Идеи за Родопи - май 2010г.

[Chinela]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Това "хард" на техния трак е от преди 3 години. Оттогава пътчето си стана направо магистрала.

А по пътищата в района може и да се погоним на 4-5-та ...

Не ми се разваля темата, но грижата оставам на теб за почистване.
Там където ги срещнахме, ние слязохме от едно място, засякохме се за 200 метра и продължихме към друго.
И на спускането, и на качването джип НЕ МОЖЕ да мине, вервай ми.
Ако искаш ще ти пратя трака и ще го сравниш с техния.
А за черни пътища и скорости все съм се чудил как карате, щото за толкова години съм задминал стотина джипа и нито един мене.
Даже и във Верила съм карал след вас поне на 2 състезания и никога не съм включвал повече от 3-та.

Както и да е след прочит моля те да го изтриеш, не е колегиално.

[Чавдар (V93)]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

... Там където ги срещнахме, ние слязохме от едно място, засякохме се за 200 метра и продължихме към друго.
И на спускането, и на качването джип НЕ МОЖЕ да мине, вервай ми.
...

Вярвам ти! Тракът, по който са карали момчетата в района, е за софт разходка, проходим за какъвто и да е джип, а в по-голямата си част - и за по-висока лека кола.

[Димитър Желязков]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Такааа, хайде и аз да разкажа и покажа нашата гледна точка за прехода, прекрасните панорамни гледки, емоциите, веселата компания, адреналина...

Първо искам да благодаря на Андро за организация и затова, че ни заведе на тези прекрасни места, както и на всички от компанията, че бяха толкова готини, весели, задружни и отзивчиви във всяко отношение и допринесоха за чудесното настроение. Радвам се, че се запознахме с Жоро и Нели, Венци и Албена, Калина. С чиста съвест мога да кажа, че това е най-яката разходка на която досега съм ходил, и се надявам градацията в тази посока да продължи.

Поради ангажимент в петък сутринта, ние тръгнахме от София по-късно и се присъединихме към групата в Медени поляни, което е приблизително на 1/3 от предвиденият маршрут за първият ден. Докато чакахме групата да стигне до уговореното място за среща, решихме да съчетаем приятното с... още по-приятно и нашата разходка извън пътя започна така:









Прекрасно време, бистро поточе, тишина, спокойствие, вкусни сандвичи... опс, отплеснах се.
Скоро групата беше на линия и след като "поляхме" срещата потеглихме по маршрута в пълен състав.









Пътя беше много добър, позволяваш бързо каране, с редуващи се панорамни гледки, горички и рекички.







Имаше условия, дори и за сервизиране





Язовир Голям Беглик



Стигнахме до първото паднало "дръвче" по пътя и се наложи да се ползват режещите инструменти. Да се чудиш на Гошко къде беше събрал в Сузито резачката .





А пред дървото имаше и зарязана една Навара, която се наложи да прескочим, за да продължим напред.









Тук имаше задръстване и Жоро реши да пробва Сузито, дали владее левитация .





Минахме покрай интересни къщи



Стигнахме до Доспат - хотелчето където отседнахме



Кеф, а? За някакво специално окачване се говореше за тази люлка и мостове, и предавателни числа, ама пусто нищо не разбирам от тези неща .





И докато ние карахме, в механата към хотела, на бавен огън се въртеше това агънце





Много ни беше тежко, ама не му се дадахме на агънцето .
Ето и цялата компания

[Димитър Желязков]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

На следващата сутрин на излизане от Доспат минахме покрай сватба (Честито на младоженците ), или по точно казано, сватбарите минаха покрай нас, защото бяхме спрели чинно да ги изчакаме, свирнахме с клаксоните за късмет и продължихме по маршрута в посока към с. Мугла.





Първата забележителност по пътя ни беше местността Дяволски мост, нямаше как да пропуснем да го видим.





Гошко май няма търпение да се топне в реката





Ето го и самия Дяволски мост - определено си оправдава името





Продължихме натам, и пред нас се появиха прелестите на балкана











Пътя ставаше все по-интересен





На някой май му се заиграваше, а и си търсеше повод да си пробва новата лебедка и без много затруднение полегна в поза "партер"







Доволни от тестването на новата играчка (все още неподозиращи, че на следващият ден ще се наложи многократното използване на лебедката...), пренареждаме въжето.





