Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

[Yaro]

Забелязах, че тук няма конкретна тема за този легендарен Ситроен, затова реших да публикувам това в отделна тема. Предлагам тук да споделяме случайни и неслучайни снимки на това култово автомобилче.

Случайно попаднах на тези два изключително запазени екземпляра това лято, по време на една кратка, но прекрасна ваканция на остров Сколелос, Гърция.

[Goblin]

От: Citroen 2CV - случайни любителски снимки

Легeндарна машинка с интересна история...

2CV (Deux chevaux, буквално - "два коня"), е наименованието на модела не защото е бил две конски сили, а защото е бил "два данъчни коня" (deux chevaux fiscaux). Данъчната мощност се ползва във Франция от Втората Световна насам, и се ползва за изчисляване на годишния данък на автомобила (когато го имаше), както и за плащане на първоначалната регистрация, и за нов талон при прехвърляне. Също така едно време имаше отношение и при изчисляване цената на застраховката. Исторически 2CV май е единствената кола с толкова ниска данъчна мощност.

А историята е интересна. Поне толкова интересна колкото Андре Ситроен, основател на фирмата Ситроен. За него пък се е изписало бая мастило, накратко - човекът е бил гений, но и крачеща мечта на психиатъра.

Различните източници го описват различно, но повечето са съгласни че големият пробив А. Ситроен прави през 1904-1905та година по време на пътуване в Словения (според други източници - в Полша), където забелязва някаква машинария ползваща шевронни зъбни колела. Ето такива:




Чичко Ситроен много бързо надушва качествата на този вид зъбчатки, за нула време купува патента и започва да ги произвежда във Франция.

За пътуващите - ако някой ден минавате от Австрия към Словения през Караванкен Тунел - карайте бавно при влизането в Словения. До пътя има един дилър на Ситроен, пред който са изложени същите зъбчатки. Легендата твърди че именно там Ситроен ги е видял за пръв път.

Друга легeнда твърди че за пръв път ги е видял в Полша, където са му били показани, и където е купил правата от руският им изобретател.

Както и да е. Тези шеврони ще станат емблема на автомобилите Ситроен до ден днешен. Но чичко Ситроен не забогатява край колите. Големите пари прави с тези зъбчатки, а още по-големите - с производството на снаряди през Първата Световна война. Тлъстите военни поръчки го издигат от статута на богаташ до статута на супер богаташ.

През 1918та, надушвайки скорошния спад в продажбата на снаряди и муниции, Ситроен създава автомобилната фирма Ситроен. Нещата вървят и добре и зле.

Добре - защото бидейки шантав ексцентрик, добър инженер и човек с нюх, Ситроен се обгражда с правилните инженери и започва да произвежда интересни коли. Отделно - човекът бил абсолютен гений на рекламата.

Зле - защото продажбите на автомобили се оказват малко по-трудни от продажбите на снаряди. Спечелените от снаряди пари Ситроен инвестира почти изцяло в мощности за производство на автомобили. Уви - човекът бил всичко, но не и добър счетоводител. Нещата тъкмо потръгнали, и Държавата му изпратила поздрави под формата на 90% данък печалба.

Не на последно място - понеже бидейки шантав ексцентрик, Ситроен се проявява и като патологичен комарджия, печелещ и проиграващ цели състояния. До днес е жива легендата за това как Ситроен за една вечер с усмивка проиграва 80 милиона франка в казиното в Довил. До тук добре, проиграл ги, но не щеш ли - картата се обърнала, и до сутринта спечелил 80те милиона обратно, и още 80 милиона отгоре. Нея сутрин крупиетата получили по един автомобил бакшиш.

Нещата обаче не винаги били толкова весели, и фирмата задлъжняла. Колите и били винаги много интересни и много модерни, но хората нямали много пари за изпитания, и изпитанията и отстраняването на дефектите най-често били на гърба на купувача.

През 1933та Луи Рено го поканил да посети новият завод на Рено. Ситроен се хванал за сърцето, и не мирясал докато не построил още по-хубав завод, последна дума на техниката, с цената на поредните финансови гимнастики.

