А бяхме млади.

[Kent]

....
Да, бяхме... От крехка тинейджърска възраст слушам по-тежка музика, но не съм мечтал дори, че някога ще мога да слушам и гледам AC/DC на живо.... Също така на същата възраст изчетох книгите на Норбер Кастьоре по няколко пъти в български и руски вариант, обаче проникването примерно в Духлата ми се виждало като много смътен вариант някога когато порасна...
А, всичко било толкова просто... Трябвало е не само да порасна, но да попадна и на подходящи хора.
За 40-я си Рожден ден получавам подарък – билет за концерта в София през Май, а и междевременно се запознавам с една мома, на която образно казано в Духлата и е хвърлен пъпа... После месеците до събитието се изнизват стремително и една петъчна, мързелива сутрин потегламе към София с Жена ми с колата на наша приятелка. Приятелката управлява, а аз току я подпитвам не иска ли да я сменя зад волана. Тя се чуди, но накрая решава че ще се справи и аз тутакси забърсвам две кенчета „Каменица” от една бензиностанция с вкаменено магаренце до нея. Хлопвам ги малко преди София. В процеса на „хлопване” малко ми се усложнява мирогледа...
След първата.


После:blink:




След пристигането всичко става много бързо - срещи с приятели, тук там хапка-пийка и накрая едвам успявам да се класирам за началото на концерта. Около и на стадиона е абсолютна джунгла, барабар с приматите... но обстановката е много добронамерена и обитателите също. Има ред. После концерта започва и присъствам на грандиозен спектакъл. От средностатистически чичко като мене, такова нещо се вижда веднъж-дваж в живота. Страхотно е. Огромния стадион е залят от маса народ навсъкъде. На светло прилича на купа напълнена с дружелюбни мърдащи скариди. Много хора /почти всички/ са си закупили по чифт малки пластмасови червени рогца, които явно са нещо като лого на този концерт /слагат се на главата с ластик и премигват рубинено/...и като угасят прожекторите картинката става много футуристична. Но, който е бил знае за какво говоря... Има много тинейджъри на по 12-15. Пеят и крещят неистово с групата. Има и 60 годишни мъже и жени. И те крещят не по-малко. Накрая закрещявам и аз на последното соло. Пък уж „характер нордический”... но трае ли сърце юнашко... Много се радвам на масата тинйджър. Рубинените рогца срещу силикона на чалгата. Кой-кого хахахахха, познайте...
Приберам се към полунощ и си лягам в два. На другата сутрин ставам в пет и половина и хуквам към централна автогара, където имам среща с момичето дето е обещало, че ако ще и от гроба да стане, но ще ме замъкне до Духлата. /Концерта и Духлата са ми двете причини за пребиваване в София/... Срещаме се към шест, познаваме се /щото не сме се виждали/ и започваме да правиме тегели между автогарите в София... От тука тръгва рейса, ...а пардон тръгва от там....Накрая излиза – тръгва от Овча купел или квото там беше... Накаря като сядам на седлаката в автобуса за Перник, почти веднага заспивам докато каката чурулика весело от някъде зад мене. В главата ми е е.аси вакуума – пътуване, срещи, концерт със звукова травма, два часа сън и път към неизвестното. И към детската ми мечта.
В Перник още не ми е добре. Съживявам се малко преди Боснек. А, Перник е егаси големия град. Или буса излиза на отваряща се спирала от там.....
В селото минаваме през каналния ред за достъп и поемаме към дупката. Красота е пролетна наоколу...





Следва преобличане и проникване. За пещерата каквото и да се каже все малко ще е. Само да вметна, че съм приятно изненадан от малкото тесняци, поне до там до къде успяхме да влезем. Представях си Духлата в началото къде по-изтормозваща... По сравнение с Малката баджалия си е направо широчко
Някой се дупи да крие багажа



Трудно е да опиша какво видях вътре. Опитах да направя няколко снимки, но не е същото като да си бил там.



Сребърна роса по стените...


-Дошубя ли те вече, хахахаха, пита водачката.