Продължаваме по маршрута през "Рая за екотуризъм"



Имахме желание да влезем в Ягодинската пещера, но "пропускателния режим" ни отказа и продължихме към Ягодина. Много ми харесват такива пътчета.





Напред към Триград























"Най-големият" шофьор в групата .



Тук имаше паднал мост и се наложи (направо си бяхме принудени) да се заиграем







Така и не разбрах как се казва това растение, ако някой знае - да си признава.





Още едно дръвче, тук за някакви бири на сметката на хакман се говореше



И още едно





Трябва да се повдига Паджерото, че не му понасят високите камъни



Чаирските езера са прекрасно място, много ми хареса за отсядане на палатка



























Стигнахме до крайната точка на маршрута - с. Мугла и задължително трябваше да се полее този паметен момент . Андро беше подготвил бутилка шампанско и кристално-пластмасови чаши .





Ето цялата компания от самоснимачка. Невероятно, но всички сме в кадър .



В с. Мугла имах чувството, че времето е спряло някъде преди стотина години... Побъбрихме си с един местен юнак, разбрахме, че пътя към с. Гьоврен не е проходим, защото са се сринали осем моста. Оттам тръгнахме към Доспат през Смолян по асфалт, ако може да се нарече така чакълесто-дупчестата настилка по която карахме.

[Димитър Желязков]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

На следващият ден сутринта (колко бързо минават почивните дни) поехме първо покрай язовир Доспат.







Погледахме леко "еротичен спектакъл" между тези две жаби .

















Село Ковачевица, от птичи поглед. Тук снимките говорят сами, думите не са достатъчни да опишат тези невероятни гледки.





































































В тази кръчма бяхме намислили да злоупотребим с храна и напитки .









Найс, а?



От Лещен поехме по асфалта към Гоце Делчев и оттам към Якоруда.



С Андро уж се разделихме в Лещен, а ни застигна в Якоруда. Оттам той тръгна към София, а ние с Жоро решихме да борим Рила, неподозиращи, че отново ще имаме възможност да пием кафе на тази бензиностанция, след няколко часа....

[Димитър Желязков]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

С налудничавата идея да минем през Рила към Бели Искър, поехме ентусиазирани към Трещеник.







Пред нас се появиха малки преспи от гаден сняг, на които първоначално се зарадвахме



Не след дълго, обаче, осъзнахме, че няма да можем да минем по-нагоре към х. Грънчар и решихме да минем през язовир Белмекен, и оттам да се спуснем към Сестримо.





Пътя беше много добър, както Чавдар го беше определил - като за рали.



Панорамата прекрасна, красота.







Скоро, обаче, се натъкнахме на по-дълбочки преспи, където се наложи да поразпънем няколко лебедчици. Сузито леко и прелетя над снега, но Паджерото...













Още едно презакачане на лебедката и сме готови, но... само за да стигнем до следващата неприятна изненада...



Имаше срутване, и, на и без друго тесен път се бяха изтърколили няколко големи канари. Много оцених силата на джека, без него едва ли щяхме да успеем да помръднем тия скали.



Жоро майсторски, но малко рисковано, според мен премина между скалата и пропастта.



За всеки случай го обезопасихме.



Паджерото нямаше шанс да премине оттам и се наложи да преместим повече канарата.



Сговорна дружина - планина повдига, буквално.





Успешно преминахме и продължихме напред, но не за дълго. Бяхме минали, може би 2/3 от пътя до Белмекен, където стигнахме до много големи преспи от падали лавини, които беше невъзможно да преминем, а и вече беше към 23.00 часа. Най-разумно беше да се върнем, което и направихме. Предницата на Сузито се опита да се подхлъзне надолу в пропастта, но със задружни усилия и умения овладяхме ситуацията. Снимки нямаме по разбираеми причини - на никой не му беше до снимане в този момент. Минахме отново покрай падналите скали, обратно по пътя към Трещеник, и оттам надолу (единият от нас със скорост, като на рали, познайте кой ) в Якоруда. Освежихме се и поехме към София.