Андре Ситроен с усмивка сърфирал по вълните на задлъжняването - взимал заеми на широко, на широко ги и връщал. В един момент обаче връщанията нещо се позабатачили. Фирмата инвестирала последните си авоари в разработката на модела Traction Avant. Автомобилът бил абсолютна перла, но - недоклатен. Отново - малко нещо разчитали клиентите да операт пешкира.

И се озовал чичко Ситроен в следната ситуация: свръх модерен завод, супер автомобил (е, вярно, с малко дефекти) - трябвало му само продажбите на Traction Avant да потръгнат, и фирмата щяла да бъде спасена.

Хубаво, ама тоя път номерът не минал. Вестниците разтръбили че колата е боклук. Банките били озлобени, кредиторите, малки и големи - също. В един хубав ден малък кредитор представил искане за моментално връщане на относително мизерната сума от 50000 франка. Сума, с която в други дни и години Ситроен би си изчоплил зъбите. Добре, но се оказало че този път в Ситроен тези пари просто ги няма. Разтърчали се хората, почнали да пропушват телефоните - оказало се че ниц. Никой вече не дава. Всички се покрили. Банкерите - гледат на другата страна. Приятелите - няма ги. И хоп - всичките активи на Ситроен за нула време се озовали в ръцете на най-големите му кредитори - братята Мишлен, производители на едноименните гуми.

Естествено, момента бил много интересен. Защо пък точно тогава се явява този дребен кредитор ? Защо така се ожесточили вестниците срещу бедния Traction Avant ? Злите езици твърдят че такова натрупване на случайности било доста в стил на братята Мишлен

Те пък били (и фирмата им до ден днешен е) пълна противоположност на Ситроен. Сериозни, стриктни, дисциплинирани, и изключително предпазливи финансово. Единствената им слабост била че помагали на Ситроен в миналото, с много, и на доверие. И до ден днешен едните твърдят че Мишлен от самото начало са помагали на Ситроен за да го глътнат в крайна сметка. Други твърдят че Мишлен просто са си дали сметка че така не може да продължава, че фирмата му така и така е закопана и ще бъде разпарчетосана, и че няма лошо да се озове в добри ръце.

Мишлен лапнали Ситроен, изплатили дълговете на фирмата, и си преброили картите. Оказало се че бая читава ръка са хванали: свръхмодерен завод, прекрасна гама автомобили нуждаещи се просто от малко доизпипване, и най-вече - моделът Traction Avant. Вкарали парички, дефектите по Traction Avant били отстранени за няма шест месеца, и хоп - започнал да се продава като топъл хляб.

Цялата дандания не се отразила особено добре на Андре Ситроен. Дал си сметка че - нагласена работа или не - на всички просто им е писнало от номерата му, и измъкване няма. Починал година по-късно от рак на стомаха. Явно да гледа посятото от него пожънато от други не му харесало особено.


Само че нали Мишлен били хора пестеливи и сериозни - малко ги работела тая гама все луксозни и полу-луксозни автомобили. Времената били относително тежки, не можело да се разчита само на луксозни автомобили. И тук идва реда на нашето 2CV.

Пиер Буланже, доверен инженер на братя Мишлен и определено умна глава - от бая време си мъдрувал скришом как да направи малка, икономична кола. Хората му дали зелен светофар, и човекът я измислил. До 1939та прототипът TPV (Toute Petite Voiture - Съвсем Малка Кола) бил готов. Идеята била - Щайга на колела. Да е много икономична, да е много комфортна (коментарите в следващата публикация за изораната нива и яйцата са правилни), и да вози 4 човека с шапки и сто кила багаж.

Прототипчето било много напред с материала - от алуминий, с двигателче с водно охлаждане и какво ли не още.

Хубаво, ама почнала войната. Немците превзели Франция, и заводите Ситроен (че и не само те) попаднали в немски ръце.

От там почва шпионския филм. Прототипите били скрити за да не ги намерят немците. След войната оцелели само два. През цялата война били разпарчетосани и скрити. Мътни времена били, хора умирали, документации се унищожавали - следата се изгубила.

До 1994та се предполагаше че са оцелели само тези два. През 1994та обаче се намериха още три (редом с други ситроенови прототипи) - зазидани зад двойна стена, във ферма някъде на Кънда в Дивия.

