на един завой ни се откри тази впечатляваща гледка. Чудовищните Белази не спираха да кръстосват и бучат чак до тъмно.




















              Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
              0888/00-55-37

              Коментар


              • #22
                От: х. Чавдар

                Наближи и времето за залез, което бе запечатано подобаващо от Боби.




















                Минахме и покрай една метереологична станция.



                Страхил отпраши напред и се чувахме отвреме на време само, но общо взето над час и половина визуална връзка не поддържахме. Боби снимахме почти непрестанно. Качих се и до самия ръб на билото с джипа, където има страхотна пропаст към мината. Там имаше една скала, която буквално стърчеше над пропаста. Покатерихме се на нея и все едно се рееш из въздуха. Стомахът ти се свива на топка. Вятърът те брули, а и стана доста студено. Много красиво обаче!











































                Малко по надолу пътя се сля с този водещ до мината и стана почти като асфалтов. Може да се кара спокойно с 60км/ч даже. Открисе и гледка към Пирдоп и Златица. Стъмни се, обаче след като ни превикнаха очите стана сякаш пак светло. Пак спирахме за снимки. Мисля някои фотоси станаха уникални .







































                Накрая изкочихме на Златишкия проход. Асфалтов , занемарен и тесен път. Разминаване на скорост няма как да стане, защото пътят е еднолентов. Срещнахме 3-4 коли само. Общо взето е запазен, но не е за хубави леки коли. Тук вече се стъмни и се радвахме на асфалта. Слезнахме в Златица откъдето тръгнахме да се връщаме по подбалканския път към София.
                Много приятна разходка се получи след несигурното начало, но определено средата и завършека бяха запомнящи се.

                Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                0888/00-55-37

                Коментар


                • #23
                  От: х. Чавдар

                  Браво!!!
                  Поздрави за интересният разказ и прекрасните снимки, и следващият път да се качите до върха.
                  http://www.offroad-bulgaria.com/show...21#post1680221
                  Не е важно какво караш, а как го караш !

                  Коментар


                  • #24
                    От: х. Чавдар

                    Любимите ми места - минавал съм сигурно стотици пъти и пак ми харесва да гледам вашите снимки, Браво!

                    Коментар


                    • #25
                      От: х. Чавдар

                      Браво! Страхотни снимки! Жалко, че не сте попаднали на правилния път в началото, но това е поправимо... със следващата разходка . Тук на снимката съм указал откъде минахме ние с Петьо, макар че не препоръчвам влизането на черно да стане именно там (а малко по-нагоре), понеже широкият път преминава в мотоциклетна пътека за около 200м и следват много щети по боята, в случай че това трябва да бъде избегнато. По-удобно е да се слезе от асфалта на последния ляв завой преди превала на пътя, където ясно се очертава вход/изход на черен път, след което се тръгва наляво по черния и се хваща второто отклонение (те са само 2 де) към гората, на което след около 300м се минава покрай голяма клетка на ГСМ оператор. По-натам просто се следва пътя, който изглежда по-използван, колкото и странен критерий да е това...
                      V70-T5 / GR 2,8 / XV1900A

                      Коментар


                      • #26
                        От: х. Чавдар

                        Моля ,някой да ме посъветва как да направя преход вр.Мургаш - вр.Баба?
                        Откъде ще е по-лесно да следвам пътя: да започна старта от Златица и оттам по билото, или първо през Мургаш и посока Златица?

                        Към Мургаш знам пътя от Бухово, от Чурек и от ловния дом Търсава (село Ябланица). Откъде се минава за връх Баба?
                        Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                        0888/00-55-37

                        Коментар


                        • #27
                          От: х. Чавдар

                          Първоначално публикуван от verter Преглед на мнение
                          Моля ,някой да ме посъветва как да направя преход вр.Мургаш - вр.Баба?Откъде ще е по-лесно да следвам пътя: да започна старта от Златица и оттам по билото, или първо през Мургаш и посока Златица?Към Мургаш знам пътя от Бухово, от Чурек и от ловния дом Търсава (село Ябланица). Откъде се минава за връх Баба?
                          От Мургаш, по билото до Витиня (Внимавай, понякога там има бариера, но май на бензиностанцията имаше ключ, ако се наложи), от там по магистралата до една малка бензиностанция, през нея, под магистралата два пъти и нагоре в балкана по малко асфалт - после черно почти до х. Рудина и надолу (малко е кофти на места ако има паднали дървета, но се минава), после нагоре до билото и там е най-красивата част, през връх Звездец и надолу към Баба, след което за десерт наляво едно хубаво слизане към Етрополе(прикачил съм еди трак който в началото малко се оплеска, но ти си знаеш пътя до Мургаш)

                          Прикачени файлове

                          Коментар


                          • #28
                            От: х. Чавдар

                            Алекс, на това около в. Звездец дето пише много гадно на ОФРМ ходил ли си?
                            Че ми е интересно кво има там
                            И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                            Коментар


                            • #29
                              От: х. Чавдар

                              Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                              Алекс, на това около в. Звездец дето пише много гадно на ОФРМ ходил ли си?
                              Че ми е интересно кво има там

                              Не виждам подобно нещо около Звездец? Дай координати.
                              Иначе около Баба има едно 4Н, но то си е доста приятно пътче с малко камъни (и от време на време паднали дървета, но на пролет те са навсякъде).

                              Коментар


                              • #30
                                От: х. Чавдар

                                Север 42 49,885
                                Изток 23 51,090
                                И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X