Аз съм доволен от цялото преживяване и не съжалявам и за миг, че тръгнахме в тази посока да се пробваме. Надявам се, след месец, когато времето позволи, да преминем целия маршрут.

[hackman]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Радвам се, че сте си изкарали приятно. И моите спомени от този маршрут са много хубави затова и предложих този район.

Отново благодаря за разчистените дървета!

А тая бира... да не излезе по-скъпа от резачка

П.С. Само да се видим и бирата ще ви се сервира от хладилната чанта!

[Чавдар (V93)]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

... Тук имаше паднал мост и се наложи (направо си бяхме принудени) да се заиграем ...

А бе, че не сте били били принудени - не сте били, защото това паднало мостче се заобикаля от път като магистрала и тракът върви по него. Ама явно това със заигравките си ви иде от вътре ...

П.П. Между другото, щом от Мугла сте се връщали в Доспат, могло е да не обикаляте по шосетата, а още преди да превалите баира за слизане в Мугла, да продължите направо по черния път и (без да минавате през Мугла) да излезете към Гьоврен и Тешел и оттам да си хванете асфалта.

[Димитър Желязков]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

П.П. Между другото, щом от Мугла сте се връщали в Доспат, могло е да не обикаляте по шосетата, а още преди да превалите баира за слизане в Мугла, да продължите направо по черния път и (без да минавате през Мугла) да излезете към Гьоврен и Тешел и оттам да си хванете асфалта.

Да, знаехме го този път до Гьоврен, и че по него щяхме да спестим разстоянието до Смолян и обратно. Но вече беше станало късно, бяхме изморени, а и в групата има и деца и колкото и да не ни е присъщо, постъпихме разумно и не ги друсахме още два часа по камъните. Иначе времето за обикаляне по асфалта е почти същото, колкото и по черния път до Гьоврен.

[Чавдар (V93)]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

... Иначе времето за обикаляне по асфалта е почти същото, колкото и по черния път до Гьоврен.

Наистина не съм го карал този път, но малко ме съмнява 18 км (11 черно + 7 по асфалта Триград - Тешел) да са колкото близо 80 през Смолян (в т.ч. и 3-4 км по черно през баира до Мугла).

[Боян]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Мите , мед капе от монитора /и от обектива /, като разказваш !!! Благодаря за снимките, че видях какво съм изпуснал !

[antiroad]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Еееей Митак,скъса му г...а на това Паджеро,иначе много интересна разходка

[Андрей Боянов]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

А бе, че не сте били били принудени - не сте били, защото това паднало мостче се заобикаля от път като магистрала и тракът върви по него. Ама явно това със заигравките си ви иде от вътре ...

П.П. Между другото, щом от Мугла сте се връщали в Доспат, могло е да не обикаляте по шосетата, а още преди да превалите баира за слизане в Мугла, да продължите направо по черния път и (без да минавате през Мугла) да излезете към Гьоврен и Тешел и оттам да си хванете асфалта.

как без да преваляме баира до Мугла, бе, човек?! то това беше крайната цел все пак - Мугла! Ако мога да цитирам некои другари, удовлетворението нямаше да е пълно!
гла
А пък да се връщаме по тоя стръмен "софт" маршрут от Мугла до разклона за Гьоврен не беше опция по това време. Не ме разбирай грешно, но бяхме доста и бяхме карали към 10 часа...

[Чавдар (V93)]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

как без да преваляме баира до Мугла, бе, човек?! то това беше крайната цел все пак - Мугла! Ако мога да цитирам некои другари, удовлетворението нямаше да е пълно! ...

Честно казано, това селце чак такава чест едва ли заслужава. Доста неугледно ми иде.

[Андрей Боянов]

До: Идеи за Родопи - май 2010г.

Честно казано, това селце чак такава чест едва ли заслужава. Доста неугледно ми иде.

Аз лично ще се върна за втори впечатления, за да мога да разговарям по-авторитетно по въпроса За сега си оставам влюбен