Пиер Буланже, шеф на завода, през цялата война успял да избегне срещата с Фердинанд Порш. Той пък имал какво да пита. Зер - при все цялата си гениалност (която аз никога няма да тръгна да оспорвам) - човекът проектирал костенурката малко на тъгъдък, и доста, ама доста се "вдъхновил" от Татра V570, рожба на гениалния Ханс Ледвинка. След Войната от Татра в крайна сметка успели да осъдят Фолксваген, но това е съвсем друга история.

Та. Ситроенци били длъжни да работят за германците, и гледали все пак де що могат да им ръгат пръчки в спиците. Добра тяхна идея било погрешното маркиране на маслената щека на всички камиони които произвели за немците. Смъкнали резката на щеката достатъчно ниско, немските механици дисциплинирано спазвали указанията на щеката, и не щеш ли - двигателите задирали поради недостиг на масло.

След войната прототипът TPV бил изваден от нафталина. Разгледали го хубаво, порадвали му се, и се отказали от половината нововъведения. Алуминиевата каросерия била отхвърлена (алуминият в следвоенните години бил кът), двигателчето станало с въздушно охлаждане. Резултата бил пуснат в производство през 1948ма под звучното име 2CV. На френски - горе долу Дьо Шйово, или галено - "Дйош".

До последно протоипът представен на парижкото изложение през 1948ма бил "в разработка". Нямал електрически стартер. Предвид реакциите на посетителите на салона - шефовете решили все пак да сложат ел. стартер. Чистачките обаче останали ръчни

Колата направила Ситроен за смях. Цяла Франция се скъсала от бъзик. Журналистите се подигравали. Комиците правели сценки. Хората се смеели. Каква е тая консерва ? Кой ще го купи туй "нящо" ?

Оказало се че има кой. Ситроен бил засипан с поръчки. Скоро започнали да правят списъци. Срокът за доставка на нов 2CV от момента на поръчката бързо-бързо ударил три години. После ударил пет години.

Първите модели (до средата на 60те) наистина харчели под 4/100. Един познат във Франция като млад беше карал такова нещо. Кълнеше се че колкото слабо е вървяло - толкова и малко е харчело

А се оказали и здрави коли. Жива е легендата за френския фермер който си докарал колата за преглед за пръв път на не знам колко си хиляди километра. Хората му обслужили колата, и го проводили по живо по здраво. Човекът си тръгнал, на първа, с пешеходна скорост. Механиците се спогледали, и единия догонил колата. Спрели фермера, и го питали в общи линии "Чичко, защо караш само на първа ?".
Оня ги изгледал, и питал: "Какво е първа ?". Оказало се че колата никога не е карана другояче освен на първа. Човечецът не знаел че има и други скорости. Като купувал колата - казали му: "Това е за напред, това е неутрална, това е за заден ход" - и от тогава си я карал така. Предвид че била малко по-бърза от волска каруца (другото му средство за придвижване) - бил доволен.

[trajal]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

В книгата "Автомобилът днес и утре" пишеше, че задачата е била създаването на евтина кола за селското население в следвоенните години.
Изискването към окачването било да превози кошница с яйца на задната седалка през разорана нива без да се счупят яйцата.

[Bugman]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Преди няколко години на ретро-парад в Созопол, ретро возилото ми (VW Tpansporter 1974) се превърна в DJ-пулт на водещият (естествено PACH DJ-Иван Тодоров), а любимата ми част е обиколката на града, като има и момент в който всички участници се разминават един с друг и е много приятно да участваш. Та бързо се засилих към една от атракцийте на мероприятието: Ситроен 2CV с 2 много весели мацки в него, дали не баха и с някакви атрибути на моняхини не помня точно, но като тръгна тая малка колица по тия неравни созополски павета, се едно по вода върви, аз се понадигнах веднъж-дваж да погледна пътя, ма няма измама - караме по паветата, а малката кола върви се едно, не по асфалт, а по вода и 4-5 врати, мек покрив, 2 каки и кошниша яйца, какво повече да иска човек. Наистина уникална кола, имам приятел собственик на такава, който ми е разказвал куп невероятни неща на които било способно окачването - Гениална кола в известни отношения, гордост и чест за всеки собственик...

[stargazer]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Ето един "разкрасен" ветеран:

[Bugman]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Това ме подсети, че 2CV- си имат разни специални стилове на разкрасяване, които си имат имена, някой знае ли подробности?