Танцуваща в мрака



...а сега накъде беше




Езерце



Тука има следи от бозайници...



Телевизионна кула



Следва....

[Kent]

Какъв як прожектор само





Огромна длан. а, в нея свеш гори...



Огледалце, я кажи:-)



На мене не казвай огледалце, аз се знам







Синтрово езерце, май с лилия вътре





Там е вечния мрак



Следва...

[Kent]

Гъба наобратно...



Звезди







Чужие здесь не ходят. Това си е само наше:-)





Моя набор, гащеризона още не мога да го отлепя от гърба си

Малко преди края на контролното време излизаме. Докато си обличаме чистите дрехи заплющава дъжд.



Странни рисунки по селската църква...



По някое време се скатаваме се в „Двата бора” на по бира да чакаме рейса за Перник. Говориме си така ... „ за жизнь”. Много е гот. Накаря посещавам тоалетната, изстисквам си мехура като парцал, че предстои дълго пътуване и се мятаме на буса. После на влака. После пак съм в София.
На другия ден с Жена ми отпрашваме с автобуса в 12.00. за Калофер. Преследват ни черни облаци. Понякога ние ги преследваме. На изхода на Калофер двете страни се срещаме...



Отначало се натъжаваеме мокри, но после вадим „противоотровите” за дъжд. Някой им казват дъждобрани.





Те пазат и от вятър, а и небето над нас не изглежда оптимистично, та ги сваляме чак в гората.

Някой друг дългуч също бърза нагоре по мокрия асфалт.



На Паниците някой построил джамия:shocked: Поне така си помислих отначало



В началото на парка...



На юг.



Следва...

[Kent]

Дъждовник-катерач



Ко ме гледаш ве, човек






На х. „Рай” пристигаме точно по мръкнало. Замарваме там малка група пенсионери от Димитровград и Калофер. Ходели си на гости едните на другите благодарение на някакво шефство, та сега било ред на Димитровградчани да гостуват... Без много офлянквания ни курдисват на тяхната маса в столовата. Черпят ни с агнешки курбан, картофи, понички, всевъзможни вкусотии и сладки приказки. Милите... Това са възрастни хора с живи очи, достолепни и приятни за беседа. Малко преди полунощ умората циментира клепачите и се оттеглями по стаите. На другия ден Жена ми я викат по хендито на работа максимално бързо. На Ботев е -4 по Целзии, духа и вали сняг. То, тук на „Рай” не че вали нещо по различно, де. Решаваме да слезем за Калофер през екопътеката „Бяла река”. Преди това да не сме капо се разхождаме до набъбналия водопад...





...и Хан маара. Е, не е като Духлата, но е забавно вътре...










Хижата остава зад гърба ни.



Върховете също...




Надолу отново ни преследва дъждът затова сваляме наметалата чак при реката. Екопътеката е страхотна. Аз поне не съм виждал нещо такова и добре поддържано в България. Сигурно щото малко съм ходил, де.



Научавам и някои нови неща за себе си



...и като завъртим плочката:blink:
пазете се от мен












Две бубулечки Го правят за 1-ви път








Шесте километра до Калофер през манастира не са от най-приятните.


Долу друсваме по едно шкембе, срещаме случайно Чочо /един вид, като не стигнахме до тъжа, част от нея стигна до нас/ и хващаме автобуса за Карлово, а от там за Пловдив. /мразя да чакам на гарата в Карлово/. Междувременно мръква...



В Пловдив, в подлеза до гарата засукана циганка ни предлага контрабандни цигари. Слаломираме деликатно между нея и други амбулантни капиталисти. После на едно барче някакъв самоук художник крадешком се опитва да ни нарисува без особен успех /на картинката приличаме на като сме били деца а аз малко на чичко Ленин хахахаха, ако въобще може да се говори за прилика/.



Побързваме да се скрием във влака докато не е дофтасал и някой друг емоционелно лабилен ”гений”. В купето надигаме по чаша сок и се събуждаме при гара Повеляново.. Ами това е.