[мишоци]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Доколкото знам 2CV е ''сделан'' от самия Фердинанд Порше, който бил арестуван, осъден и затворен /във Франция/ като сътрудник на Хитлер.
Та французите съвсем недвусмислено му поставили задачката да направи френския фолксваген, ако иска отново да бъде свободен.
Имаше статия преди години в ''АМ БЕДА''.

[Goblin]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Прав си, но не е сътрудничил за Ситроен 2CV, а за Рено 4CV. 2CV си е френски, на Пиер Буланже.

Но откъдето и да го погледнеш - Рено 4CV не е "измислена" от Фердинанд Порше. Порше по онова време е бил на 71 години, и каквото са могли са изцедили, но не вярвам да е било много. Лично мнение. Карали са го да помага, но като цяло колата се проектира още от началото на 40те години от французите, и по нея си има чисто френски решения. Твърди се че Луи Рено е поискал от инженерите си в началото на 40те да му направят "кола като оная немската".

Демек - костенурката, "вдъхновена" от Татра V570 на Ханс Ледвинка, "вдъхновява" французите да заработят над колата която в последствие ще стане Рено 4CV, и в последствие французите "вдъхновяват" Фердинанд Порше да поработи над нея

През 1940та Фердинанд Порше редовно е пътувал до окупирана Франция, където е наглеждал производството в Пежо (немците с право не са се доверявали на французите).
Бомбардировките над Щутгарт през 1944та го принуждават да се премести със семейството си в лятната си вила в Австрия. Съюзниците предвидливо го поставят под домашен арест в края на войната, като много други немски индустриалци, но най-вече понеже е бил член на немската танкова комисия през войната.

От домашния арест френските военни го "канят" във Френския окупационен щаб в Баден Баден през ноември 1945та, за да "обсъдят разработката на малка кола в стил Фолксваген Костенурка" с негова помощ. С две думи - "молбата" им е била Порше да "пофренчи" малко костенурката, и да преместят завода във Франция като военни репарации.

Само че френските производители, начело с Жан Пиер Пежо, вдигат вой до небесата. Какви са тия работи, гадните шваби ли ще ни правят колите, ние французи ли сме или лукови глави. Значи ниц, няма да правим фолксвагени. Ами хубаво, тоя хубостник професор Порше какво ще го правим ? Ееее, как какво бе, вие не помните ли кой наглеждаше Пежо през войната ? Тоя същия. Я го дайте насам...

Та на 15ти декември 1945та му щракват белезниците заедно със сина му Фери и зет му Антон Пих. Антон Пих пък е женен за щерката на Фердинанд Порше - Луизе, и е баща на Фердинанд Пих, и той велик инженер като дядо си и чичо си, и голям шеф на Фолксваген до 2002ра.

Влизат тримцата в пандиза в Дижон, таткото Порше е на 71 годишна възраст. Французие ги вкарват без обвинение и без насрочена дата, и искат някаква астрономическа сума за да ги пуснат под гаранция.

Успяват да съберат пари само за Фери, който излиза след няколко месеца. Опитва се да се прибере в Щутгарт, но окупационните власти не му позволяват. Прибира се в Австрия, пренася там цялото оборудване на фирмата. С Луизе (сестрата) бачкат като луди. Започват да произвеждат помпи, стругове и каквото се сети човек.

Спасява ги Карло Абарт (по-късно дал името си на серията Абарт на Фиат), който урежда на Фери договор с италиянския отбор Чизиталия. Фери им прави дивен grand prix болид, Porsche Cisitalia 360. Дивна бегачка с 1.5 двигател с компресор, и двойно предаване. Завършена през 1949та. Успоредно работи над 356-цата на базата на костенурката.

С първите пари от предплатата на Чизиталия успява да събере парите за гаранцията на баща си и на Антон Пих. Май са били около 62000$. Освободени са на 1ви август 1947ма. През 1948ма френският съд се произнася: невинни са. Французите обаче незнайно защо забравят да върнат гаранцията

Таткото се прибира в Австрия (в Германия не го пускат), и наглежда проектите на 360ката и на 356цата. Според легендата - казва му че "на негово място не би могъл да се справи по-добре".

През зимата на 1947ма швейцарски дилър харесва 356цата и купува първите 5 бройки. После - още 50, плюс 6 шасита за кабриолет. Поршевци сглобяват всичко на ръка и се справят с поръчката навреме. Останалото е история.

Та по време на престоя си в Дижон (от декември 1945та до 1ви август 1947ма), Фердинанд Порше наистина се занимава с работа по Рено 4CV.

Рено по това време вече е държавна собственост (Луи Рено е зверски убит през ноември 1944та в затвора във Френ за "сътрудничество с нацистите" и компанията му е конфискувана бързо-бързо от френското правителство с декрет на генерал Де Гол). Демек - по това време в Рено няма голям шеф който да се е съпротивлявал срещу немците и да пъчи гордо гърди че не му трябва немска помощ.

През това време пък Съюзниците се чудят какво да правят със заводите Фолксваген във Волфсбург. Разминава им се преместването във Франция, искат да ги продадат - купувач не се намира. Решават да ги закрият. Накрая от немай къде позволяват на немците възобновяване на производството, под английски контрол. Времената са били такива, търсели са се малки и икономични коли.

Англичаните хвърлят око на Ханс Нордхоф - шеф на сервиз в Хамбург, и бивш търговски директор на Опел. Възлагат му управлението на завода на Фолксваген във Волсбург през януари 1948ма.

Нордхоф връзва гащите на завода, удвоява производството на костенурката и се свързва с Порше младши (Фери) през пролетта на 1949та. Възлага му да подобри костенурката, като в замяна му предлага рой благинки: процент върху всяка продадена костенурка, суровини за производството на поршетата, достъп до дилърската структура на Фолксваген по света, и изключителни дистрибуторски права над Фолксваген за Австрия.

Съответно Фери Порше решава да се премести обратно в Щутгарт, с целият си екип. През 1950та подновяват производството на 356-цата. Надяват се да продадат 500 бройки. Оказва се че са си направили сметката без кръчмаря - за 17 години произвеждат 78000 бройки...

През ноември 1950та разхожда баща си в из завода на Фолксваген във Волфсбург. Старият, с разклатено здраве, се ободрява и живва за малко. За малко. Няколко седмици по-късно получава сърдечен удар. Отива си в края на януари 1951ва на 75 години.

[gnomerhone]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Ето две снимки на първите прототипи





В началото са тествали различни готови двигатели, имало е и 4 цилиндров с водно охлаждане/на едната снимка има радиатор зад двигателя,а двигателя е с въздушно охлаждане/, също са ползвали за тестовете и двуцилиндров мотоциклетен боксерен двигател Gnome Rhone X 750 см3/този на снимката/-който е отговорил най добре на изискванията и на негова база правят класическия двг на 2CV.

Има също и модел Ситроен 2CV 4Х4 ,разработен за военните за Сахара





Как са решили задвижването...с два двигателя,един отпред,един отзад.

[stargazer]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Как са решили задвижването...с два двигателя,един отпред,един отзад.

Интересно как са решили въпроса за синхронизирането им и въобще за скоростната кутия

[Goblin]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Два двигателя, две скоростни кутии, три съединителя.

Предна и задна скоростни кутии с превключване от един лост (на пода вместо на таблото), всяка със съответният си съединител, двата хидравлични, вързани на един педал. Плюс централен съединител за включване/изключване на задната група.

А синхронизирането е било приказка. Две кутии, два съединителя, два карбуратора...

[zhivko88]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Ето и малко снимки на Рено 4CV

[мишоци]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Красота. Наистина.

[stargazer]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

Красота. Наистина.

Мишо, да използвам темата да те питам - какъв е шанса да се намери при вас някой DS, стоял 20-ина години "в плевнята"? Отдавна ми е мерак да имам такова, но от тук почти всички ги изкараха към Германия, а на останалите им искат някакви баснословни цени, дори и без да се реставрирани.

[rsk_skodaowner]

От: Citroen 2CV - снимки, история, интересни факти.

малко снимки на бг 2cv-та:



и едно dyane 6:



а относно покупка - ето някакви линкове:
http://www.citroen-ds.fr/debut.htm
http://www.webmycar.com/zonecar/weba...24CITROEN%24DS
http://www.motorlegend.com/occasion-voiture/citroen/
http://www.marche.fr/citroen-ds/anno...ds-cat557.html