[targa]

Готино. Дай още.

[Пенчо]

Едно време имаше такава приказка:
Пещерняците са три вида:
Нормални
Извратени
Духладжии
Добре дошли.

[jenia7812]

Както винаги страхотен пътепис! Чакаме следващият с нетърпение!

[Захари Коровски(Zahari007)]

Страхотни снимки! Благодаря

[Павел Блидов]

Прекрасен репортаж, от концерта до планината.Браво

[bochkata]

За пореден път чудесен пътепис и прекрасни снимки!

[alex_markov]

Цар си!
Не знам с какво се занимаваш, Но трябва да Пишеш, добър си !

[Yaro]

Цар си!
Не знам с какво се занимаваш, Но трябва да Пишеш, добър си !

Напълно съгласен!
Винаги ми е изключително приятно и уютно да чета твоите пътеписи!

[Kent]

Не знам с какво се занимаваш

Благодаря Ви приятели. Занимавам се с това - Българите да сме поне малко по-здрави и пиша предимно рецепти и епикризи. Е, понякога и смъртни актове...
Духлата определено ме спечели, концерта ще го помня дълго, Рай си е Рай, а на "Бяла река" и се каня дълго /имам някакви детски мечти относно Северен Джандем/ и затова нямаше как да не драсна нещо.

[Twilight]

Завладяващ разказ и страхотни снимки!
От хаоса до природата..
Благодаря!

[dragomir_68]

Браво! Срахотен пътепис!

[zzlatev]

Другия път, като тръгнеш към Духлата, обади се да ти дам една каска като хората. Че съм 100% убеден, че тая шапка не те е предпазила от коварните места с нисък таван.
Багодарение на теб се върнах години назад, когато и аз бродех из тая пещера с верни другари. Видях познати места и наистина ми стана много гот. Благодаря ти.

[Kent]

Другия път, като тръгнеш към Духлата, обади се да ти дам една каска като хората.

Благодаря сърдечно Злати, но това е не е точно шапка. От вътрешната страна е с някаква бая здрава пластмасова черупка. Продава се в местния "Бриколаж" във Варна и е нещо като полукаска. Пише че съхранямва черепната кутия от удар в неподвижно препятствие, не от падащи предмети... Чукал съм си тиквата поне десетина пъти досега по разни низки тавани със страшна сила и нищо... Дори един път я стрелях с пневматичния пищов, ама не се проби За вертикални дупки и за катерене си имам нормална каска на Petzl
п.п. Пукал съм си главата в Лепеница като бях по-млад и да....не е кеф много /от тогава гледам да си я пазя/

[danikr]

Много хубав пътепис! Невероятни снимки!
Не се чувствам комфортно в тъмни и тесни помещения, затова, добре че сте вие и хора като Вас да разгледаме и тези красоти. Благодаря!

[Пенчо]

Благодаря сърдечно Злати, но това е не е точно шапка. От вътрешната страна е с някаква бая здрава пластмасова черупка. Продава се в местния "Бриколаж" във Варна и е нещо като полукаска. Пише че съхранямва черепната кутия от удар в неподвижно препятствие, не от падащи предмети... Чукал съм си тиквата поне десетина пъти досега по разни низки тавани със страшна сила и нищо... Дори един път я стрелях с пневматичния пищов, ама не се проби За вертикални дупки и за катерене си имам нормална каска на Petzl
п.п. Пукал съм си главата в Лепеница като бях по-млад и да....не е кеф много /от тогава гледам да си я пазя/

Сори за спама, ама ако има друг път, дали не приемате спътници.
Осигурявам транспорт от София до Духлата!
Че не съм се калял там от поне 10г.
За нещастие, водача ни Вальо Коцев, отиде по нелеп начин в по-добрия свят.

[ttankof]

Браво,
като започна с: AC-DC - няма друга такава група и няма друго такова шоу,
и завърша със: страхотен пътепис и снимки. Направо се почувствах като участник в това невероятно преживяване.
Благодаря Ви.